№ 3072
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Борисова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20221100500510 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на ответника М. Н. Ч., чрез пълномощника си –
адв. С. С. Ц. от САК, срещу решение № 20205373/31.10.2021г. по гр. дело №
10420/2021 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 37 състав. Съдебното
решение се обжалва изцяло. Иска се същото да бъде отменено и се остави без уважение
молбата за защита и издаване на заповед за защита.
В жалбата се твърди неправилност на постановеното решение поради
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не са
направени доказателствени искания.
В открито съдебно заседание въззивникът М. Н. Ч., чрез пълномощника си,
поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. В хода на устните
състезания иска да се уважи жалбата и се отмени решението на първата инстанция,
като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Претендира разноски.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемата страна М. Г. И., чрез
пълномощника си адв. Ю. Й. С. от САК, е подала отговор на въззивната жалба, с който
я оспорва, като неоснователна. Иска да бъде потвърдено решението на първата
инстанция. Не сочи нови доказателства.
В открито съдебно заседание въззиваемата М. Г. И. лично и чрез представителя
си по пълномощие поддържа отговора на въззивната жалба. В хода на устните
състезания пледира за оставяне на въззивната жалба без уважение. Претендира
1
разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр.
с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по
молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт
намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните
пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно, изчерпателно и точно в
обжалваното решение.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното решение е правилно.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на М. Г.
И. за защита срещу М. Н. Ч..
В молбата за защита се твърди, че на 28.01.2021 г. в дома на родителите на
молителката на адрес: гр. София, ж.к. „*******, както и на 30.01.2021г. в жилище на
адрес гр. София, ж.к. „******* ******* М. Н. Ч. е осъществил актове на домашно
насилие над М. Г. И.. Актовете на домашно насилие са описани обстоятелствено в
молбата и са възпроизведени в представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Ответникът – въззивник в настоящото производство, чрез процесуалния си
представител, е оспорил истинността на изложените в молбата обстоятелства и
твърдения, както и е оспорил истинността на декларацията.
По делото са приети като неоспорени писмени доказателства удостоверения за
постоянен и настоящ адрес на молителката, както и съдебномедицинско удостоверение
(СМУ) № 1/2021г. на съдебен лекар от МВР, Медицински институт, гр. София. В
последното са описани причинените увреждания на въззиваемата М. Г. И. по повод
инцидента от 28.01.2021 г., описан в сезиращата съда молба. Събрани са и гласни
доказателства чрез разпита на четирима свидетели.
Изложените твърдения във въззивната жалба са неоснователни.
2
Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. По делото не е спорно, че молителката М. Г. И. и ответника
М. Н. Ч. към релевантните дати са били съпрузи и молителката е легитимирана да
търси защита от съда, тъй като е лице от кръга на посочените в чл. 3, т. 1, предл. 1 от
Закон за защита от домашното насилие.
Като допълнение към изложените от първоинстанционния съд мотиви, към
които въззивната инстанция препраща на основание чл. 272 от ГПК, следва да се
посочи, че са неоснователни доводите в жалбата за неправилност на обжалваното
решение, поради необоснованост.
Неоснователни са възраженията на ответника по съществото на спора. Домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се
намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско
съжителство или обитават едно жилище – арг. от чл. 2, ал. 1 от Закон за защита от
домашното насилие. Проявените спрямо молителката действия на насилието,
извършено на 28.01.2021г. от ответника, са от психическо и емоционално естество. От
съвкупната преценка на гласните доказателства съдът обосновава извод, че на
релевантната дата и място молителката е поставяна в положение да търпи обиди от
страна на ответника – въззивник в производството. Обидите попадат в хипотезите на
психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН. Последното е
извършено в присъствието на свидетелите В. и Г.Г., които лично са възприели
отправени от ответника обиди към молителката на релевантната дата.
Предметът на въззивната жалба е относно преценката на първоинстационния
съд за наличието на домашно насилие при посочените в молбата обстоятелства, както и
за правилната преценка на доказателствата относно извода за установяване на
насилието на 28.01.2021г.
В разглежданата жалба се възразява срещу преценката на доказателствата,
събрани от първата инстанция. Това възражение е неоснователно, тъй като
свидетелските показания на св. Г. взаимно се допълват и не се противоречат.
Доколкото възприятията на конкретни факти е субективно от всеки свидетел, то е
обяснима и разликата в начина по който са интерпретирани в показанията им пред
съда. Последното не е основание тези показания да не бъдат кредитирани, доколкото и
от двамата свидетели лично е била възприета отправената обидна дума „боклук“ от
ответника М. Н. Ч. към молителката. За да се приеме, че по делото е установено
извършването на акта на домашно насилие е достатъчно да се докаже дори само едната
от обидите, което се установи в настоящото производство.
Следва, че първостепенният съд не е допуснал соченото от въззивника
процесуално нарушение и не е постановил необосновано решение.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, първоинстанционното решение следва да се остави в сила на
основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН, като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване
(арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).
По разноските съдът приема следното:
3
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въззивникът М. Н. Ч. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса от 12.50 лв. за
защитата на въззиваемата страна пред въззивната инстанция.
Въззиваемата страна М. Г. И. претендира разноски и съдът дължи произнасяне.
Направените разноски от въззиваемата са в размер на 500 лв., съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им въз основа на бланков
договор за правна защита и съдействие № 0951488 от 07.01.2022г., където е отразено
плащането на адвокатското възнаграждение в брой (лист 10 от делото). Във въззивното
производство не направено възражение за намаляването му на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК, поради което тези разноски съдът възлага в тежест на въззивника на основание
чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
При този изход от спора на въззивника не се дължат разноски и съдът оставя
искането му без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 20205373/31.10.2021г. по гр.
дело № 10420/2021 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 37 състав.
ОСЪЖДА М. Н. Ч., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „*******
*******, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати на М. Г. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „******* *******, сумата от
500.00 (петстотин) лева – разноски за адвокатско възнаграждение по въззивно
гр. дело № 510/2022г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА М. Н. Ч., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „*******
*******, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „*******, сумата от 12.50
(дванадесет лева и петдесет стотинки) лева – държавна такса по въззивно гр.
дело № 510/2022г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІІ въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Н. Ч., ЕГН ********** за
присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 510/2022г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав,
като неоснователно.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5