РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Добрич, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20243230100703 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Подадена е искова молба от С. С. В. с ЕГН **********, с която срещу „Кредито"
ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, са предявени искове, както
следва:
-съдът да прогласи нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане предвидена в договора, сключен между С. С. В. с ЕГН: ********** и
„Кредито" ЕООД, с ЕИК: ***, сьс седалище и адрес на управление: ***;
-съдът да установи нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка,
предвидена в договора, сключен между С. С. В. с ЕГН: ********** и „Кредито" ЕООД, с
ЕИК: ***, сьс седалище и адрес на управление: ***;
-съдът да осъди ответното дружество на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на
С. С. В. с EГН: **********, сумата от 258,26лв./след допуснато изменение на иска с молба
вх.№ 18421/26.09.2024г./, представляваща недължимо платени сума по договор за кредит,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на искова молба
28.02.2024г. до окончателното й изплащане;
Твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба са, че на
06.02.2023г. между С. В. и ответника е сключен договор за потребителски кредит от
разстояние № OL00074864. Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на
1000 лева, срокът за погасяване 6 месеца, а размерът на погасителната вноска да е 290,00 лв.
В посочения договор кредиторът е уговорил, че ГПР е в размер на 48,36%, а договорната
лихва е в размер на 40,10 % (или 120,16 лв.).
В договора е уговорено, че кредитополучателят дължи такса бързо разглеждане в
размер на 185,95 лв. и неустойка в размер на 433,89 лв., като общото задължение е в размер
на 1740,00 лв.
С. В. погасил изцяло сумата по процесния договор.
С допълнителна молба вх.№ 6486/27.03.2024г. ищецът отстранява нередовностите на
първоначалната искова молба, като прави следните уточнения:
Ответникът във връзка с неустоечната клауза е начислил на В. сума в размер на
433,89 лева, както и такса бързо разглеждане в размер на 185,95 лева. като сумата е
заплатена от кредитополучателя. Неустоечната клауза е т.6 от договора, а таксата бързо
1
разглеждане е т.5 от договора.
Основанията за нищожност на неустоечната клауза са предявени в следната
последователност и при условие на евентуалност:
Главно основание
-Нищожна е като неравноправна клауза на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП -съдържа
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя - неравноправна е защото задължава потребителя да заплати
необосновано висока неустойка /чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП/;
В условия на в евентуалност
- Нищожна е защото не изпълнява нито една от присъщите й функции;
- Клаузата не е индивидуално уговорена, както изисква чл.146 от ЗПК;
- Нищожна е на основание чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от
ЗПК, чл.21, ал.1 от ЗПК - Годишният процент на разходите в процесния договор вследствие
на неустоечната клауза става по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, както и заобикаля закона защото посочения в
договора ГПР е различен от действителния.
Основанията за нищожност на клаузата за такса бързо разглеждане са предявени в
следната последователност и при условие на евентуалност:
Главно основание
-Нищожна е като неравноправна клауза на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП -съдържа
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя - неравноправна е защото задължава потребителя срещу услуга,
която реално не получана да заплати необосновано висока такса /чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП/;
В условия на в евентуалност
- Нищожна е защото не изпълнява нито една от присъщите й функции;
- Клаузата не е индивидуално уговорена, както изисква чл.146 от ЗПК;
- Нищожна е на основание чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от
ЗПК, чл.21, ал.1 от ЗПК - Годишният процент на разходите в процесния договор вследствие
на таксата за бързо разглеждане става по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, както и заобикаля закона защото посочения в
договора ГПР е различен от действителния.
На осн. чл.131 от ГПК препис от искова молба и доказателства и допълнителна молба
вх.№ 6486/27.03.2024г. са връчени на ответника, който в законовия срок депозира отговор.
Не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит№ OL00074864, при
условията на който страните са уговорили отпускането на заем в размер, при следните
параметри на договора:
1.Общ размер на кредита:1000.00лева
2.Лихвен процент по кредита:40.10%
3.Годишен процент на разходите:48.36%
4.Лихва:120.16 лева
5.Такса експресно разглеждане- 185.95лева
6.Неустойка: 433.89лева
7.Брой погасителни вноски:6
8.Размер на погасителната вноска:290.00 лева
Договорът бил сключен на 06.02.2023г. на която дата е усвоена от ищеца заемната
сума и е върната предсрочно на 07.03.2023г.
В резултат на това сумата от 433.89лева - уговорена като неустойка в т.5 на стр.1 от
договора- не е била изискуема в този размер и ищецът не я дължал поради предсрочното си
погасяване на целия кредит, а е дължал само 72.31лв.
Ищецът е внесъл 1291.68лв, която сума е покрила изцяло главницата, по
предоставения кредит в размер на 1000,00лв., 33.42лв.договорени лихви по кредита
съобразно времето, през което е ползвал и върнал заемните средства както и 185.95такса
експресно разглеждане и 72.31лв.част от дължимата неустойка.
2
На 21.02.2024г. „Кредито“ ООД изплатил на ищеца сумата в общ размер от 3076,21лв.
като надвнесени суми по 5 броя кредити, измежду които е и настоящия договор, предмет на
съдебния спор, в уверение на което се прилага платежно нареждане.
Видно от приложената справка по индивидуален кредит № OL00074864 е, че е
върната по този договор сума в общ размер от 258.26лв., 185.95такса експресно разглеждане
и 72.31лв.част от дължимата неустойка.
За направения превод ищецът бил известен с СМС съобщение и с имейл, които
прилагаме
С оглед изложеното ответната страна намира предявените искове за недопустими,
евентуално- неоснователни.
Като основание за недопустимостта се сочи липса на правен интерес от исковете за
установяване нищожност на процесните клаузи поради погасяване на иска по чл. 55, ал.1 от
ЗЗД с плащане, предхождащо настоящия отговор по чл. 131 ГПК.
Ответникът счита, че не е дал повод и основание за завеждане на иска, поради което
има право на разноски при прекратяване на делото на осн. чл. 78, ал.4 от ГПК. Сочи се, че
ищецът не ги е уведомил под никаква форма,че счита процесните клаузи от договора за
нищожни, който факт да е оспорен и той да е бил принуден да води настоящите искове, а с
доброволното възстановяване от наша страна на надвнесените суми,без да е налице тяхната
изискуемост, сме признали правото на ищеца да получи недължимо платеното .
Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна :
По делото е представен договор за потребителски кредит№ ***, сключен между С. С.
В. с ЕГН: ********** и „Кредито" ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
със седалище и адрес на управление: ***. Не се спори от страните, че сключеният договор е
от разстояние.
В в т.5 на стр.1 от договора е договорена такса за експресно разглеждане в размер на
185,95лв.
В т.6 от първата страница на договора е договорена неустойка в размер на 433,89лв.
В частта от договора, съдържаща дефиниция на използваните термини, таксата за
експресно разглеждане е определена като индивидуално договорена и приета за разумна от
страните, такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга, по искане на
Кредитополучателя, за експресно разглеждане от Кредитора на Искането за отпускане на
Кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на Кредитополучателя, в
срок до 20 (двадесет) минути от постъпването му при Кредитора, ако искането за кредит е
постъпило в работен ден от 09.00ч. до 18.00 ч. Ако е постъпило след този срок, искането за
кредит се разглежда с приоритет в първия следващ работен ден.
В тази дефинитивна част е описано задължение за неустойка като индивидуално
договорена и приета за разумна сума, която се дължи при неспазване на задълженията по
Договора от страна на Кредитополучателя.
За неизпълнение по договора за кредит са описани следните събития:
-Неспазване на някое от задълженията по чл. 14 от Договора за кредит от страна на
Кредитополучателя, касаещ верността на предоставените от кредитополучателя данни;
-Предоставяне на неточна, невярна или непълна информация за Кредитополучателя
и/или Кредита;
-Забавяне на плащане на сума от Общата дължима сума от Кредитополучателя по
Договора за кредит.
-Непредоставяне на информация, поискана от Кредитора във връзка с Договора за
кредит и изпълнението му.
В чл. 26 ал.1 от договора страните договорили, че в деня на сключване на договора
или най-късно до три календарни дни след подписването му, кредитополучателят следва да
предостави на кредитора следното обезпечение: Две физически лица - солидарни длъжници,
всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудовото възнаграждение, като нетния размер на осигурителния
му доход да е в размер над 2 000 лева (две хиляди лева); да работи на безсрочен трудов
договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем в „Кредито ООД,
да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има такива да е със статус редовен. Солидарните
3
длъжници подписват Договор за встъпване в дълг, който става неразделна част от настоящия
Договор. Договорът за встъпване в дълг трябва да бъде подписан на хартиен носител в офис
на Кредитора или в офис на партньор на Кредитора.
В ал.2 на същия член от договора страните договорили, че в случай, че в деня на
сключване на Договора кредитополучателят не представи обезпечението по ал.1, той дължи
неустойка в размер, посочен в т.5 от Условията и Параметрите на договора.
По делото представено от ответното дружество е уведомление изпратено на
21.02.2024г. чрез СМС до тел№ ***, посочен като телефонен номер на ищеца в договора за
кредит, с което последния се уведомява за връщане на надвзети суми по кредити. Справката
не съдържа данни за автора / оператора/.
Представена е и разписка за извършено плащане на 21.02.2024г. чрез системата за
електронни плащания ePay.bg в полза на С. С. В. на сумата от 3076,21лв. по 5бр договори, в
това число и процесния.
Кредитодателят е представил и справка по индивидуален кредит№ *** за
извършените от ищеца плащания. В справката, неоспорена от ищцовата страна е вписано
плащане на 185,95лв. такса за експресно разглеждане и 72,31лв. неустойка.
С молба вх.№21956/18.11.24г. ищецът, чрез надлежно упълномощен адвокат
признава извършеното връщане на следните суми по процесния договор: 185,95лв. такса за
експресно разглеждане и 72,31лв. неустойка. Сочи, че връщането на сумите е станало след
завеждане на исковата молба.
Предвид установените с доказателствата факти, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 124 ал.1 от ГПК за установяване на нищожност на отделни
неравноправни клаузи от договор за потребителски кредит, съединени с иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на дадените без основание суми по
нищожните клаузи са допустими, доколкото е извършено плащане на претендираните суми,
но след подаване на исковата молба. Налице е облигационна връзка и с връщането на суми,
внесени въз основа на нищожни клаузи не се погасява възможността отново да се търси
изпълнение по договора, тъй като самият договор не се разваля с възстановяването на
недължимо събраните суми. При това, съдът намира, че правният интерес от водене на
положителните установителни искове за установяване нищожността на процесните
договорни клаузи не е отпаднал. С плащането на задължението по иска по чл.55 от ЗЗД
също не отпада интереса за водене на иска, а е основание за отхвърлянето му поради
извършеното плащане.
Извършеното плащане следва да бъде съобразено от съда на осн. чл.235 ал.3 от ГПК
и има отношение към основателността на осъдителния иск.
Доколкото страните по договора за кредит имат качествата на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК, същият договор по своята
правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит. Следователно за
неговата валидност и последици важат изискванията на Закон за потребителския кредит и
Закон за защита на потребителите.
Разпоредбата на чл. 24 от ЗПК предвижда, че за договора за потребителски кредит се
прилагат и разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. По аргумент от чл. 6, параграф 1 от Директива
93/13/ЕИО неравноправните клаузи не обвързват потребителя. Неравноправният характер на
клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да
преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи
в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. По аргумент от
противното на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са
били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП тежестта за установяване на
обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху кредитора. В
процесния случай ответникът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока.
По отношение на иска за установяване нищожност на клаузата за такса за
експресно разглеждане: Изясни се, че в процесния договор за заем е предвидено
4
заплащането от заемателя на сумата от 185,95лева, представляваща такса за експресно
разглеждане на искането за отпускане на кредита, чието плащане е разсрочено чрез
включването и в размера на погасителни вноски, както и, че съгласно дефинитивната част
на договора таксата за експресно разглеждане е определена като индивидуално договорена
и приета за разумна от страните, такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна
услуга, по искане на Кредитополучателя, за експресно разглеждане от Кредитора на
Искането за отпускане на Кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на
Кредитополучателя, в срок до 20 (двадесет) минути от постъпването му при Кредитора, ако
искането за кредит е постъпило в работен ден от 09.00ч. до 18.00 ч. Ако е постъпило след
този срок, искането за кредит се разглежда с приоритет в първия следващ работен ден.
Съобразявайки съдържанието на тези клаузи, съдът приема, че посочената услуга е
свързана с усвояване и управление на кредита, поради което събирането на такса за същата е
забранено по силата на посочената разпоредба на ЗПК. В допълнение следва да се посочи,
че от страна на ответното дружество не се установява наличието на основанието за
възникване на вземането, а именно, че „КРЕДИТО“ ООД е разгледало заявката на заемателя
С. В. в срок от 20 минути, като липсват доказателства за часа, в който е подадено
заявлението и съответно за часа, в който същото е било одобрено. Не е ясно какъв е срокът
за обикновената заявка, има ли такъв вариант на услугите. Следователно, при необходимост
от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция
експресно разглеждане. Липсва еквивалентност между таксата и извършената услуга от
заемодателя. В чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 от ЗЗП –
клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им. Ответникът е потребител на финансова услуга по смисъла на § 13,
т. 1 от ЗЗП. Ищецът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за
заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения в договора
размер. Оттук, така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и
неравноправен характер по смисъла на ЗЗП. Искът за прогласяването на нищожността на
това основание е изцяло основателен.
По отношение на иска за установяване нищожност на клаузата за неустойка:
Заявени са няколко основания за нищожността, като с уточнителна молба се посочва начинът
на съединяване на исковете.
Една от хипотезите на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
клауза, която задължава последния при неизпълнение на своите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка – арг. чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В договора за паричен заем /чл.26 ал.2 вр. с т.6/ е уговорено, че заемателят дължи
неустойка в общ размер на сумата от 433,89лева при неизпълнение на задълженията си по
чл.26, ал. 1 от договора за предоставяне от страна на заемателя на обезпечение по договора
под формата на поръчители, които следва да отговарят на точно определени условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна
отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер
е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции
на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна - за обезпечаване
изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по – голям от причинените вреди.
В рамките на един от основните принципи в гражданското право – свободата на
договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9 ЗЗД страните по една двустранна
правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от неизпълнение на договорно
задължение. Необходимо е обаче това неустоечно вземане да има някоя от специфичните за
неустойката функции. В противен случай клаузата за неустойка би била нищожна поради
накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, преценявайки клаузата към
момента на сключване на договора и включването в неговото съдържание – арг. т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г.на ОСТК на ВКС.
В конкретната хипотеза се касае за неустойка, дължима поради неизпълнение на едно
5
акцесорно по характера си задължение – за предоставяне на обезпечение, а с това и
насочена към обезпечаване на вреди, които не са преки такива – вредите, чието обезщетение
се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Предвид това и
съобразявайки конкретния размер съдът намира, че процесната клауза от договора за заем
създава предпоставки за обогатяване на едната страна – заемателя без правно основание,
доколкото неустойката, дължима заради неизпълнение не на главното, а не акцесорното
задължение излиза извън присъщите си функции по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и нарушава принципа
за справедливост, поради което същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави –
арг. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и като израз на неравноправна клауза – арг. чл. 146, ал. 1, вр. чл.
143, т. 5 ЗЗП. В допълнение следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1
ЗПК в случаите на допусната забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, какъвто характер няма процесната
неустойка.
Наред с това, съдът намира за необходимо да отбележи, че в разпоредбата на чл. 16
ЗПК законодателят е предвидил оценка от кредитора на кредитоспособността на
потребителя преди сключване на договора за кредит. Касае се за оценка на
платежоспособността на бъдещия заемател преди страните да се обвържат от договорно
правоотношение. Следователно, за евентуалното настъпване на вредите, чието обезпечение
се цели с включването на неустоечната клауза като част от съдържанието на договора за
заем, принципно допринася и бездействието на заемодателя да оцени кредитоспособността
на заемателя преди отпускане на заема съгласно изискването на чл. 16 ЗПК, с което
недопустимо същият се стреми да придобие права в резултат от собственото си бездействие
и по този начин да прехвърли отговорността за това в тежест на потребителя.
При горните доводи искът на С. В. за прогласяване за нищожна клаузата на т.6 във
вр. с чл.26 от Договор за потребителски кредит от 06.02.2023г. като неравноправна клауза на
основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, доколкото съдържа уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя да заплати необосновано висока неустойка /чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП/.
С оглед на така изложените съображения коментираните клаузи не пораждат права и
задължения за страните, поради което сумите, заплатени от кредитополучателя – ищец в
изпълнение на задълженията, предвидени в тези разпоредби, са били недължимо платени от
страна на ищеца като престирани при начална липса на основание. Не е спорно, че сумата
заплатена въз основа на процесните клаузи е в размер на 258,26лв.
С молба вх.№21956/18.11.24г. ищецът, чрез надлежно упълномощен адвокат
признава извършеното връщане на следните суми по процесния договор: 185,95лв. такса за
експресно разглеждане и 72,31лв. неустойка. Представена е разписка за извършено плащане
на 30.03.2024г. чрез системата за електронни плащания ePay.bg в полза на С. С. В. на сумата
от 3076,21лв. по 5бр договори, в това число и процесния.
На основание чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да вземе предвид извършеното от
ответника плащане в хода на делото и на това основание да отхвърли предявения иск.
Тъй като плащането на задълженията е станало след предявяване на исковете,
ответникът дължи заплащане и на законната лихва върху главницата, която на основание чл.
162 ГПК и след извършване на изчисления с онлайн калкулатор на НАП, за периода
28.02.2024г./датата на исковата молба/ до 30.03.2024г./моментът на получаване на сумата от
ищеца съгласно неоспорената от него справка на л.44/, съдът определя в размер на 3,17 лева.
Относно разноските:
Съдът установява обстоятелството, че претендираните суми са погасени чрез плащане
в хода на процеса и не обуславя извод за отхвърляне на исковете като неоснователни, а за
отхвърлянето им като погасени чрез плащане, водещо и до различни правни последици по
отношение на разноските. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право
на разноски съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които се
отхвърля иска като неоснователен. В случая искът по чл.55 от ЗЗД се отхвърля като погасен
чрез плащане след депозиране на исковата молба. Ответникът моли съда да приложи
разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК и да не му се възлагат разноските по делото. Молбата е
неоснователна. Текстът на чл.78, ал.2 ГПК е ясен, точен, ненуждаещ се от тълкуване -
разноските се възлагат на ищеца, когато ответникът с поведението си не е дал повод за
6
завеждане на делото и ако признае иска. Предпоставките са кумулативно дадени, поради
което е необходимо и двете да са налице в процесния случай. Съдът приема, че ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на делото. Според приложените по делото
доказателства връщането на сумата е станало на 30.03.24г., т.е след подаване на исковата
молба. По делото не е представена разпечатка от sms съобщение, за да може съдът да
прецени по –ранен момент на уведомяване. В този смисъл ответникът следва да заплати на
ищеца сторените разноски за държавна такса в размер на 150лв/по 50лв. за всеки иск/.
В производството по делото ищецът е бил представляван на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв., поради което в полза на процесуалния представител на ищеца се следва
възнаграждение.
Ответната страна оспорва предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по представения договор за безплатна правна помощ, като оспорва
твърдението, че ищецът е материално затруднено лице. Като сочи, че съдебната практика
възлага доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че лицето не е
материално затруднено на другата страна, оспорваща дължимостта на такова
възнаграждение, ответното дружество представя доказателства: справка за трудови договори
и сочи като довод за липсата на материални затруднения заплащането на държавните такси.
Предпоставките за материални затруднения следва да се преценят към датата на
ангажиране на адвокатската помощ. Представената справка удостоверява сключен през
2024г. трудов договор с основно трудово възнаграждение в размер на 800лв. Това
възнаграждение е под минималната за страната заплата, което обосновава извод за
затруднения при заплащане на съдебни разноски и хонорари. При това направеното искане
за заплащане на разноските по чл.38 от ЗА следва да бъде уважено. Ответника следва да
бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца Еднолично адвокатско
дружество“Д. М.“, вписано в регистър Булстат под№ ***, с адрес на упражняване на
дейността гр.С., ***, представлявано от Д. М. М., сумата от по 200лв за всеки един от
исковете или общо 600лв, т.е под минимума на наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, съгласно Решение на Съдът на Европейският съюз по дело C‑438/22 (втори
състав) от 25 януари 2024 година е решено ,че „Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС. Минимумите в Наредба №1 не важат за съда, дори и да отговарят
на пазарните цени, тъй като по делото е подадена една искова молба , същата е еднотипна с
множеството подадени от същия ищец искови молби пред РС Добрич и производството е
без фактическа и правна сложност, подадени са писмени молби , адвоката не се е явявал по
делото, и определяне на адвокатско възнаграждение съгласно наредбата би довело до
злоупотреба и е източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящ материалния
интерес по делото.
Водим от горното, Добричкият районен съд.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА на осн. чл. 146, вр. чл. 143 от ЗЗП по предявения от С.
С. В. с ЕГН **********, срещу „Кредито" ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, иск, клаузата на т.5 от договор за потребителски кредит№ ***, сключен
между С. С. В. с ЕГН: ********** и „Кредито" ЕООД, с ЕИК: ***, сьс седалище и адрес на
управление: ***, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане;
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА на осн. чл. 146, вр. чл. 143 от ЗЗП, по предявения от С.
С. В. с ЕГН **********, срещу „Кредито" ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, клаузата на т.6 във вр. с чл. 26 от договор за потребителски кредит№ ***,
сключен между С. С. В. с ЕГН: ********** и „Кредито" ЕООД, с ЕИК: ***, сьс седалище и
адрес на управление: ***, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на
обезпечение;
7
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. В. с ЕГН **********, срещу „Кредито" ЕООД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, иск с правно основание чл. 55, вр. чл.
34 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 258,26лева, представляваща платена без основание
сума въз основа на нищожни клаузи по договор за потребителски кредит№ ***, сключен
между С. С. В. с ЕГН: ********** и „Кредито" ЕООД, с ЕИК: ***, сьс седалище и адрес на
управление: ***, ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ в хода на производството.
ОСЪЖДА „Кредито" ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, да
заплати на С. С. В. с ЕГН ********** сторените разноски за държавна такса в размер на
150лв.
ОСЪЖДА „Кредито" ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, да
заплати на Еднолично адвокатско дружество“Д. М.“, вписано в регистър Булстат под№ ***,
с адрес на упражняване на дейността гр.С., ***, представлявано от Д. М. М., адвокатски
хонорар в размер на 600лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Добрички окръжен съд .
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8