№ 35
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000502994 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №1251 от 30.05.2021г., постановено по гр.д.№7553/2022г., СГС е осъдил
Прокуратура на РБ да заплати на Е. П. Б. А. сумата от : 8 000/осем хиляди/лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществен вреди причинени от незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл.242, ал.2, предл.1 от НК, наказателното
производство по което е прекратено с разпореждане от 04.04.2016г. по НОХД№297/2016г.
на СГС, влязло в законна сила на 13.06.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 13.06.2016г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над
присъдения размер от 8 000лв. до 1 100 000лв. ; сумата от 1 500/хиляда и петстотин/ по иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване имуществените вреди от
незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.242, ал.2, предл.1 от НК,
наказателното производство по което е прекратено с разпореждане от 04.04.2016г. по
НОХД№297/2016г. на СГС, влязло в законна сила на 13.06.2016г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 13.06.2016г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил
иска за разликата над присъдения размер от 1 500лв. до 6 000лв.
Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника, в която се
правят оплаквания за неговата неправилност.Присъденото от страна на първоинстанционния
съд обезщетение е прекомерно и не е съобразено с действително доказаните вреди.Ищцата
1
не е установила висок интензитет на търпените вреди, което да налага присъждане на
обезщетение в такъв завишен размер.Същото не съответства на съдебната практика в сходни
случаи, социално-икономическата ситуация в страната, както и сравнително кратката
продължителност на наказателното производство. Недоказана е претенцията за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар,
тъй като страната не е установила факта на заплащане на това възнаграждение.В условията
на евентуалност се оспорва размера на разноските като прекомерен.Моли съда да отмени
решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да отхвърли
изцяло предявените искове, а в условията на евентуалност да намали размера на
претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Ищцата Е. П. Б. А. не е депозирала отговор на подадената жалба.
Срещу решението в частта, в която предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над 8 000лв., а този за заплащане на
имуществени вреди за разликата над 1 500лв., е постъпила жалба от ищцата Е. П. Б. А., в
която се правят оплаквания за неговата неправилност. Присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е несъобразено с тежестта на повдигнатото обвинение,
продължителността на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“, мярката
„забрана за напускане пределите на РБ“, както и продължителността на наказателното
производство.Оспорва се началния момент, от който е присъдена законната лихва върху
главницата, който следва да бъде от датата на извършване на първото незаконосъобразно
действие, а не от приключване на производството.Неправилно е и решението в частта, в
която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за
разликата над 1 500лв., тъй като не е отчетено обстоятелството, че упълномощения адвокат
е представлявал обвиняемата както в досъдебното производство, така и в съдебна
фаза.Законната лихва върху тази претенция следва да бъде от 24.07.2015г. – датата на
встъпване на упълномощения защитник по делото.Моли съда да отмени решението в
обжалваната му част и уважи изцяло предявените искове.Претендират се направените по
делото разноски.
Ответникът Прокуратура на РБ не е депозирал отговор на подадената жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите на страните са в срок и производството пред въззивния съд е процесуално
допустимо.По същество частично основателна е тази на ищцата Е. П. Б. А..
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените оплаквания, които касаят неговата правилност.Не е спорно между страните, че
действията на прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинение срещу ищцата за
извършено престъпление от общ характер са незаконни, а се спори относно размера на
следващото се обезщетение за неимуществени вреди.
В процесния случай се претендира обезщетение за претърпени вреди от повдигане на
2
обвинение срещу пострадалото лице за извършено престъпление от общ характер, по което е
било оправдано, което е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата, чрез
нейните органи – прокуратура.Обезщетението, което пострадалото лице може да
претендира, обхваща всички преки и непосредствени вреди, които са последица от
увреждането.
Отговорността на държавата, в лицето на нейния орган, който е причинил вредата,
следва да се носи по реда на чл.2, т.3 от ЗОДОВ.В тези случаи обезщетението за
неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане под стража/т.13 от
ТР№3/04г./, т.е в обема на отговорността следва да бъдат включени не само претърпените
болки и страдания от повдигане на незаконно обвинение, но и от неправомерното задържане
под стража.
Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът
по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на
претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. Последната не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението.
На първо място от значение за определяне на размера на обезщетението е естеството
на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице.На ищцата е повдигнато обвинение за
извършено престъпление от общ характер, което е тежко умишлено по смисъла на чл.93, т.7
от НК, тъй като за неговото извършване е предвидено наказание лишаване от свобода от 10г.
до 15г., както и парична глоба от 100 000лв. до 200 000лв.
От голямо значение е периода, в който е започнало и приключило наказателното
производство с влязъл в законна сила акт на съда/прокуратурата/, който в процесния случай
възлиза на 16 месеца и 13дни. С оглед естеството на повдигнатото обвинение следва да се
приеме, че производството се е развило в рамките на един „разумен срок” по смисъла на
чл.6 от ЕКЗПЧОС.
От значение е и периода, в който на лицето е била наложена най-тежката мярка за
процесуална принуда „задържане под стража”, която е продължила близо 9 месеца, след
което е била променена в „подписка“.От момента на изменение на мярката за неотклонение
в по-лека органът на обвинението е наложил на обвиняемата административна мярка
„забрана за напускане на страната“, която е била търпяна в периода от 13.06.2016г. до
26.07.2016г.
Следва да се вземе предвид и това, че в съдебната фаза на процеса не са били
извършвани процесуални действия, а наказателното производство е било прекратено в
закрито заседание по реда на чл.250, ал.1, т.2 от НПК.
От показанията на св.Ч., кредитирани от съда като обективни и в резултат на
непосредствени впечатления се установява, че ищцата е била изключително притеснена от
воденото срещу нея наказателно производство, както и невъзможността да общува със
своите близки.
3
От изложеното по-горе, съдът намира, че в полза на ищцата следва да бъде
присъдено обезщетение, което да бъде адекватно на претърпените морални страдания в
размер на 15 000лв., а за разликата до пълния претендиран размер искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.При постановяване на решението си съдът съобрази следната
съдебна практика : Решение № 87 от 31.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1620/2020 г., IV г. о.,
ГК – за сходни обвинение, които са по-тежко наказуеми и с доказан по-висок интензитет на
търпените вреди е присъдено обезщетение от 20 000лв.
С оглед на горното съдът намира, че предявения с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен и
следва да бъде уважен за сумата от 15 000лв., а за разликата отхвърлен като
неоснователен.Следва да бъде присъдена законната лихва върху обезщетението от датата на
приключване на назакателното производство, в каквото връзка са задължителните указания
дадени в т.4 от ТР№3/2004г. на ОСГК.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да се
уважи за сумата от 4 500лв.От представените по делото доказателства се установява, че
ищцата е била представлявана в досъдебното производство и в производството пред СГС и
САпС от адв.Ч., на когото е заплатила общо възнаграждение от 6 000лв. Приложената
разписка за получено плащане от адв.К.Ч. съставлява надлежно доказателствено средство,
доказващо факта на плащане на адвокатското възнаграждение.Основателно е възражението
на ответника за прекомерност на това възнаграждение, поради което на страната следва да
се присъди обезщетение за имуществени вреди, съобразено с минималните размери на
адвокатските възнаграждения по Наредба №1 за МРАВ – по 1 500лв. за всяка една фаза от
процеса, или сумата от общо 4 500лв.По изтъкнатите по-горе съображения законната лихва
следва да се присъди, считано от приключване на наказателното производство.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
относно размера на определеното обезщетението за имуществени и неимуществени вреди,
поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която : искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата от 8 000лв.
до 15 000лв., като бъде постановено друго по същество, с което на ищцата се присъди
допълнително обезщетение от още 7 000лв. ; искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е бил отхвърлен за разликата от 1 500лв. до 4 500лв., като бъде
постановено друго по същество, с което на ищцата се присъди допълнително обезщетение
от още 3 000лв., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2016г. до окончателното
изплащане на сумите.В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
В полза на ищцата следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция
разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.Съобразно уважената част на
жалбата на страната следва да се присъди сумата от 45.2лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1251 от 30.05.2021г., постановено по гр.д.№7553/2022г. на
СГС в частта, в която са отхвърлени исковете на Е. П. Б. А. срещу Прокуратура на РБ за
заплащане на : обезщетение за претърпени неимуществен вреди причинени от незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл.242, ал.2, предл.1 от НК, наказателното
производство по което е прекратено с разпореждане от 04.04.2016г. по НОХД№297/2016г.
на СГС, влязло в законна сила на 13.06.2016г., за разликата от 8 000лв. до 15 000лв. ;
обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на
престъпление по чл.242, ал.2, предл.1 от НК, наказателното производство по което е
прекратено с разпореждане от 04.04.2016г. по НОХД№297/2016г. на СГС, влязло в законна
сила на 13.06.2016г., за разликата от 1 500/хиляда и петстотин/лв. до 4 500/четири хиляди и
петстотин/лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на Е. П. Б. А. сумата от още : 7 000/седем
хиляди/лв., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2016г. до окончателното изплащане
на сумата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществен вреди причинени от
незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.242, ал.2, предл.1 от НК,
наказателното производство по което е прекратено с разпореждане от 04.04.2016г. по
НОХД№297/2016г. на СГС, влязло в законна сила на 13.06.2016г. ; 3 000/три хиляди/лв.,
ведно със законната лихва, считано от 13.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за претърпени имуществен вреди причинени от незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл.242, ал.2, предл.1 от НК, наказателното
производство по което е прекратено с разпореждане от 04.04.2016г. по НОХД№297/2016г.
на СГС, влязло в законна сила на 13.06.2016г., ведно с направените пред въззивната
инстанция разноски от 45.2/четиридесет и пет цяло и двадесет/лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1251 от 30.05.2021г., постановено по гр.д.
№7553/2022г. на СГС в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5