№ 459
гр. Пловдив, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. С.
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20245300500066 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 3103 от 05.07.2023 г., постановено по гр. д. № 13432/2022
г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XX гр. състав, е осъден И. П. (Д.) да
заплати на М. С. сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на
причинената му на 27.05.2021 г. в гр. Пловдив лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на носа, причинила болка без разстройство на
здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК,
за което деяние И. П. е признат за виновен със споразумение по НОХД №
1120/2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.2021 г.
(датата на увреждането) до окончателното изплащане, като е отхвърлен
предявеният иск за неимуществени вреди за разликата над уважения размер
от 2000 лева до пълния предявен размер от 5000 лева, както и съответно е
разпределена и отговорността за разноските по делото.
Решението се обжалва в отхвърлителната част с въззивна жалба от М. С.
като неправилно. Жалбата е подадена е подадена в срок от легитимирана
страна с правен интерес от обжалването и против обжалваем съдебен акт. На
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК жалбоподателят е освободен от държавни
такси. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.
Жалбоподателят М. С. обжалва първоинстанционното решение като
неправилно в частта, с която претенцията му е отхвърлена за горницата над
1
2000 лева до пълния претендиран размер от 5000 лева. Счита, че районният
съд неправилно приел, че не са събрани доказателства за твърдяното
негативно отражение на увреждащото поведение върху ежедневието и
душевното му състояние. Напротив, действията на ответника били
квалифицирани като нанасяне на лека телесна повреда, причинила болка без
разстройство на здравето, в рамките на образуваното НОХД № 1120/2022 г.
на ПдРС, а от показанията на разпитания свидетел С. С. се установявали
настъпилите ограничения и смущения в живота на ищеца след нанесения му
побой и публично унижение. Нещо повече – ищецът бил лице с особена
уязвимост – от ромски произход и с ментални и здравословни проблеми –
което следвало да обоснове засилена степен на защита от посегателства.
Размерът на присъденото от първата инстанция обезщетение не бил съответен
на претърпените от г-н С. неимуществени вреди. При определянето му
районният съд не взел предвид икономическата обстановка в страната и света,
изменила се след 2021 г. и характеризираща се с нарастваща инфлация.
Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт в обжалваната
част и да постанови друг такъв, с който да уважи иска до пълния претендиран
размер. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на
жалбата от въззиваемия И. П..
В открито съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си
представител поддържа въззивната жалба. Подчертава, че счита решението на
първата инстанция за несъобразено със справедливостта в частта размера на
обезщетението, присъдено в полза на г-н С..
В открито съдебно заседание въззиваемият не се явява и не се
представлява.
Като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът
констатира, че проверяваното решение е валидно и допустимо в обжалваната
част. Следва да се премине към проверка на неговата правилност.
Районният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД от М. С. против И. П. (Д.) за заплащане на сума от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на извършено на
27.05.2021 г. от ответника спрямо ищеца физическо посегателство, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 27.05.2021 г., до окончателното й
заплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 27.05.2021 г. в кв.
„Капана“ в гр. Пловдив ищецът С. минавал покрай кафе-аперитив „Брик
Хаус“, носейки със себе си чорапи за продан, когато пред него внезапно
изскочил ответникът П. и започнал да го разпитва за стар чадър, даден преди
2
време назаем на ищеца. Когато разбрал, че чадърът няма да му бъде върнат,
ответникът реагирал остро и поискал да му се платят 200 лева. След като г-н
С. отвърнал, че нямал възможност да плати такава голяма сума, ответникът се
развикал, изритал и разпръснал пакетите с чорапи, които ищецът носел,
доближил се до него и му нанесъл удар в лицето с предната част на главата
си. За извършеното ответникът П. бил осъден с влязло в сила споразумение по
НОХД № 1120/2022 г. по описа на ПдРС. Ищецът М. С. се почувствал
изключително огорчен и потиснат от случилото се, защото бил нападнат и
унижен пред присъствалите на случката множество хора, усещал, че
причината е в ромския му произход. Притеснявал се да посещава района, не
можел да работи пълноценно около година и половина, като от това страдало
и семейството му, което издържал. Счита, че като се съобрази принципът на
справедливостта, включващ и преценка на съществуващите обществено-
икономически условия на живот, парична сума в размер на 5000 лева е
достатъчна за компенсиране на претърпените от него вреди, изразяващи се в
болки и страдания, страх и уважение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
Първоинстанционният съд е уважил иска за 2000 лева, а в останалата
част – до пълния претендиран размер от 5000 лева, го е отхвърлил. Това е
сторено по съображения за недоказаност на твърдяното негативно отражение
на вредоносното поведение върху ежедневието, физическото и психическото
благополучие на М. С., което да съответства на искания паричен еквивалент.
Срещу решението на първата инстанция в осъдителната част не е
подадена жалба от заинтересования г-н П.. На основание чл. 296, т. 2 от ГПК
в тази част то е влязло в сила. С оглед постановките на ТР № 3/2016 г. от
22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС влязлото в сила решение по частичния иск се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск
за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. Щом такова е разрешението за
непререшаемостта на въпроса за основанието, когато се касае до вземане,
частично предявено в различни съдебни процеси, по-аргумент за по-силното
основание, такова следва да е и разрешението, когато вземането се разглежда
в различни негови части между първата и въззивната инстанция в един
процес. Въззивът в настоящия случай следва да разреши правния спор в
рамките на правомощията си единствено досежно размера на претенцията.
Въззивааемият И. П. е осъдена с одобрено от съда споразумение по чл.
381 от НПК, обективирано в протокол № 4096 от 16.06.2022 г. по НОХД №
1120/2022 г. на РС – гр. Пловдив, ХХIII нак. състав, за това, че на 27.05.2021
г. в гр. Пловдив виновно по хулигански подбуди е причинил на М. С. от гр.
Пловдив лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на носа, причинила
болка без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр.
1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК. На основание чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от
3
съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда, а съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от престъплението, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно, съдът е обвързан да
приеме за установено, че на 27.05.2021 г. И. П. е причинил на М. С. контузия
на носа, което е породило болки и страдания у последния.
От показанията на разпитания пред районния съд св. С. С., който има
преки лични впечатления от състоянието на жалбоподателя М. С. след
инцидента на 27.05.2021 г., се установява, че въззивникът се е оплаквал от
болки в главата около месец, имал световъртеж. Свидетелят няма
впечатления пострадалият да е провеждал медикаментозно лечение на
травмите си или да е посещавал болнично заведение. В психологически план
ищецът тежко преживял случилото се, изпитвал страх да излиза; докато преди
нападението продавал чорапи навън по цял ден, след това вече излизал за
кратко и бързо се прибирал.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Що се касае до размера на
обезщетението, при определянето му е необходимо да се следва принципът на
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД: „Обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.“
Последователна е съдебната практика, която приема, че
справедливостта не е абстрактен критерий, а е свързан с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера. За да се определи справедлив
размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се съобразят следните критерии: характер и тежест на
увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и
продължителност на болките и страданията, получени физически и
психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на
конкретните икономически условия в страната.
Като взе предвид изложените по-горе в мотивите изводи за така
цитираните изходни критерии, както и икономическите условия в страната,
настоящият съдебен състав намира за справедлив определения от районния
съд размер на обезщетението – 2000 лева. Неоснователни са оплакванията на
жалбоподателя С. досежно недостатъчната обоснованост на
първоинстанционното решение в тази му част. Районният съд правилно е
съобразил, че се касае до увреждания на значими блага – телесния интегритет
на личността, нейното чувство за лично достойноство и чест, както и
душевният й физиологичният й комфорт.
Действително, в мотивите на първоинстанционното решение не се
споменава изрично да е била взета предвид икономическата обстановка в
4
страната или на световно равнище, каквото оплакване се прави от
жалбоподателя. Това обаче не може да доведе до различен изход от делото,
доколкото настоящият състав намира, че определеният размер на
обезщетението за обезвреда имплицитно отчита тези положения. Той се явява
съобразен с принципа на чл. 52 от ЗЗД, разбиран в светлината на изложеното
по-горе тълкуване. Не могат да се споделят доводите на въззивника, че е
следвало да се отчете, че увреждането е причинено поради етническа
неприязън. По делото такива доказателства не са събрани, а напротив:
съдържат се данни, че поведението на ответника, което несъмнено е
вредоносно и морално укоримо, е възникнало във връзка с предходно
общуване с увредения, а не спонтанно поради неговата принадлежност към
ромския етнос. Въззивната жалба е неоснователна.
При така достигнатите изводи на въззивната инстанция, за
неоснователна се намира жалбата и досежно акцесорното вземане за лихва
върху неприсъдената горница над 2000 лева до пълния претендиран размер на
обезщетението от 5000 лева.
Поради съвпадение на крайните изводи на Пловдивския окръжен съд с
тези на първата инстанция по делото, решението следва да се потвърди в
обжалваната част като правилно.
По разноските:
С оглед изхода от спора на жалбоподателя не следва да се присъждат
разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3103/05.07.2023 г., постановено по гр. д.
№ 13432/2022 г. по описа на РС – гр. Пловдив, XX гр. състав, в частта, с която
е отхвърлен искът на М. О. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. ***,
срещу И. Т. П. (Д.), ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ***, за
заплащане на горницата над 2000 /две хиляди/ лева до 5000 /пет хиляди/ лева,
представляващата обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане на 27.05.2021 г., ведно със законна лихва, считано от
датата на увреждането (27.05.2021 г.) до окончателното изплащане на сумата.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6