Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.С., 12 май 2017год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, І отделение, 7
състав, в публично съдебно заседание на 21 февруари две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ
При секретаря Ирена Апостолова, като
разгледа докладваното от съдия Гигов гр.дело №12538/2013год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „А.”ООД,гр.С. против И. Ч.-Частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ иск с правно
основание чл.74,ал.1 ЗЧСИ във вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 771 295.83лв., за причинена щета,представляваща
изплатена продажна цена за процесния недвижим имот,ведно със законната лихва от
20.09.2008год.,както и сумата 32 909.08лв. представляваща сбор от всички
разходи във връзка с покупката на имот на публична продан,ведно със законната
лихва от предявяването на иска.
По протокол от съдебно заседание на 07.06.2016год. е уточнен петитума на исковата молба,че върху
сумите 771 295.83лв. и 32 909.25лв. се претендират законните лихви за
забава,считано от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.
В исковата молба се посочва,че
изп.д.№2007783040017982007год. при ЧСИ И. Ч. е образувано във връзка със
задължения на Д. Й.Б.,Дружество”В.Ш.”.За
събирането на вземането ЧСИ е обявил публичен търг на недвижим имот: ½
ид.част от парцел ХVІІІ, за склад,автосервиз,работилница,магазини и офиси от
кв.1, по плана гр.С.,м.”Продължение на трамвай №4,НПЗ Искър-север”, с площ по
графични данни от 5 184.00кв.м., в това число и 1395.00кв.м., придаващи се по регулация с
неуредени сметки,при съседи съгласно описанието в исковата молба.
Ищцовото дружество участвало в публичната
продан и с протокол от 13.09.2008год. на ЧСИ е обявено за купувач и е внесло по
специална сметка на ЧСИ сумата 771 295.83лв. на ЧСИ И. Ч., който на
23.09.2008год. е издал постановление за възлагане.Освен продажната цена
ищцовото дружество имало и редица разходи във връзка с покупката на публичен
търг на имота,местен данък,сума за изготвяне на постановление за възлагане и за
вписването му,такса за въвеждане във владение и направено доплащане по въвеждане
във владение.Впоследствие станало известно,че Д.Б. не е била собственик на
изнесения на публична продан имот.ЧСИ И. Ч. бил приел че Д. и Л.Б.са
собственици на имота на основание договор за доброволна делба, сключен на 14.08.2000год.
между Д. и Л.Б.и Р.М., лично за себе си и като пълномощник на останалите
съсобственици, посредством,който си поделили отделни парцели от един съсобствен
имот.
Другите участници в делбата били придобили
собствеността по силата на договор за приватизация от 03.12.1993год.,в който
като купувачи участвали 65 човека,представляващи колектив от работници и
служители формиран по реда на чл.31 ЗППДОП.В договора за делба обаче,не били участвали
придобилите ид.части в СИО съпрузи и с
решение на СРС, 58 състав, по гр.д.№5376/2003год.,договорът за делба бил обявен
за нищожен.Делбата била обявена за нищожна и с решение на СГС, І отд., 7 състав
постановена на 17 май 2011год. по гр.д. №2563/2008год., поради
обстоятелството,че разделянето на мястото на отделни УПИ не е било одобрено
според действащия към онзи момент ЗТСУ. Внесената от „А.”ООД цена е платена на
взискателя по изп.дело –„В.Ш.”, на присъединилите се и привилегировани
кредитори, а сумата 464 445.77лв. е преведена по посочената от Д.Б. сметка
на 25.01.2013год.,въпреки,че към този момент ЧСИ е бил уведомен,че Д.Б. не е
била собственик на продаденият имот, затова, че договорът за доброволна делба е
нищожен и че не следва да превежда сумата намираща се по сметка на СИ на Д.Б.,която
се е обогатила без основание със сумата 733 750.61лв.,тъй като с парите на
„А.”ООД са платени нейни задължения общо в размер на 269 304.84лв., а
останалата сума от 464 445.77лв. е преведена по посочената от нея
сметка.ЧСИ И. Ч. не е положил необходимата грижа при изясняване правото на
собственост върху имота на длъжника.
Ответникът – ЧСИ – И. Ч. оспорва
исковете,които счита за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.Няма вреда и
противоправно поведение,като се позовава на чл.483 ГПК.И. Ч. е наложил възбрана
върху процесния имот на 03.07.2007год.,като за да се увери,че длъжникът Д.Б. е
била собственик на имота е извършил
справки по данъчните книги, по нотариалните книги. Невярно е предположението на
ищеца,че ЧСИ И. Ч. е приел,че Д. и Л.Б.са собственици на имота само на
основание договор за доброволна делба от 14.08.2000год., с нотариална заверка
на подписите, вписан в АВ,том ХІІ, №92,рег.№2001.ЧСИ е установил,че чрез
поредица от сделки в периода 1999-2000год.,че Д. и Л.Б.са придобили собствеността върху
31.13 % ид.части от имота, въз основа на надлежно вписан в АВ договор за
доброволна делба от 14.08.2000год.СИ е насочил изпълнението върху така
разпределената в дял на длъжника реална част от имота.
До вписването на възбраната върху имота на
03.07.2007год., не е имало вписана АВ искова молба, с която се оспорва делбата,
извършена с договор за доброволна делба от 14.08.2000год. До вписването на
възбраната по ИЗ 179/2007год. и до издаване на постановлението за възлагане на
имота – 23.09.2008год., договорът за
доброволна делба не е бил оспорен и не е била вписана искова молба и СИ не е
могъл да знае,че договорът за доброволна делба ще бъде оспорен и вследствие на
това ще бъде прогласен за нищожен. Делбата,
дори прогласена за нищожна, не променя факта
на собствеността и не прави Д. и Л.Б.несобственици. Д.Б. е била
собственик, но на идеална част от имота, а не на реална.Няма данни за
отстраняване на „А.”ООД от имота, а видно от справка от СВ през 2012год. ищецът
е отдал под наем процесния имот,т.е. ползва същият и черпи плодове от
него.Позовава се на чл.435,т.2, чл. 483, чл.496,ал.3 и чл.499 ГПК.
Трето лице помагач на страната на ЧСИ – И. Ч.
– ЗАД ”А.”АД, гр.С. оспорва изцяло предявените искове,както по основание,така и
по размер.Не е налице виновно и противоправно поведение от страна ЧСИ Ч.
изразяващо се в нарушение на професионалните му задължения на ЧСИ,които да са
довели до претърпени от ищеца имуществени вреди,като се позовава на чл.483 ГПК
и че ЧСИ е наложил възбрана върху процесния имот на 03.07.2007год./видно от
молба до СВ от 03.07.2007год./,поради което правноирелевантният момент, към
който ЧСИ е следвало да се убеди в собствеността на парцела е именно
01.07.2007год. и всякакви последващи
евентуални промени не подлежат на проверка от ЧСИ,тъй като взискателите и купувачите на публична продан биват
защитени чрез уредените в ГПК правила –
нормата на чл.435,т.1 и т.2 е
предвидила непротивопоставимост на взискателите, съответно на купувача на
публична продан/ по арг. от чл.496,ал.2,изр.2 ГПК/ на евентуални права
възникнали след вписване на възбраните върху
недвижимия имот.Към 03.07.2007год. не са съществували влезли в сила
съдебни решения, които да правят длъжника несобственик върху имота – предмет на
публична продан.
Ищецът е собственик на възложения му
недвижим имот и към настоящия момент го отдава под наем.Позовава се на чл.197 КЗ/отм./ на изтекла петгодишна давност от датата на настъпване на събитието и
евентуалната претенция на към ЗАД”А.” се явява погасена по давност.Претенции,
основаващи се на действия/бездействия на
ЧСИ извън периода на застрахователното покритие по полицата, не са покрити по
същата.
С влязло в сила определение е прекратено частично производството по
делото по отношение на предявените срещу Д.Й.Б. иск с правно основание чл.59 ЗЗД и срещу ЗАД”А.” иск с правно основание чл.208 от КЗ,поради отегляне на тези
искови претенции от ищеца „А.”ООД.
След преценка доводите на страните и
доказателствата по делото с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
С постановление за възлагане на недвижим
имот от 23.09.2008год. ЧСИ И. Ч., вписан под №783 на КЧСИ район на действие СГС
по изп.дело №200778304000179/2007год., по описа на ЧСИ И. Ч. на основание чл.492,ал.1
във вр. чл.492,ал.3 ГПК във вр. чл.496,ал.1 ГПК е възложил върху купувача – „А.”ООД
следният недвижим имот ,а именно 1/2 ид.част от парцел ХVІІІ-за склад, автосервиз,работилница,
магазини и офиси/осемнадесет/ от кв.”Искър-север” с площ по графични данни 5 184.00кв.м., в това число 1 395.00кв.м.,придаващи
се по регулация, с неуредени сметки по
регулация, при съседи: УПИ-V – за автосервиз,бензиностанция,магазин,офиси,гараж
и газостанция, УПИ ХІІІ – за магазини, складови и офиси, УПИ ІХ-118,119, УПИ VІІ-53,103,122
– от две страни път,между УПИ-V – за автосервиз,бензиностанция,магазин, офиси,
гараж и газостанция и УПИ ХVІІІ – за склад,автосервиз, работилница,магазини и
офиси за сумата от 771 295.83лв.,без ДДС, като е посочено, че сумата от купувача е изплатена напълно и изцяло по
специалната сметка на ЧСИ И. Ч.,рег.№7823 на КЧСИ.В същото постановление на ЧСИ
се посочва, постановлението за възлагане е въз основа на протокол от
13.09.2008год. от проведената публична продан.
С решение №2878 от 17.05.2011год. СГС, І ГО,
7 състав, по гр.д.№2563/2008год./влязло в сила на 24.03.2015год./ е прогласено
на основание чл.26,ал.1 и ал.2 ЗЗД нищожността на договор за доброволна делба
от 14.08.2000год. вписан в АВ том ХІІ, №92,рег.№20001.Със същото решение е оставен
без разглеждане предявен иск с правно основание чл.124 ГПК от ищците Л.Д.Б.и Д.Й.Б.
против Н.П.З.и „Нов пламък”ООД,гр.С. и е отхвърлен иска по чл.124 ГПК Л. и Д. Б.
да се признае по отношение на Н. П. З. и ”Нов Пламък”ООД, гр.С.,че същите са
собственици на УПИ – парцел ХVШ за склад, автосервиз, работилница,магазин и
офис/включително УПИ – парцел ХІХ и УПИ – парцел ХХ/ от кв.1, по плана на гр.С.,
м. ”Продължение на трамвай №4,НПЗ”Искър север”.и е отхвърлен иска по чл.537,ал.2 ГПК за отмяна
на нотариални актове №70/2003год.и №160/2006год.
В мотивите на това решение се посочва,че е налице противоречие на клаузите на
сключеният договор за доброволна делба с разпоредбата на чл.61,ал.2 ЗТСУ/отм./и
че съществуващия по регулация парцел не е идентичен с парцел 18, посочен в
договора за доброволна делба, като не е
бил изготвен архитектурен проект за разделянето на посочената сграда с площ от
4 400кв.м. и обособяване на отделни обекти на собственост от същата и е
прието, че договора за доброволна делба
има невъзможен предмет предвид липсата на обособени самостоятелни парцели,като
парцели ХVІІІ, ХІХ, и ХХ, отговарящи на изискванията за размери и
очертания,съгласно изискванията на ЗТСУ и ППЗТСУ са липсвали недвижими имоти,
върху които да могат ищците да придобият
право на собственост,въз основа на сключения между тях договор.Сключеният между
съсобствениците договор за доброволна делба е нищожен на основание чл.26, ал.1
и ал.2 ЗЗД,поради което същият не е произвел своите правни последици за
ликвидиране на съсобствеността върху дворно място находящо се в гр.С., кв.1,
парцел V,м.”Гара Искър”,ул.5001”№12 с обща площ от 12 100кв.м., и от което
следва,че ищците Л. и Д. Б. не са единствени собственици на УПИ ХVІІІ, а същия
е съсобствен с ответниците по делото,съгласно притежаваните от всеки един от
тях ид.части.
С
решение №ІІ-58-209 от 13.06.2011год. СРС, ІІ ГО, 58 състав, по гр.д.№5376/2003год.
в производство по делба във фазата на допускането е признал за установено,че договор за
доброволна делба от 14.08.2000год., вписан в.т.ХІІ, №92,рег.№2000г. при
нотариус Емануил Каракашев с район на действие СРС е нищожен на основание
чл.75,ал.2 ЗН вр.чл.34,ал.2 ЗС и е отхвърлен иска за делба.
Съгласно
заключението на вещото лице - П. по извършената съдебно-счетоводна
експертиза/ССЕ/ с постановление за възлагане на недвижими имоти от
23.09.2008год.по изп.д.№20077830400170/2007год., по описа на ЧСИ И. Ч.,
рег.№783 на КЧСИ с район на действие
на СГС е във връзка с изнесения
на публична продан от 12.08.2008год. до 12.08.2008год. недвижим имот – ½
ид.част от парцел ХVІІІ – за склад,автосервиз, работилница,магазини и офиси от
кв.1, по плана на ***, м.”Продължение на трамвай №4,НПЗ Искър-север” е
възложено върху, купувача „Авива” за сумата от 771295.83лв.,без ДДС,която сума
е изплатил напълно и изцяло на 20.09.2008год., по специалната сметка на ЧСИ И. Ч.
,рег.№783 на КЧСИ.На 08.04.2011год. „А.”ООД
по сметка на МТД”Отдел Искър” в „Уникредит Булбанк”,клон”Б.” нарежда
превод от 19282.40лв. с основание за плащане данък придобИ.е на имущество по
постановление за възлагане на ЧСИ №783, изп.д.№179/07год.
Съгласно издадена от И. Т. Ч. фактура
№00000003689 от 14.04.2011год. ищецът е направил разход от 3600.00лв. с включен
ДДС за изготвяне на постановление за възлагане на недвижим имот.С платежно
нареждане от 04.05.2011год. по сметка с получател Агенцията по вписванията е
наредено от „А.”ООД превод на сумата 771.30лв. с основание вписване на
постановление за възлагане.По фактура **********/14.11.2011год. с издател И. Т.
Ч. и получател „А.”ООД по изп.дело № 20077830400179 е платена сумата 7712.96лв. с включен ДДС с наименование на
стоката/услугата – въвеждане във владение
на недвижим имот.
На основание фактура
**********/28.12.2011год. с издател И. Т. Ч. и получател „А.” ООД по изп.дело
№20778300400179 е платена по сметка частична такса за въвод в размер на 1542.59лв.Лихвата за забава,
изчислена от ССЕ в съгласие чл.86 ЗЗД върху сумите по т.1 от датата на изискуемостта
до датата на исковата молба, е съгласно посочено от вещото лице по таблици 1-5.
Съдът възприема заключението на вещото лице по ССЕ за изготвено компетентно.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.74,ал.1 ЗЧСИ следва да бъде установено,че са налице неправомерни действия на
СИ,настъпила вреда за ищеца и че същата
да е пряка и непосредствена от дейността на ЧСИ.
Неправомерните действия на СИ обаче са само
един от елементите на фактическия състав на специалната деликтна отговорност по
чл.74,ал.1 ЗЧСИ, а втората предпоставка за уважаване на такъв иск е да бъде
доказано,че е налице вреда.За да е налице такава, следва да бъде установено,че
ако не бяха действията на СИ, то исковата сума със сигурност е нямало да
напусне патримониума на ищеца.Трябва при условията на проведено пълно и главно
доказване да бъде установено,че действително има вреда.
Съгласно чл.449,ал.1 и ал.2 ГПК,когато
изпълнението се насочва върху имот, съдебният изпълнител/СИ/едновременно с
поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/
до длъжника, изпраща до Службата
по вписванията /СВ/ писмо за налагане на възбрана върху имота.Възбрана се
налага чрез вписването и нотариалните книги по партидата на длъжника, където се
нанасят последователно всички вписвания, отбелязвания и заличавания и се
посочва съответната книга, том, страница, където е подреден актът – чл.36,ал.1
ПВ.
Към момента на изпращане на писмото за
вписване на възбрана върху имот на длъжника, СИ – не извършва проверка дали
длъжникът действително е собственик на имота, като в конкретния случай молбата
за възбрана е по дадена от ЧСИ И. Ч. на 03.07.2007год.
Вписването ще породи действие само ако
длъжникът е собственик и в този случай съгласно чл.453 ГПК, всички последващи
разпоредителни сделки с имота ще бъдат непротивопоставими на взискателя и на
присъединилите се кредитори.В случай,че имота не е собственост на длъжника,
вписаната по партидата му възбрана няма да породи действие,нито ще породи
действие спрямо действителния собственик, тъй като в нотариалните книги по
неговата партида няма да има вписване.
Задължение за извършване на проверка дали
имотът е собственост на длъжника
възниква за СИ едва – при описа на имота.
Съгласно чл.483 ГПК, СИ описва посочения от
взискателя имот, след като се увери,че той е бил собственост на длъжника към
деня на налагане на възбраната и тази проверка на собствеността се извършва
чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин,включително
чрез разпит на съседи. Извършването на опис на чужд имот е в нарушение на
закона, тъй като би довело до недействителност на публичната продан – чл.499 ГПК. В този смисъл е Решение №128 от 02.06.2016год. по гр.д. №335/2016год., ГК
, ІV ГО, на ВКС/.
В конкретния случай постановлението за възлагане на
процесния недвижим имот е от
23.09.2008год. на ЧСИ И. Ч. и е влязло в сила на 15.10.2010год. и към този момент следва да се преценяват действията на ЧСИ, с оглед нормата на чл.74,ал.1 ЗЧСИ вр.
чл.45 ЗЗД.и към този момент
Исковата молба на Л. и Д. Б. против Н. П. З. и „Нов
пламък”ООД по описа на СГС І ГО, 7
състав по гр.д.№2563/2008год. е заведена на 02.06.2008год.., а исковата молба
на Н.й З. срещу Л. и Д. Б. по инцидентния установителен иск е входирана с вх. №16042 /04. 03.2010год.
От заключението на вещото лице по ССЕ е
видно,че сумите ,които са платени от „А.”ООД във връзка с процесния имот са от
20.-09.08год. и от 2011год., поради
което неоснователно ищцовата страна се
позовава в писмените си бележки, че е уведомила ЧСИ с последваща молби вх.№5321
от 11.07.2012год. и вх.№7767 от 26.10.2012год. за висящи дела с предмет нищожност
на договора за делба от 14.08.2000год. както и че,преди 25. 01.2013год. е поискано намиращата се към онзи момент по
сметката на ЧСИ сума да не бъде превеждана по посочената от Д.Б. сметка,тъй
като по влязлото в сила постановление за
възлагане на процесния недвижим имот ЧСИ е длъжен да предаде сумите по
разпределението.
Заплатените суми от ищеца-купувач на
публичната продан са внесени на валидно правно основание по повод участието му
в тази продан, тъй към момента на издаване на постановлението за възлагане на
имота – 23.09.2008год., както и към момента на влизането му в сила на 15.10.2010год.
- договорът за доброволна делба от
14.08.2000год., с нотариална заверка на подписите, който е надлежно вписан в АВ е
пораждал валидно правно действие, решението на СГС по гр.д.№2563/2008год.е
постановено впоследствие на
17.05.2011год. и е влязло в сила в един последващ момент на 24.03.2015год., с което е прогласена нищожността на договорът
за доброволна делба от 14.08.2000год, на основание чл.26,ал.1 и ал.2 чл.26 ЗЗД,
както и решението на СРС, ГО, 58 състав, по гр.д.№5376/2003год., с което е
прието, че договорът за доброволно делба е нищожен на основание чл.76,ал.2 ЗН във вр.чл.34,ал.2 ЗС и е отхвърлен иска за делба е постановено също в последващ момент на 13.06.2011год. Няма
данни за съдебно отстраняване от процесния имот на ищцовото дружество –„А.”ООД,
като да се е възползвало от нормата на чл.499 ГПК –за връщане на даденото при
съдебно отстранение и липсват доказателства за реално претърпени от ищеца вреди,
които да му са причинени от незаконосъобразно противоправно действие или
бездействие на ЧСИ – И. Ч..Предвид на изложеното не е налице фактическият
състав на чл.74,ал.1 ЗЧСИ вр.чл.45 ЗЗД и претенцията следва да бъде
отхвърлена,като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора на основание
чл.78,ал.3 ГПК ищцовото дружество следва
да бъде осъден да заплати на И. Ч.
сумата 29 587.20лв., с начислен ДДС възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
с правно основание чл.74,ал.1 ЗЧСИ във вр. чл.45 ЗЗД на „А.” ООД, гр-С., ЕИК *********,съдебен
адрес:*** против И. Ч.-Частен съдебен изпълнител вписан под №783 на КЧСИ,
съдебен адрес:***,пл.”*********за заплащане на сумата 771 295.83лв. за
причинена щета представляваща изплатена продажна цена за недвижим имот възложен с постановление за
възлагане от 23.09.2008год./влязло в сила на 15.10.2010год./ по изпълнително
дело №20077830400179/2007год., по описа на ЧСИ И. Т. Ч., вписан под рег.№783 на КЧСИ, ведно със законната лихва считано от завеждане
на исковата молба в съда –
19.09.2013год. до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане на
сумата 32 900.08лв. представляваща
сбор от всички разходи във връзка с покупката на имота на публична продан,ведно
със законната лихва считано от завеждане
на исковата молба в съда – 13.09.2013год. до окончателното изплащане на сумата,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл.78,ал.3 ГПК А.”ООД, ЕИК*********, съдебен адрес:г*** да
заплати на И. Т. Ч.-Частен съдебен
изпълнител с вписан под №783 на КЧСИ, съдебен адрес:гр.С., пл.”*********сумата 29 587.20лв., с начислен ДДС, възнаграждение
за един адвокат.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на „А.”ООД, гр.С. – ЗАД”А.”АД,
ЕИК *********, гр.С., район”Средец”,ул.”*********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: