№ 3010
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100508165 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20060172 от 08.03.2021 г., постановено по гр. д. № 20236/2019 г. на
Софийски районен съд, 57-ми състав, са отхвърлени предявените от ЗАД „А.Б." с
ЕИК:******* срещу ЗАД „ОЗК-З." АД с ЕИК:******* искове, както следва: иск с правно
основание чл. 411, ал.1 изр.2 КЗ за сумата от 3750,87 лв., представляваща регресна
претенция спрямо застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско" относно лек автомобил
„Рено Меган" с peг. № ******* поради настъпило в гр. София пътнотранспортно
произшествие на 28.02.2016г. по вина на водач управлявал лек автомобил „Киа Сийд" с peг.
№ ******* чиято деликтна застраховка е застрахована по задължителна застраховка
гражданска отговорност в ЗАД „ОЗК-З.”АД , КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ; иск на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 284,44 лв., представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение от 3750,87 лв. за периода 06.07.2018 г. - 08.04.2019 г.
Решението е обжалвано частично от ищеца в първоинстанционното производство -
ЗАД „А.Б.", действащо чрез процесуалния си представител адв. Б., в частта, с която е
отхвърлен иск на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 284,44 лв., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от 3750,87 лв. за периода
06.07.2018 г. - 08.04.2019 г. Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на
решението в обжалваната част. Поддържа се, че ответното дружество е изпаднало в забава с
получаването на писмо на 06.07.2018 г., с което е поканено да изплати регресната претенция
по процесната щета. В тази насока се оспорва изводът на районния съд, че до предявяване
на исковата молба ответникът не е изпаднал в забава за изпълнение на регресното си
задължение. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, като предявеният иск
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД бъде уважен и да се присъдят сторените пред двете инстанции
съдебни разноски.
Ответникът по въззивната жалба - ЗАД „ОЗК-З." АД, е депозирал в
1
законовоустановения срок отговор на въззивна жалба, действащ чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Х.. В него се излагат съображения за правилност и
законосъобразност на решението на районния съд в обжалваната част. Иска се присъждане
на разноски в полза на въззиваемото дружество от въззивната инстанция.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови обжалваното съдебно решение, с което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
отхвърлен, първоинстанционният съд е приел, че ищецът неоснователно е предизвикал
правен спор по съдебен ред, тъй като към момента на подаване на исковата молба макар и да
е имал изискуемо вземане срещу ответника, последния по никакъв начин не е оспорил нито
съществуването му, нито задължението си за изплащане на претенцията. В този смисъл, ако
ищецът би бил предявил по надлежния ред чл. 412 ал. 2 КЗ искането си пред ответника и
същия не плати в 30 дневен срок, тогава би имал интерес от съдебно
предявяване на претенцията.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е отхвърлил
предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са законосъобразни, обосновани са при
правилно прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства, поради
което настоящият състав счита, че постановеното решение в обжалваната част е правилно и
следва да се потвърди.
Въззивният съд намира за безспорно, че с поведението си ответникът не е дал повод
за завеждане на процесното делото пред районния съд. Признанието на главния иск с правно
основание чл. 411, ал. 1 изр. 2 КЗ е обективирано с отговора на исковата молба. В
хипотезата на приложение на чл. 411 КЗ вземането става изискуемо от деня на заплащане на
застрахователното обезщетение. Датата на изискуемостта обаче в случая не е равнозначна
на дата на забавата. Забава може да възникне, едва след като съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ в
срок 30 дни от представянето на всички доказателства, застрахователят не изплати размера
на своето задължение по предявената претенция. В разглеждания случай действително на
05.06.2018 г. ответникът е получил искане за изплащане на застрахователно обезщетение, но
към него не са били представени всички доказателства към преписката, поради което ЗАД
„ОЗК-З." АД не е изпаднало в забава от 05.07.2018г. В тази насока с нарочно писмо от
11.06.2018 г. е изискало представянето на надлежните документи към преписката. Писмото
е получено от ЗАД „А.Б." на същата дата, като по делото няма ангажирани доказателства
дали и кога ищецът е предоставил на ответника протокол за ПТП. Поради изложените
съображения въззивният съд също смята, че до предявяване на исковата молба в съда,
ответникът не е изпаднал в забава за изпълнение на регресното си задължение по
2
процесната претенция, поради което и не дължи обезщетение за забавено изпълнение.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение в обжалваната част на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се
потвърди изцяло.
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20060172 от 08.03.2021 г.,
постановено по гр. д. № 20236/2019 г. на Софийски районен съд, 57-ми състав.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б." с ЕИК:******* да заплати на ЗАД „ОЗК-З." АД с ЕИК:*******
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3