РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Пловдив , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитрина И. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина И. Тенева Гражданско дело №
20205330110260 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
от Д. Н. Г., ЕГН **********, от с. ***, Община ***, ул. “***“ № *; чрез ** К. против „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет.2, ап. 40-46, представлявано от Г.
Т. и А. М. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 192,30 лева недължимо
платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем №***/** от ***г,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда
до окончателното й изплащане; и сумата от 1112,40 лева недължимо платена по клауза за
неустойка по договор за паричен заем №*** от ***г, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е подписан договор за паричен заем № ***
от *** г. за сумата от 1000 лева, при годишен процент на разходите - 49.01%, и възнагради
гелната лихва - 40%, с общ размер на плащания -1192.30 лева. Предвидена е неустойка в
размер на 1112.40 лева, ако в тридневен срок от подписване на договора не се представи
обезпечение -две физически лица - поръчители или банкова гаранция. Общо дължимата сума
плюс неустойката следва да бъдат върнати с изплащането на 10 броя месечни вноски, всяка
с размер от 230.47 лева. за периода от ***г. до ***г. Договорът е потребителски. Същият е
недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11. ал.1. т.9 ЗПК. Договорената
възнаградигелна лихва е нищожна, поради противоречието й е добрите нрави - надвишава,
както двукратния, така и трикратния размер на законната. Щом като е нищожна е
несъществуваща. След като е несъществуваща, не е спазено правилото на нормата, в
1
договора за потребителски кредит да е посочен размер на възнаградителната лихва и
начинът на нейното прилагане. В договора не е посочен начинът на изчисляване на
годишния процент на разходите. Определената в договора неустойка представлява „скрито“
оскъпяване па кредита. Уговорена е в нарушение на добрите нрави и е прекомерна.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва. Твърди липса на нарушение на добрите
нрави, както и нарушения на ЗПК. Притендира погасяване на вземането по давност.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени документи- договор за кредит от *** г. погасителен план;
справка за извършени плащания (лист *-* от делото) е видно, че на ***г. между страните е
постигнато съгласие за предоставяне от ответинка на ищеца на сума от 1000 лв. за срок от
10 м. платима на вноски от по 119,23 лв. при ГЛП -40%, ГПР-49,01 %, неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер от 1112,40 лв. при
общо задължение за всички плащания 1192,30 лв. и общ размер на задължението с
оскъпяването от 2304,70 лв. По договора са извършени плащания от длъжника в периода
***-*** г. в размер от 2304,70 лв., с която е погасена дължимата главница, лихва от 192,30
лв. и неустойка -1112,40 лв.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
С оглед депозирание отговор от ответинка и представените от него писмени документи
съдът намира за безспорно възникването на заявеното провоотношение с посочените от
ищеца параметри и извършени плащания, част от които - сума от 192,30 лв. - отнесена за
погасяване на дължимата договорна лихва, и сума от 1112,40 лв. погасила задължение за
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
Спора се състои в наличието на противоречие на клаузи на договора и ЗПК, което да
поражда недействителност по чл. 22 от ЗПК и съответно недължимост на платена сума
извън предоставената заемна такава, в частност за неустойка.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а
именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, без лихвата и другите разходи.
В случая, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, т. к. не са упоменати -
условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е
регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е
посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва.
Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума и какви вземания
се включват в нея.
2
Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата,
върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във
времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният
процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията /начините/
за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи
проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора
фиксиран размер от 40 %. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК е налице.
Съдът намира, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата
сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № * начин. Годишният процент на
разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Нарушение е налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49,01 %/. В този порядък
следва да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит
яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е
предвидена дължимост и такси и неустойка. От изложеното не може да се направи
еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
3
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя
начин да посочи какво точно е включено в тях.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и
11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание.
Съобразно изложеното по-горе по повод възраженията за недействителност съдът намира,
че същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи, каквото се явява възнаграждението за допълнителни
услуги.
Тъй като не се оспорва от ответника, че е платена сума за договорна лихва в размер от
192,30 лв. и неустойка -1112,40 лв, същите се явават даденш без основание и подлежи на
възстановяване на ищеца. Предвид това исковете са основателни и следва да се уважат.
В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не споделя възражението на ответника за
погасяване на притенцията по давност, тъй като от момента на възникване на задължението
за връщане на сумите до предявяване на исковете не е изтекъл период надхвърлящ пет
години.
Уважаването на главния иск е основание за уважаване и обективосъединения с него такъв за
заплащане на обезщетение за забава за периода от предявяването му до изпълнение на
задължението, доколкото не се твърди и не се установява ответника да е възстановил на
ищеца притендираната сума.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и
ангажирани доказателства в размер от 100 лв. за държавна такса. Тъй като същия е
представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона
за адвокатурата, на адв. К. следва да се определи възнаграждение съобразно нормите чл. 7,
ал. 2, т.1 и т. 2 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на
договора, в размер от 300 лв. за иска за договорна лихва и от 307,87 лв. по иска за
неустойка.
На ответинка разноски не се дължат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46,
представлявано от С. К. да заплати на Д. Н. Г., ЕГН **********, от с. ***, Община ***, ул.
“***“ № *, сумата 192,30 лева (сто деветдесет и два лева и 30 ст.) недължимо платена по
клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем №*** от ***г, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до
окончателното й изплащане; сумата от 1112,40 лева (хиляда сто и дванадесет лева и 40 ст.)
4
недължимо платена по клауза за неустойка по договор за паричен заем №*** от ***г, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, като и сумата от 100 лв. (сто лева) за разноски по
производството.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46,
представлявано от С. К. да заплати на *** К. Й. К. с личен номер *** с адрес гр. П., ул. ***
№ * сумата от 607,87 лв.(шестстотин и седем лева и 87 ст.) за адвокатско възнаграждение
определено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5