Р Е
Ш Е Н
И Е № 318
гр.Враца 19.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
в публичното заседание на 22.05.2014г.
/ две хиляди и четиринадесета година/
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
при
секретаря М.К. и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ като разгледа докладваното от съдията С.ВАСИЛЕВА адм.д.№241 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.256 и чл.257 от Административнопроцесуалния
кодекс.
Образувано е след отмяна на определение
№37/28.01.2014г. и определение от
11.02.2014г , постановени по
адм.д.№611/2013г. на АС-Враца с определение №4149/25.03.2014г. на ВАС и връщане на делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
Първоначално производството е образувано въз основа на жалба, предявена от С.Н.Н. ***, с искане да бъде осъден Директора на Затвора
Враца да изпълни произтичащи от разпоредбите на чл.2 т.3, чл.15 т.4 и т.8 и
чл.75 вр.чл.89 ал.1 от ЗИНЗС, чл.6 ал.2,чл.31 ал.5 и чл.57 ал.1 от Конституцията
на РБ и чл.1 и чл.12 от КЗПЧОС, акт с рег.№4391/19.04.2012г. , издаден от
Главния директор на ГД”ИН” и акт с
рег.№94-с-16/13.05.2013г. на Зам.-министър на правосъдието задължения за
подсигуряване на законоустановените условия
за изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода” при зачитане правото
му да си създаде потомство, като бъде
определен срок за това. В съдебно заседание от 22.05.2014г. жалбодателят заявява, че конкретното му
искане е да бъде задължен Началника на Затвора Враца да изпълни законоустановените си задължения, пряко
произтичащи от акт с рег.№4391/19.04.2012г. на Главния директор на ГД”ИН” и
указанията, дадени от Зам.-министъра на правосъдието в акт
рег.№94-с-16/13.05.2013г. за оказване на съдействие на лишения от свобода Н. по отношение на
желанието му за създаване на потомство. В жалбата се твърди, че след издаване
на посочените по-горе актове ответникът
не е предприел никакви действия за изпълнението им.
Към настоящето производство е приложено адм.д. 611/2013г. на АС-Враца
и са приобщени приетите по него писмени доказателства.
Процесуалният представител на ответника в
писмено становище оспорва претенцията,
като заявява, че исканията на жалбодателя не касаят извършването на фактически действия, които произтичат пряко
от законови разпоредби, поради което не е налице бездействие от
административния орган.
Участващият в делото прокурор дава
заключение за неоснователност на претенцията, поради което прави искане същата
да бъде отхвърлена.
Административният съд, като се запозна с
доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Към датата на предявяване на
искането и при приключване на последното съдебно заседание ищецът е изтърпявал наказание “лишаване от свобода” в Затвора Враца /към настоящия момент
изтърпява наказанието си в Затвора Белене, което е известно на съда от други
заведени от него висящи дела в АС-Враца/. Ищецът изявява желание за създаване
на потомство, като счита, че с осъждането си не е лишен от това свое право. Във
връзка с многобройни молби, отправяни до различни институции, е уведомен, че в
рамките на условията, съществуващи при
изтърпяване на наказанието му, администрацията
би следвало да му окаже съдействие
за осъществяване на това му
желание, включително и по метода на изкуственото осеменяване. В писмо рег.№94-с-16/13.05.2013г.
Зам.-министърът на правосъдието е отменнил мълчалив или изричен отказ на Началника на Затвора Враца за демонтаж на
съществуваща камера за видеонаблюдение в мястото за удължено свиждане и в тази
си част писмото представлява административен акт, тъй като съдържа
волеизявление на горестоящия административен орган по повод административна дейност на ответника
. Демонтажът е извършен на 17.05.2013г., видно от представената Докладна записка на *** Г.С., което не се
оспорва от ищеца. В цитираното по-горе
писмо са посочени предвидените в
закона правни възможности за контакт на
лишените от свобода с близките им, а именно: удължено свиждане,12 часово
свиждане извън района на мястото за лишаване от свобода, домашен отпуск или
прекъсване изпълнението на наказанието. От представената Справка с
рег.№2669/20.12.2013г. на ответника се установява, че по повод искането на
ищеца с него са провеждани няколко срещи, на които той не е уточнил точно в
какво се изразява претенцията му за оказване на съдействие за създаване на
потомство, като е отказал прилагане на
метод на асистирана репродукция.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Производствата по чл.256 и
чл.257 от АПК касаят преустановяването
на незаконосъобразно бездействие от страна на административния орган да извърши фактически действия. При първата
хипотеза, извършването на тези действия
следва по силата на закона и за да се проведе такова административно производство, следва
да бъде подадено изрично искане до органа за извършването им, като при неизпълнение е предвиден 14-дневен срок
за обжалване. В производството не се събраха доказателства за предявяване на изрично писмено искане от
страна на настоящия ищец до ответника, поради което съдът приеме, че в случая не са касае до
спор с правно основание чл.256 от АПК. Съдът намира, че предявената претенция
е с правно основание чл.257 от АПК и се
отнася до твърдение за бездействие на
ответника в качеството му на административен орган да изпълни задължение,
произтичащо пряко от нормативен
акт, която претенция не е
ограничена със срок за предявяване. В нормативната уредба няма легално
определение за “действие”, респ.”бездействие” на административен орган, но следва
да се приеме, че това е всяка негова дейност, която не е юридически акт, а физическа изява, която обаче не е произволна,
а в изпълнение или съответно неизпълнение на вменено му по закон задължение. Съдът
намира, че в настоящата хипотеза не е налице бездействие от страна на
ответника, тъй като сочените от молителя
като неизпълнени актове на
Зам.-министъра на правосъдието и на
Главния директор на ГД”ИН” не представляват нормативни актове, от който
да произтичат преки задължения за осъществяване на фактически действия,
неизпълнението на които да се определи
като бездействие. След отмяната на отказа за демонтиране на камерата за
видеонаблюдение в стаята за удължено
свиждане, същата е премахната, т.е.
разпореждането на висшестоящия
административен орган е изпълнено. Дадените указания за оказване на съдействие
за осъществяване на желанието на ищеца за създаване на потомство
в рамките на режима, при който изтърпява наказанието си, не представляват волеизявление
и в този смисъл не са административен акт, подлежащ на пряко и
непосредствено изпълнение от страна на ответника. Не може да се приеме за
основателно твърдението на ищеца, че с
неизпълнението на дадените му указания
от страна на висшестоящите административни органи с цитираните по-горе
писма, ответникът е нарушил задълженията
си по чл.15 ал.1 т.8 от ЗИНЗС, тъй като от текста им не може да се направи извода, че са му
възложени определени функции във връзка с изявеното от ищеца желание за
потомство, нито такива функции са му възложени по силата на самия закон.
Предвидените по закон правни възможности за осъществяване на контакт с
близките на ищеца не са
задължителни и се предоставят само при изпълнението на
определени изисквания, които не могат да бъдат
игнорирани единствено защото ищецът е изявил желание за това. Той не е
лишен по закон от правото на създаване на потомство, но това може да
стане само при условията на предвидения
за него режим за изтърпяване на наказанието ”лишаване от свобода”, който
предопределя и начините на контактуване
с посещаващите го лица. Посочените
от ищеца
разпоредби на КЗПЧОС и
Конституцията на РБ също не съдържат задължения
за ответника за изпълнение
на претендираното от него субективно право, за да се приеме,
че последният бездейства без основание.
По така изложените съображения
искането се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ претенцията на С.Н.Н. ***, с която иска да бъде
осъден НАЧАЛНИКА на Затвора Враца да изпълни задълженията си да му окаже
съдействие в рамките на закона по отношение на желанието му за създаване на
потомство, пряко произтичащи от акт с рег.№4391/19.04.2012г. на Главния
директор на ГД”ИН” и от акт с рег. №94-С-16/13.05.2013г. на Зам.-министър на
правосъдието.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд чрез Врачански
административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните,че е изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: