Решение по дело №235/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 46 от 19.04.2024 г., постановено по АНД № 377/2023 г., Троянският районен съд, първи състав, е потвърдил Наказателно постановление № 23-0359-000342 от 29.11.2023 г. на Началник РУ – Троян, към ОДМВР – Ловеч, с което на Ф. А. А., [ЕГН], с адрес: с. Добродан, [улица], е наложена на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП – глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразно.

Недоволен от така постановеното решение е останал Ф. А. А., [ЕГН], с адрес: с. Добродан, [улица], който чрез адв. Е. Ц., е подал касационна жалба, в която изразява несъгласие с решението на РС, като се изразява несъгласие с фактическата обстановка, приета от РС. Твърди се, че мястото, на което е бил позициониран патрулния автомобил с мобилна камера, не е посоченото място в електронния фиш /техническа грешка, като вероятно се има предвид наказателното постановление/, като се иска допускане на съдебно-геодезическа експертиза, без посочени конкретни задачи. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС, както и да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена молба вх. № 2080/25.06.2024 г. от касатора, с която отново се оспорва мястото на позициониране на патрулния автомобил с искане за допускане на съдебно-геодезическа експертиза, без посочване на конкретни задачи на същата и без каквото и да било уточнение по какъв начин ВЛ – геодезист може да индивидуализира предполагаемо място на патрулен автомобил на датата на административното нарушение 19.10.2023 г. Поддържа се искането за отмяна на обжалваното решение на РС, алтернативно с искане за връщане на делото на РС, като се поддържа и искане за присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - Началник РУ – Троян, към ОДМВР – Ловеч, не се явява и не се представлява.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба, както и за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд.

Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Троянският районен съд, първи състав, е потвърдил Наказателно постановление № 23-0359-000342 от 29.11.2023 г. на Началник РУ – Троян, към ОДМВР – Ловеч, с което на Ф. А. А., [ЕГН], с адрес: с. Добродан, [улица], е наложена на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП – глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на соченото административно нарушение.

С касационната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на решението на РС, като не се сочат касационни основания по чл. 348 от НПК, а се изразява несъгласие с мотивите на РС, като се повтарят доводите за незаконосъобразност на наказателното постановление, развити в производството пред РС във връзка с мястото на административното нарушение.

Касационната инстанция е отхвърлила с протоколно определение искането за допускане на СТЕ от една страна, защото е недопустимо в касационна инстанция – чл. 219, ал. 1 от АПК, а от друга страна, искането на касатора за допускане на съдебно-геодезическа експертиза не съдържа конкретни задачи на същата, като лисва каквото и да било уточнение по какъв начин ВЛ – геодезист може да индивидуализира предполагаемо място на патрулен автомобил на датата на административното нарушение 19.10.2023 г.

За пълнота следва да се посочи, че пред районния съд касаторът/тогава жалбоподател/ не е искал допускане на СТЕ, като такова недопустимо искане е направено едва с касационната жалба.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление в цялост. В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

По отношение на довода на касатора, че в наказателното постановление е допуснато процесуално нарушение във връзка с посочването на мястото на административното нарушение в гр. Троян, [улица], касационната инстанция споделя мотивите на РС, че се установява от протокол за използване на АТСС от 19.10.2023 г. /на л. 10 от делото на РС/, че служебният автомобил, на който е прикрепен АТСС, е бил позициониран именно на сочения в АУАН и НП адрес - гр. Троян, [улица]. Ирелевантно е дали на същия адрес е регистрирано Митническо бюро – Троян, т.к. патрулният автомобил може да бъде позициониран на всяко едно място, а от друга страна, релевантно с оглед установеното административно нарушение - превишаване на разрешената максимална скорост и засечена скорост от 106 км/ч, след приспаднат толеранс - е дали патрулният автомобил с монтирано АТСС е бил в населено място, което в случая е безспорно между страните, а и се установява от всички писмени и гласни доказателства.

Правилно РС е кредитирал показанията на двамата свидетели-очевидци, чиито показания са обективни, безпристрастни и съответстват на писмените доказателства по делото. Правилни са изводите на РС, че административното нарушение е доказано, правилна е правната квалификация на същото, като липсват допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление, поради което следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, предвид това, че всички доводи на касатора относно незаконосъобразност на наказателното постановление са били релевирани и пред районния съд, който е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.

Административното нарушение е доказано, видно от всички писмени и гласни доказателства, които правилно са кредитирани от РС, като видно от същите доказателства и възприетата от РС фактическа обстановка, няма основание дори за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като настоящият случай на административно нарушение с нищо не се отличава от типичните такива случаи. Отделно, видно от справка за нарушител на л. 11 от делото на РС, независимо от младата си възраст, до момента касаторът е наказван многократно и за предходни нарушения по ЗДвП. Допълнително съгласно специалната разпоредба на чл. 189з от ЗДвП - За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.

Следва да се посочи, че касационната инстанция споделя мотивите на РС за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно.

При този изход на делото на касатора не се дължат разноски.

От страна на ответника по касация не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, каквито не са и направени, поради което съдът не следва да се произнася относно разноските.

С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2 от АПК, Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 46 от 19.04.2024 г., постановено по АНД № 377/2023 г. на Троянския районен съд, първи състав.

Решението е окончателно.