№ 62
гр. София , 19.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Д. Коев
Членове:Стефан Е. Милев
Симона И. Углярова
като разгледа докладваното от Симона И. Углярова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100601838 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
Инициирано е с частна жалба, депозирана от адв.А.Д. – САК, служебен
защитник на подсъдимата Н. И. Г., срещу протоколно определение от
22.04.2021 г. по н.о.х.д. № 16330/2018г. по описа на Софийски районен съд,
НО, 103 - ти състав, с което на основание чл.66, ал.1 от НПК е взета на
подсъдимото лице мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт, във връзка с което се сочи от една страна, че в
конкретния случай не е налице нито една от законовите предпоставки на
чл.63 от НПК, а определението на районната съдебна инстанция не в
достатъчна степен мотивирано, което представлява нарушение на
изискванията на процесуалния закон и не позволява осъществяването на
въззивна проверка на правилността му. Поддържа се, че не могат да бъдат
споделени изводите на съда, че Н. И. Г. се укрива, респективно неполагането
на достатъчно усилия за нейното призоваване и откриване не следва да се
вменява в нейна отговорност. На следващо място се сочи, че в конкретния
случай първоинстанционният съд не е взел предвид и не е съобразил в
достатъчна степен представените от подсъдимата медицински документи, от
които е видно, че същата страда от заболявания, които биха възпрепятствали
възможността й за явяване, дори и за призоваване по делото.
Въз основа на изложените аргументи е и отправеното искане към
въззивната съдебна инстанция за отмяна на контролирания съдебен акт, с
който спрямо подсъдимата е взета най – тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
1
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и
релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема
за установено следното:
С обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд на 26.09.2018г.,
Софийска районна прокуратура е повдигнала на подсъдимата Н. И. Г., с ЕГН
**********, обвинение за извършено престъпление с правна квалификация по
чл. 155, ал. 3, вр. ал.1, предл.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 16330
по описа за 2018 година на Софийски районен съд, НО, 103 - ми състав.
В хода на първоинстанционното производство до момента са проведени
общо осем открити съдебни заседания, както следва: на 28.03.2019г., на
08.06.2019г., на 22.10.2019г., на 04.02.2020г., на 16.07.2020г., на 03.11.2020г.,
на 21.01.2021г. и на 22.04.2021г., на които подсъдимата не се е явила.
Видно от докладна записка от 12.04.2019г. на 09 РУ – СДВР, във връзка
с връчване на призовка с обвинителен акт и разпореждане на съда, лицето Н.
И. Г. не е била установена на адреса й, находящ се в гр.София, ж.к.“****, но
със същата е осъществен телефонен разговор, по време на който е заявила, че
не желае да се яви, за да получи адресираните до нея книжа. Отделно от това,
по отношение на същата е постановено принудително довеждане, като видно
от докладна разписка от 22.10.2019г. на мл.инспектор Ст.Д., Главна дирекция
„Охрана“ рег.№ 12173/22.10.2019г., след посещение на адреса, посочен в
определението на съда, лицето не е намерено.
От изисканите справки от ГД“ИН“ и Национална следствена служба се
установява, че Н. И. Г. не пребивава в затворите и арестите на страната и в
арестите на територията на ОСИН – София.
От представената от СДВР справка рег.№ 513000-57201 от 07.11.2019г.
е видно, че Н. И. Г. е обявена за издирване с бюл.№ 303/2019г. на СДВР и
телеграма № 30588/2019г. на ГД“НП“ с мярка „Установяване на адрес“ като
подсъдима по НОХД № 16330/2018г. по описа на СРС, като при проведените
оперативно – издирвателни мероприятия лицето не е намерено.
За насроченото на 16.07.2020г. открито съдебно заседание подсъдимата
е редовна призована с призовка № 2053563, връчена по реда на чл.180, ал.4
НПК – при отказ, не се е явила.
От представената от СДВР справка рег.№ 513000-14712 от 15.03.2021г.
е видно, че Н. И. Г., обявена за издирване с бюл.№ 303/2019г. на СДВР и
телеграма № 30588/2019г. на ГД“НП“ с мярка „Установяване на адрес“ като
подсъдима по НОХД № 16330/2018г. по описа на СРС, е установена от
служители на ГД“ЖСОБТ“, снето е писмено сведение относно актуален адрес
и телефон, като е връчена призовка за СДВР, с цел изпълнение на съдебно
2
разпореждане, но последната не се е явила и е отказала всякаква последваща
комуникация със служители на СДВР.
С протоколно определение от 22.04.2021г. и на основание чл.66, ал.1 от
НПК, Софийски районен съд е взел спрямо подсъдимата мярка за
неотклонение „задържане под стража“. За да постанови атакуваното
определение, първоинстанционният съдебен състав е приел, че за
установяване и призоваване на подсъдимата до настоящия момент по делото
са извършени всички необходими действия и са използвани
законоустановените способи, но същите са останали без резултат. С оглед
наличните данни за поведението на подсъдимото лице е прието, че същото се
укрива и в този смисъл за обезпечаване явяването й в съдебно заседание и
своевременно приключване на делото на основание чл. 66, ал. 1 НПК е взел
спрямо същата мярка за неотклонение „задържане под стража“.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че искането, с което е сезиран, е
подадено от процесуално легитимирана страна в надлежна форма, направено
е в законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 1
НПК, като разгледано по същество същото е неоснователно. Съображенията
за това са следните:
Подсъдимата Н. И. Г. е предадена на съд за извършено престъпление по
чл. 155, ал. 3, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Престъплението, за което е
ангажирана наказателната й отговорност се явява тежко умишлено по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като за него е предвидено наказание
"лишаване от свобода" от една до шест години. Същото обуславя
задължителното присъствие на подсъдимата в съдебните заседания съгласно
чл.269, ал.1 от НПК, респективно неявяването й без наличието на уважителна
причина или напускането на адреса, без да уведоми съдебните органи за това,
би могло да бъде санкционирано от съда чрез вземане на мярка за
неотклонение.
Настоящият въззивен състав е на мнение, че изводите на
първостепенния съд за недобросъвестно процесуално поведение на
подсъдимата, обуславящо необходимост от влошаване на процесуалното й
положение с взимане на най-тежката мярка за неотклонение "задържане под
стража", следва да бъдат споделени. Установява се по делото, че подсъдимата
е търсена многократно на известните по делото адреси, находящи се в
гр.София, ж.к.“****, както и в гр.София, ул.“****, същата не е намерена, не
се е отзовавала на оставените покани за явяване за връчване на адресираните
до нея книжа, а на проведените със същата телефонни разговори е заявявала,
че няма да се явява и не желае комуникация с органите на реда.
Същевременно, установява се да е налице и редовна процедура по
3
уведомяването на подсъдимата за насроченото по делото открито съдебно
заседание на 16.07.2020г. по реда на чл.180, ал.4, вр. ал.1 НПК, на което
същата не се я явила, без да посочи уважителни причини за това, поради
което са налични регламентираните в закона предпоставки същата да търпи
предвидените негативи от неизпълнение на процесуалните си задължения, за
възникването на които се установява, че е уведомена.
При установените по делото факти и при наличието на данни, че
подсъдимата, въпреки положените усилия не може да бъде установена като
пребиваваща на известните по делото адреси, възпрепятства връчването на
съдебните книжа и призовки за съдебните заседания, знаейки, че срещу нея се
води наказателно производство, както и при наличие на осъществена редовна
процедура по призоваването й за съдебно заседание на 16.07.2020г., на което
същата не се е явила без уважителни причини, преценката на районния съд за
наличието на основание за вземане на изпълняваната мярка за неотклонение,
настоящата съдебна инстанция намира за правилна и законосъобразна. При
проявеното недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимата, взетата
на основание чл.66, ал.1 от НПК мярка за неотклонение „задържане под
стража“ се явява необходима и пропорционална намеса в правата на същата,
тъй като гарантира постигането на легитимната цел да се осигури лично
участие на Н.Г. в производството по делото, от което тя се отклонява.
Посредством мярката за неотклонение ще се осигури и разумна
продължителност на наказателното производство в съответствие със
стандарта, установен в чл.22 от НПК и чл.6 от КЗПЧОС срок, представляващ
неизменна част от правото на справедлив процес.
Освен това настоящият въззивен състав намира, че предвид
установеното по делото поведение на подсъдимата, което сочи на
недобросъвестност, към настоящия момент са налице и достатъчно данни за
наличието на опасност лицето да се укрие. В този смисъл правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че е необходимо
обезпечаване провеждането на делото в присъствието на подсъдимата, а
общественият интерес следва да надделее над правото на лична свобода на
подсъдимото лице.
Първоинстанционният съд е извършил всички възможни процесуални
действия за установяване местонахождението на подсъдимата и
призоваването й за съдебно заседание. При изчерпани процесуални
възможности в този смисъл, правилно е взета мярка за неотклонение
"задържане под стража", доколкото може да се предположи, че последната се
укрива от правораздавателните органи.
В допълнение следва да бъде отбелязано, че въззивният състав на съда
намира за нужно да отрази принципното си разбиране, касаещо
установяването на здравословните причини, налагащи отлагане на делото.
Съгласно чл.101, ал. 3 от ЗЗдр., при извършване на експертиза на временната
4
неработоспособност се прави преценка и дали здравословното състояние на
лицето позволява явяването му пред органите на съдебната власт. Чл.103, ал.3
от ЗЗдр. предвижда особена форма за това освидетелстване, а именно -
медицинско удостоверение по образец, както и особена компетентност -
освидетелстване не може да се извършва от лекуващия лекар. Отделно от
това чл.18, ал.2 от НМЕ уточнява, че домашният амбулаторен и свободният
режим на лечение не са несъвместими с явяване пред съд или разследващ
орган. Създадени са следователно принципен ред и форма, наличието на
които е достатъчно, за да се приеме, че са налице медицинските
противопоказания за участието на дадено лице по делото, респективно и
доводите на защитника в противоположния аспект не могат да бъдат
споделени.
При така установената фактическа обстановка и по гореизложените
мотиви, настоящата съдебна инстанция намира от правна страна, че
контролираният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв
следва да бъде потвърден, а жалбата на защитника на подсъдимата оставена
без уважение.
По тези мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.04.2021 г. по н.о.х.д. № 16330/2018г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 103 - ти състав.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5