№ 4329
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110209070 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59д и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 92-02-21 /20.05.2024 година, издадено
от Н.И. – главен секретар на Агенцията по вписванията, с което на „КРЕМИКОВЦИ" АД в
несъстоятелност с ЕИК *********, представлявано от синдика Ц. С. Б., със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1870, р-н Кремиковци, ж.к. Б.,, на основание чл. 118, ал.
1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лв. за извършено нарушение по чл. 63, ал. 6 от ЗМИП (в
редакцията на нормативния акт от 29.11.2019 г., обн. в ДВ, бр. 94 от 2019 г.) във връзка с § 9,
ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.
Недоволно от така наложеното административно наказание е останало
санкционираното юридическо лице, което в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН го обжалва с
искане за отмяната му по съображения, свързани с неговата неправилност и
незаконосъобразност. Излагат се подробни съображения за нарушения на материалния
закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и твърдения,
че нарушението не е извършено.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от юрисконсулт М., който моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – главен секретар на Агенцията по
вписванията, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като се запозна с образуваната административнонаказателна
преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с
изявен правен интерес, и в законоустановения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН преклузивен срок.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Търговското дружество Кремиковци АД (в несъстоятелност) било обявено в
1
несъстоятелност с Решение от 31.05.2010 на Софийски градски съд, като към днешна дата
същото се представлява от Ц. Б. – синдик.
След извършена справка по електронната партидата на „КРЕМИКОВЦИ" АД /в
несъстоятелност/ с ЕИК *********. представлявано от синдика Ц. С. Б., със седалище и
адрес на управление: гр. София. п.к. 1870, р-н Кремиковци, ж.к. Б., в информационната
система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
целдлъжностни лица от Агенция по вписванията устнаовили, че не е вписан действителен
собственик на дружеството. Дружеството в предвидения срок – до 31.05.2019 година не
било заявило вписване на действителния си собственик в Търговския регистър.
Служител на Дирекция „Длъжностни лица по регистрация и длъжностни лица по
вписвания“ е предприел проверка по електронната партида на „КРЕМИКОВЦИ" АД /в
несъстоятелност/ с ЕИК 831642523в информационната система на ТРРЮЛНЦ, вследствие
на която е установил, че не е бил обявен по надлежния ред действителният собственик на
дружеството. Резултатите от извършената справка са обективирани с изготвянето на
Констативен протокол № 92-02-21 от 23.03.2024 г. и станали повод за ангажирането на
административнонаказателната отговорност на правния субект, чиито представителни
органи са пропуснали да заявят за вписване неговите действителни собственици.
Във връзка с установеното нарушение, свидетелката Т. – главен специалист от
Службата по регистрация на гр. Пловдив към Агенцията по вписванията, съставила срещу
дружеството-нарушител АУАН № 92-02-21 от 10.04.2024 г. който бил връчен лично на
синдика. Възражения срещу АУАН не са постъпили в законоустановения срок по чл. 44, ал.
1 от ЗАНН.
Вследствие на това, въз основа на така съставения АУАН е издадено и атакуваното
Наказателно постановление № 92-02-21 /20.05.2024 година, издадено от Н.И. – главен
секретар на Агенцията по вписванията, с което на „КРЕМИКОВЦИ" АД в несъстоятелност с
ЕИК *********, представлявано от синдика Ц. С. Б., със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1870, р-н Кремиковци, ж.к. Б.,, на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лв. за извършено нарушение по чл. 63, ал. 6 от ЗМИП (в редакцията на нормативния
акт от 29.11.2019 г., обн. в ДВ, бр. 94 от 2019 г.) във връзка с § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.
Съдът възприе така описаната фактическа обстановка на базата на депозираните
показания на свидетелката Т., както и останалите материали по делото, а именно – акт за
установяване на административно нарушение, констативен протокол, заповеди на
изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, както и представените от
жалбоподателя писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Гласните доказателствени средства, ангажирани в хода на съдебното следствие чрез
разпита на актосъставителката Т., се възприемат от съдебния състав като непротиворечиви,
последователни и съответни по съдържанието си спрямо събраните по делото писмени
доказателства. Показанията на свидетелката Варадинова, дори и лишени от конкретика в
някои свои части, позволяват да се изясни естеството на предприетата проверка, въз основа
на която е констатирано извършеното административно нарушение. Съдът дава вяра на
споделените фактически данни относно неизпълнението на задължението за обявяване на
подлежащи на вписване обстоятелства по партидата на дружеството в Търговския регистър.
От показанията на Тодорва се установява и последователността на действията по служба.
Така обсъдените гласни доказателствени средства изцяло кореспондират с
приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства.
Последните установяват конкретната причина за предприемането на проверка по
електронната партида на юридическото лице в съответния регистър, като същевременно
потвърждават по категоричен начин констатациите на свидетелката Т., обективирани в
съставения от нея АУАН.
2
Представените от жалбоподателя писмени доказателства по никакъв начин не
засягат задължението му да бъдат посочени действителните собственици. Същите не са
относими към предмета на делото и не доказват изпълнение на вмененото задължение.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН е издаден от компетентен орган. Материалната компетентност на актосъставителя и
на административнонаказващия орган следва от законовата делегация на чл. 123, ал. 2 от
ЗМИП, която предполага актовете за установяване на нарушения от процесния вид да се
съставят от длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор на Агенцията по
вписванията, а наказателните постановления да се издават от изпълнителния директор на
Агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица. Така по силата на приложените
заповеди Т. е била оправомощена да съставя и подписва актове за установяване на
административни нарушения от съответния тип, респективно на АНО е възложено да
осъществява функциите на административнонаказващ орган с правомощия да подписва
наказателни постановления.
Съгласно чл. 63, ал.6 от ЗМИП учредените на територията на Република България
юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са
длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от
допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични
собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични
собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания. Видно
от изложеното, дружеството е следвало да посочи своя действителен собственик и не е било
освободено с изрична разпоредба на закона от това си задължение.
В случая се установява, че дружеството действително не е заявило за вписване
действителните си собственици, поради което нарушението се явява извършено.
Въпреки гореизложеното обаче съдебният състав на настоящата инстанция
констатира наличието на абсолютно отменително основание, изразяващо се в изтичането на
предвидената в закона абсолютната давност за ангажиране административнонаказателната
отговорност на нарушителя.
По силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, „по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс,
доколкото в този закон не се предвижда друго“. За изключващо отговорността обстоятелство
по смисъла на закона несъмнено следва да се приеме наличието на обективна пречка за
възникване или реализиране отговорността на съответния нарушител. Такава пречка е
изтичането на нормативно уредения давностен срок, който юридически факт погасява
възможността за реализиране правомощията на наказващия орган по
административнонаказателното правоотношение. С настъпването на давността автоматично
се изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение
изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като
погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че
продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия орган)
създава неоправдано положение на несигурност в правния мир – в този смисъл е
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и
ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд.
В духа на т. 2 от посоченото Тълкувателно постановление, доколкото в ЗАНН
3
отсъства нормативна регламентация на института на абсолютната давност, по аргумент от
чл. 11 от същия нормативен акт, субсидиарна приложимост следва да намерят законовите
разрешения, възприети в Наказателния кодекс. Разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
повелява изключването на административнонаказателното преследване по давност, когато то
не е възбудено в продължение на три години, съответно абсолютната давност чл. 81, ал. 3 е
четири години и половина. Безспорно установено е, че твърдяното нарушение е извършено
на 01.06.2019 г., видно и от АУАН и НП, съответно към датата издаване на НП 20.05.2024г.
давностният срок е бил изтекъл, с което държавата е изгубила възможността си да наложи на
нарушителя дължимото му се наказание.
Това е така, доколкото е изтекъл абсолютният погасителен давностен срок. Съгласно
чл. 81, ал. 2 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване на лицето, срещу което то е насочено. В чл. 81, ал. 3 от НК е
предвидена абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано
производство, отговорността се погасява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в ал. 1 от същата разпоредба. Тъй като наложеното наказание в случая е от
вида „имуществена санкция“, съгласно предвиденото в чл. 80, ал. 1 от НК, давността по
отношение на този вид наказания е три години, а абсолютната давност, изключваща
отговорността на нарушителя, е четири години и половина. Повторната съпоставка с датата
на извършване на нарушението разкрива, че този срок е бил грубо нарушен, което
съставлява съществено процесуално нарушение и влече след себе си като естествена
последица опорочаването на протеклото административнонаказателно производство.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива и не му се
следват.
Водим от горното и на основание, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 92-02-21 /20.05.2024 година, издадено от
Н.И. – главен секретар на Агенцията по вписванията, с което на „КРЕМИКОВЦИ" АД в
несъстоятелност с ЕИК *********, представлявано от синдика Ц. С. Б., със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1870, р-н Кремиковци, ж.к. Б.,, на основание чл. 118, ал.
1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лв. за извършено нарушение по чл. 63, ал. 6 от ЗМИП (в
редакцията на нормативния акт от 29.11.2019 г., обн. в ДВ, бр. 94 от 2019 г.) във връзка с § 9,
ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4