№ 18868
гр. София, 25.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110175845 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на В. Г. К., подадена чрез адвокат Д. Г. /с пълномощно
на л. 19/ срещу „К. П. Б.“ ЕООД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „К. П. Б.“ ЕООД, чрез адвокат Х. М. /с пълномощно, приложено към
ОИМ/.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.06.2025 г. от
13:40 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
прогласяване за нищожен на сключен между страните Договор за потребителски кредит №
/28.09.2023 г., като противоречащ на закона, съединен при условията на евентуалност с иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна като противоречаща на
добрите нрави на клаузата за неустойка по чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит
№ /28.09.2023 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № /28.09.2023 г., по силата на който в полза на ищеца е бил отпуснат
паричен заем в размер на сумата от 2 600 лева, при уговорен годишен лихвен процент /ГЛП/
– 48 %, и годишен процент на разходите /ГПР/ – 61,69 %. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора
същият следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: безусловна
банкова гаранция или поръчител, отговарящ на кумулативно изброени условия. Съгласно чл.
11, ал. 1 от договора, при непредставяне на обезпечение в тридневен срок,
кредитополучателят дължал заплащане на неустойка в размер на сумата от 2 259,05 лева,
която следвало да се престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се
кумулирала месечна вноска за неустойка. Поддържа, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че в нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК в договора не е посочен начинът на изчисляване на ГПР, като липсва яснота
1
относно начина на формиране на общо дължимата сума. Сочи, че договорената неустойка
представлява скрито възнаграждение по кредита и с включването й в годишния процент на
разходите последният би бил над 50 %, поради което счита, че е допуснато нарушение на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения за нищожност на клаузата за неустойка, като
противоречаща на добрите нрави. Твърди, че последната е недействителна, поради
установяването й в противоречие с добрите нрави и поради нейната прекомерност. Счита, че
клаузата за неустойка противоречи и на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, което води до нейната
недействителност на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Сочи, че уговорената неустойка е загубила
присъщата на неустойката обезщетителна функция, доколкото не зависела от вредите от
неизпълнението на основното договорно задължение. Последната изначално била уговорена
в нарушение на изискванията за добросъвестност и излизала извън присъщата й
обезпечителна функция. Позовава се на чл. 143, ал. 2, т. 5 ГПК. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявения главен или евентуален иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ЗЗД ответникът "К. П. Б." ЕООД е депозирал писмен отговор
на исковата молба. Излага подробни съображения за неоснователност на предявените
искове. Поддържа, че нищожността на клаузата за неустойка не е естество да влече
нищожност на целия договор за кредит, тъй като същата не касае съществените елементи на
процесния кредит. Твърди, че при сключване на договора не е допуснато соченото
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора за кредит ясно е посочен
годишния процент на разходите и по какъв начин се формира последния с посочване на
компонентите по чл. 19, ал. 1 ЗПК. Сочи, че годишният процент на разходите не надхвърля
размера на пет пъти законната лихва за забава, като в същия не следвало да се включва
уговорената в чл. 11, ал. 1 неустойка. Твърди, че договорът за потребителски кредит е
сключен по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит и е
получил подробна информация за желания от него кредитен продукт. Сочи, че потребителят
е разполагал и с възможност в рамките на 14 дни да се откаже от договора без да е обвързан
по никакъв начин от неустойката, както и без никакви последици, свързани със заплащането
на такси и разноски. Твърди, че към момента на сключване на договора потребителят е бил
уведомен за икономическите последици от сключване на договора, като вместо да упражни
правото си на отказ от договора ищецът е сключил още два договора за потребителски
кредит, като е бил наясно с условията им. По така изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявените искове, ведно със законните последици. Претендира разноски.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване: сключването на Договор за потребителски кредит № /28.09.2023 г.
с ответното дружество, с посоченото в ИМ съдържание, вкл. на оспорената клауза за
неустойка, и противоречието й с императивни законови разпоредби или добрите нрави.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже наличието на
валидна неустоечна клауза по договора за кредит, както и че сочената като неравноправна
клауза на договора за кредит е индивидуално уговорена.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
2
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба, ведно с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3