Решение по дело №1751/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от във вр. с чл.211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба от А. В. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], против заповед № 503/24.08.2023 г. на началника на Затвор Сливен, с която на жалбоподателя, за неизпълнение на служебните задължения, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца.

Заповедта се оспорва като незаконосъобразен административен акт. Сочи се нарушения на процесуалния и материалния закон и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че направените в заповедта констатации са неверни и не отразяват действителната фактическа обстановка. Сочи, че функционалното разпределение на ареста в [населено място] предполага винаги лишените от свобода, които се прибират да преминат през коридор, в който има телефон, използван от арестанти. Твърди липсата на извършване на две нарушения, както и че извършената проверка е тенденциозна, като на жалбоподателя е предоставена възможност единствено за даване на писмени обяснения, но не и предвидената в закона възможност да бъде изслушан. Иска отмяна на заповедта и претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат Н. П.. Поддържа жалбата, искането за отмяна и за присъждане на разноски. Процесуалният представител излага теза за липса на извършено дисциплинарно нарушение.

Ответникът – началник на Затвор Сливен, редовно призован, представя административната преписка и писмен отговор. В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие – старши юрисконсулт С., оспорва жалбата като неоснователна, иска същата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Факти:

Съгласно кадрова справка (л.27 от адм.д. № 324/2023 г. на АС-Сливен), жалбоподателят А. В. започва професионалната си кариера в пенитенциарната система през 2000 г., като до настоящия момент е заемал различни длъжности. Считано от 01.01.2020 г. жалбоподателят е преназначен на длъжност „Надзирател I-ва степен“ в затвор Сливен. Лицето е наказвано дисциплинарно веднъж и е награждавано три пъти.

За заеманата от жалбоподателя длъжност е изготвена длъжностна характеристика (л.10 от адм.д. № 324/2023г. на АС-Сливен), връчена на служителя на 08.03.2020 г.

Със заповед № 296/12.05.2023 г. на началника на затвора Сливен (л.8 от адм.д. № 324/2023 г. на АС-Сливен) за изясняване на постъпили предварителни данни за допуснати нарушения на служебната дисциплина на 31.03.2023 г. в интервала 15,30 ч. до 16,15 ч. пост № 22 от служители от НОС, назначени в наряд в ареста към Затвор Сливен и установяване на извършителите им, отразени в становище с рег.№ 2604/10.05.2023 г. е назначена проверка и определен поименен състав на комисия. Срокът за извършване на проверката е удължен до 10.07.2023 г. със заповед № 372/16.06.2023 г. (л.9 от адм.д. № 324/2023г. на АС-Сливен).

В хода на проверката е събрано сведение с вх.№ 2960/30.05.2023 г. от Н. Д. (л.14 от адм.д. № 324/2023 г. на АС-Сливен), в което се посочва, че на 31.03.2023 г. между 15,30 ч. и 16,15 ч., в коридора на пост № 22 задържаните Р. и Д. са се държали арогантно спрямо другите задържани, които се прибирали от свиждане. След разпореждане същите преустановили тези действия.

На 07.07.2023 г. комисията, назначена за извършване на проверката, се е запознала със записите от системата за видеонаблюдение в Затвор Сливен, за периода 15,30 ч. и 16,15 ч., в коридора на 31.03.2023 г., за което е съставен протокол № 3908/07.07.2023 г. (л.21 от адм.д. № 324/2023 г. на АС-Сливен). Видно от съдържанието на протокола на процесната дата и период в 15,37 ч. Д. влиза на етажа, като към този момент задържаното лице Д. говори по телефона, провежда няколко разговора, като в 15,41 ч. жалбоподателят отваря вратата на стая №16, където влиза Д. и двамата разговарят на отворена врата. В последствие задържаните лица Д. и Р. излизат от стая №16 и отиват до телефона, като Д. разговаря по телефона, а Р. сяда на стол до решетката, двете задържани лица водят няколко последователни телефони разговора. В последствие на стълбите пред решетката се качват 4 задържани лица, придружени от мл. инспектор И. К., в това време до телефона са задържаните лица Р. и Д., както и жалбоподателят на решетката. Задържаните лица отправят реплики към мл. инспектор И. К.. В 16,11 ч. на етажа се качва мл. И. Н. Д., който прекратява телефоните разговори и прибира задържаните лица Д. и Р..

В изпълнение на заповедта за провеждане на дисциплинарно производство назначената комисия изготвила справка вх.№ 3939/10.07.2023 г. (л.23 от адм.д. № 324/2023 г. на АС-Сливен), в която поименно са посочени служителите от дневната смяна на 31.03.2023 г. и техните постове, като жалбоподателят е посочен на пост № 21-дежурен арест (ДА). В справката е описана възприетата от комисията фактическа обстановка, както и писмените сведения (обяснения, докладни). В сведението с вх.№ 2875/25.05.2023 г., мл. инспектор И. К. заявява, че потвърждава написаното в докладната записка с вх.№ А- 62/31.03.2023 г., в която било посочено, че около 16 ч. при прибиране на задържани лица от свиждане, служителят е получил закани и обиди от И. Р. и П. Д., които в момента били в коридора. Свидетели на това били задържаните лица, които се прибирали от свиждането.

В сведението с вх.№ 2960/30.05.2023 г., мл. инсп. Н. Д. заявява, че на 31.03.2023 г. между 15,30 ч. до 16,15 ч., задържаните лица И. Р. и П. Д. са били в коридора на пост № 22, държали се арогантно спрямо другите задържани, които се прибирали от свиждане. Той се качил в разположението на поста и им разпоредил да преустановят действията си. Същите ги преустановили и се прибрали.

В писменото сведение с вх.№ 3001/01.06.2023 г., мл. инсп. А. Д. заявява, че на 31.03.2023 г. бил на пост № 21 за периода 8 ч. – 20,30 ч. За часовия диапазон 15,30 ч. до 16,15 ч. не се сеща какво точно се е случило.

В писменото сведение с вх.№ 3002/01.06.2023 г., мл. инсп. В. В. заявява, че на 31.03.2023 г. бил на дежурство дневна смяна. За конкретния отрязък от време от 15,30 ч. до 16,15 ч. не си спомня какво се е случило.

В справката са посочени следните изводи:

Мл. инспектор А. В. Д., като изпълняващ функционални задължения като дежурен по арест на 31.03.2023 г. не е създал организация и не е проконтролирал мл.инсп. И. К. относно прибирането на 4 задържани лица от свиждане, без да е освободена територията на пост № 22 от две задържани лица – И. Р. и П. Д., като с това е повишил охранителния риск в зоната. Според комисията с тези действия Д. нарушил т.1 от раздел VI от длъжностната характеристика „Преки функционални задължения като дежурен по арест“ – организиране и контролиране дейността на подчинените му длъжностни лица, което представлява дисциплинарно нарушение, съгласно чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, като в тази връзка е направено предложение на основание чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР да му бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.

На следващо място е прието, че жалбоподателят не е предприел мерки по прибиране в помещението на двете задържани лица И. Р. и П. Д., намиращи се на територията на пост № 22, за да може да влязат останалите 4 задържани лица, водени от мл. инсп. И. К., с което се е застрашила сигурността в ареста. Според комисията установеното нарушава т.7 от раздел VI от длъжностната характеристика „Преки функционални задължения като дежурен по арест“ – следи за точното изпълнение на служебните задължения на постовите и при допуснати нарушения взема мерки за тяхното отстраняване. В тази връзка комисията счита, че жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение съгласно чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР и предлага, на основание чл.199, ал.1, т.3, предл. първо от ЗМВР на Д. да бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.

С покана за запознаване с писмена справка Д. е поканен на 14.07.2023 г. в рамките на работно време до 17 ч. (л.25 от адм.д. №324/2023 г. на АС-Сливен) да се запознае с изготвената писмена справка от дисциплинарната проверка. Поканата няма дата. Дата не е поставена и на връчването на жалбоподателя.

С протокол от 14.07.2023 г. (л.25 от адм.д. № 324/2023 г. на АС-Сливен) е удостоверено, че за времето от 13,55ч. на 13.07.2023 г. до 13,55 ч. на 14.07.2023 г. не са постъпили допълнителни обяснения или възражения от А. Д..

До жалбоподателя е изпратена покана за даване на писмени обяснения с изх.№ 4331/31.07.2023 г. (л.29 от адм.д. № 324/2023 г. на АС-Сливен), в която е описана възприетата от комисията фактическа обстановка, данните за нарушението и предвиденото за това дисциплинарно наказание. На служителя е определен срок до 04.08.2023 г. за представяне на писмени обяснения. Поканата е връчена на Д. на 01.08.2023 г.

Жалбоподателят е представил писмени обяснения с вх.№ 4447 от 04.08.2023 г. (л.30 от адм.д. № 324/2023 г. на АС-Сливен), в които твърди, че на процесната дата и период се е намирал на етаж 2 в ареста и е присъствал на телефонните разговори на задържани лица. В стаята на дежурния по арест бил заместван от мл. инсп. И. М.. Смята, че няма как да организира и контролира дейността на мл. инсп. К. и четирите задържани лица, тъй като е бил на етаж 2 и не е имал наблюдение върху етаж 1.

Като възприел изводите на комисията началникът на затвора издал процесната заповед (л.30 от адм.д. № 324/2023 г. на АС-Сливен), посочил представените от Д. възражения, разгледал цялостното му поведение като дългогодишен служител, преценил че са извършени дисциплинарни нарушения, по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за които на основание чл.199, ал.1, т.3, предложение първо във връзка с ал.2 от ЗМВР, като за всяко нарушение е определено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение за срок от 3 месеца“.

В тази връзка и на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2 във връзка с ал.3, т.2, чл.199, ал.1, т.3 предложение първо във връзка с ал.2 от ЗМВР и чл.19, ал.2 и чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНС във връзка с чл.204, ал.4 от ЗМВР и изискванията на чл.195 и чл.206, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено едно дисциплинарно наказание за максимално предвидения в закона срок „писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

Административният акт бил връчен лично на Д. на 28.08.2023 г., а жалбата срещу нея подадена на 08.09.2023 г.

В хода на производството по делото са представени и ежедневна ведомост на служителите от надзорно-охранителния състав за 31.03.2023 г. (л.17 от адм.д. № 324/2023 г. на АС-Сливен); Инструкция за особеностите и особените задължения на пост № 22 на основание чл.304, вр. чл.303, ал.4 от ППЗИНС, утвърдена от началника на затвора в [населено място] (л.18 от адм.д. № 324/2023 г. на АС-Сливен); справка за правото на ползване на телефон и брой поставени телефони апарати за ползване от задържаните лица в ареста към Затвор Сливен (л.16); дейности по осъществяване на дневния режим в Затвор Сливен (л. 17); извадка от дневник на проведените телефонни разговори от задържани лица (л.29).

Проведен е разпит на свидетеля П. М. М., работещ в ареста към Затвор Сливен. Същият посочва, че съгласно заповед за вътрешния ред в арестите задържаните под стража имат право на телефонни разговори за времето от 8,30 ч. до 18 ч. в района на ареста. Не е фиксирано точното място къде да се провеждат, предвид факта, че имало няколко места с телефонни апарати. Според свидетеля работещите в ареста нямали право да отказват на задържаните телефонни разговори, както и да ги прекъсват. Телефонът се намирал на пост № 22 в коридора на ареста, точно до входната решетка, където минава целият пътникопоток – задържани лица и служители. Когато лицата трябвало да разговарят, се получавало така, че този, който разговаря, трудно провежда разговора си, тъй като покрай него минават много хора. Свидетелят посочва, че при въвеждане на лица в ареста следва служителят изпълняващ функциите на разводач да организира това с дежурния по арест. Проведените разговори се записвали в нарочна книга. На етажа освен телефон, който ползват задържаните имало отделен телефон, който се използва служебно.

Правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежно легитимирано лице – адресат, което има правен интерес от оспорване, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – началника на Затвор Сливен предвид разпоредбата на чл.204, т.4 от ЗМВР във вр. чл.19, ал.2 и чл.15, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането по стража. Страните не спорят по компетентността. Заповедта е издадена в надлежна писмена форма. Посочена е правната квалификация на нарушенията.

Производството е надлежно образувано въз основа на постъпили данни за дисциплинарни нарушения, с издадена от наказващия орган заповед, с която е назначена комисия, при спазване изискванията на чл.205, ал.1 и 2 от ЗМВР.

Съдът намира за неоснователни твърденията, че дисциплинарно наказващият орган е длъжен първо да предостави възможност на служителя да бъде изслушан и едва тогава да му бъде дадена възможност за писмени обяснения. Разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР гласи, че дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, т.е. налице са две алтернативи за събиране на обяснения и липсва задължение за изчерпване на първата възможност за да се пристъпи към втората.

На жалбоподателя са били предявявани и са предявени всички материали по преписката, като е указвано правото му на възражения и обяснения. В съответствие с изискването на чл.207, ал.10 от ЗМВР на служителя е предоставена възможност да даде допълнителни възражения или обяснения.

Дисциплинарната отговорност на служителите от МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените в закона дисциплинарни наказания.

Макар според настоящия съдебен състав да има осъществени дисциплинарни нарушения от страна на жалбоподателя, изразяващи се в неизпълнение на служебните задължения, при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушено правото на защита на наказаното лице и препятстване на възможността за извършване на ефективен контрол за материалноправна законосъобразност на акта. Налице е и неправилно приложение на материалния закон.

Разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР указва като реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно „обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, правното основание и наказанието, което се налага; ...“ В случая, посочените реквизити са налични, но между тях има съществено противоречие.

По отношение на нарушението в т.1 на обжалваната заповед:

Въз основа на установените факти, наказващият орган приел, че жалбоподателят не е изпълнил преките си функционални задължения на дежурен по арест, разписани в т.1, предл. първо от раздел VI от длъжностната характеристика, а именно „организира дейността на подчинените му длъжностни лица“ и квалифицирал извършеното по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения. За това нарушение е наложено наказание „писмено предупреждение“ на основание чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР (небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед).

Съдът отбелязва, че разпоредбата на чл.194, ал.2 от ЗМВР регламентира общо видовете дисциплинарни нарушения. Тяхната степен и интензитет са диференцирани, посредством изрично предвиждане на видовете дисциплинарни наказания, които следва да бъдат налагани – чл.198-203 от ЗМВР. Нормите са изчерпателни и императивни. Наказващият орган е длъжен да посочи конкретното наказание за какво конкретно по вид нарушения е наложено, така че да е възможно санкционирания да разбере, за извършването на какво нарушение е наказан. Такава конкретика в заповедта липсва. Нещо повече налице е противоречие между фактите и правото и това прави волята на наказващия неясна.

Ако се приеме, че според наказващия орган жалбоподателят не е осъществил достатъчен контрол на подчинените му, с което не е изпълнил възложените му преки задължения по длъжностна характеристика, както е посочено в заповедта, то същият е следвало да бъде наказан с дисциплинарно наказание „порицание“, съобразно разпоредбата на чл.200, ал.1, т.6 (неупражняване на контрол над подчинени) и/или по т.11 (неизпълнение на служебни задължения) от ЗМВР. При това положение, в случая, материалният закон е приложен неправилно.

За да бъде санкционирано поведението на жалбоподателя с налагане на наказание „писмено предупреждение“, на основание чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР, то следва в заповедта да се съдържат констатации за небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед. Наказващият орган неправилно е определил служебните задължения, определени с длъжностната характеристика като разпоредби, регламентиращи служебната дейност. Разпоредбите, регламентиращи служебната дейност имат нормативен характер, какъвто характер задълженията, определени с длъжностната характеристика нямат.

По отношение на нарушението в т.2 на обжалваната заповед:

Изводите за нарушение на процесуалните и материално правните норми са идентични, с посочените в предходната точка.

Наказващият орган приел, че като не е взел своевременни мерки по прибиране в помещението на лица жалбоподателят не изпълнил функционалните си задължения по т.7 от раздел VI от длъжностната характеристика, а именно да следи точното изпълнение на служебните задължения на постовите и разводачите и при допуснати нарушения взема мерки за тяхното отстраняване и квалифицирал нарушението по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения. За това нарушение е наложено наказание „писмено предупреждение“ на основание чл.199, ал.1, т.3, предл. 1 от ЗМВР (небрежност в служебната дейност).

От една страна наказващият орган определя извършеното от Д., като неизпълнение на служебните задължения, така както са регламентирани в длъжностната му характеристика. Неизпълнението на служебните задължения обаче осъществява състава на нарушението по чл.200, ал.1, т.11, пр.1 от ЗМВР и за това нарушение се предвижда наказание „порицание“. На Д. е наложено наказание за проявена небрежност.

Противоречието между посоченото като вид нарушение и наложеното наказание поставят жалбоподателя в невъзможност да разбере за какво точно е наказан. Тази невъзможност винаги води до нарушаване на право на защита, което е съществено нарушение на процесуалните правила.

Смесването на две различни дисциплинарни нарушения прави неясна волята на административния орган. Съдът няма правомощието вместо органа да определя правно основание или да изменя сочено от органа правно основание.

Анализът на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства и издадената въз основа на тях заповед обосновава извода, че производството по издаване на оспорения индивидуален административен акт е проведено в нарушение на административнопроизводствените правила, регламентирани в ЗМВР и при неправилно приложение на материалния закон, поради което заповедта подлежи на отмяна.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя. С оглед разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК и изхода на спора, съдът намира, че следва в полза на жалбоподателя да се присъдят извършените и доказани от него разноски в размер на 810 лв., както следва 800 лв. платено възнаграждение за адвокат и 10 лв. за държавна такса.

По изложените съображения, на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ по жалба на А. В. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]заповед № 503/24.08.2023 г. на директора на Затвор Сливен.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на А. В. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]разноски по делото в размер на 810 лв.

На основание чл.211, изр. последно от ЗМВР решението не подлежи на касационно оспорване.