№ 1496
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнА.есети ноември през две хиляди двА.есет и втора година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа доклА.ваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000501574 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 266924 от 13.12.2021 год., постановено по гр.д.№ 10117/2018 год. по описа на
СГС, ГО, I-4 състав, ЗД „Лев Инс” А. е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да
заплати на Я. Т. В. сумата от 120 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на
17.07.2016 год., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2017 год. до окончателното
изплащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълният размер от 200 000
лева. С решението са разпределени и разноските между страните.
Решението е обжалвано от ищеца Я. Т. В., чрез процесуален представител, в
отхвърлителната част, като излага доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй
като определеният размер е занижен с оглед търпените болки и страдания, вследствие
смъртта на сина му. Оспорва изводите на съда с които е приел наличие на съпричинавяне от
страна на пострадалия, като твърди, токова не е налице. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и постанови ново, с което искът за причинените неимуществени вреди
бъде уважен изцяло. Претендира разноски.
Решението е обжалвано и от ответника ЗД „Лев Инс” А. в осъдителната част за сумата от
над 60 000 лева до присъдения размер от 120 000 лева, като отново се излагат доводи за
неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер на неимуществените
вреди е силно завишен и несъответства на действително претърпените от ищеца болки и
1
страдания. Молят съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което
искът да бъде отхвърлен нА. сумата от 60 000 лева. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемите взаимно оспорват жалбите на насрещната страна и изложените в тях доводи.
Третото лице помагач Г. Т. Б. депозира отговори с които не оспорва жалбата на
застрахователното дружество, но оспорва жалбата на ищеца, като излага доводи за
неоснователност.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по
риска „гражданска отговорност“.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за
сумата от 60 000/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени
елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ - наличие на валидна застраховка по
риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на
която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на ищеца, причинната
връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия
извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм на
произшествието.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди, както и
наличието или не на принос от страна на починалия за настъпване на вредите и неговото
стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.
От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Ц. К., живееща на семейни начала с
ищеца, чийто показания съдът преценява съобразно чл.172 от ГПК се установява, че с Я.
живеят заедно от 2011 год. и много добре познава синът му. Когато станало произшествието
били заедно с Я. и това било изключително шокиращо. Първоначално той не искал да
приеме този факт, а и до ден днешен не го е приел. Смъртта на сина му се отразила зле и от
този ден е различен, не е щастлив, не се среща с приятели, а намира спасение в работата си,
в която се е вкопчил. Вследствие на преживения стрес, на три пъти бил приеман в
кардиология, поради излизане от ритъм. Започнал да приема много лекарства. Посочва, че
отношенията между бащата и сина били винаги прекрасни, а починалия се грижел за цялото
семейство, предвид професията му на фармацевт. Към момента Я. не е преживял тази шок.
Спазва християнските традиции, като ходи на гроба на сина си.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
2
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. Съдът следва да се ръководи не от
субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при
които е извършен деликтьт, възрастта на увредения, общественото му положение, степента
на родство и отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение.
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди и след като ги съобрази, заедно с факта на смъртта на дете,
икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП - юли 2016 г.,
лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата
от 160 000 лева адекватно ще обезщети причинените от ищеца неимуществени вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата на ищеца относно наличието на принос за настъпване на вредите от
страна на пострадалия.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото от приетата автотехническа експертиза, която съдът
кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните и от показанията на разпитания
свидетел Х. се установи, че лекия автомобил „Субару“ е аварирал и спрял, автомобила
„Пежо“ също спрял непосредствено зад него, а пострадалият и свидетеля се върнали назА. и
поставили светлоотразителен триъгълник на около 70 м зА. авариралите автомобили, около
средата на дясната лента. След като поставили триъгълника тръгнали обратно към колите.
Х. се движел в дясната част на платното, а пострадалият Т. В. - до него отляво. Лекия
автомобил „Ауди“ се движел в дясната лента със скорост 89-90 км/ч., при което водачът му
прегазил триъгълника и веднага след това ударил пострадалия пешеходец В.. По
местонастъпване на произшествието е бил наличен банкет на пътя, откъм дясна лента, на
3
който са спрели с десните си части двата леки автомобила, с ширина от 1.20 м.
Съгласно така установения безспорен механизъм на процесното произшествие, съдът
приема, че пострадалият пешеходец В. се е движил пеша, по пътното, дясно платно при
налични две платна за движение, плътно вдясно, в посоката на движение, с гръб към
приближаващият автомобил „Ауди“, и към момента на удара е бил между поставеният
предупредителен триъгълник и авариралият автомобил. С това си поведение е нарушил
правилото на чл.108, ал.1 от ЗДвП, да се движи по тротоара или банкета на пътя – в случая
затревен банкет, чието използване е било възможно. Произшествието е могло да бъде
предотвратено, ако пешеходеца се е движел по банкета на пътя. С това си поведение
пострадалия сам е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Въз основа на това
съдът приема, че неговият принос е в размер на 25 %, поради което и на основание чл.51,
ал.2 от ЗЗД определеното застрахователно обезщетение ще следва да бъде намалено,
съобразно приетия принос.
С оглед на така възприетия принос за настъпване на вредите в размер на 25 % ще следва да
се редуцира определеното обезщетение за неимуществените вреди от 160 000 лева на 120
000 лева, за която сума исковата претенция на ищеца е основателна.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата въззивна инстанция с тези на
първоинстанционният съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото пред въззивния съд страните не си дължат разноски и такива не
следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266924 от 13.12.2021 год., постановено по гр.д.№ 10117/2018
год. по описа на СГС, ГО, I-4 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответната страна – Г. Т.
Б..
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5