Решение по дело №1996/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Г. Д. от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, предявена от Заместник министъра на земеделието и храните против Решение № 52 от 24.06.2024г. на Районен съд-Асеновград, постановено по АНД № 174 по описа на същия съд за 2024г., с което е отменено Наказателно постановление №НП-87/23.02.2024г., издадено от Г. Т. - Заместник министъра на земеделието и храните, упълномощен със Заповед № РД09-653 от 29.06.2023г. на Министъра на земеделието и храните, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН вр. чл.44,ал.2 и чл.41, ал.3 вр. ал.1,т.1 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ на „НВГ КАРИЕРИ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], община Пловдив, област Пловдив, район Централен, [улица], ет.3, представлявано заедно от управителите Ю. Й. Х., с [ЕГН] и Ц. Ц. С., с [ЕГН], е наложена „имуществена санкция” в размер 1000 лв. /хиляда/ лева за нарушение по чл.2, ал.1 вр. чл.3 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и чл.7, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи.

Касационният жалбоподател намира решението на районния съд за неправилно и незаконосъобразно като излага подробни съображения в тази посока. Претендира отмяната на съдебния акт. С нарочна молба от 29.10.2024г. процесуалният представител на жалбоподателя- юрисконсулт Ш., с приложено пълномощно поддържа касационните оплаквания, претендира отново отмяната на оспорения съдебен акт, също и юрисконсултско възнаграждение. Относно претендираното адвокатско възнаграждение се иска субсидиарното прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител – адвокат М., намира касационните оплаквания за неоснователни. Представен е и писмен отговор. Претендира се отхвърляне на жалбата и разноски по делото.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че решението на РС- Асеновград е правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

На 09.10.2013 г., между Министерски съвет на Република България като „концедент“, представляван от Министъра на икономиката и енергетиката и „НВГ КАРИЕРИ“ ООД като „концесионер“, представлявани от управителя В. Е. е сключен Договор за концесия. Предметът на концесията бил посочен в чл. 1./1/ от договора, съгласно който концедентът предоставя на концесионера концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ - строителни материали - мрамори, представляващи изключителна държавна собственост, от находище „Старите колиби“, разположено в землището на [населено място], община Асеновград, област Пловдив. В Регистъра на засегнати имоти от концесионната площ за обекта бил включен и поземлен имот с идентификатор 49309.12.507 по КККР на [населено място]. Въз основа на постъпило заявление от страна на „НВГ КАРИЕРИ“ ООД, с Решение № 4/19.05.2017 г., т. 25 на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ към Областна дирекция „Земеделие“ - Пловдив, било променено предназначението на 16 199 кв. м. земеделска земя от осма категория, неполивна, собственост на „НВГ КАРИЕРИ“ ООД, за изграждане на обект: „Кариера за добив на строителни материали - мрамори от находище „Старите колиби“, в землището на [населено място], имот с идентификатор 49309.12.507 по КККР на [населено място]. Решението влязло в сила на 04.08.2017 г. Въз основа на сделка, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том I, peг. № 484, н. д. № 19 от 21.02.2022 г., търговското дружество „ДИ КЕЙ ФИШИНГ“ ЕООД, представлявано от пълномощника Д. В. Р., упълномощен от управителя Д. К. придобило правото на собственост върху ПИ имот с идентификатор 49309.12.507 по КККР на [населено място], с площ от 16 199,00 кв. м., с начин на трайно ползване: за кариера за суровини за строителството и промишлеността в скален масив, с трайно предназначение на територията по скица: нарушена, а по нотариален акт с трайно предназначение на територията: земеделска.

Във връзка с постъпило предложение от „НВГ КАРИЕРИ“ ООД за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди за изграждане на обект: „Добив на подземни богатства - строителни материали - мрамори, от находище „Старите колиби“, в МЗХ била образувана преписка регистрационен индекс АО-1536/10.07.2023 г. Предложението за промяна се отнасяло за 23 поземлени имота, попадащи в концесионната площ, като един от тях бил и този с идентификатор 49309.12.507. С мотивирано писмо № АО-1536/31.10.2023 г. на Директора на Дирекция „ПОК“ при МЗХ, преписката била върната на пълномощника на „НВГ КАРИЕРИ“ ООД. В мотивите към писмото било отразено, че при извършената проверка от Кадастрално- административната информационна система /КАИС/ на АГКК както и от справка от „Google Earth Pro“, се установило, че в посочените имоти / включително и този с № 49309.12.507/ има извършени мероприятия и земята не се използва за земеделски нужди, за които няма данни да е провеждана процедура за промяна предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди. Съгласно чл. 5 и на основание чл. 5, ал. 6 от ЗОЗЗ, физическите и юридическите лица носят отговорност, ако с действията си увреждат качеството или екологичните функции на земеделските земи. На дружеството било указано да се обърнат към Областна дирекция „Земеделие“ - Пловдив, която да извърши оглед на място на имотите и в случай на установяване на нарушение на разпоредбите на ЗОЗЗ, да се предприемат действия по реда на чл. 44 от същия закон. Със писмо били дадени и указания, при внасяне предложение за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, за разглеждане от Комисията за земеделските земи, да окомплектоват преписката с документите, посочени в чл. 30 и чл. 40 от ППЗОЗЗ, относими за инвестиционното предложение и заявените имоти. Посочено било още, че при внасянето на преписката за разглеждане от Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ се заплаща еднократна такса в размер на 200 лв. за обекти с площ над 50 дка, съгласно чл. 9 от Тарифата за таксите, като съответно била посочена и сметката на МЗХ .

По повод това писмо, на 31.10.2023 г. била извършена проверка от експерти в Областна дирекция „Земеделие“ - Пловдив на поземлен имот с идентификатор 49309.12.507 по КККР на [населено място].

Проверяващите установили унищожена земя, като засегнатата в имота площ е около 5500 кв.м. и това, че в момента не се извършват добивни дейности. Констатациите на проверяващите били обективирани в Констативен протокол /КП/ от 31.10.2023г. В същия било посочено, че за проверявания ПИ е проведена процедура за промяна на предназначението през 2017 г., решението е влязло в сила на 04.08.2017 г., но не е представен документ за запазено правно действие на основание чл. 24 от ЗОЗЗ. С КП било прието, че е налице нарушение на разпоредбите на ЗОЗЗ, проверяващият орган съставил АУАН за увреждане на земеделската земя. На 16.01.2024г. П. П. П. на длъжност главен експерт в ОД „Земеделие“ Пловдив, в присъствие на представители на „НВГ КАРИЕРИ“ ООД бил съставен АУАН № 05 от същата дата. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.2, ал.1 вр. чл.3 от ЗОЗЗ и чл.7, ал.1 от ППЗОЗЗ.

Прието от актосъставителя било, че на 31.10.2023г., в ПИ с идентификатор 49309.12.507 по КККР на [населено място], дружеството нарушител е извършило изкопна дейност върху площ около 5500 кв.м., която следва да се квалифицира, като такава водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя. Отразено било, че имотът с идентификатор 49309.12.507 е с площ от 16199 кв.м., земеделска земя, от осма категория и 25 бонитетен бал, неполивна, собственост на „ДИ КЕЙ ФИШИНГ“ ЕООД, а „НВГ КАРИЕРИ“ ООД се явяват концесионер, съгласно Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - мрамори, от находище „Старите колиби“, [населено място], община Асеновград от 09.10.2013 г. АУАН бил връчен на представителите на дружеството, като при връчването не били вписани възражения. В

Последвало издаването НП №НП-87/23.02.2024г. В НП са отразени обстоятелствата описани в АУАН.

Районният съд установил, че в НН е посочено, че на 31.10.2023г. в ПИ с идентификатор 49309.12.507 по КККР на [населено място], дружеството нарушител е извършило изкопна дейност върху площ около 5500 кв.м., която води до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя. Също е установил, че въпреки, че в съставения акт нямало такава констатация, то в НП било посочено, че засегнатата от имота площ е от 5500 кв.м., унищожена земя, но в момента не се извършвала добивна дейност.

Районният съд установил, че в НП били изложени и допълнителни мотиви по отношение на констатациите на проверяващите от 31.10.2023г. Цитирано било отново представеното Решение № 4/19.05.2017 г., т. 25 на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ към Областна дирекция „Земеделие“ - Пловдив, влязло в сила на 04.08.2017 г., с което било променено предназначението на 16 199 кв. м земеделска земя от осма категория, неполивна, собственост на „НВГ КАРИЕРИ“ ООД, за изграждане на обект: „Кариера за добив на строителни материали - мрамори от находище „Старите колиби“, в землището на [населено място], имот с 49309.12.507 по КККР на [населено място]. Административнонаказващият орган приел, че цитираното решение било загубило правно действие на основание чл. 24, ал. 5, т. 2 от ЗОЗЗ, тъй като в тригодишен срок, от влизането в сила на решението за промяна на предназначението, не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта. Първоинстанционният съд е установил, че въпреки наличните доказателства, че собственик на имота е „ДИ КЕЙ ФИШИНГ“ ЕООД, то предвид резултатите от извършената справка в търговски регистър, че същото ТД е вписано на 28.02.2022г. като съдружник на „НВГ КАРИЕРИ“ ООД, то АНО е приел, че именно последното следва да понесе административнонаказателната отговорност за констатираното нарушение.

Районният съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства в тяхната хронология и логическа последователност и е приел за безспорно това, че по отношение на „НВГ КАРИЕРИ“ ООД е налице сключен Договор за концесия от 09.10.2013 г., за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ - строителни материали - мрамори, представляващи изключителна държавна собственост, от находище „Старите колиби“, разположено в землището на [населено място], община Асеновград, област Пловдив. За безспорно е прието и това, че в концесионната площ за обекта е включен и ПИ с идентификатор 49309.12.507 по КККР на [населено място]. Също, че по искане на „НВГ КАРИЕРИ“ ООД е било издадено Решение № 4/19.05.2017 г., т. 25 на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ към ОД „Земеделие“ - Пловдив, влязло в сила на 04.08.2017 г., с което е променено предназначението на 16 199 кв. м земеделска земя от осма категория, неполивна, собственост на „НВГ КАРИЕРИ“ ООД, за изграждане на обект: „Кариера за добив на строителни материали - мрамори от находище „Старите колиби“, в землището на [населено място], същото включващо и имот с номер 49309.12.507 по КККР на [населено място]. Безспорно е и това, че към 31.10.2023г. цитирания имот с номер 49309.12.507 е вече собственост на „ДИ КЕЙ ФИШИНГ“ ЕООД. АРС е приел за безспорни и фактите и обстоятелствата описани в АУАН. Обсъдил е обстоятелството, че на 31.10.2023г., в ПИ с идентификатор 49309.12.507 била извършена проверка като е установено, че в момента там не се извършва добивна дейност, но на площ от 5500км.м. има извършена изкопна дейност.

Приел е, че не е установен моментът на извършване на тези изкопни работи, доколкото по делото е безспорно установено, че на 31.10.2023г. не е била извършвана добивна дейност. Приел е, че няма как описаното в АУАН и НП нарушение, представляващо изкопна дейност на площ от 5500кв.м., да е било извършено само на тази дата.

Според първоинстанционния съд грешното определяне и посочване на датата, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо и до невъзможност на преценката по чл.34 от ЗАНН.

Относно изпълнителното деяние „извършване на изкопна дейност“ и квалифициране на нарушението, районният съд е приел, че е налице неприложимост на законовите разпоредби цитирани от АНО. Приел е, че не става ясно в какво качество е санкционирано „НВГ КАРИЕРИ“ ООД, като собственици или като ползватели на поземления имот.

Прието е още, че липсата на ясни и точни мотиви възпрепятства преценката на съда, коя от множеството посочени в чл.3 от ЗОЗЗ хипотези, като задължения на адресатите на тази норма, е имал предвид АНО при определяне и приложение на тази квалификация.

Относно нарушението по чл. 7, ал.1 от ППЗОЗЗ са изложени подробни съображения от първоинстанционния съд, според които цитираната разпоредба следва да намери приложение само по отношение на собствениците на земеделските земи.

Касационният съд намира изводите на районния съд за правилни и законосъобразни.

Действително сочената като нарушена в АУАН и в НП норма на чл.3 от ЗОЗЗ /в приложимата редакция/ намира приложение по отношение на собствениците и ползвателите на земеделски земи.

В АУАН и в НП не са изложени съображения относно това в какво качество е санкционирано дружеството-нарушител „НВГ КАРИЕРИ“ ООД. Изложените в касационната жалба подробни възражения не могат да запълнят тази празнота, респективно неяснота.

АНО е възприел, че е нарушено изискването и на чл. 7, ал.1 от ППЗОЗЗ, съгласно което съгласно чл. 5, ал. 1 ЗОЗЗ собственикът свободно избира начина на ползване на земеделската земя, ако с това не променя нейното предназначение и не нанася вреди на собствената земя, земите на други собственици или на качеството на повърхностните и подпочвените води. Ясно е, че цитираната норма се отнася само и единствено за собствениците на земеделска земя. Следователно отново изводът на АРС е правилен, тъй като липсват мотиви какво точно е съобразявал АНО при цитирането на тази разпоредба.

Касационният съд споделя и извода, че действително в мотивите на НП не е посочено как и доколко твърдяната изкопна дейност е засегнала площ от около 5500 кв.м.

При постановяване на съдебния акт районният съд подробно е изследвал спорните въпроси. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви, които не следва да се повтарят. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани изводи.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира, че решението на районния съд следва да се остави в сила.

Своевременно са претендиране разноски от процесуалния представител на ответника, които се установиха в размер на 720лв. /седемстотин и двадесет лева/, съгласно Договор за правна защита и съдействие, приложена фактура за изплатено възнаграждение и списък на разноските.

Касационният съд намира, че претендираното адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и не следва да се уважат възраженията на процесуалния представител на касационния жалбоподател за редуциране на същото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 52 от 24.06.2024г. на Районен съд-Асеновград, постановено по АНД № 174 по описа на същия съд за 2024г.

ОСЪЖДА Министерството на земеделието и храните да заплати в полза на „НВГ КАРИЕРИ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], община Пловдив, област Пловдив, район Централен, [улица], ет.3, представлявано заедно от управителите Ю. Й. Х., с [ЕГН] и Ц. Ц. С., с [ЕГН], сумата в размер на 720лв. /седемстотин и двадесет лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.