№ 30292
гр. София, 18.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И. Частно гражданско дело №
20241110154221 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление н „..............“ АД срещу В. Б. Б. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите:
718,64 лева - главница по Договор за паричен заем № 4546174 от 26.06.2022 г.
сключен между длъжника и „..............” АД, ведно със законната лихва от датата на
заявлението до изплащането на вземането,
33,09 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за
кредит за периода от 04.08.2022 г. до 22.12.2022 г.
85,94 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
23.12.2022 г. до 27.08.2024 г.
В обстоятелствената част на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, заявителят е изложил фактически твърдения, че неговият цеден и длъжника са
обвързани от Договор за паричен заем, по силата на който на длъжника, който има
качеството на потребител, е предоставен паричен заем в размер на 1300 лева. Страните се
съгласили, че заемателят ще предостави в срок до три дни от отпускане на заема
обезпечение по начина и реда, както и отговарящо на условията в чл. 4 от Договора, като
при предоставяне на гаранция от свързано на кредитора лице му дължи възнаграждение от
687,12 лева.
Сочи, че длъжникът не е платил дължимите суми по кредита, поради което е
изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД върху главницата.
С разпореждане, с оглед разясненията в определение от 17.01.2023 г. по дело С-379/21
на СЕС и определение от 06.02.2024 г. по дело С-425/23 на СЕС, както и Определение №
2247 от 15.02.2024 г. по възз. ч. гр. дело № 7755/2023 г. на СГС както и Определение 11954
от 31.07.2024 г. по възз. ч. гр. дело № 8631/2024 г. на СГС, на заявителят е указано да уточни
извършвал ли е длъжникът частични плащания по договора за кредит и ако е извършвал
такива –кога, в какъв размер са същите и как са отнасяни към дълга, както и от кои вноски
по погасителния план колко се иска и като е указано че при неизпълнение на указанията,
заявлението ще бъде отхвърлено.
В изпълнение на указанията, заявителят в посочил, че е платена сумата от 1100 лева с
която са изцяло погасени 9 вноски и част от 10-тата.
1
С оглед изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Според чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедния съд извършва проверка налице ли са
основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не
отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен
адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т. 12 от
ДР на Закона за защита на потребителите, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит и
разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е
ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно
и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
предоставения кредит.
Видно от чл. 4 от договора за потребителски кредит, неговото действие и, в този
смисъл, реалното усвояване на кредита са поставени в зависимост от предоставяне на
поръчителство от посочено от кредитодателя лице – чл. 4, т. 3 одобрено от заемателя
дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. С оглед на това, дължимото
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство следва да се квалифицира
като такса или комисиона за действия, свързани с усвояване на кредита, като
възнаграждението е уговорено в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. От друга страна,
претендираното възнаграждение не е включено в годишния размер на разходите, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, и не е предвидено в договора.
В Договора е посочен процент на ГПР от 46,88%, но посоченият процент не включва
общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, като не отразява разходите
по кредита, включващи възнаграждението за поръчителя.
Ето защо договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото
макар и формално да е посочена сума на ГПР, тя не отразява реалния разход по
необезпечения кредит, което води до заблуда у потребителя, съответно до неяснота за
потребителя относно действителния размер на разхода по кредита (дело C-714/22, в този
смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на Софийски
градски съд, Решение от 17.09.2021 г. по гр. дело № 11394/2020 г. на Софийски градски
съд).
При липса на посочен процент на разходите, според изискванията на чл. 11, т. 10 от
ЗПК, приложение следва да намери санкцията на чл. 22 от закона, според която когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
2
договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, длъжникът дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, т.е само онова, което реално е получил по договора съгласно
чл. 23 от ЗПК (Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на IV ГО на
ВКС, както и Определение 11954 от 31.07.2024 г. по възз. ч. гр. дело № 8631/2024 г. на
СГС) - главницата в размер на 1300 лева, от която следва да се приспадне платената от
потребителя сума от 1100 лева, съгласно молбата-уточнение от 11.11.2024 г.
С оглед изложеното, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за всички суми, освен посочената в размер на 200 лева след
приспадане на плащанията, както и за съответната част от разноските следва да бъде
отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „..............“ АД срещу В. Б. Б. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата над 200 лева до пълния
претендиран размер от 718,64 лева - главница по Договор за паричен заем № 4546174 от
26.06.2022 г. сключен между длъжника и „..............” АД, ведно със законната лихва от датата
на заявлението до изплащането на вземането, 33,09 лева – договорна възнаградителна лихва
върху главницата по Договор за кредит за периода от 04.08.2022 г. до 22.12.2022 г., 85,94
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 23.12.2022 г. до
27.08.2024 г., както и за съответната част за разноските.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3