№ 4412
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря Е П. И
като разгледа докладваното от С. Б. СЕДЕФЧЕВ Административно
наказателно дело № 20221110210162 по описа за 2022 година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: С. СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. И като разгледа докладваното от съдията НАХД № 10162 по описа за
2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. В. Б. срещу Наказателно постановление /НП/ № 20-
4332-023456 от 11.01.2021 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към
СДВР, с което на основание чл. 178е от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 от
ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че не се налице процесуалните и материални предпоставки за
издаване на НП, поради което иска наложеното административно наказание да бъде
1
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не
изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 17.11.2020 г. С.Д. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено
на 11.05.2020 г. нарушение по чл.94, ал. 3 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама
свидетЕ. Нарушителката подписала АУАН като посочила, че е спряла пред гаража,в който е
следвало да паркира автомобила си. Допълнителни възражения не били депозирани в
тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 11.01.2021 г. Гергана Борисова – началник група в отдел
"Пътна полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от
ЗДвП, в предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове. Формата и съдържанието на АУАН и НП
съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като според настоящата
инстанция мястото на нарушението е описано достатъчно ясно чрез посочване на града, и
пресичащите се улици, като дали действително на това място е извършено нарушение е
въпрос по същество. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са
налице основания за отмяна на НП на процесуално основание.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 11.05.2020 г. в гр. София, В.Б управлявал л.а. "Санг Йонг Кайрон" с № ххх –
собственост на неговата дъщеря – жалбоподателката М.Б.. Той спрял л..а. на тротоара на ул.
"Сан Стефано" на пресечката с бул. "Янко Сакъзов", пред двора на семейната пекарна, за да
ползва намиращия се вътре гараж. В. Б слязъл от управляваното от него МПС, влязъл в
пекарната, отворил вратата на двора отвътре и вкарал лекия автомобил в двора.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетЕте С.Д., Ц.К., В.Б, приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и
приложените по делото фотографии.
Съдът намира, че в доказателствените материали липсва противоречие относно
обстоятелството, че притежаваният от жалбоподателката лек автомобил е бил спрян на
тротоара на ул. "Сан Стефано" в гр. София, както и относно причините за спирането му на
това място, поради което не се налага по-детайлно обсъждане на доказателствената
съвкупност по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят М.
В. Б. не е осъществила състава на административно нарушение по чл. 94, ал.3 от ЗДвП.
С въпросната разпоредба се допуска престой и паркиране на моторни превозни
2
средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените
от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм
страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци
Паркирано по смисъла на чл. 93, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП е пътно превозно средство,
спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник
в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за
движение
Съгласно § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП тротоарът е изградена, оградена или очертана с
пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци.
В чл. 178е ЗДвП е предвидено, че се наказва с глоба от 50 до 200 лв. лице, което
паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи,
предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за
това места.
Следва да се посочи, че предмета на делото в административнонаказателното
производство и фактическите рамки на доказване се определят от изложеното в АУАН, като
съдът не разполага с правомощие да разширява и допълва фактическата рамка на
административното обвинение. Съдебният контрол не е средство за саниране на пропуски в
дейността на АНО, а за проверка на това дали са били налице предпоставките за издаване на
НП, като не може дадено обстоятелство да се изследва и установява за пръв път пред
въззивната инстанция. В настоящия случай в АУАН и в НП е посочено, че процесното МПС
е било паркирано на кръстовището на ул. "Сан Стефано" и бул."Мадрид", но такова
кръстовище не съществува, доколкото двете улици не се пресичат. С оглед естеството на
нарушението, мястото на извършването му е от съществено значение, като настоящата
инстанция намира за недоказана, че жалбоподателят е осъществил описаното в АУАН и НП
деяние на посоченото от АНО място.
По делото се установи, че процесното МПС е бил паркирано на ул. "Сан Стефано" и
бу. "Янко Сакъзов", но както бе посочено, за настоящата инстанция не съществува
възможност да санкционира жалбоподателя за поведение, което не е описано в НП, а се
установява за пръв път пред въззивната инстанция.
На следващо място за така констатираното нарушение биха се установиха
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно тази разпоредба при маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажен случай",
съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид.
При преценката си съдът следва да отчете характера и вида на засегнатите
обществени отношения, както и степента на тяхното засягане и другите смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства. Съдът взе предвид, че лекият автомобил е бил спрян за кратък
период от време на тротоара от бащата на жалбоподателя, с цел последващото му паркиране
в гараж, намиращ се в двора на намиращата се там пекарна, което по необходимост е
изисквало водачът на лекия автомобил да следе и да отвори водещата към гаража врата. При
тази фактическа обстановка според настоящата инстанция степента на обществената
опасност на нарушението е по-ниска от тази на типичните случаи на нарушения от този вид.
Налагането на административно наказание, дори и в минималния размер не би отговорило
на заложените в чл. 12 от ЗАНН цЕ, като именно за тази хипотеза е предвидена
правомощието на АНО по чл. 28 от ЗАНН да не наказва нарушителя, а да го предупреди
писмено. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.
3
28, б. "а" ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не ги е приложил, това би
било самостоятелно основание за отмяна на НП, дори да бе установено виновно поведение
от жалбоподателя на посоченото в НП място.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 20-4332-023456 от 11.01.2021 г.,
издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на основание чл.
178е от ЗДвП на М. В. Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4