РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Варна, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20243110204502 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Л.
П. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 1, вх. 5, ет. 5, ап.
76, депозирана чрез процесуален представител срещу Наказателно постановление №
24-0819-001580, издадено на 19.06.2024г. от Началник Група в ОД на МВР-Варна,
Сектор „ПП“-Варна, с което на възз. са наложени:1/ административно наказание
„глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лв. на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП, за
нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП и 2/ административно наказание „глоба“ в размер
на 70 /седемдесет/ лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/
месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
В жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно, незаконосъобразно и
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се подробни
доводи за материалната и процесуалната незаконосъобразност на НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.
Представлява се от процесуални представители –адв.А.Р., който поддържа жалбата,
ангажира гласни доказателства и моли НП да бъде отменено, като излага и други
аргументи за отмяната на НП, непосочени в жалбата.
1
Въззиваемата страна- наказващ орган Началник Група в ОД на МВР-Варна, Сектор
„ПП“-Варна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По
делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите- юрисконсулт,
който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде
потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 26.04.2024 г. възз. Л. Д. управлявал товарен автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег.
№В5214НС. Около 11:09 часа той се намирал с автомобила си в централната част на града,
на кръстовището между улиците „Иван Вазов“ и „Петър Енчев“, където посетил свой познат
адвокат –свидетеля И. А.. В автомобила на възз. пътувал и друг адвокат –Б.Ж.. Възз. имал
работа в офиса на св.А., като паркирал на предварително освободено от последния място
пред офиса му. След приключване на ангажимента възз. Д. се качил в автомобила си и
потеглил. В същото време св.А. забелязал, че възз. е забравил чантата си и излязъл пред
офиса си, за да му я даде. В това време възз. извършвал маневра движение назад по улица
„Иван Вазов“ , за да се включи по ул. „Петър Енчев“ . Св.А. подал чантата на възз. на
седящия до него адв.Ж. и се отдръпнал , за да завърши маневрата. Св.А. проследил с поглед
маневрата на възз., който първо дал назад по ул.“Иван Вазов“ и после напред, като се
включил по ул.“Петър Енчев“. Св.А. проследил движението, тъй като имал намерение да
върне автомобила си на мястото, което бил освободил за паркиране на възз. След като възз.
напуснал района св.А. отишъл до офиса си, взел ключовете за автомобила си и го преместил.
Междувременно св.Т. Я., работеща като фризьорка в салон за красота, находящ се на ъгъла
на улиците „Иван Вазов „ и Петър Енчев“ се намирала пред салона си, като пиела кафе.
Същата забелязала, че автомобилът на възз. /черен джип/ , движейки се назад удря със
задната си лява част предната дясна част на паркирания на пътното платно на ул.“Иван
Вазов“ лек автомобил марка “Мерцедес“ с рег.№ЕА7351АА и после потегля напред по
ул.“Петър Енчев“. Тъй като познавала собственика на паркирания автомобил , св. Я.
записала регистрационния номер на управлявания от възз. автомобил и уведомила
собственика на ударения автомобил. Последният от своя страна сигнализирал органите на
Сектор ПП-Варна.
На място бил изпратен екип на Сектор ПП-Варна, в състав св.П. В. и негов колега. На
място те заварили собственика на пострадалия автомобил –„“Мерцедес“ с рег.№ЕА7351АА
и св.Я.. Последната им обяснила пътната ситуация според своите възприятия.
По данните за регистрационния номер предоставени от св.Я. бил издирен и възз., който
след като бил уведомен от органите на полицията за настъпилия пътен инцидент след около
10 минути се върнал на мястото на произшествието. Органите на реда огледали двата
автомобила, като установили, че по двата автомобила са налице леки материални щети –
охлузена лява броня по автомобила на възз. и охлузена предна броня в дясно по паркирания
автомобил с рег.№ЕА7351АА. Своите констатации те обективирали и в протокол за ПТП,
2
като изготвили и фотоснимки на двата автомобила.
При така установеното св.В. съставил срещу въззивника АУАН за нарушения на чл.40, ал.1 и
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал
без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
Впоследствие било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел изцяло фактическите и
правните констатации на актосъставителя. НП било връчено лично на жалбоподателя на
30.10.2024г., видно от отбелязването в НП, като на 13.11.24г. възз. депозирал жалба срещу
него.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни , писмени и веществени доказателства, а именно свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за
нарушител/водач, заповед, от приобщените в хода на съдебното следствие писмо от Сектор
„ПП“-Варна, фотоснимки и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Съдът кредитира показанията на св.П.В.,който не е очевидец на нарушението, а е съставил
АУАН въз основа на преценката си от обясненията на св.Я. и и възз..
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на
депозирани в с.з. от свидетелите Т.Я. и Ив.А., които съответстват на установената по делото
фактическа обстановка, кореспондират по между си и с тези на св.В..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 13.11.2024г. видно от входящия
номер на Сектор ПП/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради
това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в сектор
„ПП“ - ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор ,
оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав намира от правна
страна следното:
По пункт първи от НП:
Въззивникът е наказан с административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на
3
основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП, за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по този пункт е
ангажирана за извършено нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно цитираната
разпоредба преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. От фактическа страна, обаче, както в АУАН, така и в
НП е описано, че : „при извършване на маневра движение назад блъска паркирания зад него
лек автомобил……..ПТП с материални щети по двете МПС-та“. Видно от горното във
фактическото описание на нарушението както актосъставителят , така и наказващият орган
не са посочили съставомерен признак на нарушението по ал.1 на чл.40 от ЗДвП, именно, че
водачът не е изпълнил задължението си да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен.
В нарушение разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – относно наказателното
постановление, както и на чл.42, т.4 от ЗАНН – за АУАН, в същите два акта липсва описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което да кореспондира с
посочената като нарушена нормативна разпоредба.
Констатираното разминаване между сочената като нарушена законова норма и описанието
на нарушението в наказателното постановление, винаги съставлява съществено процесуално
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, защото не става ясно за какво точно нарушение
е ангажирана административно наказателната отговорност на лицето.
В какво в крайна сметка го обвинява АНО може само да се гадае и предполага. Така
безспорно възз е лишен от възможност да разбере в какво точно го обвинява АНО и срещу
какви факти да гради своята защита. Нещо повече това описание лишава от възз. съдът да
прецени има ли извършено нарушение, какво е то и законосъобразно ли се ангажира
отговорността на въззивника.
Административно наказателното производство въвежда строги правила за
осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони,
които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето
защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно
наказателните разпоредби, да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Именно стриктното спазване на императивните правила е гаранция за
справедливост на процедурата и липса на произвол. В конкретния случай, когато
държавните органи искат да ангажират административно наказателната отговорност на едно
лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно посочените
правни норми да опишат точно и ясно самото нарушение, включително и да конкретизират
точно и изчерпателно и текстовете от закона, които са били нарушени, като от друга страна
следва да е налице съответствие на описаното нарушение от фактическа страна в АУАН и
НП и неговата цифрова и словесна квалификация залегнала в съответната норма на ЗДвП.
Изпълнението на това задължение е от съществено значение не само за защитата на
санкционирания правен субект, който има право да научи коя точно правна норма е
4
нарушена от него, и с кое му поведение е сторено това, за да организира защитата си в пълен
обем, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата
на административното право.
С оглед на това съдът намира, че издаденото против възз.Д. наказателно постановление
по пункт първи се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде
отменено в тази му част, каквито са и възраженията наведени в жалбата и в с.з.
По пункт втори от НП: С пункт втори от НП, на възз. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 70 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2
м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП е в Раздел ХХIII “Поведение при ПТП” и вменява в задължение
на всеки водач на ППС, който е участник в ПТП да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. С АУАН и НП на възз. от фактическа страна е повдигнато
следното обвинение: че водачът като участник в ПТП напуска произшествието без да спре и
да установи какви са последиците от него. За да бъде съставомерно това нарушение е
необходимо водачът да е разбрал, че е участник в ПТП. Т.е. необходимо е същият да е
възприел настъпилото транспортно произшествие, но да не е спрял, за да установи какви са
последиците от него- в случая какви са материалните щети.
От събраните по делото гласни , писмени и веществени доказателства не се установява по
несъмнен за съда начин, че жалбоподателят е възприел настъпилия пътен инцидент, за да
възникне задължението му да спре и да установи последиците от него. Напротив, гласните
доказателства- а именно показанията на св.А., който е наблюдавал маневрата на възз. и е
проследил заминаването му от мястото на инцидента са категорични, че удар не се е чул. От
друга страна св.Я. е категорична, че е възприела съприкосновението на автомобила на възз. с
паркирания „Мерцедес“ , като същата сочи, че според нея няма как да не се усети удара
между двата автомобила. От друга страна описаните в протокола за ПТП материални щети-
охлузвания по двата автомобила, квалифицирани от полицейските органи, а и според
показанията на св.В. като незначителни материални щети, предполагат не силен удар, а леко
съприкосновение между двата автомобила, така че напълно житейски оправдано е
твърдението, че възз. не е възприел пътния инцидент. Всички събрани по делото гласни
доказателства, в това число и показанията на актосъставителя са в обратния смисъл, а
именно, че възз. не е възприел настъпилото ПТП. Ето защо и в случая липсва приложимост
на посочената като нарушена от АНО норма, тъй като нарушението не е извършено от
субективна страна.
Отделно от това, съдът констатира отново нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и
т.6 от ЗАНН и при описанието на това нарушение. От фактическа страна в АУАН, така и в
НП е описано, че : „Водачът напуска местопроизшествието без да установи какви са
последиците от него“, а от правна страна същият е обвинен за това, че не е спрял и не е
установил последиците от ПТП. Такива факти обаче в АУАН и НП /че не е спрял / не са
5
описани. От така формулираното обвинение не става ясно за какво точно нарушение е
ангажирана административно наказателната отговорност на лицето по този пункт от НП,
тъй като не е ясно дали АНО го е наказал за това, че въобще не е спрял за да установи
последиците от ПТП или за това, че след като е установил последици от ПТП е напуснал
произшествието. Поради това и в тази част НП се явява незаконосъобразно. Поради това и
съдът намира, че НП подлежи на отмяна и по този пункт.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили незаконосъобразност
и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде отменено. Поради горното е и
безпредметно да бъде обсъждана справедливостта на наложените с НП наказания.
Предвид крайния извод на съда, че НП в обжалваната част подлежи на отмяна, не се налага
обсъждане приложимостта на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
Относно искането на страните за присъждане на разноски
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021
г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021
г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял
въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на наказващият орган, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива разноски
в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на фактическата и правна
сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на наказващият орган е направено своевременно. Същото обаче предвид
изхода на спора /НП следва да бъде отменено/, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК,
6
вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.ал. 1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0819-001580, издадено на
19.06.2024г. от Началник Група в ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“-Варна, с което на
Л. П. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 1, вх. 5, ет. 5,
ап. 76 са наложени:1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лв.
на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП, за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП и 2/
административно наказание „глоба“ в размер на 70 /седемдесет/ лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен
съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7