Решение по дело №910/2020 на Районен съд - Ботевград

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

No260088

гр. Ботевград, 06.08.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на шести юли през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****

 

при участието на секретаря Християна Коцева, като разгледа докладваното от съдия *****гражданско дело No 910 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове са с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът- “*****” ЕАД, гр. Пловдив чрез пълномощника си твърди, че по подадено от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. No 377/2020 г. по описа на РС- Ботевград. Срещу издадената заповед за изпълнение по това дело е постъпило възражение в срок, поради което ищецът предявява иска по настоящото дело за установяване на вземанията му.

Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител продава електрическа енергия на клиентите си при публични известни общи условия, които обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Излага, че в изпълнение на задълженията си по общите условия за периода 24.07.2017 г. – 03.05.2018 г. “*****” ЕАД е доставило електрическа енергия, а “*****” ЕАД е предоставило мрежови услуги на обекта на “*****” ООД, а именно - *****– *****, на обща стойност 151.18 лв., които до момента не са заплатени от ответника. Сочи, че поради забава в заплащането на главницата ответникът дължи обезщетение за забавено плащане в размер на 32.96 лв. за периода 12.09.2017 г. – 10.03.2020 г., като същото се дължи за периода от датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото производство.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 151.18  лв., представляваща стойността на доставена електрическа енергия и предоставени мрежови услуги за периода 24.07.2017 г. – 03.05.2018 г., както и сумата 32.96  лв., представляваща обезщетение за забава за периода 12.09.2017 г. – 10.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.03.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендира и направените разноски.

Ответникът- “*****” ООД от гр. Ботевград в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен отговор и не е взел становище по иска.

С молба вх. No 263170/18.06.2021 г., депозирана преди съдебното заседание по делото, ищецът, чрез процесуалния си представител, прави искане за постановяване на неприсъствено решение по предявените искове.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и направеното искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира следното:

Налице са предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. На последния е връчен препис от исковата молба, като в призовката до страната изрично са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил и не е изпратил представител в съдебно заседание по делото, за което е бил редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства - заверено копие на ч. гр. д. No 377/2020  г., заверени копия на препис - извлечение от сметка за клиентски номер ******, потребител ***** ООД, ЕИК ******, за обекти на потребление: ************, и 20 бр. фактури, съдът намира исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за вероятно основателни съгласно изискването на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

При наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че исковете следва да бъдат изцяло уважени, така както са предявени, като бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията на ищеца към нея, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. д. No 377/2020 г. по описа на РС- Ботевград, а именно за сумата-главница от 151.18 лв., представляваща стойността на доставена, но незаплатена електрическа енергия и предоставени мрежови услуги за периода от 24.07.2017 г. до 03.05.2018 г. по партидата на “******” ООД, с клиентски номер ******, за обекти на потребление: ******, *****и гр. Слънчев бряг, ******, ИТН ******, по издадени за това фактури, и за сумата от 32.96  лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 12.09.2017 г. до 10.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, без решението да се мотивира по същество.

С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати направените от него разноски по настоящото дело в размер на 175.00 лв., от които 75.00 лв. за държавна такса и 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото производство, то направените от ищеца разноски в заповедното производство се явяват дължими от ответника, а именно разноски в размер на 75.00 лв., от които 25.00 лв. за държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид гореизложеното съдът и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

           

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД съществуването на вземанията на “*****” ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ******, към “******” ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, за които е издадена Заповед No 1396/11.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 377/2020 г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 151.18 лв. /сто петдесет и един лева и осемнадесет стотинки/, представляваща стойността на доставена, но незаплатена електрическа енергия и предоставени мрежови услуги за периода от 24.07.2017 г. до 03.05.2018 г. по партидата на “******” ООД, с клиентски номер ******, за обекти на потребление: ******, *****и гр. Слънчев бряг, ******, ИТН ******, за сумата от 32.96  лв. /тридесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 12.09.2017 г. до 10.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2020 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА “******” ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “*****” ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ******, сумата от 175.00 лв. /сто седемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No 377/2020 г. по описа на РС- Ботевград.

Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: