Определение по дело №3497/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 3174
Дата: 14 декември 2022 г. (в сила от 14 декември 2022 г.)
Съдия: Красимир Машев
Дело: 20221000503497
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3174
гр. София, 14.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева

Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно
гражданско дело № 20221000503497 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.
Подадена е частна жалба от „Кепитал Валю“ АД, чрез адв. В. В. от САК, с надлежно
учредена представителна власт (пълномощното се намира на л. 22 от кориците на
първоинстанционното дело; то е подписано от органния представител В. Р. Д.) срещу
Определение № 3231/17.10.2022 г., постановено по т. д. № 1403/2022 г. по описа на СГС,
ТО, VI-2 състав, с което на основание чл. 233 ГПК е прекратено съдебното производство по
делото поради отказ от предявените искове.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като,
макар и в търговския регистър да е удостоверено, че К. А. К. и Е. Л. Л. могат поотделно да
представляват търговското дружество – ищец, с решение на ОС на акционерите на „Кепитал
Валю“ АД, проведено на 25.07.2019 г., Е. Л. е бил освободен като член на Съвета на
директорите на това търговско дружество, поради което във вътрешните отношения между
търговеца и Е. Л. това лице вече не е органен представител и не притежава правомощия да
десезира надлежно съда с отказ от предявените искове, въз основа на които е образувано
настоящото исково производство. Счита, че при противоречие между становищата на
двамата органни представители, действащи поотделно, съдът трябва да назначи особен
представител на представляваното търговско дружество по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК. От
друга страна, при противоречиво упражняване на процесуални права от двама органни
представители, какъвто е настоящият случай, и при заявено в исковата молба наличие на
противоречиви интереси на едното от тях с тези на дружеството, валидността на отказа от
исковата молба е необходима да бъде преценявана с оглед интереса на дружеството и
разпоредбите на чл. 2 и чл. 3 ГПК, поради което десезирането на съда - чрез отказ, трябва да
се схваща като израз на недобросъвестно упражнено право.
1
Частната жалба е подадена в решителния 1-седмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, като
е заплатената дължимата държавна такса, поради което тя е допустима и редовна, като
разгледана по същество, се явява основателна.
За да постанови обжалваното Определение, СГС е достигнал до правния извод, че
при двама органни представители – при разделно, а на колективно представителство, всеки
един от изпълнителните директори на акционерното дружество може както да сезира, така и
да десезира съда от предявения материалноправен спор, вкл. чрез отказ от исковете, поради
което вторият изпълнителен директор – Е. Л. Л., е изразил правновалидна воля за отказ от
предявените искове. Счел е, че несъгласието между представляващите „Кепитал Валю“ АД
следва да се отстрани по правилата на дружественото право, но не и чрез назначаването на
особен представител или отдаване на предпочитание на един от представляващите и
зачитане на процесуалните му действия, съчетано с игнориране на процесуалните действия
на другия представител.
Съобразно служебно установените обстоятелства, вписани по партидата на
ищцовото дружество в публичния електронен ТР при АВ (арг. чл. 278, ал. 2, изр. 2 ГПК, във
вр. с чл. 155 ГПК), се изяснява, че със заявление А5 вх. № 20220611234150 е поискано
вписване на промени в партидата на „Кепитал Валю“ АД, вкл. и решение по Протокол от
заседание на извънредно ОС на акционерите в „Кепитал Валю“ АД от 08.06.2022 г., и в
частност освобождаването на Е. Л. Л., К. А. К. и Л. Д. Н. като членове на Съвета на
директорите на това търговско дружество, като за членове на Съвета на директорите са
избрани В. Р. Д., Р. Г. Ц.-Н. и В. В. Д.. От Протокол от неприсъствено заседание на Съвета
на директорите на „Кепитал Валю“ от 08.06.2022 г. се установява, че СД на това търговско
дружество е избрало двама нови изпълнителни директори – В. Р. Д. и Р. Г. Ц.-Н., които да
осъществяват органно представителство заедно и поотделно.
Образуваното регистърно производство по вписването на тези обстоятелства по
партидата на ищцовото акционерно дружество е спряно на основание чл. 536, ал. 1, т. 1
ГПК, във вр. с чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ по молба на „Спийди 911“ ООД с Определение №
1940/13.06.2022 г., постановено по т. д. № 1070/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 с-в.
В чл. 7, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е уреден принципът за непротивопоставимост на
вписването, но той е приложим само за третите добросъвестни лица, докато във
вътрешните отношения между органния представител и търговското дружество
осъщественото, но невписано обстоятелство винаги се счита за настъпило - с аргумент за
обратното основание от чл. 7, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. В този смисъл е константната практика на
ВКС – напр. Решение № 157/3.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 2219/2015 г., II т. о., ТК, в което
се приема, че „с Решение № 39/15.04.2011 г. по т. д. № 526/2010 г. състав на ВКС, I т. о. се е
произнесъл по реда на чл. 290 ГПК, че във вътрешните отношения между съдружниците и
по отношение на органите на дружеството действието на подлежащото на вписване в
търговския регистър решение на общото събрание на О. за избиране на нов съдружник по
чл. 140, ал. 4 ТЗ настъпва веднага, от момента на приемане на решението. Даденото
разрешение е приложимо и към решението за изключване на съдружник в О., което е
2
подчинено на същия режим за вписване по чл. 140, ал. 4 ТЗ, и с оглед на това във
вътрешните отношения между съдружниците в [фирма] изключването на четиримата
съдружници е настъпило непосредствено след гласуване на решенията по т. 1 - т. 4 от
дневния ред. С вземане на решенията изключените съдружници са изгубили правото да
гласуват по останалите точки от дневния ред…“ и цитираните във въззивната частна жалба
решения на ВКС.
Следователно, освобождаването на Е. Л. Л. от Съвета на директорите и като
изпълнителен директор на ищцовото дружество се счита във вътрешните отношения за
настъпило в момента на взимане на решението от ОС на акционерите, удостоверено в
Протокола от 08.06.2022 г. Идентично действие притежава и взетото решение за избиране на
нови трима членове на Съвета на директорите, респ. на двама изпълнителни директори (при
разделно представителство), един от които е В. Р. Д., упълномощил надлежно адв. В. В. от
САК (пълномощното се намира на л. 22 от кориците на първоинстанционното дело) да
подаде исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото исково производство.
Докато на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ не бъде отменено решението на ОС на акционерите, с
което е освободен Е. Л. Л. като изпълнителен член на Съвета на директорите, респ. с което
са избрани нови членове на Съвета на директорите, във вътрешните отношения между
дружеството и Е. Л. Л. това лице не е органен представител, а В. Р. Д. и Р. Г. Ц.-Н.,
притежаващи правомощието да представляват ищеца заедно и поотделно.
Следователно, от 08.06.2022 г. Е. Л. Л. вече не е притежавал редовна органна
представителна власт и не е могъл валидно да десезира (вкл. чрез отказ от иска) съда от
материалноправния спор, предмет на делото, извършено с молба от 14.10.2022 г.
При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи
обжалваното прекратително определение се явява незаконосъобразно и трябва да бъде
отменено, като делото се върне на СГС за продължаване на следващите процесуални
действия по него.
Но само за пълното на изложението следва да се изясни, че с молба от 02.08.2022 г.
ищецът – чрез адв. В. В. от САК, е заявил пред съда, че Е. Л. и К. К. са били освободени от
СД на ищцовото дружество, поради което дори и да не са били още заличени като органни
представители в ТР при АВ, е налице противоречие в интересите между освободен
изпълнителен директор и дружеството – „Считаме, че съдът не следва да взима предвид
отказ или оттегляне на иска, извършено от Е. Л. Л., защото в конкретния случай ще бъде
нарушено правото на защита на ищеца, доколкото се прегражда възможността на
дружеството да потърси защита… на свои нарушени субективни права“. В този смисъл, дори
и Е. Л. Л. да бе притежавал правна възможност да осъществява правновалидни действия
като органен представител (това обстоятелство категорично се опроверга от събраните по
делото доказателства), при заявеното от ищеца наличие на противоречиви интереси на този
изпълнителен директор с тези на дружеството, извършеният от него отказ от иска не може
да породи своето действие, поради което първоинстанционният съд не е следвало да го
зачита. В този смисъл са разясненията на ВКС по точното тълкуване и прилагане на
3
процесуалния закон, дадени в Определение № 110/16.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. №
2581/2021 г., I т. о., ТК – „…за да се счете десезиран, съдът следва да е убеден във
валидността на изявлението за отказ, както и в неговата непоколебимост. При
противоречиво упражнявани процесуални права от две лица, явяващи се законни
представители на едно търговско дружество, при заявено в исковата молба наличие на
противоречиви интереси на едното от тях с тези на дружеството, валидността на отказа е
необходимо да бъде преценявана с оглед интереса на дружеството и разписаното в чл. 2 и
чл. 3 ГПК... Следователно, щом съдът е сезиран с редовна искова молба в защита интереса
на търговско дружество от единия от законните представители, той дължи произнасяне по
нея, игнорирайки заявения впоследствие от другия законен представител на същото
дружество отказ. Този отказ следва да се схваща като израз на недобросъвестно упражнено
право. В този смисъл е и разрешението, дадено с постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК
определение № 284/22.06.2018 г. по ч. т. д. № 1602/2018 г. на ТК, I ТО, което се споделя от
настоящия състав“.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 3231/17.10.2022 г., постановено по т. д. № 1403/2022 г. по
описа на СГС, ТО, VI-2 състав, с което на основание чл. 233 ГПК е прекратено съдебното
производство по делото поради отказ от предявените искове.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4