МОТИВИ към присъда № 9/17.04.2018г.
по НОХД № 191/2018г. по описа на ВрОС
Подсъдимият
В.И.М. *** е предаден на съд въз основа на обвинителен акт, внесен от Окръжна
прокуратура гр. Враца за извършено престъпление по чл. 304а, вр. чл.304, ал.1,
вр. чл. 18, ал.1, пр.2 НК, за това, че на 28.03.2018г. около 04,00 часа в с.Хайредин, обл.Враца на
улица „Георги Д." е направил опит да даде на Д.С.Д. - младши
автоконтрольор I ст., изпълняващ дейност по предотвратяване и пресичане на
нарушенията по пътищата и изготвяне на документи, свързани с административно
наказателната дейност и М.Ж.М. - старши полицай, изпълняващ дейност по
осигуряване на обществения ред, предотвратяване и оказване на съдействие при
разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия - полицейски
органи в група „Охранителна полиция" към РУ Козлодуй при ОД на МВР Враца,
дар - една банкнота с номинал от 50 /петдесет/ лева, със сериен номер АИ8157766,
за да не извършат действия по служба, а именно - да не му бъде съставен акт за
установяване на административно нарушение, за установените при извършената от
тях проверка в качеството му на водач на лек автомобил марка „Мерцедес
А160", с рег.№ ВР 30-41 СВ, негови нарушения на чл.174, ал.3 от Закона за
движение по пътищата, при която същият е отказал да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта Алкотест
Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN 0016 и
да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, предвид правомощието на тези органи - на мл.
автоконтрольор Д. съгласно Заповед на министъра на вътрешните работи
№8121з-952/20.07.2017г. да съставя актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП и на старши полицай М. - да оказва съдействие при разкриване
на престъпления и нарушения, като от деянието, макар и довършено, не са
настъпили предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици -
дарът не е приет.
Участващият
в съдебното производство прокурор от ВрОП поддържа обвинението така, както е
внесено, като пледира за налагане на наказание "лишаване от свобода"
в размер на 6 месеца, след всички редукции, чието изпълнение да е ефективно, при
режим съобразно закона. По отношение на кумулативното наказание, с оглед
имотното и семейно състояние на подсъдимия счита, че дори да бъде наложена
глоба, едва ли би могъл да я изплати, поради което пледира да не се налага
такава.
В
първото по делото заседание подсъдимият В.М. се признава за виновен, признава
фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, дава съгласие за същите да не се събират доказателства, а събраните такива
на ДП да се ползват и заявява искане за
разглеждане на делото по съкратената процедура на глава ХХVІІ в хипотезата на
чл. 371, т.2 НПК.
Изразеното
от него съгласие за разглеждане на делото по съкратената процедура, в
хипотезата на чл. 371, т.2 НПК се подкрепя и от договорният му защитник- адв. Св.
Г. ***.
В
пледоарията си договорния защитник адв. Св. Г. пледира за постановяване на
оправдателна присъда на основание чл. 9, ал. 2 НК, поради малозначителност на
деянието. Навежда доводи, че закона предвижда изключително тежко наказание за
степента на обществена опасност на това деяние, която е отчетена от
законодателя като твърде тежка, от друга страна обремененото съдебно минало на
подзащитният й, който в същото време е трудов човек, работи по граждански
договор, отделно гледа животни, за да може да издържа семейството си, тъй като
съпругата му е безработна. Има положителни характеристични данни. Иска се при
индивидуализиране на наказанието да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1,
т. 2, б. "б", т.е. когато не е предвиден най-ниския предел на
наказанието лишаване от свобода, да се замени с пробация. По отношение кумулативно
предвиденото наказание глоба се иска да бъде приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК.
В
правото си на лична защита и в последна дума подсъдимият изразява съжаление за
извършеното от него и прави искане за по-леко наказание.
Съдът,
като съобрази признанията, направени от подсъдимия на изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, които се подкрепят от
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства и
разпоредбата на чл. 373, ал.3 НПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
В.И.М. е на 34 години с постоянен адрес ***, като към момента на деянието живее
в с.Хайредин, ул. „***“,№7. Живее на семейни начала с Й. Т., като от това
съжителство има две деца- И. на 14 години и Т. на 10 години със 100 % инвалидност с придружител, което ангажира
майката на детето и възпрепятства същата да е трудово ангажирана.
М.
притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство №*********,
категория В, издадено от МВР Враца. Притежава и лек автомобил марка „Мерцедес
А160“ с рег.№ВР 30-41 СВ“.
На
28.03.2018г. около 04,00 часа в с.Хайредин на улица „Георги Д.“ М. бил спрян за
проверка с подаване на светлинен сигнал на обозначен полицейски автомобил марка
„Киа“, с рег.№ СВ 99-60 КА от полицейските служители св.М.Ж.М. и св. Д.С.Д. от
РУ Козлодуй. Същите били на смяна в РУ Козлодуй съгласно утвърден график
рег.№288р-2831/13.03.2018г. на Началника на РУ Козлодуй за времето от 20,00
часа на 27.03.2018г. до 08.00 часа на 28.03.2018г. Около 02,50 часа на
28.03.2018г. били изпратени от ОДЧ при РУ Козлодуй в с.Хайредин във връзка с
получен сигнал за настъпило ПТП.
Св.М.Ж.М.
е служител на РУ Козлодуй на длъжност старши полицай в група „Охранителна полиция”
към Районно управление гр.Козлодуй при ОД на МВР Враца. Във връзка с изпълнение
на служебните си задължения М. изпълнява дейност по осигуряване на обществения
ред, предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и
нарушения на обслужваната територия. Св.Д.С.Д. е служител на РУ Козлодуй на
длъжност младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция” към Районно
управление Козлодуй при ОД на МВР Враца. При изпълнение на задълженията си
същият извършва дейност по предотвратяване и пресичане на нарушенията по
пътищата и обществения ред, изготвяне на документи, свързани с административно
наказателната дейност, в това число и актове за установяване на административно
нарушение по Закон за движение по пътищата. Съгласно Заповед на министъра на
вътрешните работи №81213-952/20.07.2017г. полицейски органи, заемащи длъжността
„младши автоконтрольор II-I“ степен в ОДМВР и структурните им звена осъществяват
контролна дейност по Закона за движение по пътищата, издават фишове за налагане
на глоби и съставят актове за установяване на административни нарушения по
ЗДвП. В основните задължения на св.М. съгласно длъжностната му характеристика е
оказване на съдействие при разкриване на престъпления и нарушения, което
включва и осъществяване на контрол над движението по пътищата, проверка на
автомобилите и водачите и констатиране на извършени нарушения и престъпления.
След
като подсъдимият М. спрял автомобила си, бил помолен от полицейските служители
да предаде документите на автомобила и на водача за проверка. След това бил
поканен до полицейския автомобил, за да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер ARDN 0016. Същият бил видимо употребил алкохол, като при
разговора лъхал на алкохол. Подс.М. отказал да бъде изпробван за употреба на
алкохол, както с техническо средство, така и с медицинско изследване.
Полицейските служители му обяснили, че ще му бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че е отказал да бъде изпробван за употреба
на алкохол, с което е нарушил чл.174 ал.3 ЗДвП. След като му обяснили това,
подс.М. бръкнал в джоба на дрехата си и извадил банкнота с номинал 50 лева,
която хвърлил в багажното отделение на полицейския автомобил и им казал да я
вземат, но да не му съставят акт и да го освободят. При тези действия на подсъдимия
св.М. и св.Д. уведомили дежурния в ОДЧ при РУ Козлодуй за сформиране на
дежурно- следствена група, начело с разследващ полицай и след пристигането й на
място, с първо действие по разследването — оглед на местопроизшествие, започнал
в 05,40ч. е образувано бързо производство.
При
извършения оглед на местопроизшествие в багажното отделение на полицейския автомобил
е установена и иззета банкнота с номинал 50 /петдесет/ лева и сериен номер
АИ8157766, приложена като веществено доказателство по делото. Иззети са и
одорологични следи от банкнотата.
По
досъдебното производство са събрани доказателства, че извършител на
престъплението е В.И.М. ЕГН:********** ***. М. е привлечен в качеството на
обвиняем в присъствие на назначен служебен защитник адв. Е.О. - АК Враца в
извършване на престъпление от общ характер и му е взета мярка за неотклонение
„Подписка”.
Разпитан
по досъдебното производство, подсъдимия, в качеството си на обвиняем се
признава за виновен и дава обяснения.
Горната
фактическа обстановка се установява от направеното от подсъдимия признание на
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, което се
подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни доказателства, а
именно: от показанията на свидетелите М.Ж.М. и Д.С.Д.. Описаният от свидетелите
и признат от подсъдимия начин на извършване на деянието се потвърждава и от писмените доказателства в
конкретност от протокола за оглед на местопроизшествие и изготвения въз основа
на направените снимки фотоалбум, вещественото доказателство -банкнота с номинал
50 /петдесет/ лева със сериен номер АИ8157766, заключението по изготвената
одорологична експертиза, удостоверения от ОД на МВР Враца „Човешки ресурси“ за
длъжностното качество на М. и Д., график за работа и информационна карта за
дейността им на 28.03.2018г., Заповед на Министъра на вътрешните работи
№8121з-952/20.07.2017г., АУАН против В.И.М., АНД справка за нарушения по ЗДвП,
справка съдимост и характеристична справка на М..
Показанията
на посочени по-горе свидетели са еднопосочни и потвърждават признатите от
подсъдимия факти и обстоятелства, свързани с начина на извършеното от него
деяние- стоенето до полицейския автомобил, бъркането в джоба на дрехата си и
изваждането на банкнота с номинал 50лева, която подсъдимият хвърлил в багажното
отделение на полицейския автомобил и им казал да я вземат, но да не му съставят
акт и да го освободят, причината за оставянето на тези пари, а именно, двамата
полицейски служители да не му съставят акт за констатираните от тях допуснати
от него нарушения.
Възприетата
от съда фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт се потвърждава и
от приложените на ДП писмени доказателства, установяващи длъжностното качество
на двамата свидетели– М. и Д., на които са били оставени иззетата при огледа банкнота
от 50лв.
От приложените два броя
удостоверения от ОД на МВР Враца е видно, че св. М.Ж.М. е назначен на длъжност
старши полицай в група „Охранителна полиция” към Районно управление гр.Козлодуй
при ОД на МВР Враца, а св.Д.С.Д. е на длъжност младши автоконтрольор в група
„Охранителна полиция” към Районно управление Козлодуй при ОД на МВР Враца.
Към инкриминираната дата и двамата свидетели са изпълнявали длъжностите,
на които са били назначени и са били на работа, съгласно утвърден график. От
приложените типови длъжностни характеристики се установява, че двамата са
изпълнявали задълженията си както следва: св. М. по осигуряване на обществения
ред, предотвратяване на престъпления и оказване на съдействие за разкриване на
такива на обслужваната от тях територия, а св. Д.- по предотвратяване и
пресичане на нарушенията по пътищата и обществения ред, изготвяне на документи,
свързани с административно наказателната дейност, в това число и актове за
установяване на административно нарушение по Закон за движение по пътищата.
Именно в изпълнение на тези си задължения, двамата полицаи са спрели
управлявания от подсъдимия лек автомобил и са му извършили проверка, при която
са установили нарушение на ЗДвП. Св. Д. е имал компетентност да му състави
АУАН, а св. М. е бил задължен да окаже съдействие на колегата си за
констатираните от тях нарушения.
Възприетите
за установени при условията на чл. 373, ал.3, вр. чл. 372, ал.4 НПК и изложени
по-горе фактически констатации дават основание да се направят следните правни
изводи:
На 28.03.2018г. около 04,00 часа в
с.Хайредин, обл.Враца на улица „Георги Д." подсъдимия В.М. е направил опит
да даде подкуп - парична сума от 50 лева
/банкнота с номинал от 50 лева, със сериен номер АИ8157766/ на полицейски орган Д.С.Д. - младши автоконтрольор I
ст., изпълняващ дейност по предотвратяване и пресичане на нарушенията по
пътищата и изготвяне на документи, свързани с административно наказателната
дейност и М.Ж.М. - старши полицай, изпълняващ дейност по осигуряване на
обществения ред, предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на
престъпления и нарушения на обслужваната територия - полицейски органи в група
„Охранителна полиция" към РУ Козлодуй при ОД на МВР Враца, за да не
извършат действия по служба, а именно - да не му бъде съставен акт за
установените при извършената от тях проверка в качеството му на водач на лек
автомобил марка „Мерцедес А160", с рег.№ ВР 30-41 СВ, негови нарушения на
чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата и отказа му да бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN 0016 и да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, като от деянието, макар и довършено, не
са настъпили предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни
последици - дарът не е приет, с което от
обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 304а, вр.
чл.304, ал.1, вр. чл. 18, ал.1, пр.2 НК.
От
обективна страна деянието е осъществено от подсъдимия със съзнателно
предложената сума на двамата полицейски служители, а именно с хвърлянето в
служебния полицейски автомобил банкнота от 50лв. Безспорно е, че тази сума
представлява дар, който не се дължи и не е поискан от тези служители.
От
друга страна, обективния състав на престъплението е реализиран от факта, че
тази сума е предложена на двамата полицаи именно с цел същите да пренебрегнат и
неизпълнят своите задължения– да не състави, респ. да не окаже съдействие при
съставяне на акт за
установените при извършената от тях проверка в качеството му на водач на лек
автомобил марка „Мерцедес А160", с рег.№ ВР 30-41 СВ, негови нарушения на
чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата и отказа му да бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN
0016 и да изпълни
предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му.
По
време на предлагане на подкупа, двамата полицейски служители са били на работа,
съгласно утвърден график и план, на място, на което е следвало да изпълняват
своите задължения и сумата, която им е предложена от подсъдимия е именно, за да
не изпълнят своите задължения- да не съставят акт за установените при извършената от тях
проверка негови нарушения. От обсъдените по-горе
писмени доказателства е видно, че двамата полицейски служители са имали такива
правомощия, които са залегнали в длъжностните им характеристики.
Деянието
е завършило във фазата на опита единствено поради факта, че двамата полицейски
служители са отказали да приемат неследващият им се дар и са задържали
подсъдимия до идване на разследващия орган. Съществен белег за това е
недвусмисления отказ на полицейските служители да приемат предложеният им от
подсъдимия дар. Именно този отказ е оставил престъплението недовършено, във
фазата на опита, както правилно е формулирано и предявено обвинението в
обвинителния акт. Деянието е останало
недовършено, във фазата на опита по независещи от дееца причини.
Независимо,
че се касае за сума от 50 лева съдът намира, че е неприложима нормата на чл. 9, ал. 2
от НК. Това престъпление е насочено срещу дейността на държавните органи, чиято
функция е установяването на административни нарушения и престъпления, като
целта му е да се мотивират полицейските служители да не изпълняват своите
отговорни служебни задължения. Ето защо съдът намира за
неоснователни доводите на защитата за прекомерна завишеност на обществената
опасност на деянието от страна на законодателя и наличие на предпоставки за
приложението на чл.9, ал.2 НК.
От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия
умишлено - при форма на вината пряк умисъл съгласно чл. 11, ал.2, пр.1 НК.
Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е
желаел настъпването на противоправните последици. Подсъдимият е съзнавал, че
предлагайки сумата от 50лв. на полицейските служители, която сума не им се
дължи по закон, прави опит да ги убеди по неправомерен начин - чрез даване на
неследващ се дар, да не изпълнят своите задължения - да не съставят акт за извършено
от него нарушение и по този начин да избегне санкционирането. Това се извежда
от неговите действия и думи, които са били изречени в момента на поставянето на
парите в полицейският автомобил и след констатираните нередности.
Всичко изложено по-горе мотивира съдебният състав да признае
подсъдимия В.М. за виновен в извършено престъпление против дейността на
държавни органи – опит за подкуп по чл. 304а, вр. чл.304, ал.1, вр. чл. 18,
ал.1, пр.2 НК, по който текст му наложи наказание. Деянието е корупционно
престъпление. Подс.М. е проявил незачитане на установени норми и се е опитал
противоправно да въздейства върху полицейски служители изпълняващи служебните
си задължения. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние,
която също е висока, независимо от обстоятелството, че предложеният подкуп е в
размер на 50 лв. Както вече се посочи чл. 9, ал.2 НК е неприложим в конкретния случай.
При определяне вида и размера на
наказанието, което съдът наложи на подсъдимия В.М. взе предвид смекчаващите
отговорността му обстоятелства- семейното му положение, обстоятелството, че той
е единствения който осигурява прехраната на четиричленното си семейство,
наличието на дете с увреждания, добрите характеристични данни от съселяни,
както и критичното му отношение към извършеното от него деяние. От друга страна
отегчаващите отговорността му обстоятелство- високата степен на обществена
опасност на това деяние, обремененото му съдебно минало- осъждан е два пъти за кражба и един път за управление на МПС след
употреба на алкохол, като е търпял ефективно наказание "лишаване от
свобода".
Съпоставяйки отегчаващите със смекчаващите вината обстоятелства, съдът намира,
че е налице значителен превес на първите. В същото време обаче не би могло да
се приеме, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства,
които да дадат основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК, поради което съда не споделя становището на защитата на подсъдимия, че
наказанието на Ангелов следва да се определи при условията на чл. 55 ал. 1, т. 2, б. "б" Нк за замяна на наказанието
лишаване от свобода с по- леко такова- пробация.
Ето защо, съдът
определи наказанието на подсъдимия В.М. при условията на чл. 54 НК – при
значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства на девет месеца лишаване
от свобода. С оглед факта, че съдебното производство по делото протече по
диференцираната процедура по глава ХХVII НПК в хипотезата
на чл. 371,т.2 НПК и съобразно разпоредбата на чл. 373, ал.2 НПК и чл. 58а,
ал.1 НК, така определеното наказание от девет месеца лишаване от свобода бе
намалено с 1/3 – 3 месеца, при което на подсъдимият В.М. се наложи наказание от
шест месеца лишаване от свобода.
При преценката за
начина на изтърпяване на това наказание, съдът прие, че с оглед размера му,
степента на обществена опасност на деянието и дееца, и най-вече за постигане
целите визирани в чл.36 НК, а именно да се поправи и превъзпита подсъдимия и
същевременно да се въздейства предупредително възпиращо върху останалите
членове на обществото е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно. За да
достигне до този извод, съдът съобрази и разпоредбата на чл.66 ал.1 НК и след
като намери, че не са налице основание за прилагането му- деецът е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер постанови ефективното му
изтърпяване.
С така определеното и наложено наказание, съдът намира, че
целите на чл. 36 НК ще бъдат постигнати - както личната превенция за поправяне
и превъзпитаване на подсъдимия, така и генералната превенция спрямо останалите
членове на обществото.
Съобразно разпоредбата на чл. 304 НК, съдът наложи на
подсъдимия и второто кумулативно наказание – глоба в полза на Държавата. При
определяне на това наказание, съдът отчете тежкото материално състояние и
семейно положение на подсъдимия. Към момента същият се грижи за две деца И. на
14 години и Т. на 10 години със 100 % инвалидност с
придружител, което ангажира фактическата му съпруга и възпрепятства същата да е
трудово ангажирана. Всичко това даде основание на съда да определи размера на
това наказание – Глоба в полза на Държавата на 100лв. По-висок размер на това
наказание би бил непосилен за изпълнение от страна на подсъдимия и би го подтикнал
към други противоправни деяния. Съдът не споделя доводите на защитата и
държавното обвинение за не налагане на кумулативното наказание глоба и
приложението спрямо него на чл.55, ал.3 НПК по по-гореизложените мотиви.
В изпълнение разпоредбата на чл. 307а НК, съдът с присъдата
си отне в полза на Държавата предметът на престъплението –1 бр. банкнота с
номинал от 50 (петдесет) лв., със сериен номер АИ8157766, находяща се на л. 88
от ДП като
веществено доказателство по делото.
На основание чл. 189, ал.3 НПК, съдът с присъдата си възложи
в тежест на подсъдимия В.М. направените на ДП разноски в размер на 104,49 лв.,
за които го осъди да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.
Враца.
При горните съображения съдът постанови присъдата си.
23.04.2018год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: