№ 3
гр. Шумен, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVI-И СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Цв. Марков
при участието на секретаря Ана В. Пушевска
като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело №
20223630100566 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен осъдителен иск от М. С. В.
и А. К. С. против Е. К. А., която като съсобственик, който ползва лично обща
вещ се иска да плати на ищците обезщетение за ползата, от която са лишени,
за периода от 08.10.2021 г. до 21.03.2022 г., с правно основание чл. 31, ал. 2
от ЗС и цена на иска 1250,00 лева, изменена по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК
на сума в размер на 1067,00 лева, ведно с искане за присъждане на законната
лихва върху главницата до окончателното плащане на задължението.
Ищците обосновават исковата си претенция, като твърдят, че с
ответницата са съсобственици на недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №91,
находящ се на етаж 7 (седми) в жилищен блок в квартал 363 - VI в гр. Шумен,
с административен адрес на имота: гр. Шумен, ул. „***“ № 3, вход 5, ет. 7, ап.
91, целият с площ от 57.85 кв. м. (петдесет и седем квадратни метра и
осемдесет и пет квадратни дециметра), при граници: от изток - дворно място
и ап. 90 на Б. С., от запад - дворно място, от север - дворно място, от юг -
стълбище и ап. 90 на Б. С., съгласно нотариален акт за собственост *** г.,
който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр.
Шумен представлява самостоятелен обект с идентификатор
83510.668.69.12.91, с площ 57.85 кв. м., брой нива на обекта: 1 (едно),
предназначение на обекта: жилище, апартамент, находящ се на етаж 7 (седем)
в сграда с идентификатор 83510.668.69.12, с предназначение: жилищна сграда
- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
83510.668.69, и при съседни самостоятелни обекти в сградата, както следва:
83510.668.69.12.90 - на същия етаж, 83510.668.69.12.78 - под обекта и
83510.668.69.12.104 - над обекта, ведно с прилежащото му ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ №56 „а“ (номер петдесет и шест, буква „а“), с площ от 3.56
кв. м. (три квадратни метра и петдесет и шест квадратни сантиметра), при
1
граници: от изток - изба №57 „а“, от запад - изба №55 „а“, от север и от юг —
общ коридор, от горе - първи жилищен етаж, от долу - земя.
М. С. В. притежавала 4/6 ид. части от този имот, от които 3/6 ид. ч. - по
силата на Нотариален акт за собственост *** г. на Шуменски районен съд, в
режим на СИО и 1/6 ид. ч. - по наследство, след смъртта на съпруга си К. Н.
В., ЕГН **********, бивш жител на село Ивански, общ. Шумен, починал на
08.05.2020 г. А. К. С. и Е. К. А. притежавали по 1/6 ид. части от гореописания
имот по наследство от общия им наследодател и техен баща - К. Н. В., ЕГН
**********, починал на 08.05.2020 г
Предвид, че имотът се ползвал изцяло от ответницата, ищците считат,
че същата следва да им плаща обезщетение за ползите, от които са лишени,
под формата на наем в размер, като пазарния наем. Твърдят, че отправяли
неколкократно покани за плащане на дължимо обезщетение. Молят съда да
постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да им заплати сума в
общ размер на 1067,00 лева - обезщетение за лишаване от ползването на
собствените им идеални части от процесния имот, за периода 08.10.2021 г. -
21.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
плащане. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК отв. Е. К. А., оспорва предявените искове.
Посочва, че няма спор, че ищците и ответницата са съсобственици на
апартамент № 91, находящ се в гр. Шумен, ул. „***“ № 3, вход 5, ет. 7, при
дялове: за Марийка В. - 4/6 ид.ч., за А. С. - 1/6 ид.ч. за Е. А. - 1/6 ид.ч.
Оспорва твърденията, че повече от 15 години, включително и
понастоящем, само тя, заедно със семейството си, ползва безвъзмездно целия
съсобствен апартамент, като семейно жилище, както и, че е ограничила
достъпа на ищците до него, като не ги допуска и никоя от тях не притежава
ключове за него, а тя отказва да им предостави такива и не ги допуска в него.
Сочи, че ключ за ап.91 в гр. Шумен имат и М. В. и А. С..
Посочва, че през есента на 2021 г. страните по делото са се договорили
да продават процесния апартамент. В изпълнение на тази договореност е нает
брокер на недвижими имоти, който заедно с А. С. в отсъствието на Е. А., са
направили оглед. Преди това А. С. е почистила ап. 91. Отв. Е. А. е поканила
двете ищци да живеят в този апартамент, но те отказвали. Е. А. не е лишавала
и не е пречила по никакъв начин на майка си и сестра си да ползват имота.
Оспорва се претенцията за обезщетение, както и размерът му.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание по същество на
делото, страните поддържат посочените по-горе становища.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Няма спор за съсобствеността на имота, което се установява от
събраните по делото писмени доказателства.
С Нотариална покана от 08.10.2021 г. връчена на същата дата –
08.10.2021 г. чрез Нотариус Гергана Великова-Ценова, рег. № 702, ищците
2
поканили ответницата да им плаща наем в общ размер на 250,00 лв. месечно
за лишаване от ползване на притежаваните от тях общо 5/6 ид. ч. от
процесния имот, считано от датата на получаване на нотариалната покана.
Освен това, тъй като е ползвала лично повече от година (по-точно 17 месеца,
считано от 08.05.2020 г.) процесня имот, претендират заплащане на
обезщетение в общ размер на 4250 лв. за притежаваните от тях общо 5/6 ид.
части, считано от 08.05.2020 г. до 08.10.2021 г., платими до 01.11.2021 г. по
посочена банкова сметка.
По реда на чл. 176, ал.1 ГПК ищцата М. С. В. твърди, че не притежава
ключ от апартамента. Заявява, че когато починал мъжа й, Е. А. предложила
да отиде да живее в апартамента, но тя отказала, защото ответницата живеела
в Котел при момчето си, а в апартамента останал да живее съпруга й.
Ищцата А. К. С. на зададените и въпроси по реда на чл. 176, ал. 1 от
ГПК заявява, че и се обадили съседите, които живеят на 6-ти етаж, че тече в
банята им вода, след което отишли с племенника й Георги Н.. Когато се
качили в апартамента, там бил А., вторият съпруг на сестра й. Той им
отключил вратата. Твърди, че ключ за апартамента получила, понеже се
разбрали, че апартамента ще се продава. Ключът получила края на октомври,
или началото на ноември 2021г., във връзка с огледите на апартамента.
От разпита на свид. К. Н. се установява, че отв. Е. му е майка, ищцата
А. му е леля, а ищцата М. му е баба. Живял в апартамента, като го напуснал
преди 15-16 години. В момента апартамента се ползвал от майка му, съпруга
й и брат му. Понастоящем майка му живеела в Котел с брат му, а в
апартамента живеел съпруга й. Целият апартамент се ползвал от майка му и
семейството й. Баба му М. нямала ключ, на леля му А. той и предал ключ
преди известно време по повод това, че били се договорили апартамента да се
продава, имало няколко огледа и по повод на огледите предал ключа. Дядо
му К. имал ключ за апартамента, но той не знаел този ключ сега къде е.
Майка му от 1999 г. живеела в апартамента. Заявява, че за един път е сигурен,
че е сменян ключ или брава, като това било преди 7-8 години. Посочва, че
майка му е канила баба му преди известно време да живее в апартамента, но
не може да каже със сигурност. Неговият ключ към датата на разпита е в леля
му, тя му предложила да го върне, но той отказал, тъй като към момента не
му трябва ключа, да останел в нея, тъй като имало огледи на апартамента.
От свидетелските показания на свид. А. И. А., който е съпруг на
ответницата се установи, че в апартамента в момента само той живее, тъй
като съпругата му е в Котел. Доколкото той знаел, ключове за апартамента
имали К., бабата (М. В.) трябвало да има ключ от дядото и чул, че Е. поръчала
на сина си да даде ключ на леля си. Чувал е Е. да кани майка си да живее в
жилището. Претенции за някой да живее в апартамента от другите
съсобственици не бил чувал.
Свид. В. Д. В., познат на ответницата твърди, че идвал в Шумен,
януари, февруари. Знаел, че не се обитавали стаите от семейството на
ответницата, че те не живеели там, седели само в детската, в другите стаи не е
влизал.
3
Предвид така установеното от фактическа страна, като съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът формулира следните изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се
ползва лично от някой от съсобствениците същият дължи обезщетение на
останалите, за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
В този смисъл източник на обезщетението по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е
едно фактическо положение - реалното ползване на обща вещ, което обуславя
разместване на имуществени блага между правните сфери на
съпритежателите на една обща вещ по отношение на която всеки е титуляр на
правото на собстваност в определен обем. „Вземането“, по смисъла на чл. 31,
ал. 2 от ЗС, се явява частен случай на общата забрана по чл. 59 от ЗЗД, едно
лице да се облагодетелства за сметка на друго.
Следователно уважаването на предявен иск, с правно основание чл.
31, ал. 2 от ЗС, е предпоставено от установяване, при условията на пълно и
главно доказване, от ищците: 1/ че през исковия период имотът е съсобствен с
ответника; 2/ че ответникът лично ползва имота или лично ползва площ, по-
голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността - достатъчно е
ищците да докажат, че ответникът е имал фактическа власт върху имота в
момента на отправяне на покана; 3/ че лишените от ползване ищци писмено
са поискали от ползващият съсобственик обезщетение за ползата, от която е
лишен, както и 4/ размер на ползата, която са пропуснали след поканата -
обикновено пазарния наем.
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото еднозначно се
установява, че процесното жилище е съсобствено между страните, като
ищците притежава общо 5/6 ид.ч., а ответницата – 1/6 ид.ч.
Страните не спорят и по въпроса, че имотът не се ползва от ищците.
Спорният момент е, дали е ограничен достъпа на ищците до апартамента.
Относно “личното ползване на общата вещ“ по смисъла на чл. 31, ал. 2
от ЗС като предпоставки за основателност на претенцията, следва да се има
предвид, че законът не ограничава правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от
ЗС само до случаите на лична употреба на общата вещ от един от
съсобствениците. В този смисъл при определяне на съдържанието на
понятието „лично използване на общата вещ” от един от съсобствениците по
смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС се акцентира върху осъществено от него
поведение, с което той пречи на другите съсобственици да ползват вещта
според правата им, като се приема, че е без правно значение по какъв начин
се осъществява това поведение. Следователно когато един от
съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин,
че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при
необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно
предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности - той
ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното
ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с
вещта: 1/чрез непосредствени свои действия; 2/чрез действия, осъществени от
4
член на неговото семейство или 3/чрез трето лице, на което безвъзмездното
той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си
засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.
Предвид гореизложеното, съдът намира исковата претенция по
същество за основателна. Безспорно по делото се установява, че ответницата
лично, или чрез съпруга си е ползвала имота, както и ползваната площ е по-
голяма от съответстващата на правата й. Установи се от свидетелските
показания, че ответницата е имала фактическата власт върху имота в момента
на отправяне на поканата, а и след това. Предаването на ключ, за да се
осъществяват огледи, не е предоставяне на възможност за ползване на имота,
в който продължавал да живее съпругът на ответницата, която притежавала
миноритарен дял от 1/6 ид.части.
Писменото поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно
волеизявление за плащане на обезщетение, на което законодателят е
регламентирал единствено формата. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал.
2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. В този
смисъл всяко писмено волеизявление, отправено от съсобственик до
съсобственик, съдържащо искане за плащане на обезщетение за лишаване от
ползването, съставлява покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС. Писменото
поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС има действие за в бъдеще без
ограничение във времето. В този смисъл веднъж отправено, писменото
поискване се разпростира докато трае съсобствеността или се прекрати
ползването от съсобственика.
В настоящият случай писмено поискване за обезщетение по смисъла
на чл. 31, ал. 2 от ЗС се съдържа в приложената Нотариална покана от
08.10.2021 г., връчена на ответника на 08.10.2021 г.
По общо правило размерът на дължимото обезщетение по смисъла на
чл. 31, ал. 2 от ЗС за пропуснатата полза от неползващия съсобственик, при
лишаване от ползване на недвижим имот, какъвто е процесния случай, е
средният месечен наем за имот със съответното предназначение и състояние,
освен ако ищецът не е доказал по - голям размер. От приетата по делото
Нотариална покана от 08.10.2021 г., връчена на ответника на 08.10.2021 г.,
чрез нотариус с рег. № 702 на НК се установи, че ищците отправили покана
за плащане на обезщетение за неползване на съсобствените им идеални части
в размер на 250,00 лв. месечно.
В приетото по делото заключение по назначената Съдебно техническа
експертиза вещото лице дава заключение, че общият размер на пазарния
наем за процесния период от 08.10.2021 г. до 21.03.2022 г., за 5/6 идеални
части от имота е в размер на 1067,00 лв. В тази връзка е направено изменение
на иска по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК в посочения размер, ведно със
законната лихва от предявяването му до окончателното плащане.
Относно разноските:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски по
съразмерност от 590,00 лева, съгласно списък по чл. 80 от ГПК, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
5
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. К. А., с ЕГН: ********** с адрес: гр. Шумен, ул. „***“
№ 3, бл.6, вх.5, ет. 7, ап. 91, да плати на М. С. В. с ЕГН: ********** с
постоянен адрес: с. Ивански, общ. Шумен, ул. „***“ № 22 и А. К. С., с
ЕГН:***, с постоянен адрес гр. Шумен, ул. „***“ № 8 сумата от 1067,00 лева
(хиляда шестдесет и седем лева), обезщетение за ползата, от която са лишени
ищците, на 5/6 ид.ч. от недвижим имот – АПАРТАМЕНТ №91, находящ се на
етаж 7 (седми) в жилищен блок в квартал 363 - VI в гр. Шумен, с
административен адрес на имота: гр. Шумен, ул. „***“ № 3, вход 5, ет. 7, ап.
91, целият с площ от 57.85 кв. м. (петдесет и седем квадратни метра и
осемдесет и пет квадратни дециметра), при граници: от изток - дворно място
и ап. 90 на Б. С., от запад - дворно място, от север - дворно място, от юг -
стълбище и ап. 90 на Б. С., съгласно нотариален акт за собственост *** г.,
който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр.
Шумен представлява самостоятелен обект с идентификатор
83510.668.69.12.91, с площ 57.85 кв. м., брой нива на обекта: 1 (едно),
предназначение на обекта: жилище, апартамент, находящ се на етаж 7 (седем)
в сграда с идентификатор 83510.668.69.12, с предназначение: жилищна сграда
- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
83510.668.69, и при съседни самостоятелни обекти в сградата, както следва:
83510.668.69.12.90 - на същия етаж, 83510.668.69.12.78 - под обекта и
83510.668.69.12.104 - над обекта, ведно с прилежащото му ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ №56 „а“ (номер петдесет и шест, буква „а“), с площ от 3.56
кв. м. (три квадратни метра и петдесет и шест квадратни сантиметра), при
граници: от изток - изба №57 „а“, от запад - изба №55 „а“, от север и от юг —
общ коридор, от горе - първи жилищен етаж, от долу - земя, за периода от
08.10.2021 г. до 21.03.2022 г., по банкова сметка в „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, IBAN: BG37RZBB91551012386078, BIC-код: RZBBBGSF с
титуляр М. С. В., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване на иска – 20.03.2022 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Е. К. А., с ЕГН: ********** с адрес: гр. Шумен, ул. „***“ №
3, бл.6, вх.5, ет. 7, ап. 91, да плати на М. С. В. с ЕГН: ********** с постоянен
адрес: с. Ивански, общ. Шумен, ул. „***“ № 22, и А. К. С., ЕГН:***, с
постоянен адрес гр. Шумен, ул. „***“ № 8 направените деловодни разноски
съразмерно с уважената част от исковата претенция в размер на 590,00 лева
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен
срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6