Р Е Ш Е Н И Е
Номер - 7 14.02.2020 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На петнадесети януари, две хиляди и двадесетата година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Търговско дело № 110 по описа
за 2019 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото е образувано по исковата
молба на С.О.А. от гр.Поморие против Застрахователна компания „Бул Инс“АД , ЕИК *********
със седалище и адрес на управление – гр.София. Ищецът сочи , че на
15.09.2018 г. като пътник в автомобил Фолксваген Пасат с рег.№А 8897 НК e
претърпял увреждания – травми вследствие причинено ПТП от Д.К.К. като водач на л. а. „Мазда Премаси“
с рег.№А 9752 МР. Последният нарушавайки правилата за движение излиза на главен път като отнема предимство и
удря „Фолксваген“-а. Ищецът е бил откаран в УМБАЛ – Бургас, където е
хоспитализиран. Изписан е от Отделението по ортопедия и травматология на
19.09.2018 г. след като са извършени
съответните дейности по репозиция на фрактурата и поставяне на метална остеосинтеза, артериография. Предписано му е 30 дни домашно лечение. На
23.10.2018 г. отново е приет в отделението и му е извършена операция по
изваждане на поставения метален фиксатор. Изписан е от болницата на 25.10.2018
г. След преглед през м. януари 2019 г. му е предписана физиотерапия и
рехабилитация. По повод причиненото ПТП е било образувано ДП №1825/2018 г. на
РУ – Несебър. Произшествието е причинено единствено по вина на водача Д.К.. Управлявания от него
автомобил има валидно сключена застраховка „ГО“ в ЗК „Бул Инс“АД за периода 18.08.2018 – 17.08.2019 г. Пред
застрахователя е била предявена
претенция за изплащане на обезщетение като по заявлението е била
образувана преписка за ПТП №********** от 15.09.2018 г. До настоящия момент
дружеството не е определило и изплатило обезщетение. Това обуславя
необходимостта от завеждане на пряк иск.
Ищецът сочи в исковата си молба , че
причинената травма е променила
живота му – преживял е много болки и страдания , лишения , невъзможност да се
самообслужва, да работи , станал е
зависим от други – близки , които да
полагат грижи за него. Станал нервен ,
раздразнителен, страхува се от пътуване с автомобил. Моли съда да осъди
ответното застрахователно дружество да му заплати сумата от 35 000 лв. , която
сума предявява като частичен иск от цялостен размер на претенция в размер на
45 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили вследствие
на причиняване на телесни увреждания при
ПТП на 15.09.2018 г., причинен от застраховано МПС заедно със законната лихва
върху главницата на осн.
чл.86 от ЗЗД считано от датата на увреждането – 15.09.2018 г. до окончателното
изплащане на обезщетението. Моли се и за заплащане на сумата от 1760 лв. –
обезщетение за причинени имуществени вреди – направени разходи за лечение на
причинените телесни увреждания при произшествието също с присъждане на законната лихва
върху сумата начиная
от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски. Към исковата
молба се прилагат писмени документи по опис
в тринадесет пункта. Моли се да
бъдат допуснати до разпит двама свидетели за установяване по какъв начин се е променил живота на ищеца
след получените увреждания. Моли се за назначаване на съдебни
автотехническа и медицинска експертизи , към които страната е поставила
въпросите си в исковата молба. Моли се
за изискване на писмени документи от РУ на МВР – Несебър и от УМБАЛ – Бургас. Иска се поддържа пред съда лично от
страната и чрез процесуален представител – адвокат.
С депозиран отговор на исковата молба от
ЗК „Бул Инс“АД , ЕИК ********* – гр.София с
вх.№6811/23.04.2019 г. ответникът е оспорил исковата претенция. Не се
отрита ангажимента на застрахователя ъв
връзка със застраховката „ГО“. Исканото обезщетение се оспорва като прекомерно. Отрича се вината
на водача Д.К., оспорва се и описания в исковата молба механизъм на ПТП,
причинените на ищеца телесни увреждания
и причинно – следствената връзка между деянието и последиците. Липсва задължителен
на осн. чл.300 от ГПК акт на наказателния съд
относно извършено противоправно деяние
от страна на водача Д. К.. Оспорват се и
твърдените травматични увреждания на ищеца – че е получил открита фрактура
на дясна ръка. Сочи се , че страната
трябва да докаже твърдените фактически обстоятелства , описани в исковата
молба. При евентуално виновно поведение на водача К. ответника
сочи , че се позовава на съпричиняване на вредоносния резултат като твърди , че е
налице съпричиняване от страна на пострадалия – пътувал е без
поставен предпазен колан. При евентуално определяне размера на обезщетението
следва да се отчита това обстоятелство. Размера на обезщетението освен това следва да бъде определено
съобразно критерия на чл.52 от ЗЗД – по справедливост съобразно телесното
увреждане , конкретните обективни за
случая обстоятелства. Възразява се по
лихвата – с оглед началния момент на присъждане – не от събитието , а от датата
на уведомяване. Страната не се противопоставя на исканите експертизи. Моли се
за изцяло отхвърляне на претенциите. При
евентуално уважаване – да се отчете съпричиняването.
Поставят се задачи към СМЕ. Прави се
искане за поставяне на допълнителни
въпроси към вещите лица. Становището страната
поддържа пред съда чрез процесуален представител – адвокат. След
изслушване на експертизата , извършена от вещото лице Гяуров се прави искане за назначаване на тройна САТЕ с цел
изследване и даване на заключение относно
евентуално съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ А.Г.. Пред съда процесуалния представител на страната на
проведеното съдебно заседание на 15.01.2020 г. изразява становище при приемане
от страна на съда на иска за основателен за адекватен по чл.52 от ЗЗД размер на
обезщетението в размер на 5000 лв.
След връчването на отговора на исковата молба, допълнителна искова молба от
страна на С. А. не е постъпила и размяната на
документи е преустановена.
След преценка на събраните по делото доказателства , преценени поотделно и
в тяхната съвкупност , Бургаският окръжен съд
приема за установено следното:
Предявеният иск е допустим – предявен е
от легитимирана страна и са налице законовите основания за предявяването на
същия против застрахователя по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила , чрез който е причинен
вредоносния резултат.
От фактическа страна е установено , че ищецът на 15.09.2018 г. като пътник в лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № А 8897 НК е претърпял ПТП , причинено от удар от лек автомобил „Мазда Премаси“ с рег.№А 9752 МР. Ищецът твърди , че вследствие на
удара е претърпял сериозни травми
на дясната ръка , които са наложили
последователни оперативни интервенции
за лечението й и премахване на метални фиксатори, продължително
възстановяване , физиотерапия и рехабилитация, дълго време не е могъл да
използва ръката си, преживял е значителни болки и страдания , неудобства ,
психическа травма. От друга страна ответната страна оспорва механизма на ПТП, сочи съпричиняване на резултата – че ищецът се е возел без
поставен предпазен колан , което е допринесло за получаване на травмите,
оспорва се по размер претенцията като завишена с оглед причинените травми и съпричиняването на резултата.
На 15.09.2018 г. ищецът
се е прибирал с лек автомобил „Фолксваген Пасат“ от сватба от с.Гюльовци. Автомобилът е бил управляван от А.Г. , а ищецът
се е возел до него на предна дясна седалка. Фактическата обстановка по самото
ПТП се установява по делото на първо
място от показанията на свидетеля А.Г. – водача на „лекия автомобил „Фолксваген
Пасат“ / л.69 по делото/. Свидетелят сочи , че е управлявал МПС-то с нормална
скорост , но „Мазда“-та е излязла изведнъж и го блъснала в задната дясна част на колата, вследствие на което той
загубил управление на автомобила и се
блъснал челно в дърво. „Маздата“ е излизала от лозята от път без предимство. Имало е и
една голяма череша , която препречвала и нямало видимост. При удара еърбега се отворил и ударил в гърдите С.. Ръката му била
счупена, костта му се виждала, ръката кървяла. Водачът нямал аптечка и го
превързал с една фланелка. С. трудно вървял, дошла линейка и го закарали в болницата. Свидетелят Г. не може да
поясни точно как е станал удара
при С. , тъй като и самият той е бил ударен. След това е посетил С. в болницата – единия път не са го пуснали,
а след два дни като отишъл С. бил на
системи , оплаквал се от болки. Свидетелят Ю. Ю. – с. на С. в гр.Поморие посещава С. в момента , когато е приет в
Болницата – сочи , че го е видял с окървавена ръка , превързан с тениска, не
говорел , бил прежълтял, оплаквал се от болки в гърдите и ръката. При
изписването с жената на С. го прибрали от болницата. Имал превръзка и шина на
ръката. След това посещавал С. в дома му нееднократно. С. се оплаквал от болки
, ядосвал се , че това се е случило.
Семейството му изпаднало в недоимък , вземали пари назаем. С. преди злополуката
работел в строителството – В и К работник и получавал по 2000 – 2500 лв.
възнаграждение в частна фирма.
Понастоящем свидетелят сочи , че С. не прави нищо, през лятото ходел на
плажа да продава царевица. Виждал е С. да взема обезболяващи медикаменти,
притеснявал се , говорел , че ръката му трябва за да работи, станал нервен , че
не може да работи.
Вещото лице Парасков
в приетата по делото съдебно-медицинска експертиза посочва , че в медицинската документация липсват описания
на характерни белези по тялото на пострадалия , по които да се съди за поставен
колан, но заключава , че тази травма може да се
получи и при поставен колан. Установява , че С.А. е пострадал при ПТП
като пътник на предна дясна седалка, получил открито счупване с луксация на десен радиус в областта на радиокарпалната
става с разкъсване на артерия радиалис , което вещото
лице сочи , че може да се получи при натиск на ръката върху таблото на
автомобила. Уврежданията са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. В УМБАЛ
– Бургас е проведено оперативно лечение с поставяне на външен фиксатор за 35 дни , след което отново
е приет за екстракция на фиксатора. Впоследствие е проведено физиотерапевтично
лечение. Вещото лице посочва , че оздравителния процес при този вид травма е в
рамките на 4-5 месеца , през което време е нарушено качеството му на живот. Към
момента на прегледа д-р Парасков установява наличие
на оперативен цикатрикс по предно вътрешната
повърхност на дясната предлакътница над гривнената става и друг оперативен цикатрикс
по вътрешната повърхност на гривнената става
като посочва , че е настъпило пълно възстановяване на
функцията на дясната ръка като за
в бъдеще време не се очакват усложнения. Проведеното лечение отговаря на добрата медицинска практика за най-бързо и
пълно възстановяване на функцията на ръката
– в т.ч. и са оправдани разходите по
описаните в експертизата 5 броя фактури за лекарства , фиксатор , преглед и др.
Относно
механизма на пътно-транспортното
произшествие по делото са изготвени и приети две автотехнически експертизи. В
единичната експертиза вещото лице Гяуров. е посочил, че
ищецът С.А. е понесъл
най-тежко получените от лекия автомобил
„Фолксваген“ удари от дясната страна и
по предната част , а именно – едновременно отдясно и отпред , допълнително утежнени от
задействалия се еърбег , който се издува за части от
секундата експлозивно. Изяснява се механизма на ПТП , при което се заключава ,
че водачът Д.К. навлиза рязко от черен в главен път без да се убеди, че няма да
създаде опасност за МПС – движещи се по главния път , на които е бил длъжен да
осигури предимство на преминаване като с
това е поставил водача на „Фолксваген“-а – А.Г.
в обективна невъзможност да
избегне ПТП , тъй като е навлязъл в опасната му зона на спиране. Във връзка с
направените от ответната страна възражения и по искане на същата
по делото се назначи тройна САТЕ, извършена от вещите лица Гяуров, Топузян и Едрева. Тройната експертиза потвърждава извода на
единичната като категорично посочва , че
водачът К. е отнел предимството на л.а. „Фолксваген“, защото той е отстоял на
по-малко разстояние от мястото на удара в сравнение с минималното безопасно
разстояние , на което би следвало да
отстои от определената скорост от
76 км/ч, за да се разминат безконфликтно.
Ударът е бил непредотвратим от водача Г., защото в началния момент на
възникналата опасност неговият автомобил – Фолксваген отстоял на по-малко разстояние от мястото на удара в сравнение с
опасната зона на спиране. Лекият автомобил „Мазда“ попадал в опасната зона за
спиране на л.а. „Фолксваген“ и ударът е бил неизбежен. В крайна сметка –
произшествието е постъпило поради отнемане на предимството на л.а. „Фолксваген“
от водача на „Мазда“ Д.К.. Подробно е анализиран
самият механизъм на произшествието въз основа на събраните по делото и ДП
доказателства. Водачът Г. е управлявал автомобила си с разрешената скорост за пътния участък, която е и съобразена ,
защото не е имало наличен пътен знак за
кръстовище с път без предимство и
появата на автомобил на пътното платно , излизащ от лозов масив е неочаквано възникнала
опасност. Към момента на удара автомобилът „Мазда“ е заемал частично и двете
платна за движение. И без да напуска лентата си на движение водачът Г. е нямал
техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако незабавно предприеме
маневра аварийно спиране от началния момент на
възникналата опасност. Наличието на дърво вляво на пътя , от който е излязла „Мазда“-та,
лозовите насаждения са ограничавали видимостта на двамата водачи един към друг.
Водачът на „Мазда“-та обективно е могъл
да забележи от по-ранен момент
автомобила „Фолксваген“, защото вниманието му е насочено към главния път.
Следвало е преди да предприеме маневрата да се убеди , че може да я завърши ,
без да създава опасност за движещите се по пътя с предимство. Водачът Г. не
следвало да напуска лентата си за
движение, а да намали скоростта и да спре, но той нямал техническа възможност
да спре преди мястото на удара като предприеме аварийно спиране от началния
момент на възникналата опасност, той не
е намалил скоростта , а отклонил автомобила наляво в опис да заобиколи
„Мазда“-та. И двамата водачи в случая не са
предприели аварийно спиране. Вещите лица са приложили и скица/ находяща
се на л.164 по делото/ към заключението си относно местонахождението на процесните
автомобили , мястото на удара и т.н. релевантни факти и обстоятелства за
настъпилото ПТП. Като краен извод вещите лица сочат , че причината за
произшествието е отнемане на предимството на л.а. „Фолксваген“ от водача на „Мазда Премаси“ – Д.К..
При така установената фактическа обстановка съдът
от правна страна намира следното:
Съдът намира за основателно твърдението
на ищеца, че вина за настъпилото ПТП, от което е претърпял щети, носи
застрахованият по задължителна застраховка „ГО“ при ответното застрахователно
дружество водач на лек автомобил Мазда Премаси – Д.К.. На първо
място по повод процесното ПТП не е образувано
наказателно производство, присъдата, по което да е обвързваща за гражданския
съд на основание чл. 300 от ГПК. По делото са събрани достатъчно доказателства
установяващи механизма на процесното ПТП ,
при което е пострадал ищеца – гласни , писмени, единична и тройна САТЕ.
Установява се по безспорен начин , че именно водачът на лекия автомобил „Мазда“
е навлизал с ляв завой, от черен път в
лозов масив без предимство на пътя, по който се е движел ищеца. Както вещото
лице Гяуров по единичната САТЕ , така и трите вещи лица по тройната САТЕ сочат категорично , че причината
за произшествието е отнемане на предимството на л.а. „Фолксваген“ от водача на
„Мазда Премаси“ – Д.К..
Това безспорно ангажира отговорността на ответника – застраховател - ЗК „Бул Инс“АД. Т.е. – налице е доказан деликт
от застраховано при ответника МПС , управлявано от водач , който има вина за
извършеното ПТП. Вследствие на този деликт ищеца е претърпял
увреждания видно от събраните по делото доказателства и СМЕ, които подлежат на обезвреда по чл.45 от ЗЗД. На основание чл.432 от КЗ ищецът
като увреден има право на пряк иск срещу
застрахователя по застраховката ГО. При определяне размера на обезщетението
следва да се вземат предвид конкретните критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 г.
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от
съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени
от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите, при съблюдаване на
съществуващата в страната икономическа конюнктура (така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК). Размерът
на дължимото обезщетение в конкретния случая следва да се определи при
съблюдаване на следните установени обстоятелства – ищецът е претърпял безспорно
средна телесна повреда , която му е причинила значителен стрес , болки и
страдания, неудобства от невъзможността да си служи с ръката, да не е в
състояние да работи и да издържа семейството си, да се самообслужва и т.н. –
изобщо всичко свързано с ограниченията, произхождащи от полученото увреждане. Съдът
приема, с оглед заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза,
че начинът на живот на пострадалия ищец в продължение на оздравителния период
от 4-5 месеца е бил нарушен. Съдът кредитира събраните свидетелските показания,
защото ги намира за житейски достоверни, последователни и логични и приема, че
те установяват болките и страданията на ищеца, неблагоприятното и емоционално
състояние и негативния ефект на травмата – същият е търпял болки, страдания,
нервирал се е от състоянието си на безпомощност и това , че не е полезен за
семейството си. За конкретния размер съдът съобрази принципа на справедливост
по чл. 52 ЗЗД, относимата съдебната практика, отчете момента на настъпване на деликта, икономическите условия и лимитите на
застрахователя. Въз основа на изложените доводи на ищеца следва да се присъди
като обезщетение сумата от 12 000 лв. За разликата от 12 000 лв. до пълния
размер от 35 000 лв. - частично като част от иска от 45 000 лв. искът
следва да бъде отхвърлен. Посочената по-горе сума следва да бъдат заплатена от
ответника-застраховател, по изложените по-горе съображения. При определянето
размера на претърпените неимуществени вреди от С.А. съдът изхожда от претърпените оперативни
интервенции, продължителността на ефективно претърпените болки и
възстановителен процес и значително ограничения обем от движения в периода на
възстановяване.Част от тези нарушения и свързаните с тях страдания ищецът
продължава да търпи и понастоящем – свид. Ю. сочи ,
че ищецът все още не е в състояние да работи както преди инцидента – т.е. – той
не се е върнал към обичайния си ритъм на живот.
Върху определената стойност от 12 000 лв. за обезщетение на нематериални
вреди следва да се присъди лихва за забава от датата на увреждането –
15.09.2018 г. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Искът е предявен с правно
основание чл. 432 КЗ, като се цели ангажиране на отговорността на
застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се търси по силата на
закона, а не по силата на застрахователно правоотношение, тъй като такова между
ищеца и ответника няма.
Съдът намира претенцията за
обезщетение на причинените имуществени
вреди в общ размер на 1760.35 лв. за основателна и доказана: - направени са
разходи от ищеца в размер на 1600 лв.за фиксатор, преглед при ортопед ,
рентгенова снимка , лекарства и др. , за което по делото са приложени фактури и
други разходни документи – от л.17 по делото до л.23 – включително. Същите са
възприети и описани и в СМЕ като присъщо необходими. Ето защо тази претенция на
ищеца следва да бъде уважена изцяло в
пълен размер , както е предявена.
По
спора за съпричиняване трябва да се посочи, че такова
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице, когато е безспорно установено, че с
поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване на увреждането. При
изяснения механизъм на произшествието, съдът приема, че пострадалият не е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат, вследствие на причиненото ПТП - по никакъв начин неговото поведение не съпричинява вредоносния резултат, то не е допринесло по
никакъв начин за причиненото ПТП и
получените увреждания. Единствен факт , който е резултат на поведението
на ищеца е непоставянето на предпазен колан – в тази насока видно от СМЕ с оглед липсата на констатации
от увреждания в резултат на предпазния колан следва извода , че такъв
действително не е бил поставен. Заключението на вещото лице – д-р Парасков е обаче , че
в случая това е без значение – че уврежданията биха се получили и при
поставен предпазен колан. Поради това не може да се приеме , че този факт ,
това поведение на ищеца представлява съпричиняване на
вредоносния резултат в процесния случай и обезщетението , което следва да бъде присъдено по никакъв начин не
следва да бъде повлияно от съпричиняване от страна на ищеца по смисъла на чл.51 от ЗЗД.
Другото наведено обстоятелство – поведението
на водача на л.а. „Фолксваген – А.Г. не може да бъде вменено във вина на
ищеца С.А. , то е извън неговата воля, не може да бъде възприето по делото като
съпричиняване от страна на ищеца. Съпричиняване
би следвало да се приеме за налично само вследствие поведението на ищеца ,
което е допринесло за вредоносния резултат, не и на други фактори извън
неговото поведение. Поради това принос в настоящия случай от страна на ищеца за
вредоносния резултат няма. Възраженията на ответната страна в тази насока
следва да бъдат оставени без последици.
Следва да бъде уважено искането за присъждане
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата на възнаграждение на адвоката, представлявал и защитавал ищцовата страна в процеса. Такова се присъжда по искане на
страната, направено от нея своевременно, като с оглед разпоредбите на ГПК то
съставлява част от разноските по делото. В настоящия случай на ищеца А. е
оказана безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна
защита и съдействие / находящ се на л.6 по делото/, в който е посочено, че
основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от
Закона за адвокатурата / на материално затруднено лице/. С оглед на това е
налице предвиденото в чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата основание за
присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за
осъщественото пред настоящия съд процесуално представителство. За да упражни
правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът
да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията
по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от
доказване. В този случай, съгласно чл. 38, ал. 2 от цитирания нормативен акт,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати
/в този смисъл и определение № 70 от 8.02.2017 година на ВКС по частно търг.
дело № 2445/2016 година, II т. о., определение № 41 от 25.01.2017 година на ВКС
по частно търг. дело № 2127/2016 година, I т. о. /. Тъй като адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата се присъжда директно на процесуалния представител на
страната, то с настоящият съдебен акт ответникът ЗД „Бул Инс“АД
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Велков общо сумата 884 лв. – за
уважената част от претенцията за неимуществени вреди от 12 000 лв. като
част от претенцията в пълния й размер 35000 / за която според Наредба №1/04 г.
следва да бъдат платени 1580 лв./ - 530 лв. и за уважения изцяло иск за
имуществени вреди в размер на 1760.35 лв. – 354 лв. – или общо 884 лв.
Пропорционално на отхвърлената част от
иска в полза на ответника ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъдат присъдени разноски на основание
чл.78 ал.3 от ГПК. Съобразно приложения списък и доказателствата за общо
направени разноски в размер на 3109.37 лв. – в полза на тази страна следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 1945.47 лв. / /36760-13760// 36 760 от 3109.37 лв.=
23 000 / 36 760 от 3109.37 = 1945.47/.
В тежест на ответника – ЗД „Бул Инс“ АД следва да се присъди и държавна такса върху уважената част на иска за обезщетение на
неимуществени вреди по присъдената сума от 12 000 лв. – 480 лв. и уважената изцяло част сума по иска за обезщетение за
имуществени вреди – 70.42 лв. или
общо – 550.42 лв. по сметка на
съда, както и сумата от 400 лв. / платени 100 лв. – СМЕ и 300 лв. – САТЕ/ –
разноски по делото.
Мотивиран от горното
и на осн. чл.432 от КЗ и във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД , Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
– гр.София , представлявано
от Стоян Проданов и Крум Крумов да
заплати на С.О.А. от гр.Поморие , ЕГН-**********
сумата
в размер общо на 12 000 / дванадесет хиляди/ лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди за преживени
болки и страдания вследствие причинени телесна повреда –
фрактура на дясна ръка вследствие причинено ПТП на 15.09.2018 г. от
Д.К. при управление на застраховано
МПС със задължителна застраховка „ГО“ в
ЗД „Бул Инс“АД ведно със законната лихва
върху тази сума, начиная от
15.09.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата като претенцията в частта над уважения
размер на претендираната главница до предявения размер
от 35 000
лв. като частично предявен от 45 000 лв. -
ОТХВЪРЛЯ като недоказана и неоснователна.
ОСЪЖДА
ЗД „Бул Инс“АД , ЕИК
********* със седалище и адрес на управление
– гр.София , представлявано
от Стоян Проданов и Крум Крумов да
заплати на С.О.А. от гр.Поморие , ЕГН-********** сумата в размер на 1760.35 / хиляда седемстотин и шестдесет лв. и
35 ст. / лева – обезщетение за причинени имуществени вреди за разходи по
лечение на причинени увреждания – фиксатор , лекарства,
рентген.снимка , платен лекарски преглед , ведно със законната
лихва от датата на предявяване
на иска - 05.03.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „Бул
Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов да заплати на адвокат
Панайот Велков сумата от 884 / осемстотин осемдесет и
четири / лева
- адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата и определено по правилата на
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съответстващ
на уважената част от предявения
иск.
ОСЪЖДА С.О.А., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул Инс“АД сумата
в размер на 1945.47 / хиляда
деветстотин четиридесет и пет лв. и 47 ст./ лева
– направени по делото разноски съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, гр.
София представлявано от Стоян Проданов
и Крум Крумов да заплати по сметка
на Окръжен съд – гр.Бургас сумата от 550.42 / петстотин и петдесет лева и 42 ст. / лева – държавна такса върху уважената част от иска,
както и сумата от 400 /четиристотин / лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва
с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от уведомяването му на страните.
Окр. съдия: