Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 09.03.2021 год.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                 Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 16726 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение от 29.01.2018 г., постановено по гр. дело № 56434/2016 г., Софийският районен съд, III ГО, 88-ми състав, е отхвърлил като неоснователни предявените от Ц.Ц.Д. срещу Б.К.Е. искове по чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните и неправомерните си действия, като премахне незаконно изградените от него простройки – масивна тухлена пристройка, надстройка от желязна конструкция, железни балкон и стълба, както и септичната яма, находящи се в имота на ответника – представляващ УПИ V-8, кв. 13, м. Горна Баня и в близост до регулационната линия на имота на ищеца, представляващ УПИ I-5, кв. 13, м. Горна Баня и при неспазване на нормите за отстояние, както и иска по чл. 124 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че изградените в имота на последния постройки – масивна тухлена пристройка, надстройка от желязна конструкция, железни балкон и стълба, както и септична яма, находящи се в имота на ответника – представляващ УПИ V-8, кв. 13 на кв. Горна Баня, се намират в отстояние от регулационната линия на собствения на ищеца имот – представляващ част от УПИ I-5, кв. 13, м. Горна Баня, в нарушение на изискванията на чл. 31, ал. 5 от ЗУТ. С решението, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 780 лева – разноски по делото.

В законоустановения срок срещу решението в цялост е постъпила въззивна жалба от Ц.Ц.Д., в която оспорва изводите на първата съдебна инстанция като излага доводи за неправилност на заключението, на което съдът е основал изводите си и го оспорва. Излага доводи, че отговорът на исковата молба не е подаден в срока по чл. 131 от ГПК, както и че заключението на вещото лице е необосновано, тъй като постройките са построени в нарушение на ЗУТ. Прави искане съда да сезира Прокуратурата на Република България за нарушения от страна на вещото лице във връзка с изготвянето на експертизата, приета в първата съдебна инстанция. В открито съдебно заседание пред въззивния съд прави искане решението да бъде отменено, въззивната жалба да бъде уважена и постройката – навес да бъде премахната. Прави доказатествени искания. Не претендира разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е постъпил от въззиваемата страна Б.К.Е. чрез адв. Н.К., както и от Й.П. Е., отново чрез адв. Н.К., в който оспорват въззивната жалба по подробно изложени в отговорите доводи, като излагат, че в първата съдебна инстанция ищецът не е конкретизирал с какво постройките на ответниците пречат на упражняване правото му на собственост. Оспорват наличие на нарушение на нормите за отстояние, тъй като регулационната линията между двата имота е странична, а не дъно, както се твърди. Излагат доводи, че решението в частта по чл. 124 от ГПК за установяване на отстояние е недопустимо, евентуално, че същото не е обжалвано в тази част и е влязло в сила. Възразяват по направените доказателствени искания. Правят искане решението да бъда потвърдено. Първият въззиваем претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В молба от 25.09.2020 г. в изпълнение на указания на съда, въззивникът Ц.Ц.Д. уточнява, че процесната постройка, чието премахване се иска, е една и поддържа, че е разположена на разстояние по-малко от три метра от вътрешната регулационна линия до границата на УПИ I-5, кв. 13 в нарушение на разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и цялата ѝ дължина от около 5 метра е до границата на УПИ I-5, кв. 13, откъм южната страна на вътрешната регулационна линия между УПИ I-5, кв. 13 и УПИ V-8, кв. 13, с широчина около 2 метра, височина около 6 метра и лежи към източната посока, с плосък метален покрив, като същата пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, тъй като нарушава нормите за отстоянията съгласно чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и засенчва земята в имот УПИ I-5, кв. 13, което ѝ оказва въздействие за пълноценно ползване.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно. При извършената служебна проверка относно допустимостта на обжалваното от въззивника в цялост решение, настоящият състав намира, че същото е недопустимо в частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения инцидентен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, с предмет установяване на правнозначим факт, че изградените в имота на ответника постройки – масивна тухлена пристройка, надстройка от желязна конструкция, железни балкон и стълба, както и септична яма, находящи се в имота на ответника – представляващ УПИ V-8, кв. 13 на кв. Горна Баня, се намират в отстояние от регулационната линия на собствения на ищеца имот – представляващ част от УПИ I-5, кв. 13, м. Горна Баня, в нарушение на изискванията на чл. 31, ал. 5 от ЗУТ. Съгласно чл. 124, ал. 4, изр. второ от ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение, извън неистинността на документ, се допуска само в случаите, предвидени в закон, какъвто настоящият случай не е. Освен това видно от фактическите твърдения на ищеца, в това число и след уточненията на исковата молба по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, се установява, че неспазването на нормите за минимално отстояние, предвидени в чл. 31 от ЗУТ, е част от твърденията, обосноваващи фактическия състав на иска по чл. 109 от ЗС, поради което установяването на това обстоятелство е включено в неговия предмет с оглед завените от ищеца твърдения. Предвид изложеното и с оглед правомощията на въззивния съд по чл. 269 от ГПК, обжалваното решение в посочената част следва да бъде обезсилено, а производство по недопустимия иск – прекратено на основание чл. 270, ал. 3, предл. първо ГПК.

Разгледано по същество, решението по иска с правно основание чл. 109 от ЗС е правилно, по следните съображения:

Производството е образувано по предявен от ищеца по реда на чл. 109 от ЗС иск срещу отвтениците за премахване на незаконно построени постройки (една след уточнието на исковата молба), за която се твърди, че е построена в нарушение на нормите за отстоянията – на 20 см. по-малко от изискуемото по ЗУТ отстояние от страничната регулационна линия между собствения на ищеца УПИ I-5, кв. 13, м. Горна Баня, от който притежава идеални части от правото на собственост и този на ответниците, представляващ УПИ V-8, кв. 13 на кв. Горна Баня, с твърдението, че сградата му пречи да упражнява в пълнота правото си на собственост върху собствения му имот, като засенчва земята в УПИ I-5, кв. 13, което ѝ оказва въздействие за пълноценно ползване.

Съгласно чл. 50 от ЗС, собственикът на един имот не може да извършва действия в своя имот, които да създават пречки за упражняване правото на собственост на съседния имот, по-големи от обикновеното. Нормативно установените строителни правила и норми определят съдържанието на пречките по смисъла на чл. 50 от ЗС като такъв характер има и нормата на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, на която ищецът се позовава. Ако изискванията на строителните норми не са спазени, следва да се прецени как отклоненията от тях се отразяват върху собствениците при упражняване правото на собственост, защото за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС следва да се установи освен неоснователното действие, каквото може да бъде отклонението от тези правила и как това се отразява върху собственика-ищец по негаторния иск (така и Решение № 35 от 18.05.2017 г. по гр. дело № 3422/2016 г. на II ГО на ВКС). Съгласно ТР № 4/06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС само по себе си съществуването на незаконна постройка в съседен имот не е достатъчно, за да се приеме, че предявеният по реда на чл. 109 от ЗС иск е основателен и постройката да бъде премахната. Необходимо е предявилото иска лице да посочи в исковата си молба по какъв начин тази постройка пречи на пълноценното ползване на неговия имот, тъй като именно около това негово твърдение следва да бъде съсредоточено събирането на доказателствата по делото и ответникът следва да има възможност да организира защитата си (така Решение № 64 от 25.06.2020 г. по гр. дело № 2941/2019 г. на I ГО на ВКС). С оглед указанията на въззивния съд ищецът е заявил конкретно твърдение, че сградата на ответниците, която се намира на 2,80 м. при допустимо отстояние от 3 м., влошава качеството на земята в съсобествения му парцел, но по делото не са ангажирани никакви доказателства за установяване на това твърдение, тъй като доказателствените искания на ищеца в процеса са били съсредоточени единствено в установяване наличие на нарушение нормите на ЗУТ. По делото не са установява и че с оглед наведеното твърдение за засенчване на почвата, тъй като в имота на ищеца липсва застрояване до страничната регулационна линия, единствената възможност за преустановяване на пречещото действие е необходимо цялостно или частично премахване на сградата на ответника, както се иска от ищеца. Защитата на собствеността по реда на чл. 109 от ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля (в този смисъл Решение № 115 от 30.11.2020 г.  по гр. дело №3769/2019 г. на I ГО на ВКС). Ето защо, при липса на проведено доказване на факта, че процесната сграда пречи на упражняване правото на собственост на ищеца, както и с оглед липсата на доказване, че за пълноценното ползване на имота му, се налага нейното цялостно или частично премахване, предявеният иск по чл. 109 от ЗС е неоснователен и като такъв правилно е бил отхвърлен.

С оглед изложеното и предвид предмета на проверка, въззивната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение по иска с правна квалификация чл. 109 от ЗС е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

По разноските:

При този изход на спора, разноски на въззивника не се дължат.

С оглед изхода на спора, на въззиваемите, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, се дължат разноски за въззивна инстанция. По делото са представени доказателства за заплащане от страна на въззиваемия Б.К.Е. на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, според представената на лист 135 фактура, платежно нареждане и извлечение от банкова сметка, *** във фактурата сума по банков път, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Възражението на въззивника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като сумата от 480 лева с вкл. ДДС не надвишава необосновано с оглед предмета на спора и обема на процесуалните действия, извършени от страните, дори минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на този въззиваем сумата в размер на 480 лв. - разноски за тази инстанция.

На въззиваемата Й.П.Е. разноски не следва да се присъждат, тъй като по делото не са представени доказателства, че е заплатила такива.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

                                                                   Р Е Ш И:                                    

 

ОБЕЗСИЛВА решение от 29.01.2018 г., постановено по гр. дело № 56434/2016 г. на Софийски районен съд, III ГО, 88-ми състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца Ц.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес ***, иск по чл. 124 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Б.К.Е., ЕГН **********, с адрес ***, че изградените в имота на последния постройки – масивна тухлена пристройка, надстройка от желязна конструкция, железни балкон и стълба, както и септична яма, находящи се в имота на ответника, представляващ УПИ V-8, кв. 13, м. Горна Баня, се намират в отстояние от регулационната линия на собствения на ищеца имот – представляващ част от УПИ I-5, кв. 13, м. Горна Баня, в нарушение на изискванията на чл. 31, ал. 5 от ЗУТ.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по иска по чл. 124 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.01.2018 г., постановено по гр. дело № 56434/2016 г. на Софийски районен съд, III ГО, 88-ми състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца Ц.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ответника Б.К.Е., ЕГН **********, с адрес ***, иск по чл. 109 от ЗС.

ОСЪЖДА Ц.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Б.К.Е., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 480 лева – разноски за тази инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.