Решение по дело №154/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 213
Дата: 25 май 2021 г.
Съдия: Ирена Илкова Янкова
Дело: 20217240700154
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                        25.05.2021 год.                     град Стара Загора

 

                              В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на двадесет и втори април  през две хиляди и двадесет и първа  година в състав:

                                                                              

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

                                                 Членове:           ИРЕНА ЯНКОВА 

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретаря Зорница Делчева  

и с участието на прокурор Нейка Тенева                                       

като разгледа докладваното от  съдия  ИРЕНА ЯНКОВА  КАН дело № 154 по описа  за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на Т.Х.М. против Решение №260042/04.02.2021г по АНД №1335/20г по описа на РС Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление № F572505/06.11.2020г издадено от Директор на Офис за обслужване –Стара Загора в ТД на НАП Пловдив  с наложена на касатора глоба в размер на 500лв за нарушение на чл. 125 ал.5 от ЗДДС и на основание чл. 179 ал.1 предл последно от същия закона за това, че не е подало в законоустановените срокове в град Казанлък, Офис Стара Загора при ТД на НАП Пловдив Справка –декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС  за данъчен период 01.06.2020г-30.06.2020г до 14.07.2020г. Нарушението е извършено в град Казанлък на 15.07.2020г и е за първи път.

 Наказателно постановление е издадено след като са разгледани възраженията против АУАН F572505/30.09.2020г, АУАН F572508/30.09.2020г и АУАН F572511/30.09.2020г, съставени срещу касатора в качеството му на управител на дружество по ЗДД, регистрирано по ЗДДС за това, че лично той като управител не е изпълнил задълженията си по чл.124 и чл.125 от ЗДДС, с което е осъществил съставите на чл.179 ал.1 от ЗДДС. Касае се за три данъчни периода – месец юни 2020г, месец юли 2020г и месец август 2020г по тези АУАН. СД са подадени на 25.09.2020г и за трите данъчни периода тоест осъществил е три пъти състава на чл.179 ал.1 предл последно. За данъчен период месец юни е изпратена покана на 24.07.2020г, за данъчен период юли е изпратена покана на 09.09.2020г, а за данъчен период август 2020г е изпратена покана на 23.09.2020г. Срещу дружеството и срещу управителя – касатор няма образувани административно наказателни производства за нарушения от този или друг вид. Установява се, че поканите, които се цитират в становището на актосъставителя по възраженията срещу повдигнатите административни обвинения, са за явяване да се съставят актове за установяване на административни нарушения. В акта за дерегистрация по ЗДДС  от 06.10.2020г е посочено, че от месец юни 2007г дружеството подава нулеви справки декларация, а в подадените ГДД декларира, че не извършва стопанска дейност. За последните дванадесет месеца, считано  от датата на подаване на заявлението за дерегистрация декларира нулев оборот.

С въззивната си жалба и становище по същество М. е навел доводи за маловажен случай, предвид не извършване на стопанска дейност в период повече от десет години, а алтернативно се е позовал на чл.9 ал.2 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН за несъставомерност поради липса на необходимата степен на обществена опасност. Изложени са били и възражения против определянето му за субект на административно наказателната отговорност, доколкото дружеството по ЗЗД има фигирана правосубектност по ЗДДС и следва да бъде налагана имуществена санкция на неперсонифицираното дружество.

С въззивното си решение РС Казанлък е приел, че правилно е определен субекта на административно наказателна отговорност. Независимо, че по силата на чл.9 ал.2 от ДОПК за задълженията си към фиска неперсонифицираните дружество са приравнени на юридически лица, то те не придобиват административно наказателна пасивна материална легитимация. Позовал се е на чл.24 ал.2 от ЗАНН, според която разпоредба следва да се направи извод, че управителят е административно наказателно отговорното лице, доколкото общата норма на чл. 357 от ЗЗД разрешава въпроса за дяловото участие физически лица в правата и задълженията от извършваната дейност.

 Относно искането за прилагане на чл.28 от ЗАНН е счел, че след като на 16.09.2020, чрез дъщеря си е получил покана за съставяне на АУАН и е изпълнил задължението си на 25.09.2020г тоест едва след като органът е заявил намерението си за образуване на административно наказателно производство, то няма основание да се заключи, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. С оглед изхода от спора съдът е присъдил на АНО и разноски за юрисконсулт в размер на 80лв.

С касационната си жалба М. поддържа всички изложени пред въззивната инстанция правни и фактически доводи за маловажен случай на административно нарушение, както и че не може да бъде субект на административно наказателната отговорност. Иска от съда да се отмени въззивния съдебен акт изцяло. Представя в подкрепа на наведеното касационно основание за неправилно приложение на материалния закон – чл.28 от ЗАНН, Предупреждение №F572511/06.11.2020г, и №F572510/06.11.2020г, с които е приложен чл.28 буква „а“ от ЗАНН за нарушенията по чл.179 ал.1 от ЗДДС извършени за данъчен период 01.08.2020г-31.08.2020г. –  за не подаване в срок на отчетните регистри и на справката декларация.

Ответника ТД НАП Пловдив в писмено становище поддържа доводи за законосъобразност на въззивното съдебно решение, тъй като маловажен случай за формалното нарушение предполага не липса на вреди, а само по-ниска степен на обществена опасност спрямо смекчаващите отговорността обстоятелства, сред които периода на закъснение, което може да се приеме единствено за данъчен период 01.08.2020г до 31.08.2020г. Иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение и да се присъди възнаграждение за юрисконсулт за настоящата съдебна инстанция.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за  законосъобразност на въззивното съдебно решение.

            Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Формалните състави на административните нарушения не са и не могат да бъдат изключени от приложното поле на чл.93 т.9 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН, поради това, че не изискват настъпването на съставомерни вреди, а за наказуемо е обявено противоправното поведение, очертано в своите обективни проявления. Разпоредбата на чл.93 т. 9 от НК визира вредните последици от едно извършено нарушение или престъпление, а за да се квалифицира правно едно човешко поведение като осъществяващо конкретен наказуем състав, то следва да има изискуемата по чл.9 ал.1 от НК или чл.6 ал.1 от ЗАНН способност да причинява, или да застрашава, в пряка причинно следствена връзка защитените обекти, в частност установения ред на държавно управление за административните правонарушения. Без тази му способност човешкото поведение не би могло по аргумент от чл.9 ал.2 вр. с чл.10 ал.1 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН да бъде определено правно като нарушение или престъпление тоест ще остане извън приложното поле на административно наказателната или наказателната правораздавателна дейност. Ето защо в чл.93 т.9 от НК законодателят е посочил, че маловажност се цени за вече осъществен случай на престъпление или нарушение, а оттук и неопровержимия аргумент, че вида – формално или резултатно, няма никакво правно значение, а под вредни последици следва да се разбират всички настъпили в пряка причинно следствена връзка вреди. Формалните деяния също трябва да имат способността да засегнат в достатъчна степен по смисъла на чл.9 ал.2 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН установения ред на държавно управление, но тази им характеристика, необходима за правната им квалификация като административни нарушения не изключва прилагането на чл.93 т.9 от НПК, поради изложеното до тук – маловажен случай се преценява за деяние, което има всички обективни и субективни белези на престъпление или нарушение. За да бъде определено като маловажен случай административното нарушение на първо място следва да се вземе предвид чл.28 буква „а“ от ЗАНН, според която разпоредба при маловажен случай може да не се наложи административно наказание тоест да се освободи от отговорност нарушителя като му се отправи предупреждение, че при повторно извършване на нарушението ще бъде наложено административно наказание. Оттук по аргумент за противното се налага извода, че наред с изискванията на чл.93 т.9 от НК следва да се има предвид и дали се касае за нарушение, което се извършва за първи път и за друго такова не е отправяно вече предупреждение, а настоящия случай е именно такъв. Видно от представените предупреждения АНО освобождава нарушителя от отговорност за нарушенията, извършени в трети по ред данъчен период, защото той е най-близо по време до датата на подаване на СД и отчетните регистри. Но този подход обективира избирателно и не правилно приложение на материалния закон при налагане на административното наказание, без да се вземат предвид обстоятелствата по извършване на нарушението, които са извън обективните и субективни елементи на състава и могат да се квалифицират като смекчаващи или отегчаващи отговорността. Тяхната съвкупност се преценява винаги, доколкото за всеки случай АНО е длъжен да проверява за наличие на основанията по чл.28 от ЗАНН, а след това при изключване на тази хипотеза, да съобрази същите факти при индивидуализацията на размера на наказанието, ако то не е определено стриктно. Установено е още в хода на административно наказателното производство, че за период от десет години са подавани нулеви СД по ЗДДС, както и че не е извършено друго такова нарушение. За три последователни данъчни периода – юни, юли и август не са изпълнени задълженията за подаване в срок на СД и отчетни регистри,  като и за трите данъчни периода тези документи са подадени на една и съща дата, след като на 16.09.2020г управителят е получил поканите за съставяне на АУАН с указване на причините, поради които ще му бъде вменена отговорност. АНО образува административно наказателни производства за всички шест административни нарушения, извършени в три данъчни периода като избира да приложи чл.28 буква „а“ от ЗАНН за двете нарушения от 15.09.2020г, тъй като те са отстранени със закъснение от 10 календарни дни, независимо, че следват по време осъществените съответно на 15.07.2020 и на 15.08.2020г. Налага се извода, че предупреждението за последни две по време деяния не постига ефекта, който цели чл.28 буква „а“ от ЗАНН, а именно да се възпита поведението на задълженото лице към бъдещо спазване на установения ред, без прилагане на административно наказателна отговорност. АНО  налага административни наказания за предхождащите по време и същи по вид административни нарушения, и едновременно предупреждава само за последното от тях. След като е преценил, че целта на ЗАНН ще се постигне само с предупреждение, АНО е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН за всички едновременно отстранени административни нарушения. Освен това към датата на ангажиране на отговорността – 06.11.2020г е налице прекратяване на регистрацията по ЗДДС, което означава, че предупреждението само за последните по време нарушение е отправено при съзнаване на факта, че дружеството вече няма задълженията по чл.124 и чл.125 от същия закон. Пропускането на три последователни данъчни срока за подаване на СД и данъчни регистри е извършено при едни и същи обстоятелства и поради една и съща причина, а именно убеждението на управителя, че друг съдружник, който води счетоводството на дружеството изпълнява й задълженията на същото да подава документите. Веднага след узнаване на неизпълнението на тези задължения, управителят е предприел необходимото, но в случая има значение и факта, че се касае за така наречените нулеви СД и данъчни регистри, които са подавани пред НАП в продължение на десет години тоест степента на засягане на защитения обект е по-ниска от тази на обикновените случаи на не подаване на изискуемите документи от регистрирани субекти, за които възникват задължения по закона.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

      ОТМЕНЯ решение №260042/04.02.2021г. постановено по АНД №1335/2020 год. по описа на Районен съд Казанлък и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

        ОТМЕНЯ наказателно постановление № F572505/06.11.2020г издадено от Директор офис Стара Загора при ТД НАП Пловдив с наложена на Т.Х.М. ЕГН ********** глоба в размер на 500лв / петстотин/ на основание чл.179 ал.1 предл последно от ЗДДС.

 

 Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

  

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                           

                                                           2.