П
Р О Т
О К О Л
гр.
София, 31.10.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 20-ти състав, в
публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ
Секретар: Елка ГРИГОРОВА
Прокурор: И. КАДЕВ
сложи
за разглеждане докладваното от съдия
АЛЕКСИЕВ НЧД № 3744 по описа за 2019 година.
На
именното повикване в 11.00 часа се явиха :
ОСЪДЕНИЯТ И.Ц.Е.–
редовно призован, доведен от органите на РД „Охрана“ - София, от затвора в гр.
София, явява се лично.
Адв.
Н.А., САК, упълномощен защитник - редовно призован, явява се лично.
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА - гр. София,
редовно призован, изпраща представител – инсп. М.М., който заявява : Прилагам в
заверено електрофотографско (ксерографско) копие Заповед № Л-304 от 10.10.2019 г. на началника на затвора
в гр. София, с която съм упълномощен от него да го представлявам по всички
дела, чийто предмет е свързан с дейността на затвора в гр. София.
За СГП – прокурор КАДЕВ.
СТРАНИТЕ
(поотделно) : Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ,
съобразявайки становищата на страните и служебно отчитайки, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото,
ОПРЕДЕЛИ
:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ пристъпи към проверка
самоличността на осъдения И.Ц.Е., по формуляр за досие със
снимка от затворническото му (лично) досие № 984/2014:
И.Ц.Е.
– роден на *** ***, българин, български гражданин, осъждан, със средно
образование, живущ на семейни начала във ФРГ, гр. Берлин, ул. „********,
единствен вход, ет. 5, с постоянен адрес ***, ж. к. ********“, бл. №********понастоящем в затвора в гр. София, ЕГН
**********.
СЪДЪТ
РАЗЯСНИ правата на осъденото лице в настоящото производство, както и правото му
на отвод на съда, прокурора и съдебния секретар.
ОСЪДЕНИЯТ
Е. : Разбрах правата си. Няма да правя отводи. Поддържам желанието си за УПО.
ЗАЩИТАТА
: Поддържам молбата. Няма да соча други доказателства.
ПРОКУРОРЪТ
: Нямам искания по доказателствата и няма да соча нови доказателства.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ
НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА : Представям изисканата от Вас справка, актуална към днешна
дата за изтърпяното от осъденото лице наказание и остатъка за изтърпяване на
наказанието, както и експертна оценка на актуалното психично и емоционално
състояние на лишеното от свобода лице, становище от ИФЗ НС „СДВР“ при затвора в
гр. София, както и становище от гл.инспектор - зам.-началник по „РНОД“.
ПРОКУРОРЪТ:
Запознах се с представените доказателства, същите са относими към настоящото
производство. Да се приемат представените документи.
ЗАЩИТАТА
: Солидаризирам се със становището на представителя на държавното обвинение, да
се приемат.
СЪДЪТ,
с оглед липса на други искания по доказателства, както и липса на такива за
отвод и по хода на съдебното следствие,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА
делото чрез прочитане молбата на осъдения И.Ц.Е.
за УПО от оставащото му за изтърпяване наказание.
/Прочете
се./
СЪДЪТ,
съобразявайки становището на страните по представените от представителя на
началника на затвора гр. София писмени доказателствени източници и на основание
чл. 283, ал. 1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА представените
от представителя на началника на затвора гр. София следните писмени
доказателствени източници :
-
справка, актуална към датата на днешното съдебно заседание, за изтърпяното
наказание и остатъка на изтърпяване на наказанието на осъдения И.Ц.Е. по присъда
№ 295/20.12.2002 г. на СГС – НО, 11-ти
с-в, по НОХД № 883/2001 г. ;
-
становище от зам.- началник на затвора гр. София по „РНОД“ ;
-
становище от ИФЗ НС „СДВР“ при затвора в гр. София от 29.10.2019 г. ;
-
Експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от
свобода И.Ц.Е., дадена от инспектор-психолог към затвора гр. София от
28.10.2019 г.
СЪДЪТ
ПРЕДОСТАВИ ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ ДА ИЗРАЗЯТ ОТНОШЕНИЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
СТРАНИТЕ
/поотделно/ : Нямаме други доказателствени искания. Считаме делото за изяснено
от фактическа страна.
СЪДЪТ,
с оглед липсата на доказателствени искания, на основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените
доказателства и писмените доказателствени средства по делото.
С
оглед гореизложеното, СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа страна,
поради което и на основание чл. 286, ал. 2 и чл. 291, ал. 1 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ЗАЩИТАТА
: Моля да уважите молбата на подзащитният ми за УПО. Считам, че са налице и
двете законови предпоставки, а именно от днес представената справка за
изтърпяното наказание е видно, че подзащитният ми е изтърпял повече от половината
от наложеното му наказание, а именно 5 години и 3 месеца.
Налице
е и втората предпоставка относно поправянето и превъзпитанието на подзащитният
ми. Доказателство за това се съдържат във всички представени от администрацията
на затвора писмени документи, в които е отразено, че подзащитният ми по време
на изтърпяване на наказанието лос по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване
от свобода“ е проявяват положително отношение към труда. Постоянно е упражнявал общественополезен
труд - в ЗО „Кремиковци“, в СЦЗ. От 2 години е на работа в „БГС.“ ЕООД от ръководството
на която има също представена характеристика с много добри отзиви за
подзащитният ми относно справяне с трудовите му задължения.
Също
така от представените писмени доказателства от администрацията на затвора е
видно, че по време на престоя си в
местата за лишаване от свобода И.Е. не е наказван, награждаван многократно.
Последователно
режима му е сменен от строг на общ, а
през настоящата година и на лек. Снижен е рискът на рецидив на 17 т., което е
към минимума. Няма никакви прояви, които да индикират криминална насоченост,
което е видно от днес представеното актуално заключение за психическото
състояние на подзащитният ми. Същият се е дистанцирал от средата в местата за лишаване
от свобода. По време на отпуските не е влизал в проверка от органите на реда, няма такива данни,
представени от администрацията на затвора.
Също
от писмените доказателства е видно, че има семейство, което се намира във ФРГ, има
малко дете на 6 години, за което трябва да се грижи.
От
представените доказателства се вижда, че там същият е упражнявал собствен бизнес, има фирма, която
при евентуално постановяване на УПО същият
ще я активира и ще се труди активно. Има предложение от управителя на „БГС.“ ЕООД, където в момента упражнява
общественополезен труд за назначаването му веднага на работа при УПО. Също така има индикации, че същата фирма
има замисъл да открие представителство в Германия, където И.Е. да е
представител, тъй като владее перфектно немски
език.
Моля
да уважите молбата и да постановите УПО.
Относно
становището за налагане на пробационни мерки, моля съдът да не налага исканите
пробационни мерки „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ в максималния
срок, тъй като от справката от изтърпяното наказание е видно, че същият е под 3 години, евентуално такова налагане би
затруднило подзащитният ми в реализиране на трудовите му планове и съжителството
му със семейството в Германия.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ
НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА : Становището на началника
на затвора гр. София по отношение на подадената молбата от
осъдения е положително. Смятам, че са налице и двете предпоставки, както изтърпяно
повече от половината наказание, така и доказателства за трайно поправяне и
превъзпитание на лицето.
Мотивите
ми са същите, които изложи и защитата. Ще
добавя само, че при него има добри ресурси за ресоциализация, през цялото време
е полагал труд. Риск от рецидив е намален до ниски стойности.
Моля
да уважите молбата му за УПО и постановите пробационни мерки, съобразно
представения пробационен доклад през
изпитателния срок.
ПРОКУРОРЪТ
: С оглед събраните доказателства в хода на съдебното следствие считам, че по
отношение на лишения от свобода И.Е. е налице както първата, така и втората от
предвидените кумулативно в чл. 70, ал. 1 от НК предпоставки за УПО
На
първо място лишения от свобода И.Е. е изтърпял повече от половината от наложеното
му наказание „Лишаване от свобода“. Към днешна дата - 7 години, с остатък 2 години и 10 месеца.
По
отношение на данните за поправяне и превъзпитание на лицето, от страна на администрацията
на затвора гр. София е депозирано положително становище по отношение на
възможността за разглеждане на молбата за УПО на лишения от свобода И.Е..
На
следващо място за същият е изготвен подробен доклад, видно от който рискът от
рецидив на лишения от свобода И.Е. е намалял от 29 на 17 точки. Същият е
изпълнил поставените в плана за изпълнение на присъдата цели и задачи.
Постигнато
е изключително положително отношение към труд, както и мотивация за промяна на
криминалното поведение.
Освен
това лишения от свобода И.Е. е подобрил и социалните си умения, като е
затвърдил уменията си за самоконтрол. В този смисъл е посочено, че същият
сътрудничи на затворническата
администрация при необходимост и поддържа добри контакти с останалите лишени от
свобода. Контролира своето поведение с оглед на което е извършена и положителна
преценка относно възможността на Е. за ресоциализация след евентуално уважаване
на молбата за УПО.
По
делото са налични няколко заповеди, видно от които същият е бил награждаван за
добро поведение, предвид на което е изготвена и положителна експертна справка
за неговото психо - емоционално състояние, което бива определено като стабилно.
С
оглед изложеното, моля да се произнесете с определение, с което да допуснете
УПО по отношение на лишения от свобода И.Е. и му бъде определена пробационна
мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“. В този смисъл е
изготвения доклад от ОСИН – София област „Пробация“.
СЪДЪТ, на
основание чл. 439, ал. 6 от НПК,
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРЕДОСТАВЯ
ВЪЗМОЖНОСТ на осъденото лице да се изкаже последно.
ОСЪДЕНИЯТ
Е. : Благодаря. От изказаните доказателства от господата, представители на
затвора, прокуратурата и моя защитник, изказаха се по-добре, отколкото бих сам
казал нещо за себе си. Вярно е, че през всичките тези години работя вътре в
системата на затвора като главен ел. техник. През последните 2,5 години работя
на външен обект в София, в голяма частна фирма, която се занимава с
металообработване и машиностроене.
Като
представител на затвора – „затворник“, получих доверие от фирмата и ми бяха
дадени възможност да работя и в бъдеще като техен главен техник, да им
превеждам и да сътруднича с евентуални клиенти в Германия, които аз имам от
миналото си, работя с доста големи компании през всичките години на моя живот в
Германия.
Желая
да уважите молбата ми за УПО, за което Ви благодаря сърдечно.
На
първо място желая да се прибера, да се порадвам на семейството си, а то е в
Германия. Детето ми е на 6 години. 5 години не съм го виждал. Имаме връзка по
телефона, то ме радва, радва се като му се обадя, но не е като да е при мен. Тя
ме чака, не ѝ позволих да идва в България. Имам хиляди снимки, но личен
контакт не сме имали, само телефонен и писма.
СЪДЪТ се оттегля за обсъждане.
СЪДЪТ,
след обсъждане, съобразявайки становищата на страните, изложени в днешното
съдебно заседание, наведените доводи на лишеното от свобода лице, изтъкнати в
молбата му за УПО, събраните по делото писмени доказателства и писмени
доказателствени средства и след като ги съотнесе към приложимите разпоредби на
закона, намери за установено следното:
Настоящото
производство е по реда на чл. 437 – чл. 439 от НПК.
Същото е инициирано по молба на упълномощения
представил – адв. Н.А., САК, на лишения от свобода И.Ц.Е., с
която се желае условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от наказанието, наложено му с присъда № 295/20.12.2002
, постановена по НОХД № 883/2001 г. по описа на СГС - НО – 11 състав, влязла в
законна сила на 08.06.2005 г. Със същата, лишения от свобода И.Е. е осъден на
наказание „Лишаване от свобода“, за срок от 10 години, за извършено
престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 115 от НК. Към молбата са
приложени справка от началника на затвора в гр. София за изтърпяно към днешна
дата и оставащо за изтърпяване време от наказанието „лишаване от свобода“ на осъдения към 02.09.2019
г., становище от НС ЗО “Казичене“ от 21.08.2019 г., производствена
характеристика от управителя на фирма „БГС.“ ЕООД - инж. П.Ж., от 22.07.2019 г.,
досежно лишения от свобода И.Е., незаверено електрофотографско (ксерографско)
копие на препланиран план на присъдата на осъдения И.Е. от 28.02.2019 г., доклад
по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС от ИСДВР, от 15.08.2019 г. и доклад от инспектор
пробация при затвора гр. София от 04.09.2019 г., съгласувано с ИФЗ НС „СДВР“
при затвора в гр. София.
Допълнително
изискани, предоставени и приети в днешното съдебно заседание са справка от ПРБ –
НСлС, становище от ИФЗ НС „СДВР“ при затвора в гр. София от 29.10.2019 г., становище
от зам.- началник на затвора гр. София по „РНОД“, експертна оценка на
актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода И.Е. от инспектор-психолог
от 28.10.2019 г. и актуална към днешна дата – 31.10.2019 г., справка за
изтърпяното наказание и остатъка на изтърпяване на наказанието на лишения от
свобода от началника на затвора гр. София. В същата справка е обективирано и
становището на началника на затвора гр. София, досежно подадената молба от
осъдения И. Ц.Е..
В
изпълнение на задълженията си по горепосочените процесуални разпоредби, Съдът
следва да установи наличието или липсата на кумулативно предвидените
предпоставки за УПО, посочени в чл. 70 от НК.
На
първо място, Съдът установи, че е налице първата кумулативно предвидена предпоставка,
визирана в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК, а именно осъденото лице е
изтърпяло не по-малко от ½ от наложеното му с присъда № 295/20.12.2002 г. на СГС – НО, 11-ти с-в, по НОХД № 883/2001 г., наказание, в размер на 10
години. Конкретно, изводимо от днес представената от представителя на началника
на затвора в гр. София справка с рег. № 282/31.10.2019 г., относно изтърпяното
и оставащо за изтърпяване наказание от молбоподателя, Съдът констатира, че са
изтърпени 07 години и 2 месеца, считано към днешна дата, от които фактически 05
години, 03 месеца и 21 дни и 01 година, 10 месеца и 09 дни от работа. Остатъкът
за изтърпяване на наказанието е в размер на 02 години и 10 месеца.
На
второ място, Съдът намира, че е налице и другата кумулативно предвидена
предпоставка, а именно наличието на достатъчно доказателства за окончателното
поправяне на осъдения или поне за необратим процес в тази насока. За да изведе
този свой извод, Съдът кредитира всички представени пред него становища на
администрацията на затвора в гр. София и доклада по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС, както и експертната оценка за актуалното психично и емоционално
състояние на лишеното от свобода лице, дадената производствена характеристика
от управителя на фирмата, където осъденият работи и писмените доказателствени източници,
налични в затворническото му досие. В частност, към последните Съдът отнесе заповедите
за награди и за разрешение на ползване на годишната почивка извън
затворническото общежитие, както текущите доклади по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС и заповедите, с които лишеното от свобода лице е било назначавано на
работа, включително и на външен обект.
Съдът
не намира основание да изключи което ѝ да е от гореизброените писмени доказателствени
източници от доказателствената маса, като недостоверно или необективно такова,
поради тяхната пълна еднопосочност и кореспондентност. Изводимо от всички тях, Съдът
установи, че през цялото време на изтърпяване на наказанието си, лишеното от
свобода лице се е отличавало с по-висока от обичайно изискуемата се
дисциплинираност, проявявало е изцяло положително отношение към задълженията си
като такова и е спазвало стриктно рестрикциите, произтичащи от
наказателно-правното му положение на лишен от свобода. В тази насока, показателна
е липсата на наказание, което да му е налагано в продължение на фактически изтърпените
5 години, 03 месеца и 21 дни, прекарани в затвора гр. София. Нещо повече, осъденото
лице е единствено и само награждавано, като е осъществена поетапно цялата скала
във възходяща степен на наградите, съгласно чл. 98, ал. 1 от т. 1 до т. 9 от ЗИНЗС. В този смисъл, Съдът констатира една константност и необратимост като
тенденция в поведението на осъденото лице, за осмисляне на извършеното от него,
противоправността му, приемане на вината, осъзнаване на последиците и най-вече
желание за поправяне и превъзпитание.
Изцяло
в същата насока, Съдът отчете и намаляване на риска от рецидив, първоначално
определен на 29 точки, на актуалните към настоящият момент 17 такива. Независимо,
че и първоначалната стойност на рискът от рецидив е в ниските стойности /между 0
– 40 т./, настоящата такава се явява достатъчна, за да обективира окончателност
на спада на реалната опасност от рецидив от осъденото лице.
Независимо,
че осъденият има задължение да спазва правилата в пенитенциарното заведение и
едно такова поведение не би могло само по себе да се тълкува като достатъчно
основание за постановяване на УПО, Съдът намира за необходимо да го изтъкне,
тъй като в съвкупност с другите установени, обективни фактически обстоятелства,
то също сочи за дисциплинираност и осъзната насоченост към поправяне на лишения
от свобода И.Е.. В тази връзка, Съдът съобрази и съвкупно прецени с гореизложените
обстоятелства и това, че осъденото лице полага труд с подчертано старание и
отговорност. Довод в тази насока е приложената към молбата му производствена
характеристика. От нея Съдът неоспоримо извежда проявеното от лишеното от
свобода лице трудолюбие, прецизното и професионално изпълнение на трудовите му задължения,
отговорността към възлаганата му работа, внимателното отношение към другите
работещи с него лица, довели до там, че управителят на дружеството, където
работи, декларира, че лишеният от свобода И.Е., след неговото освобождаване от
затвора, има подсигурено работно място в съответното частно предприятие. Със
същата производствена характеристика е изразена освен оценката за положения от
осъдения Е. труд в дружеството, така също и благодарността към него за
старанието, влагано в производствения процес и добрите постигнати в тази насока
резултати.
Съдът
не намира за необходимо да обсъжда поотделно всеки един от доказателствените
източници, съвкупно изброени по-горе, поради липсата на основание за това, тъй
като, както вече бе посочено, същите са изключително еднопосочни, че осъденото
лице е постигнало необходимите резултати, изискващи се от разпоредбата на чл.
36 от НК при престоя му в пенитенциарното заведение – затвора гр. София, поради
което и са налице изложените положителни становища на всеки един от
представителите на затворническата администрация, относно молбата му
постановяване на УПО.
С
оглед и представеното днес експертно заключение за актуалното психично и
емоционално състояние на лишеното от свобода лице и констатациите на съда, че
същото корелира напълно с изтъкнатото в становищата и доклада по чл. 155, ал. 1
от ЗИНЗС обстоятелства, Съдът намира, че липсват каквито ѝ да е фактори,
които да сочат на пречки или евентуални усложнения при ресоциализацията на
осъденото лице в обществото и създаване на опасности от личностен характер. В
този смисъл, Съдът отчете, че при осъдения никога не е констатирана употреба на
наркотични вещества или алкохол, видно както от горепосочената експертна оценка
на актуалното психично и емоционално състояние на лишеното от свобода лице,
така и от доклада по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС. На тази плоскост, Съдът прецени,
че осъденият успешно и безпроблемно би се ресоциализирал при постановяване на
УПО, поради личностните му характеристики като откритост, доброжелателност,
трудоспособна възраст, подкрепа от семейството и близките, добро жилищно
устройване и липса на каквито ѝ да е зависимости.
В
заключение, може да се обобщи, че осъдения е демонстрирал през целия срок на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ подчертано добро поведение,
нахвърлящо нормативно изискуемото се такова, полагал е с явно изразена
дисциплинираност трудова дейност, включително и на външен обект, като на
последния такъв работи от повече 2 години – заповед № 772 /12.09.2017 г. Не е
осъществявал каквито ѝ да е нарушения на правилата и реда за пребиваване
в местата за лишаване от свобода, поради което никога не е бил наказван, а само
награждаван, с всяка една от предвидените в чл. 9, ал. 1, т. 1 до т. 9 от ЗИНЗС
в градираща степен награди, като последната такава е от съвсем скоро - заповед
№ 316/21.08.2019 г., с която на осъденото лице му е позволено да ползва годишната
си почивка в размер на 14 работни дни извън затворническото общежитие, както и
ниската стойност на рискът от рецидив, в актуален размер от 17 точки.
Съдът
също така отчете, че по време на прекарване на отпуските си извън пределите на
пенитенциарното заведение, не са отчетени каквито ѝ да е неблагоприятни
за обществото прояви на осъденото лице. Довод за това е липсата на каквато ѝ
да е констатация или наличие на писмен доказателствен източник в затворническото
му досие.
От
всичко до тук изложено е видно, че вследствие полаганите от администрацията на затвора
усилия и предвидените в ЗИНЗС мерки за въздействие спрямо осъденото лице, към
настоящия момент реалният риск от извършване на рецидив е отбелязал чувствителен
спад от 12 точки /в момента е 17 точки/, поради което следва да се приеме, че са
налице достатъчно убедителни доказателства за константност и необратимост на
процеса на поправяне на осъдения в рамките на изтеклия срок от изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“.
Относно
единствения въпрос, по който становищата на защитата, от една страна, и
представителят на началника на затвора и прокурора, от друга, се разминават, а
именно следва ли да бъдат наложени пробационни мерки на осъдения Е. при
постановяване на УПО, Съдът намира, че следва да се споделят аргументите,
изложени от самото осъдено лице и от неговия защитник. Този съдебен състав не
констатира необходимост от продължаване на въздействието върху осъденото лице
от пенитенциарната администрация, в частност от пробационната такава, чрез
прилагане на мерки за пробация при постановяване на УПО. Това е така, тъй като,
от една страна, самият началник служба в СДВР е отразил към актуалното си към
29.10.2019 г. становище, че лишеният от свобода И.Е. е постигнал целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК. От друга - че в доклада на инспектор пробация при
затвора гр. София се предлага прилагане на пробационна мярка спрямо осъденото лице
при евентуално УПО, не с оглед негово „допоправяне“, а единствено, за да бъде
продължено наблюдението на поведението на същото в условията при живот на
свобода, както и с цел неговата плавна обществена ресоциализация
Тези
аргументи Съдът намира за съответни и кореспондиращи си с изтъкнатото от защитата,
че не са налице основания за налагане на пробационна мярка, която принципно
цели продължаване на възпитателното въздействие в насока постигане в
окончателен вид на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Както вече
се посочи, съгласно началник служба СДВР, същите са постигнати, което обезсмисля
продължаване на пенитенциарното въздействие върху осъденото лице. Също така, Съдът
съобрази, че изтъкнатите и в доклада по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС възможности
и ресурси за ресоциализация, касаят поддръжката от близките и семейство, които
в настоящият случай не са в Р. България, а във ФРГ. Осъденият Е. от 5 години не
е виждали нито малкото си дете, понастоящем на 6 години, нито жената, с която
съжителства на семейни начала и е майка на това дете. Последните пребивават
именно във ФРГ, поради което този съд счита, че налагане на пробационни мерки
на лишения от свобода И.Е. необосновано ще затрудни именно ресоциализацията му
и би му попречило да попадне отново в спокойна и подкрепяща го семейна среда, в
която именно и Съдът, и затворническата администрация съзират необходимия
ресурс за ресоциализация. Това, преценено с по-горе посочено становище от НС
„СДВР“ при затвора гр. София, че са постигнати целите на чл. 36 от НК, както и
изтъкнатото от представителя на началника на затвора гр. София в днешното
съдебно заседание, че са изпълнени целите на прогресивната система, Съдът намира
за достатъчен довод да не постановява пробационна мярка при УПО на лишения от
свобода И.Е..
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК и чл. 70, ал. 1 от НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА
условно предсрочно освобождаване на осъдения и лишен от свобода И.Ц.Е., ЕГН **********, по отношение на
остатъка за изтърпяване на наложеното му с присъда № 295/20.12.2002 г. на СГС – НО, 11-ти с-в,
по НОХД № 883/2001 г., влязла в законна
сила на 08.06.2005 г. наказание „Лишаване от свобода“, за срок от 10 години.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и/или протест, в 7 дневен срок от днес, пред Апелативен
съд – гр. София, по реда на Глава ХХІІ от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да
се изпълни незабавно след изтичане срока за обжалване и/или протестиране, освен
ако не е подаден частен протест, който не е в полза на осъдения.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12.45 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: