№ 10390
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110101745 по
описа за 2022 година
„.....“ АД е предявило по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Д. Л. К. установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 7662,59 лева, представляваща потребена вода за периода 12.08.2019 г. – 08.07.2021
г. за имот, находящ се гр. София, ж.к. „Надежда I“, бл. 114, вх. Б, ет. 8, ап. 45, ведно със
законна лихва от 12.11.2021 г. до изплащане на вземането и за сумата от 1 214,50 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 12.09.2019 г. до 08.07.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на подадено Заявление за промяна на титуляр на партида № ЗП–5296/26.03.2019 г.,
от което било видно, че ответникът е придобил имота от предишния собственик, който е
починал, представяйки акта му за собственост от 19.11.1980 г. С оглед на това ищецът е
префактурирал задълженията на починалото лице и е издал нови фактури с титуляр новия
собственик – ответникът Д. Л. К.. Поддържа, че съгласно Общите си условия е доставил за
процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане и
пречистване на отпадни води) в обект в гр. София, ж.к. „Надежда I“, бл. 114, вх. Б, ет. 8, ап.
45, кл. № **********, като потребителят не е заплатил дължимата цена.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
оспорва предявените искове по основание и размер. Излага, че е погасил сума в размер на
30,98 лева, с оглед на което незаплатената сума възлизала на 7565,74 лева, а не на 7662,59
лева. Счита, че следва да отговаря за задълженията към ищеца след 26.03.2019 г., предвид
датата на подаването на заявлението за промяна на титуляр на партида. Оспорва, че ищецът
реално е доставил процесното количество услуги, посочени в дебитното известие и
фактурите. Релевира възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е
потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение,
че в процесния период ищецът е доставял В и К услуги в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираната сума. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
От приетите по делото писмени доказателства, в частност Заявление за промяна на
титуляр на партида от 26.03.2019 г., се установява, че Д. Л. К. е придобил собствеността
върху имот в гр. София, ж. к. „Надежда I“, бл. 114, вх. Б, ет. 8, ап. 45, поради което е
поискал смяна на партидата на негово име, поради което съдът приема, че същият е бил
собственик на имота за процесния период 12.09.2019 г. – 08.07.2021 г. Не е спорно, че
обектът е водоснабден и за него е открит клиентски № **********. Съгласно разпоредбата
на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Следователно
ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в процесния имот,
като облигационното отношение между страните възниква по силата на закона въз основа
правото на собственост върху водоснабден имот.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява
от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може
да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно,
че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество.
Следователно между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба
на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия на ищеца.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В и К услугите се заплащат от
потребителите въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение, като отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора
на водоснабдителната система или от лица, на които това е възложено от оператора въз
основа на договор (ал. 8).
С оглед оспорването от страна на ответника на предявените искове съдът е допусна
изслушването на комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза. Техническата
2
част е посочила, че процесният имот е водоснабден и в него ищецът е доставял ВиК услуги.
За периода 18.09.2012 г. – 02.04.2019 г. на имота са начислявани ВиК услуги на база по
6м³/месечно за топлофицирано жилище за 5 човека, а от 01.02.2019 г., когато в имота са
монтирани 2 нови водомера, отчитането е правено по реални отчети или самоотчети на
всеки 3 месеца от проверител на оператора, като в междинните месеци е начислявана
усреднена консумация, която след това е изравнявана. Обемът на предоставените услуги за
исковия период 12.08.2019 г. – 08.07.2021 г. е общо 4164,200 м³ на стойност 8407,03 лева, от
които 3815,576 м³ начислени на база и 348,624 м³ по реални отчети.
В счетоводната част е посочено, че непогасените задължения за ВиК услуги,
изчислени в съответствие с утвърдените от КЕВР цени по партидата на кл. № ********** и
съдебна договорна сметка № ********** с титуляр Д. Л. К. са в размер на 8877,09 лева, в т.
ч. главница в размер на 7662,59 лева – задължения за доставена и потребена вода по
фактури за периода 12.08.2019 г. – 08.07.2021 г., мораторна лихва в размер на 1214,50 лева,
начислена за периода 12.09.2019 г. – 08.07.2021 г. В констативно-съобразителната част на
експертизата е посочено, че 7447,51 лева представляват префактурирани задължения за
периода 01.08.2012 г. – 02.04.2019 г., 959,52 лева е общата сума на изчислените ВиК услуги
за периода 03.04.2019 г. – 01.06.2021 г., 1243,44 лева е начислената законна лихва за забава
за периода 12.09.2019 г. – 08.07.2021 г. и 773,38 лева – извършени текущи плащания.
Изчислено е, че задълженията на абоната по фактури след 26.03.2019 г. за периода
03.04.2019 г. – 08.07.2021 г. са в общ размер на 203,58 лева, в т. ч. главница 186,14 лева и
лихва за забава в размер на 17,44 лева.
В о. с. з. вещото лице пояснява, че в заключението e oтразилo, че има нов собственик
от 26.03.2019 г. и e направила изчисления само за периода от 03.04.2019 г., за който
собственик е бил титулярът на процесния имот. В тези изчисления са елиминирани съм
всички суми, които касаят този абонатен номер с предишен собственик. Първата фактура,
която е дебитно известие, е за периода 01.08.2012 г. - 31.01.2015 г. Посочени са дължими
главници и лихви от датата, на която новият собственик е станал титуляр на партидата.
Главницата е 186,14 лв.
Съдът намира, че ответникът е следва да се счита задължен да заплаща ВиК услуги от
момента, в който е станал собственик на процесното жилище, като е недопустимо да му
бъдат префактурирани задължения на предишния собственик. С оглед на това съдът намира
за определящи стойностите, определени от вещото лице по счетоводната част, а именно
186,14 лева - главница и 17,44 лева - лихва за забава, до които размери следва да се уважат
предявените искове.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от предявените исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
като е направил следните такива: 356,50 лева - държани такси в исковото и заповедното
производство, 500 лева – депозит за експертиза, като претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 50 лева, от които
следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 20,78 лева. Ответникът има право на
3
разноски съобразно отхвърлената част от предявените исковете на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, като е претендирал разноски в размер на 1500 лева адвокатско възнаграждение, което
съдът, с оглед направеното възражение за прекомерност и чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ намалява
до 800 лева, от което следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 781,65 лева.
Определени по компенсация разноски се дължат на ответника в размер на 760,87 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „.....” АД, ЕИК *********, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Д. Л. К., ЕГН **********, дължи на „.....” АД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, сумата от 186,14 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена вода за периода 12.08.2019 г. –
08.07.2021 г. в имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Надежда I“, бл. 114, вх. Б, ет. 8, ап. 45, с
клиентски № **********, ведно със законната лихва от 12.11.2021 г. до окончателното
плащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 17,44 лева – мораторна лихва за периода
12.09.2019 г. – 08.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 25.11.2021 г. по гр. д. № 64840/2021 г. по описа на СРС, 82
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ за разликата
над сумата от 186,14 лева до пълния предявен размер от 7662,59 лева и иска по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за разликата над сумата от 17,44 лева до пълния предявен размер от 1214,50 лева.
ОСЪЖДА „.....” АД, ЕИК *********, да заплати на Д. Л. К., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 760,87 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4