Р Е Ш Е Н И Е
№……../…...2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на 24.01.2018 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при
участието на секретаря Светла
Радойкова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 3336 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод на предявени от ищцата Р. А***на Г., ЕГН **********,
против „Е.В.” ООД, ЕИК ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове,
както следва: 1/ с правно основание по чл.
128, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 1204.08 лева, представляваща дължимото трудово възнаграждение
за м.10.2016 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 13.03.2017г. до окончателното изплащане, както и лихва
за забава в размер на 33.86 лева, начислена за периода от 26.11.2016г. до
12.03.2017г.; сумата от 1204,08 лева, представляваща дължимото трудово
възнаграждение за м. 11.2016 г., ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 13.03.2017г. до окончателното изплащане,
както и лихва за забава в размер на 25.81 лева, начислена за периода от
26.12.2016 г. до 12.03.2017 г.; 2/ с
правно основание по чл. 222, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от 1536 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа в следствие на уволнението за период от един
месец, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда - 13.03.2017г. до окончателното изплащане, както и
лихва за забава в размер на 16.67 лева, начислено за периода от 02.02.2017г. до 12.03.2017 г. (след допуснатото от съда
изменение на исковете с определение от 18.10.2017 г.).
Ищцата твърди, че страните
са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор, сключен на
11.03.2013 г., като ищцата заемала длъжността „секретар“ в администрация
диспечери, с основно месечно трудово възнаграждение от 1000 лева, променено със
споразумение от 01.06.2016 г. на 1500 лева. След изпратено писмено предизвестие
от 22.11.2016 г., със Заповед № 966/21.12.2016 г. работодателят „Е.В.” ООД
прекратил трудовото правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ
(съкращаване на щата), считано от 23.12.2016 г. Посочва, че след прекратяване
на трудовото правоотношение, ищцата се регистрирала като безработна в Бюрото по
труда, като от 28.12.2016 г. до сега била без работа. На 01.02.2017 г., с писмо
с обратна разписка, ищцата поканила ответника да й заплати дължимото обезщетение
по чл. 222, ал. 1 от КТ, в размер на брутното й трудово възнаграждение за 1
месец, тъй като от 23.12.2016 г. до 23.01.2017 г. била без работа. Поради това,
че е изпаднал в забава претендира и лихва за забава в размер на 16.67 лева, за
периода от 02.02.2017 г. до 12.03.2017 г. Отделно от
това твърди, че работодателят е останал задължен за суми, представляващи
дължимо трудово възнаграждение за м.10.2016 г. в размер на 1204,08 лева, за
м.11.2016г. в размер на 1204.08 лева, а предвид забавата в заплащането им,
доколкото сумите се дължали до 25 число на месеца, следващ месеца за който се
дължат, дължи и обезщетение за забава в размер на 33,86 лева върху неплатеното
възнаграждение за м.10.2016г., начислено за периода от 26.11.2016г. до
12.03.2017г., както и сумата от 25,81 лева – дължимо обезщетение за забава
върху сумата на дължимото трудово възнаграждение за м.11.2016г., начислено за
периода от 26.12.2016г. до 17.03.2016г. Претендира заплащане на посочените суми,
ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда до окончателното им изплащане, както изплащане на сторените по делото
съдебно деловодни разноски.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Е.В.” ООД. Заявява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените от ищцата искове. Не оспорва
твърденията за наличие на трудово правоотношение с Р.Г., но твърди, че същата не е посещавала работното си място, не е
полагала труд през м. 10.2016 г. и м. 11.2016 г., за
да и се следва трудово възнаграждение. Оспорва
се и дължимостта на претендираното обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Моли за
отхвърляне на претенциите и за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Трудов договор № 666/11.03.2013 г. се установява, че на 11.03.2013 г., между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което
ищцата се
е задължила
да полага труд при ответника
на длъжността „секретар”,
при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1000 лв., на пълно
работно време с 8 ч. работен ден. От представеното споразумение на л. 7 от
делото се установява, че трудовото възнаграждение на ищцата е променено на 1200
лв.
От представеното по
делото предизвестие на л. 8 се установява, че работодателят е връчил на ищцата
предизвестие за прекратяване на правоотношението, на основание чл. 326 и 328,
ал. 1, т. 2 от КТ. Със Заповед № 966/21.12.2016 г. работодателят „Е.В.” ООД
прекратил трудовото правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ
(съкращаване на щата), считано от 23.12.2016 г., като заповедта е връчена на
27.12.2016 г.
Със заявление от
01.02.2017 г. до работодателя, ищцата направила искане за изплащане на
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ (л. 10-11).
От представеното
извлечение на трудовата книжка на ищцата се установява, че правоотношението с
ответника е прекратено на 23.12.2016 г., и след тази дата няма друго
отбелязване да е сключила договор с друг работодател.
По делото са
представени регистрационна карта на ищцата в БТ, писмо от ДБТ Варна, както и
график за посещения (л. 13-14).
От представената по
делото служебна бележка, издадена от ответника, се установява, че ищцата има
изплатени работни заблати, както следва: за м.09.2016 г.- нула лева, за м.
10.2016 г. – 1204.08 лв., за м. 11.2016 г. – 1204.08 лв., за м. 12.2016 г. –
нула лева, или общо 2408.16 лв.
От свидетелските
показания на св. Йордан Николаев Петков се установи, че свидетелят е работил
заедно с ищцата при ответника. Задължението на ищцата било да получава
документи, след което да ги сканира, сортира и да ги качва на сървъра. Посочва,
че в периода октомври - ноември 2016 г.,
ищцата е била на работа в офиса, подготвяла всичко свързано с документацията,
молби и заповеди.
От представеното по
делото заключение се установява, че размерът на БТВ на ищцата за м. 10.2016 г.
е 1536 лв. (нетно 1204.08 лв.), за м. 11.2016 г. е 1536 лв. (нетно 1204.08
лв.). Размерът на обезщетението за забава е както следва: за м. 10.2016 г.
върху сумата от 1536 лв. – 45.74 лв., считано от 26.11.2016 г. – 12.03.2017 г.
(върху сумата от 1204.08 лв., считано от
26.11.2016 г. – 12.03.2017 г. - 33.86 лв.), за м. 11.2016 г. върху сумата от
1536 лв. – 39.92 лв., считано от 26.12.2016 г. – 12.03.2017 г. (върху сумата от 1204.08 лв., считано от 26.12.2016
г. – 12.03.2017 г. – 25.81 лв.). Размерът на обезщетението по чл. 222 от КТ вещото
лице е определило 1536 лв., а лихвата за периода от 02.02.2017
г. до 12.03.2017 г. в размер на 16.67 лв.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по
делото доказателствени средства, съдът, по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от правна
страна:
Съдът е
сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 128 от КТ и 222 от КТ, както и по чл. 86 от ЗЗД.
По исковете с правно
основание по чл. 128 от КТ и по чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищцата е било да докаже, че между страните е съществувало
действително трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор, и е
полагала труд при ответника за периода от месец м. 10.2016 г. до м. 11.2016 г., размерът на дължимото трудово възнаграждение за релевирания период, респ.
и размерът на получаваното възнаграждение през този период.
По силата на чл.
128 КТ като насрещна престация за предоставената и
ползвана от него работна сила работодателят дължи на работника заплащане на
уговореното трудово възнаграждение. От събраните по делото доказателства
(разпитания по делото свидетел и от изготвената СЧЕ) се установиха
правнорелевантните
обстоятелства, че ищцата е полагала труд при ответника
през процесния период, както и размера
на дължимото трудово възнаграждение за процесния период. От представеното по делото заключение се установи, че размерът на нетното
трудово възнаграждение на ищцата за м. 10.2016 г. е 1204.08 лв., а за м. 11.2016
г. в размер на 1204.08 лв. Ответникът не установи да е изпълнил задължението
си, а именно да е заплатил на ищцата дължимото трудово възнаграждение. Съдът намира, че
предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Вземането
следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 13.03.2017 г. до окончателното и
изплащане.
След като работодателят
не е платил дължимото трудово възнаграждение в уговорените срокове, той е
изпаднал в забава и дължи лихва за просрочието (арг. чл. 245, ал. 2 от КТ), която тече от датата, на която
е било изискуемо до датата, предхождаща предявяване на иска – 12.03.2017 г. Размерът на обезщетението за забава за м. 10.2016 г.
върху сумата от 1204.08 лв., считано от 26.11.2016 г. – 12.03.2017 г. е 33.86
лв, а за м. 11.2016 г. върху сумата от 1204.08 лв., считано от 26.12.2016 г. –
12.03.2017 г. е 25.81 лв., съгласно изготвената експертиза по делото.
По отношение
на тези обстоятелства беше проведено пълно и главно доказване от ищцата и предявените осъдителни искове
следва да бъдат
изцяло уважени.
По исковете с правно основание по чл. 222 от КТ и по
чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 222,
ал. 1 от КТ, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от
него, съкращаване в щата, намаляване
обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на
работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в
което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност,
или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде
освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал
преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение
от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал
без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с
колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда
обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е
постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на
разликата за същия срок.
За да възникне
правото на парично обезщетение за оставянето на работника без работа за един
месец след уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, следва в
обективната действителност да са настъпили следните юридически факти
(материални предпоставки): трудовото правоотношение да е прекратено на някои от
основанията, изчерпателно изброени в чл. 222, ал. 1 от КТ (в случая при
съкращаване на щата); и уволненият работник да не е полагал труд по трудово
правоотношение един месец след уволнението.
От представената по делото Заповед №
966/21.12.2016 г. се установява, че работодателят е прекратил трудовото
правоотношение с ищцата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ (съкращаване
на щата), считано от 23.12.2016 г. Следва да се отбележи обаче, че след
изтичане на срока на предизвестието трудовото правоотношение с ищцата е било
прекратено, като издадената от работодателя заповед само е констатирала това
обстоятелство. По делото не се спори, че трудовото правоотношение е било
прекратено на основание съкращаване на щата (чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ) и
съдът намира, че обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ се дължи на ищцата.
От представеното по
делото удостоверение на л. 55 се установява, че ищцата е била регистрирана в
ДБТ- Варна от 18.01.2013 г. до 10.03.2013 г., и от 28.12.2016 г. до 16.07.2017
г., а от представеното извлечение на трудовата книжка на ищцата се установява,
че правоотношението с ответника е прекратено на 23.12.2016 г., и след тази дата
няма друго отбелязване да е сключила договор с друг работодател, т. е. ищцата е
останала без работа в рамките на един месец след прекратяване на трудовото
правоотношение – от 23.12.2016 г. до 23.01.2017 г. С оглед на това съдът намира,
че искът с правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ трябва да бъде уважен за
сумата от 1536 лв. (съгласно установеното и неоспорено от страните заключение),
доколкото и ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на
претендираната сума.
Вземането следва да
бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 13.03.2017 г. до окончателното и изплащане.
Съгласно чл. 86 от ЗЗД,
при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. В случая, работодателят е изпаднал в
забава относно претенцията по чл. 86 от ЗЗД с отправената покана на ищцата (л.
10-11), доколкото обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ не е част от
възнаграждението, дължимо по трудовия договор, и по отношение на него не може
да бъде приложен чл. 245, ал. 2 от КТ. Ищцата доказа и размера на лихвата за
периода от 02.02.2017 г. до 12.03.2017 г., която
следва да се присъди в размер на 16.67 лв., съгласно заключението на вещото
лице.
По разноските:
С оглед изхода на
спора и направеното искане за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство в размер на 610
лв. – адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по сметка на ВРС, общата сума от 337.77 лв. (сумата от 80
лв. – възнаграждение за вещото лице; държавна такса по предявените и уважени
искове, както следва: 61.44 лева държавна такса по иска с правно основание по
чл. 222, ал. 1 от КТ и 50 лв. държавна такса за иска по чл. 86 от ЗЗД; 96.33
лв. държавна такса по иска по чл. 128, т. 2 от КТ и 50 лева - по иска по чл. 86 ЗЗД.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Е.В.” ООД, ЕИК ***, с адрес: ***, р-н ***, бул. ***
11, ет. 7, офис 11, да заплати на Р. А***на Г., ЕГН **********, адрес: ***, по исковете с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1204.08 лева,
представляваща дължимото трудово възнаграждение за м.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.03.2017 г. до
окончателното изплащане, както и лихва за забава в размер на 33.86 лева, начислена за периода от
26.11.2016г. до 12.03.2017 г.; сумата от 1204,08
лева, представляваща дължимото трудово възнаграждение за м. 11.2016 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 13.03.2017г. до окончателното изплащане, както и лихва за забава в
размер на 25.81 лева, начислена за
периода от 26.12.2016 г. до 12.03.2017 г.; по исковете с правно основание чл. 222,
ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1536 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в
следствие на уволнението за период от един месец, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 13.03.2017г. до окончателното изплащане, както и лихва
за забава в размер на 16.67 лева,
начислено за периода от 02.02.2017 г. до
12.03.2017 г.
ОСЪЖДА „Е.В.” ООД, ЕИК ***, с адрес: ***, р-н ***, бул. ***
11, ет. 7, офис 11, да заплати на Р. А***на Г., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 610 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.В.” ООД, ЕИК ***, с адрес: ***, р-н ***, бул. *** 11, ет. 7, офис 11, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата от 337.77 лв., на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1,
т. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: