Определение по дело №2407/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2717
Дата: 2 септември 2020 г.
Съдия: Мая Недкова
Дело: 20203100502407
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 271702.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 02.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов

Мая Недкова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20203100502407
по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 43938/07.07.2020г. от ОД на
МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 срещу Решение № 2392/16.06.2020г.
по гр.д. № 17471/2019г. на ВРС, 50св., с което въззивникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на Г.
Г. П. , ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Константин Величков“ № 21, ет.2, ап.4,
сумата от 267,79 лева (сто шестдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки), като
сбор от дължимото възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2017 г.
до 28.05.2018 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефицент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 24.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.178,
ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, както и сумата 57,02 лева (петдесет и седем лева и две
стотинки), представляваща сбор от дължимото обезщетение за забава начислено за първо
число от месеца, следващо изтичане на съответния тримесечен, на основание чл. 86 от ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му
в обжалваната част и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Излагат се
твърдения , че доколкото ищецът е държавен служител – полицейски орган съгласно чл.142
ал.1 т.1 от ЗМВР неговите служебни правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР се
уреждат именно със ЗМВР, и неговия статут е различен от статута на държавните
служители по трудово правоотношение - чл.142 ал.1 т.2 и т.3 от ЗМВР. Твърди, че е налице
изрична норма, която урежда уреждаща заплащането на положения от ищеца нощен труд.
Твърди се, че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ,т.к. в Закона за МВР, чл.187
ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Оспорва и алгоритъма за
изчисляване на положен от ищеца нощен труд .Твърди , че през процесния период са
действали специални законови уредби – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. ,в които е
посочено ,че работните часове през нощта не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24
часов период. Ограничението било не повече от 8 часа нощен труд, което е равно на
коефициент 1, а не както е по КТ – 7 часа към 8 часа , което е равно на сочения от ищеца
коефициент 1.143. Излагат се твърдения , че ЗМВР е специален и по никакъв начин
приложението не дискриминира ищеца т. к. на служителите в МВР, в качеството им на
държавни такива са предоставени повече дни платен годишен отпуск , по висок процент
клас прослужено време на всяка година, обезщетения при прекратяване на служебните
правоотношения , социални придобивки и др. . Твърди се , че при постъпване на работа
ищеца е бил запознат със спецификата на работа и е приел условията посочени от
законодателя в специални закон , а именно ЗМВР.
1
В условията на евентуалност, ако се прецени , че предявения иск е законосъобразен е
отправено искане за частичното му отхвърляне в обжалваната част за периода 01.01.2018г. –
16.07.2018г., поради липсваща нормативна уредба уреждаща преизчисляването на нощен
труд към дневен за сумата от 153.51 лева /сбор от дължима за първо и второ тримесечие на
2018г.-87.72 лева и 65.79 лева и лихва за забава в размер на 22.68 лева /сбор от дължима за
първо и второ тримесечие на 2018г.- 13.91 лева и 8.77 лева/, съгласно заключението на
вещото лице.
Моли за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата
страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане
първоинстанционното решение , като правилно и обосновано , в обжалваната част да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 43938/07.07.2020г. от ОД на
МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 срещу Решение № 2392/16.06.2020г.
по гр.д. № 17471/2019г. на ВРС, 50св.


НАСРОЧВА производството по дело в открито съдебно заседание на 16.11.2020г. от
14.00 ч.,за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2