№ 551
гр. К., 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510100380 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „*********“ ЕООД,
ЕИК *********** със съдебен адрес: гр. ****************** против
„*********“ ЕООД гр. К. ул. „****************** В с правно основание:
чл.79 ЗЗД и цена на иска 2640 лева.
Ищцовото дружество чрез процесуалния си представител сочи, че
ответното дружество ********* ЕООД отправило заявка /ORDER от
********* за извършване на международен превоз на товари, от А. до Б., към
фирма ********* ЕООД. Разтоварните пунктове в Б. били два - П. и Г..
********* осъществила превоза и спазила всички договорки по всички точки
в заявката, където като платец в т. 11 било определено дружеството
*********. В срок била издадена фактура № ******** г. от ********* на
********* за заплащане на договореното навло от 1350 евро. Разтоварването
на товара, съответно в П. и Г., било осъществено на 19.05.2022 г. След
получаване на фактурата, собственикът на фирма *********, госпожа С.Х., се
обадила на собственика на фирма ********* и казала, че за да се плати,
трябвало да се коригира така издадената фактура, като получател да бъде
друга нейна фирма, посочила името И. БГ ЕООД. След желаната корекция на
фактурата, фирма ********* получила уведомление за липса по поръчка №
***********/*********, издадено от фирма И. БГ, където едностранно било
определено, че при доставката в Г. били установени липси в размер на 1932.75
лв. Фирма ********* оспорила тези констатации, както и вината за каквото и
да било. Уведомили С.Х., че издадената фактура на ********* била издадена
вярно спрямо закона и търговските договорености по заявката и оставала в
сила, както и правото за парично плащане по нея. Фактурата била издадена по
всички правила на данъчното законодателство и била предоставена на клиента
********* за плащане. Същата фактура била отразена в дневниците по ЗДДС
1
за м.05.2022 г. на ********* ЕООД. Издаденото уведомление от И. БГ било
без правна сила, тъй като тази фирма не била страна по заявката, не
притежавала двустранно подписан протокол за констатираните липси.
Следвали многократни разговори по телефона между собствениците на
********* - С.П.я, и ********* - С.Х., относно липсата на плащане по
фактура ******** г. С.Х. първо обещала да плати, после бавила нещата, като
изразявала намерение да се заеме да провери какво става по въпросния казус,
а на по-късен етап спирала да отговаря на обажданията от страна на
управителя на *********. Освен, че не били предприети никакви мерки за
доказване на вината, че именно фирма ********* била отговорна за липсите,
че размерът на липсите бил именно такъв, какъвто бил определен и т.н.,
длъжникът ********* задържал цялата сума по фактура ******** г.. която
била в размер на 2640,37 лв., който размер надхвърлял, вменените му от И. БГ
ЕООД липси. Липсвали и всякакви обяснения относно това. Фирма *********
през месец 10.2022 г., изпратила повторно неплатената фактура по куриер, но
не последвала никаква реакция, в резултат на което от фирма ********* била
заявена претенция за плащане в PC К., по която имало издадена заповед №
******** г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Моли съда на основание чл.79 от ЗЗД да постанови съдебен акт, с който
да осъди ответното дружество да им заплати сумата от 2640 лева,ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното издължаване на сумата.
Претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. На
същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.
Счита, че между ответното дружество и ищеца не съществувало валидно
облигационно правоотношение, по което да се претендират сумите, явяващи
се за него предмет, като с предоставените по делото писмени доказателства
никъде не се съдържали доказателства в тази насока. По делото била
приложена поръчка, отправена от ответника към ищеца за извършването на
договор за превоз, но не се съдържали никакви доказателства за
осъществената услуга. По делото била приложена и фактура с №
************ от 18.05.2022г., но същата не била подписана и приета от
ответника. Частният писмен документ бил издаден едностранно от ищеца и в
тази връзка той нямал обвързваща за съда сила. Обстоятелството, че ищецът
декларирал в дневника си за продажба, така издадения от него документ, не би
могло да се кредитира като доказателство. По делото било приложено CMR, за
което се твърдяло, че е попълнено от ответника, обаче липсвали подпис и
печат от страна на ответното дружество, никъде не се съдържали данните на
ответника.
Ищецът трябвало с позволените от закона средства да докаже
основателността на заявената от него претенция. В конкретния случай и на
основание на по-горе визираните факти и обстоятелства, това не било сторено
от същия. Въпреки това, ако съдът счете, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение, в условията на евентуалност, то счита, че по
настоящия договор не било налице изпълнение на задълженията на ищеца в
качеството му на превозвач по твърдяното за възникнало съглашение.
2
Моли съда да отхвърли така предявения от ищцата иск като
неоснователен, поради подробно изложените по-горе обстоятелства.
Претендира за разноски по делото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно в настоящото производство доказателствената тежест в
условията на пълно и главно доказване е възложена на ищеца, тъй като то е
лицето желаещо установяването на благоприятни за него факти и
обстоятелства, и с оглед на това именно той трябва по надлежния за това ред
да установи фактите въз основа на които произтича неговото вземане. Видно
по делото е предоставена фактура № ************ от 18.05.2022г. с предмет
извършен международен транспорт като доставчик на услугата във въпросния
документ е посочен ищецът, а получател е „И. БГ“ ЕООД. Въпросното лице
получател е различно от ответника - „*********“ ЕООД, тоест се касае за
различни субекти на правото, тъй като от една страна се твърди, че ползвател
на услугата в размер на 2640.37 лева е ответника, а в същото време като
облигационно задължен от въпросния частен писмен документ е посочено
трето юридическо лице. Ето защо предоставената по делото фактура няма как
и не може да бъде кредитирана като годно доказателство в настоящото дело.
Наред с това по делото е предоставено CMR с дата 19.05.2022г. в която
изрично е посочено, че изпращач на стоката е отново дружеството „И. БГ“
ЕООД, но не и ответникът по делото - „*********“ ЕООД. В хода на
настоящото производство ищецът по никакъв начин не е ангажирал каквито и
да е било доказателства от които да е видно каква е облигационната връзка
между ответника и дружеството „И. БГ“ ЕООД и респективно зашо ищецът
сочи доказателства от които е видно, че именно последното ЮЛ има
задължения спрямо него, а в същото време в исковата молба и заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч. гр.д. № **** от 2022г. по описа на РС
-К. като длъжник е посочено „*********“ ЕООД.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът
възприема следното:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 500,00 лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай и двете страни са представили списъци на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*********“ ЕООД, с ЕИК: ***********, с
адрес: гр. К., ул. „************, със законен представител С.П.ч иск срещу
„*********“ ЕООД, с ЕИК: ******** с адрес: гр. К., бул.
„*****************, представлявано от С.Г.Д. с правно основание чл. 79 ЗЗД
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „*********“ ЕООД, с ЕИК: ***********, с адрес: гр. К., ул.
„************, със законен представител С.П.ч да заплати в полза на
„*********“ ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: гр. К., бул.
„*****************, представлявано от С.Г.Д., сумата от 500,00 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4