Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 359 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основаниечл. 7, т. 1, б.
"а" от Регламент /ЕО/
261/2004 г. а Европейския Парламент и на Съвета от С.Д.Ж., ЕГН ********** , с адрес *** чрез адв. ***от ВАК срещу „Б. Е."
АД, ЕИК ***, съсседалище и адреснауправление: гр.****, за заплащане на сумата от 250 (двеста и петдесет) евро, представляваща обезщетение за закъснение при изпълнение на полет FB971 от летище ***, България до летище ***, за дата 04.10.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.01.2019г. доокончателното изплащане на задължението.
В едномесечния срок за отговор ответникът депозира
писмен отговор, твърди, че е заплатил процесната сума на 19.02.2019 г. в полза
на адв. ***, на името
Г-н Ж., като представляващ ищеца по делото. Сочи, че с
поведението си не е дал повод за завеждане на иска, тъй като ищецът не е
предявил първо претенцията си в отдел Жалби и рекламации и не се е възползвал
от възможността за извънсъдебно уреждане на спора. Прави възражение за
прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца. Поради което моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно, че на 19.02.2019г. ответникът е наредил плащане в полза на
ищеца на сумата от 488.96 лева - левова равностойност на 250 евро,
като основание за плащането е посочено - обезщетение. Сумата е постъпила в полза на ищеца на 19.02.2019г., видно от приложения на л.21 от делото отчет по сметка.
При така установените факти съдът прави
следните правни изводи:
Установи се, че в
хода на производството ответникът
е погасил дълга си към ищеца, представляващ обезщетение за закъснение на полет FB8193 от летище Варна, България до летище Анталия, за дата 04.10.2017г., довело до
пристигане със закъснение от 4 часа и
половина в крайната дестинация.
В хода на процеса главницата е изплатена от
ответника на ищеца и поради това искът за главница следва да се отхвърли.
Съгласно чл.86 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В настоящия случай ищецът претендира законна лихва от датата на
предявяване на вземането с исковата молба до окончателното му изплащане на
19.02.2019 год.
Настоящото
производство касае парично задължение,
изискуемостта на което не е определена с изтичането на определен срок, а след
като няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора по аргумент от чл.84, ал.2 ЗЗД. В случая исковата
молба има значението на покана за плащане /Решение №1615/1996г., 4 гр.о. на
ВКС/,
следствие на което е изпадането на длъжника в забава.
Съответно следва ищецът да бъде осъден да
заплати дължимото обезщетение за забава върху претендираната гравница от 250
евро, в размер на закконната лихва считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда-14.01.2019г. до датата на плащане 19.02.2019г.
Относно разноските:
Постановеният правен резултат, обуславя
основателност на искането на ищеца за присъждане на разноски по реда на чл. 78,
ал. 1 ГПК, като същите следва да бъдат
възложени в тежест на ответника в цялост, доколкото плащането на главницата е
станало в хода на настоящото производство, поради
което е станал причина за завеждане на делото.
Направено е възражение за
прекомерност от ответника на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.1 от
Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението
за оказаната от адвокат правна
помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен
договор с клиента, но не може да бъде по-малко от
определения в същата минимален размер за съответния вид
правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба
№1/ 09.07.2004 г. ограничение
и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско
възнаграждение в размер от 300 лева. Същото не надвишава предвидения минимум,
поради което следва да се присъди в пълен размер.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените
в исковото производство разноски - внесена държавна такса в исковото производство 50 лева и 300 лева за адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес ***
иск срещу „Б. Е." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
за сумата от 250 евро представляваща обезщетение за
закъснение на полет *** от летище ***, България до летище ***, за дата 04.10.2017г., довело до
пристигане със закъснение от 4 часа и
половина в крайната дестинация.
ОСЪЖДА „Б. Е." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.Ж., ЕГН **********, с
адрес *** обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 250 евро за периода от датата на подаване на исковата молба в
съда 14.01.2019г. до датата на плащане 19.02.2019г., на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„Б. Е." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.Ж., ЕГН **********, с
адрес ***,
направените в настоящото производство разноски, включващи заплатени държавна
такса и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат в общ размер на 350 лева (триста и петдесет лева), на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: