Р Е Ш
Е Н И Е
№ 23.10.2018
г. град Велико
Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на осми октомври две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Районен съдия: Георги Г.
при секретаря Милена Радкова
като
разгледа гражданско дело № 2366 по описа за
Производството
е образувано по искова молба на К.И.С., ЕГН ********** срещу „В. и к. - Й.”
ООД, ЕИК *********, с която е предявен иск за отмяна на наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”, обективирано
в Заповед № 526/21.5.2018 г.
Ищецът
твърди, че работи по трудовото правоотношение в ответното дружество, заемайки
длъжността „работник хидротехнически съоръжения”, както и че със Заповед №
526/21.5.2018 г. е бил наказан с дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение”, наложено за неизпълнение на трудовите му задължения. Заявява, че не
е извършил вмененото му от работодателя нарушение,
както и че при налагане на наказанието не е спазена разпоредбата на чл. 189,
ал. 1 КТ.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, в който се
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Заявява се, че ищецът
съзнателно и преднамерено е отнел гориво, което е било изписано от домакина на
ответното дружество по искане на друг служител за нуждите на изпълняваната от
него работа. Твърди се, че поведението на ищеца е очевидна проява на неуважение
и некоректност към негов колега, създаващо неудобство и забава при изпълнение
на трудовите му задължения, както и че същото е в разрез с Етичния кодекс на „В.
и к. - Й.” ООД.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявения иск и
моли за неговото уважаване. Заявява, че от събраните по делото доказателства не
може да бъде направен извод за извършено от неговия доверител нарушение, което
да влече след себе си дисциплинарно наказание.
В
съдебно заседание процесуалният
представител на ответника
заема становище за неоснователност на иска и моли за неговото отхвърляне.
Заявява, че извършеното от ищеца е в противовес с неговата длъжностна
характеристика, с етичния кодекс и правилата за вътрешния трудов ред в
предприятието, както и че същото е довело до напрежение в трудовия колектив.
Великотърновският районен съд, като
взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е конститутивен
иск по чл. 357, ал. 1, вр. чл.
188, т. 2 КТ.
В
тежест на ответника бе да докаже, че са спазени формалните изисквания за
ангажиране на дисциплинарната отговорност, че ищецът виновно е извършил
нарушение на трудовата дисциплина, както и съответствието на тежестта на наказанието
с извършеното дисциплинарно
нарушение, съгласно чл. 189 КТ.
При
така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.
По
делото не е спорно, че страните са в трудово правоотношение, по силата на което
ищецът заема при ответника длъжността „работник хидро-технически съоръжения”,
както и че на същия е наложено дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение”.
На
първо място, съдът намира, че по делото остана недоказано при налагане на
дисциплинарното наказание да са спазени формалните изисквания за това –
заповедта да е издадена в писмена форма от лице, притежаващо работодателска
власт; да изискани са обяснения от ищеца преди нейното налагане; както и твърдяното нарушение да е описано от обективна страна с
всички индивидуализиращи го признаци - време, място на извършване, нарушено
задължение. Така, въпреки разпределената от съда доказателствена тежест и
изричното посочване, че не сочи доказателства, ответникът не ангажира такива, че е издадал
заповед за налагане на
дисциплинарно наказание в писмена форма с необходимите реквизити. Предвид липсата на заповед в писмена
форма, съдът не може да направи и преценка дали е спазен предвидения в чл. 194 КТ срок и дали от работника са снети обяснения преди налагане на дисциплинарното
наказание.
На следващо място, дори да се приеме, че заповед
в писмена форма все пак е била издадена от ответното дружество (предвид липсата
на спор между страните по повод на това обстоятелство), съдът намира, че по
делото остана недоказано виновно извършено нарушение на трудовата дисциплина от
страна на ищеца. Злоупотребата с доверие
е използване на оказаното от работодателя
доверие на работника или служителя
за неправомерно извличане на определена
облага за него или другиго,
с което се накърнява доверието на работодателя, а уронване
на доброто име на предприятието е насочено към доверието на
трети лица, спрямо които работникът
или служителя злепоставя своя работодател, т.е. когато последният е злепоставен
пред тези лица
и това се отразява или е възможно да се
отрази неблагоприятно на конкурентно-способността, ефективността и авторитета на предприятието. По делото липсват
твърдения и доказателства по какъв начин ищецът е злоупотребил с доверието на
своя работодател, както и конкретни твърдения и доказателства как точно е
уронил доброто име на предприятието пред трети лица. Тук
следва да се отбележи, че в отговора на исковата молба ответникът твърди, че на
ищеца е бил нанесен побой, макар причина за този побой да е била простъпка на
последния. Т.е. самият работодател не твърди, че ищецът е проявил физическа
агресия спрямо свой колега, а точно обратното – че спрямо него е била проявена
такава, като ответникът заявява, че нарушението на трудовата дисциплина,
извършено от ищеца, се изразява в съзнателно и преднамерено отнемане на гориво,
което е било предназначено за негов колега. Дори това обстоятелство да бъде
прието за безспорно установено, от изложеното в отговора на исковата молба не
става ясно как с тези си действия ищецът е нарушил разпоредбата на чл. 187, ал.
1, т. 8 КТ.
От друга страна, дори да се приеме, че с
действията си ищецът е нарушил Етичния кодекс на ответното дружество, проявявайки неуважение и некоректност към свой колега, то
съдът намира, че е налице несъответствие на извършеното нарушение и наложеното
наказание. За да достигне до този извод, съдът съобразява, че в случая се касае
за отнемане на минимално количество гориво, което обаче не е взето от ищеца за
негови лични нужди, а по твърдения на самия работодател – за зареждане на
служебен мотопед, ползван от ищеца по време на неговата работа, т.е. за
служебни нужди. Предвид на това и с оглед липсата на твърдения и на данни за допълнително
настъпили неблагоприятни за ответника последици, съдът приема, че наложеното
наказание се явява несъответно на извършеното нарушение, още повече, че по
делото липсват доказателства до този момент на ищеца да са налагани други дисциплинарни
наказания.
По разноските:
С
оглед изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 510.00 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса за производството в размер на 80.00 лева,
определена по реда на чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ наложеното на К.И.С., ЕГН ********** от „В.
и к. - Й.” ООД, ЕИК *********, дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение”.
ОСЪЖДА „В. и к. - Й.” ООД, ЕИК ********* да заплати на К.И.С., ЕГН **********
сумата от 510.00 (петстотин и десет) лева, представляваща направените
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „В. и
к. - Й.” ООД, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново сумата от 80.00 (осемдесет)
лева, представляваща дължима държавна такса за производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: