№ 28
гр. Пазарджик , 05.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав С. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500320 по описа за 2021 година
Производството е по чл.407 от Граждански процесуален кодекс.
Обжалвано е разпореждане за издаване на изпълнителен лист по молба
на Община В. по гр.д.№ 908 по описа на РС В. за 2018 година.
Частните жалбоподатели И.Д. и Л.К. чрез процесуалния си
представител излагат оплаквания , че съдът погрешно приел,че е налице
годно изпълнително основание и издал изпълнителен лист въз основа на
отменени съдебни решения.
С произнасянето си при касационното обжалване ВКС се произнесъл по
окончателен начин по въпроса за съдебните разноски,присъждайки такива в
тежест на Община В. в размер на 1230 лева.Нямало диспозитив за присъдени
разноски в тежест на частните жалбоподатели,нито пък посочване ,че в
определена част , касаеща разноските решението е останало в сила.
Считат , че разноските , присъдени пред ВКС са съобразени с
цялостното развитие на производството.
Обжалваното решение било оставено частично в сила , но въпреки
изричното искане на Община В. съдът не присъдил разноски,което било
допълнителен аргумент , че волята на касационната инстанция била именно
присъждане на разноски окончателно и за всички съдебни инстанции.
Считат, че актовете , послужили за издаване на атакуваното
разпореждане не са годни изпълнителни основания и молят разпореждането
да бъде отменено.
Направено е и искане за спиране на изпълнението.
1
Съдът , като прецени доводите на страните и доказателствата по делото
, взе предвид следното:
С решение по гр.д.№ 908 от 2018 година по описа на В.ски районен съд
, постановено от друг състав , след като е обезсилено постановеното по гр.д.
№ 232/2015 година , е признато за установено по отношение на Община В.,
Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.В., ул."Х.А."
№35,че е налице грешка в кадастралната основа по одобрени кадастрални
карта, регистър и план на гр.В.,както и че ищците Л. Н. К., ЕГН **********
от гр.С., ул."П.П." № 39, ет.5 и И. Н. Д., ЕГН ********** от гр.С., ул.“Ш.П."
№ 34, са собственици на ½ идеална част от следната реална част от недвижим
имот:
Полска култура с площ от 7.229 дка (седем декара и двеста двадесет и
девет кв.метра), осма категория, местност „Вескьовец“, имот №143003 по
картата на землището на гр.В., ЕКАТТЕ 10450, община В., област Пазарджик,
при граници (съседи): №143006- вътрешна река на държавата-МОСВ;
№143020- др.селскостоп.тер.; №213001-горско стопа.тер. на ДАГ-
ДЛС-„Алабак"; №143007- полски път на община В.; №143022-
др.селскостоп.тер. на Б.Г.Д., като е отхвърлен предявения иск в частта и
по отношение на имот №143022 по КВС на В., за установяване на грешка
в кадастралната карта, както и за признаване право на собственост
върху същия имот за разликата над 1/2 идеална част от него, като
неоснователен.
Осъдена е Община В., Булстат *********, със седалище и адрес на
управление гр.В., ул."Х.А." №35, да заплати на Л. Н. К., ЕГН ********** от
гр.С., ул."П.П." № 39, ет.5 и И. Н. Д., ЕГН ********** от гр.С., ул.ЖП." № 34,
Сумата от 100лв. /сто лева/, разноски за производството по съразмерност.
Осъдени са Л. Н. К., ЕГН ********** от гр.С., ул."П.П." № 39, ет.5 и И.
Н. Д., ЕГН ********** от гр.С., ул.ЖП." № 34, да заплатят на ОБЩИНА В.,
Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.В., ул."Х.А." №35,
Сумата от 802,50лв. /осемстотин и два лева и 50ст./, разноски за
производството.
С решение по В гр.д.№ 282/2019 година е потвърдено обжалваното
първоинстанционно решение /макар и неправилно да е прието ,че предмет на
обжалване е решението по гр.д.№ 232/2015 година,което е обезсилено ,но
спора по същество е бил решен по същия начин/.Присъдени са разноски в
полза на Община В. в размер на 300 лева юрисконсултско възнаграждение.
Първоинстанционното решение е било обжалвано само от Л.К. и И.Д.
само в отхвърлителната част.
Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от Л.К. и
И.Д..
2
ВКС е отменил въззивното решение №225 от 18.06.2019г., постановено
от Пазарджишкия окръжен съд, ГК по в.гр.д.№282/2019г. в частта,
потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което е признато за
установено ,че е налице грешка в кадастралната основа по одобрени
кадастрални карта, регистър и план на В. както и че ищците са собственици
на 1/2 идеална част от полска култура с площ от 7.229 дка, осма категория, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община В. по
предявения иск по реда на чл.53, ал.3 ЗКИР /сега чл.54, ал.2 ЗКИР/ във вр. с
чл.14, ал.2 от Наредба №49 от 05.11.2004г. за поддържане на КВС иск, че е
налице грешка в картата на възстановената собственост на землището
,изразяваща се в това, че западната регулационна линия на имот № 143003 е
погрешно заснета, а именно: частта от имота, отбелязана с букви ABCDEF на
комбинираната скица, приподписана от съда и представляваща неразделна
част от настоящето решение, е неправилно премахната/отнета от имота, за
сметка на частта, отбелязана с букви GHIJKLMNO на комбинираната скица,
приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящето
решение, която е неправилно прибавена към имота, съответно в западната и
източната част на същия.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответната Община че
ищците са собственици на 1/2 идеална част от полска култура с площ от
7.229 дка, осма категория, в местността В. , представляваща имот № 143003
по картата на землището , който имот по сега действащата КВС съставлява
западната част от имот №3 от кв. 143 , целият с площ от 9.150 дка, с
местоположение и граници по букви ABCDEFOGA на комбинираната скица,
приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящето
решение, в която част не се включва имот № 143022
Оставено е в сила решението в частта, потвърждаваща решението на
първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният иск за признаване
право на собственост върху 1/2 идеална част от имот №143022 по КВС както
и за установяване, че при одобряване на КВС площта на имота погрешно не е
включена в имот № 143003 сега имот № 3.
Присъдени са разноски в тежест на Общината в размер на 1230 лева.
Решението на касационната инстанция е от 6.10 2020 година.
На 11.11.2020 година от Община В. е постъпила молба за издаване на
изпълнителен лист въз основа на първоинстанционното решение по гр.д.№
908/2019 година и въззивното решение по В гр.д.№ 282/2019 година,като в
молбата се сочи ,че решенията са влезли в сила.
На 26.11.2020 година е постановено разпореждане от
първоинстанциония съдия по гр.д.№ 908/2019 година за издаване на
3
изпълнителен лист.
От самото разпореждане не става ясно за какви суми следва да се
издаде изпълнителен лист.От приложените към частната жалба покани за
доброволно изпълнение , с цел установяване срочността на частната жалба е
видно , че изпълнителен лист е издаден за сумите , така както са присъдени в
посочените две решения.
При така установеното съдът намира ,че частната жалба е допустима –
подадена е в установения от закона срок от легитимирани лица, против
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба е напълно основателна , като
съдът споделя изцяло доводите , изложени в нея.
В първоинстанционното решение са присъдени разноски в полза ,
съответно в тежест и на двете страни ,като е преценен изхода на спора по
предявените искове.
Потвърждавайки решението въззивната инстанция е присъдила
разноски в тежест на въззивниците.
Постановявайки решението си касационната инстанция е присъдила
разноски в тежест на ответната Община и това е единственото основание за
издаване на изпълнителен лист за разноските.
Първоинстанционното и въззивното решение не могат да служат като
годно основание за издаване на изпълнителен лист , тъй като те са ревизирани
,а разноските са били присъдени общо по всички предявени искове и няма
критерии за разграничение ,в коя част биха могли да са дължими,с оглед
изхода на спора.
Като е постановил разпореждане,в което дори не е посочил за какви
разноски да се издаде изпълнителен лист , първоинстанционният съд е
постановил едно неправилно разпореждане ,което следва да бъде отменено.
Поради произнасянето по същество с окончателен съдебен акт ,
произнасянето по искането за спиране е лишено от правен интерес.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ разпореждане на В.ски районен съд от 26.11.2020 година ,
постановено по гр.д.№ 908/2018 година по описа на съда за издаване на
изпълнителен лист въз основа на решението по посоченото дело и по В гр.д.№
282 /2019 година на Окръжен съд Пазарджик.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5