Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 295
гр. Сливен, 22. 12. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на девети декември, две
хиляди и двадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 374 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 254, ал. 3 от Закона за горите /ЗГ/.
Образувано е по жалба от „Ж. ЛЕС“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: г. С., у. „С. Т.“ № ***, е. ***, а. ***, представлявано от
у. Г.Т.Г., подадена против Заповед № РД10-191 от 07.10.2020 г., издадена от
Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Сливен, с която, на
основание чл. 252 във връзка с чл. 253, ал. 3, т. 5 и чл. 254 от ЗГ, е наредено
спиране дейността за срок от два месеца в обект по чл. 206 от ЗГ, в който
постъпва, преработва се и от който се експедира дървесина - „обработка и
продажба на дърва за огрев”, на: „Ж. ЛЕС” ЕООД, находящ се в г. С., ж.к. „С. к.”
до б. № ***, представляващ поземлен имот № 67338.523.20 по КК на гр. Сливен,
ползван от дружеството по силата на договор за наем.
В жалбата си оспорващото дружество твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна като постановена в противоречие с
процесуални и материалноправни норми. Излага съображения, че: е налице
несъответствие между констативния протокол и издадения въз основа на него АУАН,
както и между АУАН и оспорената заповед, тъй като съгласно констативния
протокол процесната дървесина се „разтоварва” в момента на проверката, а в АУАН изпълнителното
деяние е „съхранява”; в заповедта не е ясно кое е изпълнителното деяние, с което оспорващият
е изпълнил фактическия състав на нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ;
фактическата обстановка е различна от описаната в оспорената заповед;
оспорващият не е осъществил състава на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Моли
оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание оспорващото дружество, редовно
призовано, не се представлява.
Административният орган, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена, счита оспорената
заповед за законосъобразна и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В представена писмена защита излага съображения в подкрепа на
твърденията си за неоснователност на жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становището на административния орган, събраните
по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 24.09.2020 г. от служители на РДГ – Сливен, е
извършена проверка в обект за обработка и продажба на дърва за огрев,
стопанисван от „Ж. ЛЕС“ ЕООД, регистриран в РДГ, находящ се в г. С., ж.к. „С.
к.” до б. № ***. При проверката е установено, че: в обекта са установени дърва
от бук и габър на секции от 1 м, разтоварвани от МПС с Рег. № ******** и ремарке с Рег. № ********, като за дървесината е представен превозен
билет № 6492/00299/23092020/150501, издаден за 43 пр. м3 дърва от бук и габър,
но с попълнено в утвърдения образец направление: о. Х., населено място г. С.,
адрес: ГКПП – К. П. В.; превозното средство с дървесина е постъпило в обекта на
23.09.2020 г. в 17,25 часа, а превозният билет е вписан в електронния дневник
на 24.09.2020 г. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен
протокол Серия 300А № 153780 от 24.09.2020 г.
Във връзка с констатациите при проверката, на същата
дата – 24.09.2020 г., на „Ж. ЛЕС“ ЕООД е съставен от проверяващия служител на
РДГ– Сливен, Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия 300А
№ 122275, връчен на същата дата, за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ във
връзка с чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването
на горските територии, за това че съхранява
43 пр. м3 дърва от бук и габър на секции от 1 м, непридружени с превозен билет,
удостоверяващ законния произход на дървесината.
В образуваната преписка се съдържа превозен билет №
6492/00299/23092020/150501, издаден за 43 пр. м3 дърва от бук и габър, с
направление: о. Х., населено място г. С., адрес: ГКПП- К. П. В.
Въз основа на съставения АУАН, на 07.10.2020 г. от Директора
на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Сливен, е издадена оспорената в
настоящото производство Заповед № РД10-191. С нея, на основание чл. 252 във
връзка с чл. 253, ал. 3, т. 5 и чл. 254 от ЗГ, във връзка с констатирано
нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ във връзка с чл. 15, ал. 3 от Наредба №
1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, е наредено спиране дейността за срок от два месеца в обект по чл. 206
от ЗГ, в който постъпва, преработва се и от който се експедира дървесина -
„обработка и продажба на дърва за огрев”, на: „Ж. ЛЕС” ЕООД, находящ се в г. С.,
ж.к. „С. к.” до б. № ***. Въз основа на установените факти, от административния
орган е прието, че със съхраняването на 43 пр. м3 дърва от бук и габър, за
които не е представен превозен билет, удостоверяващ законния им произход, е
нарушена разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ във връзка с чл. 15, ал. 3
от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, съгласно която се забранява
съхраняването на дървесина, непридружена с превозен билет, удостоверяващ
законния й произход, поради което е приложена процесната принудителна
административна мярка /ПАМ/. Относно срока на наложената ПАМ, са изложени
мотиви, че предвид вида нарушение и с оглед привеждане на дейността в
съответствие с изискванията на нарушените разпоредби, разумният такъв е два
месеца.
Оспорената заповед е връчена на оспорващото дружество
на 07.10.2020 г. Жалбата срещу заповедта е входирана в деловодството на
административния орган на 09.10.2020 г.
В хода на съдебното дирене са събрани и гласни
доказателства- показанията на свидетелите: Д. Д. Д. /и. в РДГ – С., с. на АУАН/
и И. В. Т. /и. в РДГ – С., с., п. при у. на н. по АУАН/.
Според показанията на свидетелите Д. и Т., на
посочените в АУАН дата и място, при извършена от тях проверка в обекта на
оспорващото дружество, са установили наличие на дървесина, за която при
поискване им е бил предоставен превозен билет, но за друга дестинация – г. С.;
служителите са извършили проверка в помещението, в което се съхраняват
документи, и от системата за видеонаблюдение са разбрали, че дървесината е
постъпила на 23.09.2020 г. вечерта, а превозният билет е бил вписан в
електронния дневник на 24.09.2020 г. сутринта; дървесината е била разтоварена
от камиона и е била вътре в обекта.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, които са
безпротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с писмените
доказателства по делото.
Въз основа на установената
по делото фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и
срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспорената
заповед е издадена от Директора на РДГ – Сливен при наличие на компетентност.
Спазена е установената от закона форма – актът е писмен и мотивиран, посочени
са фактическите и правни основания за издаването му. В административното
производство, приключило с издаване на оспорената заповед, не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Възраженията
на оспорващия, заявени в противоположен смисъл, са неоснователни.
Не се споделя твърдението на оспорващия за несъответствия
между констативния протокол, АУАН и оспорената заповед. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства е установено по несъмнен и безпротиворечив
начин, че процесната дървесина, след като е била разтоварена от описаното в
констативния протокол превозно средство, се е намирала вътре в обекта, като за
нея е бил представен превозен билет, но с различно направление.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
В разпоредбата на чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ е
предвидено, че директорите на регионални дирекции по горите спират дейността на
обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира обла
дървесина, фасонирана дървесина или преработени дърва за горене, при
констатиране в тях на нарушения по този закон или на подзаконовите актове по
прилагането му.
Не е спорно по делото, че процесният обект е обект по
чл. 206 от ЗГ– обект, в който постъпва, преработва се или от които се експедира
дървесина– „обработка и продажба на дърва за огрев”.
Установено по делото е и
констатирано в обекта нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ във връзка с чл.
15, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. С разпоредбата на чл. 213,
ал. 1, т. 2 от ЗГ е въведена забрана за товаренето, транспортирането,
разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина,
непридружена с превозен билет. От проверяващите служители е констатирано
съхраняване на дървесина, непридружена с превозен билет, удостоверяващ законния
й произход. Съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола
и опазването на горските територии,
превозният билет удостоверява законния произход на описаната в него дървесина,
когато същата се намира на посоченото в билета място на доставка. От
доказателствата по делото е установено, че посоченото в процесния билет място
на доставка е различно от мястото на обекта, поради което се налага извод, че
дървесината не е придружена с превозен билет, който да удостовери законния й
произход. От изложеното следва, че в разглеждания случай посочените в
разпоредбата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са налице.
В тази връзка, неоснователно
е твърдението на оспорващия, че фактическата обстановка е различна от описаната
в оспорената заповед. Въпреки уважените от съда доказателствени искания на
оспорващия, същият не представи доказателства в подкрепа на твърденията си.
Установените с констативния протокол, АУАН и свидетелски показания факти и
обстоятелства не са опровергани от оспорващия с допустими и относими
доказателства в процеса, поради което защитната му теза е недоказана.
Съгласно чл. 254, ал. 1 от
ЗГ, принудителните административни мерки по чл.
253, ал. 3, т. 5 се прилагат за срок до 6 месеца. Определеният срок на
действие на процесната ПАМ – спиране на дейността в обекта за срок от два
месеца, е рамките на законовите предели и е мотивиран.
По изложените съображения,
оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора,
претенцията на оспорващото дружество за присъждане на направените по делото
разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна, поради което оспорващото дружество следва да бъде
осъдено да заплати на административния орган, защитаван в процеса от
юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ж. ЛЕС“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: г. С., у. „С. Т.“ № ***, е. ***, а. ***, представлявано от у. Г.Т.Г.,
подадена против Заповед № РД10-191 от 07.10.2020 г., издадена от Директора на
Регионална дирекция по горите – Сливен, с която е наредено спиране дейността в
обект по чл. 206 от ЗГ, в който постъпва, преработва се и от който се експедира
дървесина- „обработка и продажба на дърва за огрев”, на: „Ж. ЛЕС” ЕООД, находящ
се в г. С., ж.к. „С. к.” до б. № ***, за срок от два месеца.
ОСЪЖДА
„Ж. ЛЕС“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: г. С., у.
„С. Т.“ № ***, е. ***, а. ***, представлявано от у. Г.Т.Г., да заплати на Регионална
дирекция по горите – Сливен, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: