Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 518, 17.10.2018 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия
районен съд, шести състав, в публично заседание на осемнадесети септември през
две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Ж.И.,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 2030
по описа за 2017 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск,с правно основание чл.422 от ГПК във вр.
с чл.415 от ГПК за сумата от 610.43 лв.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че между него
и ответника е имало сключен договор за паричен кредит от 24.08.2015 год., по
силата на който ищеца е предоставил на ответника сумата от 1108.00 лв., срещу
задължението на ответника да възстанови сумата на 18 равни месечни вноски в
размер на по 79.86 лв., която сума включвала плащане по главницата и добавката,
представляваща печалба на кредитора. Ищеца твърди, че е изпълнил своето
задължение като е предоставил сумата на ответника, но последния преустановил
погасяването на кредита на 20.09.2016 год. до който момент били погасени 11
месечни вноски и останал задължен с
последните седем вноски в размер на 559.02 лв., поради което ищеца упражнил
правото си да направи вземането по договора предсрочно изискуемо и изпратил покана
за доброволно изпълнение на ответника, но плащане не последвало. Ищеца твърди,
че дори вземането му да не е станало предсрочно изискуемо, то е изискуемо
поради настъпил краен падеж по договора на 20.03.2017 год., към който момент
ответника не изплатил дължимите суми за главница - 517.81 лв., възнаградителна лихва - 41.21 лв. и лихва за забава – 51.41
лв.. Ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за
общата сума от 610.43 лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението и направените разноски, но заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника по реда на чл.47 от ГПК, поради което на ищеца било указано от съда да
предяви иск за установяване на вземането си. За това и в изпълнение указанията
на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на
вземането за което е издадена заповед за изпълнение. Ето защо ищеца моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че ответника му дължи исковата сумата, ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед
и разноските в заповедното производство, като се присъдят и направените по
делото разноски. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В
писмено становище поддържа предявения иск.
В дадения месечен срок ответника, чрез назначения от
съда особен представител е упражнил
правото си на отговор. В отговора е изразено становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск, като са наведени доводи за неравноправни
клаузи в договора, противоречащи на разпоредби от ЗПК, което обуславя и
неговата нищожност, а от там и неоснователността на иска за установяване на
вземането, възникнало въз основа на него. Моли иска да се отхвърли като неосновател. В съдебно
заседание отговора се поддържа от особения представител на ответника.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1849/2017 год.
на ТРС ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника. Подаденото от ищеца
заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и ТРС е издал заповед за изпълнение №
1006/24.10.2017 г. за сумата от 517.81лв.
- главница, представляваща
неизплатено задължение по договора за потребителски заем, сумата от 41.21 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 20.09.2016 год. –
20.03.2017 год., сумата от 51.41 лв.,
представляваща лихва за забава от 20.10.2016 год. до 11.10.2017 год., ведно с
лихва от подаване на заявлението и направените по делото разноски. Заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, поради което и
на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на
вземането си против ответника. Това определя правния интерес на ищеца от
предявяване на настоящия иск,с правно осн. чл.422 от ГПК.
Видно от приложения по делото договор за потребителски паричен кредит от
24.08.2015г., сключен между страните, ищеца
е отпуснал на ответника кредит в размер на 1108.00 лв., от който кредит за
потребителски цели в размер на 1000.00 лв. и кредит за покупка на застраховка
„Защита на плащанията“ в размер на 108.00 лв., както и такса ангажимент в
размер на 35.00 лв. срещу задължение на ответника да възстанови сумата на 18 равни
месечни вноски от по 79.86 лв., включваща главница и лихва / виж погасителен
план на л.23/, при годишен процент на разходите 42,17 % и лихвен процент 31,59
%, или обща сума за възстановяване 1437.48 лв. По делото е приложен сертификат
за сключената застраховка „Застраховка на плащанията“ / л.14/ и общи условия
към договора за застраховка. От представеното счетоводно извлечение по кредита
на ответника се установи, че ответника е изпълнил частично задължението си към
ищеца и му е възстановил сума в размер на 902.46 лв., съставляваща 11 месечни
вноски, като е преустановил плащанията от 20.09.2016 год. и към последната
падежна дата 20.03.2017 год. ответника е останал задължен със сумата от 517.81
лв. – главница, 41.21 лв. – възнаградителна договорна
лихва. Поради изпадането в забава на ответника ищеца е претендирал
В заповедното производство и лихва за забава за
периода 20.10.2016 год. до 11.10.2017 год. в размер на 51.41 лв. Други
доказателства по делото не са представени.
При така установеното съдът
прави следните изводи : Между страните по делото са възникнали правоотношения
по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
От събраните по делото доказателства се установява, че по – голяма част от
императивно определеното съдържание на договора е изпълнено, но не всички
реквизити по чл. 11, ал.1 ЗПК
са налице. Така, в процесния
договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и ГПР на заема. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от 42,17% /. В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на
ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената
величина като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В
конкретния случай, в процесния договор за кредит,
яснота досежно посочените обстоятелства липсва.
Посочен е лихвен процент по заема – 31,59 %, /който е фиксиран/, но не се
изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора.
Кредитното
правоотношение е недействително и на още едно самостоятелно основание.
Законодателят с нормата на чл. 10, ал.1 от ЗПК изисква договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин,
като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В
настоящият случай представения по делото Договор за кредит е сключен в
противоречие с цитираното законово изискване. Не всички елементи на договора са
представени с размер шрифт не по-малък от 12, а приложения сертификат и условия
на застраховката по договора за кредит са изобщо нечетливи поради изключително
малкия размер на шрифта, на който са написани, което по силата на чл. 22 от ЗПК
прави договора недействителен. На лице са
и други основания за недействителност, доколкото договора не съдържа
изискуемата по закон – чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи
могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се
посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредитпотребителя, както и изискуемата
по закон – чл.11, ал.1, т.15 от ЗПК информация за лихвения процент, който се прилага при просрочени
плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за
неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение на договора. Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение
между страните се явява недействително на основание чл. 22,
вр. чл. 10, ал.1
и чл. 11, ал. 1, т.
10, т.12 и т.15 от ЗПК като такова не е в състояние да породи
присъщите за този тип сделка правни последици.
Тъй като съдът приема, че договора между страните е
недействителен, то съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК ответника дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по
кредита. Ответника не е оспорил размера на заявените от ищеца суми, поради
което съдът прима за безспорно, че чистата стойност на кредита е остатъка от
непогасената главница в размер на 517.81 лв. Предвид всичко изложено предявения
установителен иск по чл.422 от ГПК е основателен и
доказан само по отношение на главницата по договора за потребителски кредит и в
тази част следва да бъде уважен, като в останалата част, касателно
договорната лихва и лихва за забава следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Ищеца е направил искане за присъждане на разноски,
които предвид изхода на спора му се дължат съобразно уважената част от иска.
Съгласно представения списък разноските в исковото производство на ищеца са в
размер на 375 лв.- държавна такса, възнаграждение за юрисконсулт и
възнаграждение за особен представител на ищеца, от които съразмерно на
уважената част от иска ответника следва да заплати 318.10 лв., както и следва
да заплати направените в заповедното производство разноски в размер на 75 лв.
Водим от
горното,съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.А., ЕГН **********,*** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София, ж.к. „М. 4”, Бизнес
парк София, сграда 14, представлявано от Н.Н. и Д.Д., действащи чрез пълномощник юрк.Ц.С.
сумата от 517.81 лв., представляваща неизплатена главница по договор за
потребителски кредит от 24.08.2015 год., ведно със законната лихва, считано от 23.10.2017 год.
до окончателното изплащане на главницата, за което вземане има издадена Заповед
за изпълнение № 1006/24.10.2017г. по ч.гр.д. № 1849/2017г. на ТРС, на осн. чл.422 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД ,ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление :гр.София, ж.к. „М. 4”, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано
от Н.Н. и Д.Д., действащи
чрез пълномощник юрк.Ц.С. против С.И.А.,
ЕГН **********,*** иск за установяване съществуването на вземане по издадена Заповед за
изпълнение № 1006/24.10.2017г. по ч.гр.д. № 1849/2017г. на ТРС в частта за
сумата от 41.21 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода 20.09.2016 год. – 20.03.2017 год. и сумата
от 51.41 лв., представляваща лихва за забава от 20.10.2016 год. до
11.10.2017 год.,
дължими по договор за потребителски кредит от 24.08.2015г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.И.А., ЕГН **********,*** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД ,ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление :гр.София, ж.к. „М. 4”, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано
от Н.Н. и Д.Д., действащи
чрез пълномощник юрк.Ц.С. направените по делото разноски в размер на 318.10
лв. и разноски в заповедното производство в размер на 75 лв., на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните,пред Търговищкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
.