ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№743
гр.Хасково, 03.10.2022г.
Административен съд – Хасково, в закрито
заседание на трети октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
като разгледа докладваното адм. дело №877 по
описа за 2022 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по жалба от Х.С.К. ***, с посочен съдебен адрес:***, чрез адв. Н.Т., против Удостоверение
№178/14.12.2007г. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Жилищна сграда“,
Етап: Четвърти /трети жилищен/ етаж и мансарден етаж, находящ се в УПИ V, кв.620 по кадастралния и регулационен план на * /ПИ №77195.738.214 по КК на гр. Хасково/, с възложител
А. С. К., издадено от Главен архитект на Община Хасково.
Оспорващият твърди,
че с А. С. К. са съсобственици на УПИ V-5795
в кв.620 по плана на гр. Хасково, ПИ №77195.738.214 по кадастралната карта на *, находящ се на *.
Коментира се Нотариален акт №175, том Х от 1993г. на Районен съд – Хасково за
отстъпено право на строеж и се сочи, че А.
С. К. следвало да построи
трети жилищен етаж и мансарден етаж до кота 11.60м. и + 12.05 м., а по визата
за проектиране, одобрения архитектурен проект и разрешението за строеж било
предвидено изграждане на триетажна жилищна сграда до кота 11.50м. Въпреки
издадените разрешения, А. С. К. изградил не само
трети етаж, но и четвърти – мансарден етаж, в резултат на което височината на
сградата станала 15,56 м. Твърди се, че при извършен оглед на сградата на
28.08.1996г. било установено, че не е спазен одобрения архитектурен проект при
строителството на същия, вследствие на което сградата била завишена с 3.65м.
спрямо средното ниво на прилежащия терен. Във връзка с това оспорващият счита
изграденият четвърти жилищен /мансарден/ етаж за незаконен строеж по смисъла на
ЗУТ. В потвърждение на изложеното били и съставените Констативен акт от
18.09.1996г. на Община Хасково, Акт №57/18.09.1996г. за нарушение на Община
Хасково, Становище на приемателната комисия съгласно Наредба №6 за държавно
приемане и разрешаване ползването на строежите в РБ и Становище на комисия,
назначена със Заповед №26/09.01.1997г. на Кмета на Община Хасково, с които
актове били установени нарушенията на строителния процес, което довело и до
отказ да се приеме сградата. Вследствие на това бил съставен Констативен акт
№174-РДНСК-39/05.12.2007г. за забрана ползване на строежа и въз основа на този
акт било издадено Наказателно постановление от 14.01.2008г. на РДНСК – Хасково
срещу А. С. К. от *, връчено му лично
на 15.01.2008г. В рамките на осъществената проверка от РДНСК Хасково, от А. С. К. било представено Удостоверение №178/14.12.2007г.,
издадено от Главен архитект на Община Хасково, за въвеждане в експлоатация на
строеж: „Жилищна сграда“ – етап: четвърти /трети жилищен/ етаж и мансарден
етаж, находящ се в УПИ №V, кв.620 по К и РП на
* /ПИ №77195.738.214 по КК на *. Навеждат
се доводи, че оставало неясно как било издадено посоченото удостоверение, без
да били извършени действия, които да удостоверяват настъпването на нови
обстоятелства, даващи основание за издаване на този документ. Моли се да бъде
обявено за нищожно Удостоверение №178/14.12.2007г., издадено от Главен архитект
на Община Хасково.
Ответникът – Главен
архитект на Община Хасково, в представено по делото чрез процесуален
представител писмено становище сочи, че счита жалбата за недопустима, тъй като
била подадена от лице, за което липсвал правен интерес от обжалване. Алтернативно,
ако се приеме, че жалбата е допустима, се навеждат доводи за неоснователност на
същата. Моли се да бъдат присъдени направените разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като съобрази
становищата на страните и приложените писмени доказателства, приема, че жалбата
е процесуално недопустима и на основание чл.159 т.4 от АПК следва да се остави
без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати, по
следните съображения:
От А. С. К. е подадено Искане за регистриране на строеж от четвърта
категория, адресирано до Кмет на Община Хасково и заведено с вх. №94
А-198-6/28.11.2007г. в Община Хасково, с което моли да бъде регистриран строеж:
“III и IV жилищен етаж от
жилищна сграда“, находящ се на ***, с пл. №V-5795, квартал 620.
На основание чл.177,
ал.3 от ЗУТ и искане от възложителя с вх. №94А-198-6/28.11.2007г., от Главен
архитект на Община Хасково е издадено Удостоверение № 178/14.12.2007г. за
въвеждане в експлоатация на строеж IV-та категория,
съгласно чл.137 ал.1 т.4 от ЗУТ и чл.8 от Наредба №1 за номенклатурата на
видовете строежи – „Жилищна сграда“ Етап: Четвърти /трети жилищен/ етаж и
мансарден етаж, находящ се: УПИ V, кв.620 по К и РП
на *** /ПИ №77195.738.214 по КК на гр. Хасково/, с възложител:
А. С. К., съгласно Нотариален акт №175, том Х, дело
№2867/1993г., Нотариален акт №6, том VII, дело №1898/1994г.,
Решение №369/17.04.2006г. на ХРС по гр. д. №1365/2001г.
Жалбоподателят
обосновава правния си интерес от оспорване на издаденото удостоверение с
твърденията, че по силата на Нотариален акт за учредяване право на строеж №6,
том VII, дело №1898/1994г. притежава идеални части от правото
на строеж върху УПИ V-5795 в кв.620 по плана на *, ПИ №77195.738.214 по кадастралната карта на ***, върху който е построена сградата, в която се намира
четвърти /трети жилищен/ етаж и мансарден етаж, находящ се в УПИ № V, кв.620 по К и РП на ***
/ПИ №77195.738.214 по КК на гр. Хасково/, за който е издадено процесното
удостоверение.
От събраните по
делото доказателства се установява, че оспорващият Х.С.К. (имената Х.С.К. и А. С. К. са на едно и също лице) няма качеството на възложител
по смисъла на закона по отношение на посочения в издаденото Удостоверение №
178/14.12.2007г. за въвеждане в експлоатация на строеж – „Жилищна сграда“ Етап:
Четвърти /трети жилищен/ етаж и мансарден етаж, находящ се: УПИ V, кв.620 по К и РП на ***
/ПИ №77195.738.214 по КК на гр. Хасково/. Възложител на посочения в
удостоверението строеж е А. С. К., като няма спор
относно този факт.
Административното
производство по издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж
се развива само между възложителя и административния орган по чл.177 ал.3 от ЗУТ. В закона не е предвидено в него да участват други, пряко заинтересовани
лица. Съгласно чл.161 ал.1 от ЗУТ, възложител е собственикът на имота, лицето,
на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да
строи в чужд имот по силата на закон.
Само възложителят на
строежа има правен интерес да обжалва удостоверението за въвеждане в
експлоатация, тъй като то е документ, с който се установява законността на
ползването на строежа, съобразно неговото предназначение и то при съответствие
на строежа с издадените строителни книжа и екзекутивна документация, ако има
такава. Удостоверението за въвеждане в експлоатация засяга правата и законните
интереси на тези лица, които са субекти в административното правоотношение,
материализирано в този акт. Съответно, удостоверението за въвеждане в
експлоатация може да се оспори само от лицата с право да инициират
производството по неговото издаване съгласно чл.177 ал.1 от ЗУТ. В тази насока
е и практиката на Върховен административен съд, изразена в Определение №4368 от
09.05.2022г. на ВАС по адм. д. №9303/2021г., II
о.; Определение №6276 от 18.05.2017г. на ВАС по адм. д. №4774/2017г., II о.; Определение №11554 от 19.09.2011г. на
ВАС по адм. д. №11345/2011г., II о.; Определение
№2297 от 07.03.2007г. на ВАС по адм. д. №1224/2007г., II
о. и др.
В случая това е А. С. К., като възложител на строежа. Жалбоподателят не е
възложител на строежа и поради това не разполага с правен интерес да оспорва
удостоверението за въвеждане на този строеж в експлоатация. При липса на правен
интерес от оспорване, жалбата е недопустима.
За пълнота следва да
се отбележи, че действително, оспорването с доводи за нищожност не е ограничено
във времето, но случая не обосновава различен извод, тъй като правният интерес
от обжалване на административен акт е положителна процесуална предпоставка за
допустимостта на подадената жалба. Съображенията, изложени в жалбата, също не
установяват правен интерес от оспорване на удостоверението, като следва да се
отбележи, че твърденията, свързани със състоянието на сградата и изграждането
на същата в отклонение от одобрените проекти и разрешения за строеж са от
компетентността на органите, осъществяващи контрол на строителството. В тази
насока е посоченото в Определение №14297 от 18.11.2020г. на ВАС по адм. д.
№11450/2020г., II о.
Поради
това жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото – да се прекрати.
При този
изход на делото, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата от 100 лева, определена на основание чл.143
ал.3 АПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
По изложените
съображения и на основание чл.159 т.4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х.С.К. ***, против
Удостоверение №178/14.12.2007г. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Жилищна
сграда“, Етап: четвърти /трети жилищен/ етаж и мансарден етаж, находящ се в УПИ
V, кв.620 по кадастралния и регулационен план на *** /ПИ №77195.738.214 по КК на */,
с възложител А. С. К., издадено от Главен архитект на Община Хасково.
ОСЪЖДА Х.С.К. ЕГН ********** ***, да заплати на
Община Хасково сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №877/2022г. по
описа на Административен съд-Хасково.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: