Решение по дело №9988/2020 на Софийски градски съд

                                                                              Решение

                                                              град София, 10.05.2022 година

                                                                В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г. О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на първи  декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                                                                    мл. с.: Д. ЧЕРНЕВА

при секретаря Юлия Асенова разгледа докладваното от съдия Чернева въз. гр. дело № 9988 по описа за 2020 г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 151821 от 16.07.2020 г., постановено по гр. дело № 60095/2019 г. по описа на СРС, Г. О., 128-ми състав, се признава за установено по предявения от Д.Р.К.срещу "Е.М. " ЕООД иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ищцата не дължи на ответника вземане за сумата от 2985,26 лв., главница по договор за потребителски кредит № 507277/15.12.2009 г. и законната лихва върху тази сума от 24.02.2012 г. до окончателното заплащане, сумата от 48,00 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.01.2010 г. до 16.02.2012 г., както и разноски в размер на 291.67 лв. разноски по делото, присъдени с издаден на 22.03.2012  г. изпълнителен лист по гр. д. № 9752/2012 г. по описа на СРС,  42-ри състав, и е било образувано изп. дело № 20197880400209 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 от КЧСИ поради това, че са погасени по давност. С решението е осъден ответникът  "Е.М. " ЕООД да заплати на Д.Р.К.на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по делото разноски в размер на 639,41 лв.

Срещу решението на СРС, 128-ми състав е постъпила въззивна жалба от "Е.М. " ЕООД подадена чрез юрк. П.К.с искане същото да бъде отменено, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, по съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец Д.Р.К., чрез пълномощника си адв. И.Г.Д. - САК, оспорва жалбата по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява неправилно, поради следните съображения:

Настоящият съдебен състав не възприема становището на първоинстанционния съд , че влязлата в сила заповед не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането. Въззивният състав счита, че при снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането  се поражда сила на пресъдено нещо, поради което се променя давностния срок, с изтичането на който то се погасява. Влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение (какъвто не се спори, че е случая) е приравнена на влязло в сила решение и давността е пет години съгласно чл.117, ал. 2 ЗЗД  Характерно за влезлите в сила решения е тяхното установително действие в отношенията между страните - след влизане в сила на решението страните не могат да продължават спора. Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани. Изключение представляват институтите на отмяна на влязло в сила решение и случаите, ако след устни състезания са настъпили нови факти, даващи право на нов иск за спорното право. Аналогично е положението при влезлите в сила заповеди за изпълнение. Съгласно практиката на ВКС длъжникът по заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до изтичане на срока за възражения. Следователно влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо действие. Осъдителните решения имат изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК след влизането им в сила. Както при съдебните решения, така и по отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК решения.

От датата на образуване на първото изпълнителното дело – 04.04.2012г. съгласно действащото към този момент Постановление  № 3/18.11.1980г.  на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл. 116, б. “В“ от ЗЗД. По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство.  Действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На 01.08.2014г. е настъпила перемпция, тъй като в течение на две години не са извършвани валидни изпълнителни действия. Последното валидно изпълнително действие е извършено на 01.08.2012 г., а именно изпращането на запорно съобщение за налагане на запор върху МПС, собственост на ищцата. От прекратяването на изпълнителното производство е започна да тече и новата давност, която е следвало да изтече на 01.08.2019г. По делото да се установява, че след прекратяване на първото изп. дело № 20127880400326 на ЧСИ М.К., на 22.04.2019г.,  с подадена молба е образувано ново изпълнително дело № 20197880400209 по описа на ЧСИ М.К. за вземането на „Е.М.“ ЕООД в качеството му на цесионер на първоначалния взискател „Юробанк България“  , с посочени изпълнителни способи. Молбата е подадена преди да е изтекъл петгодишният давностен срок, след изтичането, на който се погасява по давност на правото да се изисква плащане на  вземания от длъжника.

При така изложените съображения и поради несъвпадане на приетите от двете инстанции изводи по съществото на спора, първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на материалния закон и вместо това да бъде постановено решение, с което да бъде оставен без иважение предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

По разноските:

При този изход на спора пред настоящата инстанция право на разноски има въззивника-ответник и заявената в този смисъл претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание с чл. 78, ал. 8 от ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 150.00 лв., представляваща направени разноски за платено юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ . В тежест на въззиваемата страна – ищец следва да се възложат и изцяло сторените и заявени  от въззивника-ответник разноски, направени пред СРС, които възлизат на сумата от 150 лв. / юрисконсултско възнаграждение /.

С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК

 

По изложените съображения СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г. О., ІІІ-В състав

                                                                                  Р Е Ш И:

     ОТМЕНЯ Решение № 151821 от 16.07.2020 г., постановено по гр. дело № 60095/2019 г. по описа на СРС, Г. О., 128-ми състав и вместо това постановява:

     ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Р.К.с ЕГН: ********** с адрес ***.********ап.**, срещу ""Е.М. " ЕООД, с ЕИК:  ********, със седалище и адрес на управление:*********** отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК, за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 2985,26 лв., главница по договор за потребителски кредит № 507277/15.12.2009 г. и законната лихва върху тази сума от 24.02.2012 г. до окончателното заплащане, сумата от 48,00 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.01.2010 г. до 16.02.2012 г., както и разноски в размер на 291.67 лв. разноски по делото, присъдени с издаден на 22.03.2012  г. изпълнителен лист по гр. д. № 9752/2012 г. по описа на СРС,  42-ри състав, и е било образувано изп. дело № 20197880400209 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 от КЧСИ поради това, че са погасени по давност като неоснователни и недоказани.

 

   ОСЪЖДА Д.Р.К.с ЕГН: ********** с адрес ***.********ап.**, ДА ЗАПЛАТИ на "Е.М. " ЕООД, с ЕИК:  ********, със седалище и адрес на управление ***********, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 273 от ГПК сумата от  300.00 лв. / триста лева /, представляваща направените пред двете съдебни инстанции разноски /юрисконсултско възнаграждение/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                         2.