№ 11375
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110142152 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от В. В. Ш., ЕГН: **********, с адрес: адрес за осъждане на
ответника „фирма“ ООД, ЕИК: номер, седалище и адрес на управление: адрес, да заплати на
ищеца сумата от 864,00 лв., представляваща стойността на заплатени, но недоставени
стоки- 4 бр. автомобилни гуми марка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба /19.07.2021 г./, до окончателното плащане на
дължимото, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /19.07.2021 г./ до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 14,88 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 18.05.2021 г. до 18.07.2021 г.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 28.04.2021 г. ищецът сключил с ответника чрез
сайта http//autospot.bg договор за покупка на 4 бр. автомобилни гуми „марка с размери
215/65R16 98H, като на същата дата заплатил по сметка на ответника сума в размер на
864,00 лв. с ДДС. Твърди, че гумите следвало да му бъдат доставени до 18.05.2021 г., но
това не се случило, както на падежа, така и към настоящия момент, поради което
заплатената сума следвало да му бъде възстановена. Претендира и лихва за забава в размер
на 14,88 лв., считано от изтичане на крайния срок за изпълнението – 18.05.2021 г. до
18.07.2021 г.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва
исковете. Твърди, че на 13.08.2021 г. е възстановил сумата от 864,00 лв. на ищеца, след като
последният потвърдил отказа си от договора. Твърди, че между страните не е договарян
конкретен срок за доставка на процесните гуми, тъй като се касаело за доставка от Х., в
условията на „Ковид“ пандемия и не можело да се определи точен момент за изпълнение.
Сочи, че гумите били доставени в Б. в началото на м.08.2021 г., за което ищеца бил
информиран по телефона. Тогава ответникът разбрал, че в края на м.05.2021 г. ищецът му е
изпратил съобщение по имейл за отказ от поръчката и възстановяване на процесната сума,
но същото н било получено от ответника, поради хакерска атака на сървърите.
1
Моли съда да отхвърли исковете.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от адв. С., която
поддържа исковата молба. По делото е постъпило писмено становище, с което ищеца не
оспорва твърдението на ответника, че последния му е възстановил процесната сума, с
плащане извършено на 13.08.2021 г. Претендират се сумите за лихви и разноски.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. М., който поддържа отговора.
Претендира разноски.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство главен иск е с правно основание чл.55, ал.1,
предл.2 ЗЗД.
На 28.04.2021 г. между страните е бил сключен чрез интернет сайт „http//autospot.bg“
договор за покупко-продажба на 4 бр. автомобилни гуми „марка, с размери 215/65R16 98H,
като на същата дата ищецът е заплатил по сметка на ответника сума в размер на 864,00 лв. с
ДДС. Поради забава в доставката на гумите, ищецът се отказал от така сключения договор,
като ответникът му е възстановил получената сума от 864,00 лв. на 13.08.2021 г. Тези
обстоятелства не са спорни между страните, поради което и искът за главницата следва да се
отхвърли, поради извършено плащане в хода на процеса.
Ищецът предявява и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 14,88 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 18.05.2021 г. до 18.07.2021 г. Съгласно
ППВС № 1/1979 г. задължението за връщане на даденото при неосъществено основание
настъпва от момента, когато настъпва невъзможността да се осъществи основанието.
Началото на изискуемостта на това вземане е начало на погасителната давност, но не води
автоматично до забава на длъжника. За поставяне на длъжника в забава е необходимо той да
бъде поканен от кредитора /в този см. Решение № 17/18.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 6/2021
г., II т. о., ТК, Решение № 134/4.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2377/2016 г., II т. о., ТК и др ./.
Настъпването на изискуемостта на вземането не поставя длъжника автоматично в забава и
същият дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от деня на поканата за изпълнение. Преди
този момент няма основание да се счита, че длъжникът е в забава, тъй като нормата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД предвижда, че когато няма определен ден за изпълнение, поканата на
кредитора поставя длъжника в забава и от този момент той дължи обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение.
От доказателствата по делото на се установява по категоричен начин, че ответника е
получил от ищеца покана за заплащане на главницата от 864,00 лв., поради което не може да
се приеме, че е изпаднал в забава. На лист 7 от делото ищцовата страна е представила
разпечатка, видно от която на 20.05.2021 г. ищецът е изпратил до Георги Александров и
Иван Запрянов съобщение по електронна поща, с което заявява, че иска да му бъде
възстановена заплатената сума от 864,00 лв. или поръчаните гуми да бъдат доставени най-
късно до 26.05.2021 г. Изпратеното по имейл съобщение представлява електронно изявление
по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Съгласно Решение № 303 от 7.10.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 3715/2013 г., IV г. о., ГК Законът за електронния документ и електронния подпис /сега
– ЗЕДЕУУ/ урежда правните последици от електронните изявления, а тяхното пренасяне
като електронни съобщения, в разновидността им "електронна поща", се урежда в Закона за
електронните съобщения (ЗЕС). Съгласно § 1, т. 11 ДР ЗЕС, "електронна поща" е съобщение
във вид на текст, глас, звук или изображение, изпратено чрез обществена електронна
съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е получено в крайното
оборудване на получателя, а § 1, т. 22 от същите разпоредби дефинира "Интернет" като
система от взаимносвързани мрежи, ползващи интернет протокол, което им позволява да
функционират като самостоятелна виртуална мрежа. Електронната поща (понятие,
равнозначно на добилото гражданственост "и-мейл", на латиница "e-mail"), когато е
изпратена чрез Интернет и съдържа изявление с гражданскоправно значение, съставлява
електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП /сега чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ/, като
отделен е въпросът дали този документ може бъде определен като подписан или не. При
адресни изявления, осъществявани чрез писмен документ, релевантен е моментът на
получаването на документа - счита се, че в този момент настъпват свързаните с тях
2
последици (в този смисъл е постановената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС –
например: Решение № 35 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2010 г., IV г. о., Решение
№ 48 от 28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 265/2012 г., IV г. о.). Конкретно, касателно
електронната поща, това означава, че релевантният момент за преценка на последиците от
изявлението, е получаването на пощата. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЕДЕУУ електронното
изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система.
Ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с
постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма
информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в
която изявлението е постъпило. В чл. 11 ЗЕДЕУУ е уредена фикция, според която се счита,
че адресатът на електронното изявление е узнал съдържанието му в разумен срок след
неговото получаване. По делото не са посочени и представени доказателства, че
изпратеното от ищеца съобщение по електронна поща е постъпило в информационна
система, която е под контрола на ответника, респ., че последният е изтеглил съобщението от
съответната информационна система, в която е постъпило, поради което не може да се
приеме и че същият е узнал за отправената от ищеца покана.
Други доказателства, от които да се установи, че ищецът е поканил ответника да му
заплати получената на неосъществено основание сума не са ангажирани, поради което и при
прилагане на неблагоприятни последици от разпределението на доказателствената тежест
съдът следва да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност
/В този см. Решение № 299/10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1633/2008 г., IV г. о., ГК,
Решение № 19/27.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1523/2008 г., IV г. о., ГК и др. /. С оглед на
това настоящият съдебен състав приема, че ответникът не е получавал покана за плащане от
ищеца, поради което не е поставен в забава и не дължи обезщетение за такава.
Поради гореизложените съображения, искът с правно основание чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава в размер на 14,88 лв. за
периода 18.05.2021 г. до 18.07.2021 г.следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да се отхвърли и искането на ищеца за присъждане на законна лихва за забава
за периода от датата на подаване на исковата молба /19.07.2021 г./ до изплащане на
вземането /13.08.2021 г./, тъй като не се доказа през този период ответникът да е бил
поставен в забава чрез покана за плащане. В съдебната практика се приема, че при липса на
покана за плащане, връчването на препис от исковата молба има ролята на такава /Решение
№ 134/4.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2377/2016 г., II т. о., ТК/. Едва от този момент
ответната страна узнава за предявеното срещу нея вземане, а не от момента на депозиране
на исковата молба в съда. В случая обаче препис от исковата молба с приложенията е
връчен на ответника на 19.01.2022 г. /лист 22 от делото/ - т.е., след извършеното на
13.08.2021 г. плащане, поради което следва да се приеме, че и към този момент не е била
налице забава.
По разноските:
Предвид изхода на спора и двете страни имат право на разноски, съобразно
уважената, респ. – отхвърлената част от исковите претенции, като се има предвид, че искът
за главница се отхвърля поради плащане в хода на процеса и ответникът е станал причина за
завеждане на делото. Ищецът е заплатил адвокатски хонорар в размер на 300 лв. и държавна
такса в размер от 100,00 лв., а ответникът е заплатил адвокатски хонорар в размер на 250,00
лв. Тъй като искът за главница се отхвърля не поради неоснователност на същия, а поради
извършено от ответника плащане в хода на процеса, по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК,
ответната страна следва да заплати на ищеца разноски в общ размер от 200 лв. Ищецът е
сезирал съда с една поначало основателна искова молба, отхвърлена в тази част именно
защото ответникът, признавайки нейната основателност, е погасил задължението си, поради
което с поведението си същият е дал повод за завеждане на делото.
Поради отхвърлянето на иска за обезщетение за забава, ищецът следва да заплати на
ответника разноски в размер на 125 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. В. Ш., ЕГН: **********, с адрес: адрес, за осъждане на
ответника „фирма“ ООД, ЕИК: номер, седалище и адрес на управление: адрес, да заплати на
ищеца сумата от 864,00 лв., представляваща стойността на заплатени, но недоставени стоки-
4 бр. автомобилни гуми марка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на исковата молба -19.07.2021 г., до окончателното плащане на дължимото и
сумата от 14,88 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 18.05.2021 г. до
18.07.2021г.
ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК: номер, седалище и адрес на управление: адрес, да
заплати на В. В. Ш., ЕГН: **********, с адрес: адрес, сумата от 200.00 лева (двеста лева),
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА В. В. Ш., ЕГН: **********, с адрес: адрес, да заплати на „фирма“ ООД,
ЕИК: номер, седалище и адрес на управление: адрес, сумата от 125.00 лева (сто двадесет и
пет лева), представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4