О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Шумен, 23.05.2023г.
Административен съд - Град Шумен, в закрито заседание на двадесет
и трети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Административен
съдия: Христинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 130 по описа за 2023г. на Административен съд - Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на С.Б.Х. ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0323-000091/05.05.2023г.
по чл.171, т.1, б.«б» от Закона за движение по пътищата, издадена от мл.автоконтрольор
към ОД на МВР – Шумен, Районно управление Велики Преслав. Жалбоподателят
оспорва наличието на фактическо основание за издаване на процесната заповед,
като сочи, че на 05.05.2023г. бил в гр.Върбица, където от свои познати узнал,
че синът му е бил спрян за проверка от органи на РУ Велики Преслав. Тъй като
бил наблизо, отишъл на място, където му било казано, че синът му е управлявал
МПС след употреба на наркотици - канабис. Жалбоподателят изразил съмнения
относно достоверността на теста и поискал да бъде изпробван със същия апарат.
Първоначално получил отказ, но впоследствие контролните органи му казали да
дойде с автомобил и тогава ще направят тест. С.Б.Х. взел автомобила си и отишъл
до мястото на проверката. Бил изпробван за алкохол и за наркотици. Тестът за
алкохол бил отрицателен, но тестът за наркотици отчел положителен резултат.
Жалбоподателят настоял за вземане на кръвна проба. В първия работен ден посетил
медицинска лаборатория «Рамус» в гр.Търговище, където дал материал за
изследване наличието на наркотици. Резултатът бил отрицателен. Независимо от
това, същият посетил и медицинска лбаратория при ВМА Варна с искане да му бъзе
взета кръвна проба за изследване, но получил отказ с аргумент, че поради
претовареност временно са преустановили работа с граждани. На същия ден посетил
медицинска лаборатория «Кандиларов», където му била взета кръвна проба за
изследване наличие на наркотици.
Жалбоподателят заявява, че никога
не е употребявал наркотични вещества, което се установявало и от резултатите от
първото изследване. С оглед на това счита издадената заповед за налагане на ПАМ
за незаконосъобразна - издадена при липса на материално правно основание и в
разрез с целта на закона, поради което моли за отмяната ѝ и присъждане на
строените разноски.
След като се запозна със
съдържанието на жалбата, оспорвания административен акт и приложените
доказателства, съдът намира, че е сезиран с жалба срещу административен акт,
подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
лице, имащо правен интерес от оспорване на процесния акт пред компетентния съд,
поради което същата се явява допустима и делото следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът намира, че като страни в
настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: оспорващ -
С.Б.Х. *** и ответник - мл.автоконтрольор към ОД на МВР – Шумен, Районно
управление Велики Преслав.
С оглед задължението за
разпределяне на доказателствената тежест, произтичащо от разпоредбата на
чл.170, ал.3 от АПК, съдът намира за необходимо да укаже на страните за кои
обстоятелства следва да сочат доказателства, а именно:
- на оспорващия да се укаже, че е
в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата
твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания акт.
- на ответната страна да се
укаже, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания,
посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на
процедурата и при наличие на посочените в него материално правни основания.
С придружителното
писмо, с което жалбата е изпратена в съда, административният орган е направил
искане за допускане на гласни доказателства – разпит на С.К.С.–
мл.автоконтрольор при РУ Велики Преслав, актосъставител и Й.С.Г.– полицай при
РУ Велики Преслав, очевидец при установяване на нарушението и при съставяне на
АУАН. Съдът намира искането за допускане на гласни доказателства, чрез разпита
на Й.С.Г.– полицай, за допустимо и относимо към предмета на спора, поради което
същото следва да бъде уважено. Недопустимо е искането за разпит като свидетел
на издателя на акта С.К.С., поради което в тази му част искането следва да бъде
отхвърлено.
Водим от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Конституира като страни в настоящото
производство, както следва:
- оспорващ - С.Б.Х. ***;
- ответник - мл.автоконтрольор към ОД на МВР – Шумен, Районно управление
Велики Преслав.
Насрочва АД № 130/2023г. по описа
на ШАдмС за 21.06.2023г. от 10.00 часа,
за която дата да се призоват страните на посочените от тях адреси, като на
оспорващия се изпрати копие от приложените от административния орган доказателства.
Указва на оспорващия, че е в негова тежест да
ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че
същите обосновават незаконосъобразност на обжалваната Заповед.
ДАВА възможност на оспорващия да ангажира гласни доказателства
в съдебно заседание.
Указва на оспорващия в седемдневен срок от получаване на препис от
определението да посочи други доказателства (ако има такива), които иска да
бъдат събрани в съдебното производство.
Указва на ответната страна, че е в негова тежест да докаже
съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от
компетентен орган, при спазване на процедурните правила, както и че са налице
материално – правните предпоставки, визирани в чл.171, т.1, б. «б» от Закона за движение по пътищата.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ за следващо съдебно заседание Й.С.Г.– полицай при РУ Велики
Преслав, при
режим на довеждане от ответната страна.
ОТХВЪРЛЯ искането за разпит в качеството на свидетел С.К.С.– мл.автоконтрольор при РУ
Велики Преслав, издател на обжалваната заповед.
Съдът на основание чл.40 и чл.41 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК предупреждава страните за следното:
Страната, която живее или замине
за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато тези лица не
посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
Страната, която отсъства повече
от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на задължението всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
Дава възможност на страните до датата на съдебното заседание
за представят нови доказателства.
Ведно с призовката на ответната
страна да се изпрати препис от жалбата.
Препис от настоящото определение
да се изпрати на страните за сведение.
Административен съдия: