РЕШЕНИЕ
№ 2741
гр. Пловдив, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20205330110553 по описа за 2020 година
Производството е по обективно комулативно съединени искове с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК, вр. с чл.26 ал.1 от ЗЗД и по чл. 55 ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
Ищецът Р. Т. Р. ЕГН **********, с адрес: гр. П...., ул. „С... г.... Е... И....., със съдебен адрес:
гр. П...., ул. „Х.... К.... в исковата си молба против „КРЕДИТ ТАЙМ" ЕООД, ЕИК ........ със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост - 1", ул. „Димитър Моллов" №16,
представлявано от М.... Т.... И..... иска от съда да прогласи за нищожна клаузата на чл. 4 от
договора за кредит като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи
материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното
равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК
относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и да осъди
ответното дружество да върне сумата от 50,00 лева платена неустойка по договор за кредит
от 26.07.2016г. за периода от 09.08.2016г. до 24.06.2018г., поради нищожността па клаузата
за заплащане на неустойка по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Твърди, че на ......... е сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който
са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 1 500,00 лева, с годишен
процент на разходите - 48,84 и срок за погасяване на заема 24 седмици, с погасителна вноска
в размер на 75,21 лева. Съгласно чл. 4 от договора, договорът за заем следвало да бъде
обезпечен с поне две от следните обезпечения: 1. запис на заповед и поръчител/и, отговарящ
на условията на чп.11 от ОУ към договора за заем, а именно: Поръчителство на едно или две
физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: дееспособно физическо
1
лице навършило 25 г.; минимален осигурителен брутен доход в размер на 1500,00 лева на
месец; валидно трудово правоотношение от поне 6 месеца; стабилна кредитна история; да не
е активен потребител на заемни продукти.
В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.4 от
договора, респ. на чл. 11 от ОУ към договора за кредит от договора, същият дължал
неустойка на кредитора в размер на 1 613,761 лева, която той следвало да престира
разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за
неустойка в размер на 67,24 лева, с която неустойка падежното вземане нараствало
значително, а именно до сумата от 3418,80 лева.
Твърди, че е усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължала плащания за неустойка, тъй
като договорът за кредит бил нищожен, поради следните съображения:
Счита, че уговорената неустойка представлявала добавък към договорната лихва. Поради
по-високия лихвен процент нараства и стойността на годишния процент на разходите
/доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му/, но същия не е обявен на
потребителя и не е посочен в договора в действителния му размер в нарушение на
изискванията на чл. 5 и на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Счита, че неустойката, която се кумулира
към вземането, представлява скрита печалба, с която кредиторът допълнително се обогатява
се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на
потребителката и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на
добросъвестността и в неин ущърб, което води до нищожност на договорното съглашение.
Твърди, че възнаградителната лихва съставлявала цена за предоставеното ползване на
заетата сума. Когато била налице явна нееквивапентност между предоставената услуга и
уговорената цена, се нарушавал принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. Или както е прието в решение № 452/25.06.201 Ог. но гр. д . №
4277/2008г. на ВКС, IV г.о. „понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение,
водещо до нищожност ...."
Когато едната престация била предоставяне в собственост на парични средства, то
насрещната престация - заплащане на възнаградителна лихва следвало да се съизмерява
както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на
заетата сума, и с обстоятелстеото, дали заемът е обезпечен /доколкото цената калкулира и
риска на заемодателя от невъзможността да си върне заетата сума/.
Твърди, че съдебната практика приемала, че при формиране размера на възнаградителната
лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за
добросъвестното й определяне може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да
може да се приеме като максимален размер. Трайно се приема, че противоречаща на добрите
нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. В тази
насока: Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение №
378/18,05,2006 г. по гр. д. 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д.
5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901Д0,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС,
2
4 г. о. По аргумент от цитираните решения, при необезпечени заеми възнаградителната
лихва следвало да не надхвърля повече от три пъти законната лихва. В настоящият случай
договорената между страните лихва надхвърляла повече от три пъти законната, което
представлявало нарушение на добрите нрави, като критерий за норми на поведение,
установени в обществото, на основание на това, че тя не отговаря на действителните
параметри на договора, тъй като към нея се кумулира уговорената по чл.4.2 от договора
неустойка. Реално прилаганата договорна лихва накърнява договорното равноправие между
страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при
договарянето, поради което клаузите, въз основа на които кредиторът се обогатява
неоснователно се явяват нищожни. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат
никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по
процесния договор и такова задължение не е възникнало за доверителката ми.
Твърди, че за да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4
от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на
кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могли да отговорят:
осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при
неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като
кредитодателите създадоха предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез
поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те
включиха в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или
пък предвидиха заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми,
които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за
неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми -
гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която
вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно
преодоляли законовото изискване за таван на лихвените нива и други те разходи по
предоставената в заем сума.
Твърди, че преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован
размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението и
следвало да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС
по т.д. N° 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката, поради накърняване на добрите нрави следвало да се прави за всеки отделен
случай към момента на сключване на договора, като могли да бъдат използвани от следните
примерно изброени критерии - естеството им на парични или непарични и размерът на
задълженията, на които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други
правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен
примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството,
но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото
3
доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на доверителя ми
съгласно разясненията в задължителна та тълкувателна практика на ВКС.
Твърди, че по силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлявала предварително
определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечавала изпълнението на
договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приемало безпротиворечиво, че
тя може да има и санкционна функция.
Твърди, че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители
или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна
функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни
неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили
единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност
вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този
случай нямало да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата,
които биха учредили лично обезпечение.
Твърди, че предвидената неустойка в размер на 1 613,76 лв. е загубила присъщите за
неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е повече от 100% от заетата сума в
размер на 1 500,00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното
задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението.
Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тьй като
обезщетението не служило за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на
главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита.
Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до
скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на потребителката, което е в противоречие със
задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.
Твърди, че неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността
и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения,
легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора,
за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на
заемополучателя. Нямало житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие
на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след
сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на
практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след
като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при
липсата на някои от тях, той да не отпусне заема.
Твърди, че дори да се приеме, че кредиторът реално е имал за цел, макар и след сключването
на договора, да си осигури достатъчни обезпечения, той би договорил достатъчен и разумен
срок за осигуряване на поръчителство и алтернативно и на други възможни за потребителя
на небанкови финансови услуги обезпечения, създаващи гаранции, че той ще може да се
удовлетвори за вземанията си. Явно било, че кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй
като е поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на
4
поръчители- едва три дни след сключване на договора. Поставянето на изискването за
осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48,
транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на
съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен
да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това
задължение могло да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение
за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита
произтичала и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит.
В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочвало, че в условията на разрастващ
се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или
да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не
процедират по този начин.
Твърди, че неустойката по спорния договор има санкционен характер, но поставянето на
условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от
физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението
им препятствия, противоречи на принципа па добросъвестността, тъй като цели да създаде
предпоставки за начисляването на неустойката по чл. 4 от договора.
По изложените съображения, неустойката е излязла в разрез с добросъвестността извън
присъщите й функции. Предвидено било тя да се кумулира към погасителните вноски като
по този начин водела до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя била добавка към
възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно доколкото
именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би
представлявала и печалбата на заемодателя. Договорена при тези условия тя представлява
допълнителна облага-печалба към възнаградителната лихва, без обаче тя да бъде обявена по
този начин на потребителя по реда на чл. 5 от ЗПК и без тя да бъде включена в договорното
съдържание като договорна лихва и като част от ГПР, съобразно императивните изисквания
на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.Съгласно чл.5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан
от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или
кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от
него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора
необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Информацията по
чл. 5, ал.1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2. На плоскостта на
настоящият казус, не било извършено отнапред разясняване на потребителя па клаузите във
връзка с крайните задължения по договора. Видно от съдържанието на договора за
предоставяне на паричен заем и представения стандартен европейски формуляр поради
неспазване на изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, същите били изготвени без
заемателят да е бил запознат с действителния размер на ГПР, посочен в договора обща сума
5
за погасяване.
Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в
посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не
отговарят на действителните параметри по договора. Чрез уговореното в клаузата на чл.4.1
от договора се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по- силната
страна. От една страна, неустойката е включена като падежно вземане- обезщетение на
кредитора, а от друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от
неизпълнението, тъй като е почти съизмерима с предоставената сума по кредита. По този
начин заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 ЗП при определяне ГПР - неустойката
представлява повече от 100% от заетата сума.
Съгласно пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл, макар да
е предвидена като неустойка в договора при неизпълнение, сумата по чл.4., представлява
предварително отчетена в падежните вноски сума, която не е била известна на потребителя,
съобразно изискванията на чл. 5 от ЗПК. Поради невключването на неустойката в
посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния
лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката.
Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла
на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално
заключение по дело С - 453Д0 е прието, че използването на заблуждаващи търговски
практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на
ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.
Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до
недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чп. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК. Не е изпълнено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договорът да бъде
посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят е бил заблуден относно
действителния му размер в разрез с изискванията на добросъвестността.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК
да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР договорът за
потребителски кредит като недействителен не поражда права и задължения за страните по
заемното правоотношение. По силата на чл.23 от ЗПК, в този случай потребителят дължи
само чистата стойност' на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради
6
което ответникът няма правно основание да претендира исковите суми, тъй като е следвало
в ГПР и във ФЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва, прикрито като
неустойка, представляващо част от компонентите на ГПР.
ОТВЕТНИКЪТ „КРЕДИТ ТАЙМ" ЕООД, чрез пълномощника му .... М.П., с отговора на
исковата молба заявява, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, като оспорва
същия изцяло по основание и размер и моли съда да го отхвърли.
Твърди, че ищецът Р. Т. Р. е сключила договор за заем с „Кредит Тайм“ ЕООД, като не е
осигурила действието на две физически лица - поръчители по договора за кредит, поради
което съгласно сключения индивидуален договор за заем и общите условия, подписани и
приети от ищеца, е начислена неустойка, включена като сума в погасителния план. Ищецът
е бил предварително запознат с всички условия за отпускане на кредит, приел е и подписал
Стандартен европейски формуляр и общите условия на кредитора, т.е. взел е информирано
решение за сключване па договора за заем и е можел да влияе по отношение на условията в
договора, които е договорил индивидуално със заемодателя.
Счита за неоснователно възражението за недействителност на уговорката за обезпечение на
заема, съдържаща се в договора, съответно за недължимостта на предвидената в същия
договор неустойка за неизпълнение на това задължение - пепрсдставяне на поръчителство.
Заемателят се е съгласил, че е необходимо в 3-дневен срок да представи на заемодателя
обезпечение - поръчителство. За това задължение, заемателят е бил уведомен още с
получаване на стандартния европейски формуляр, като същият е заявил, че го приема и се е
съгласил със задължението да предостави обезпечение.
Твърди, че задължението за неустойка в Договора е предвидено за неизпълнение на
задължението за предоставяне на поръчителство. В конкретния случай не се твърди, а и не
се представят доказателства от ищцата, че е обезпечила заема с поръчителство, поради което
и възражението й за недължимост па неустойката считам за неоснователно.
Неоснователно било и възражението за прекомерност на тази неустойка, поради следното:
Преценката за прекомерността на уговорената неустойка в конкретната хипотеза следва да
изхожда от вида на неизпълнението за обезщетяване на вредите за което е уговорена
неустойката, па начина на определянето като глобална сума, или като процент от
главницата, на базата за начисляването й - съотношение между задължението и
предварително определеното обезщетение за вредите, както и на уговорката или на липсата
на такава за
плаващо нарастване размера на неустойката е оглед на продължителността па
неизпълнението и пр.
Счита, че в конкретния случай, уговорената от страните неустойка не е прекомерна, тъй като
не противоречи на общоприетите принципи за справедливост, както и не излиза извън
пределите на обезпечителната, обезщетителната и санкционна функция.
Твърди, че условията по договора за заем са посочени в стандартния европейски формуляр и
са уговорени индивидуално в преговори между страните, като ответникът е можел да влияе
на тези условия, а в договора за заем е отразена редакцията, която страните са приели за
окончателна.
7
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна
следното:
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се
нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Такива са принципите на справедаивостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.
В конкретния случай се установява липса на еквивалентност на насрещните престации, или
вземането на едната страна е в размер, който чувствително надвишава насрещната
престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване.
Съдебната практика за нищожност на договор поради накърняване на добрите нрави приема,
че "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. "1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима
към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите
факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени
правми норми, при приложението на конто съдът прави конкретна преценка па
обстоятелствата. Във вески отделен случай, въз основа на доводите па страните и събраните
доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния
правен субект съетавлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди
интереси с цел извличане па собствена изгода.
Видно от приетите по делото доказателства се установява, че в процесния Договор за заем
№ ..............за сумата от 1 500,00 с ГПР в размер на 48,84 % и срок за погасяване на заема ......
седмици, с погасителна вноска в размер на 75,21 лева, е договорена клауза в чл.4 от
договора, при която заемът се обезпечава
с поне две от следните обезпечения: Запис на заповед, Банкова гаранция или поръчител/и,
отговарящ на условията на чп.11 от ОУ към договора за заем, а именно: Поръчителство на
две физически лица в тридневен срок от сключването на договора, които отговарят
кумулативно на следните условия: дееспособно физическо лице навършило 25 г.;
минимален осигурителен брутен доход в размер на 1 500,00 лева на месец; валидно трудово
правоотношение от поне 6 месеца; стабилна кредитна история; да не е активен потребител
на заемни продукти.
В случай на неизпълнение на условията визирани в чл. 4 от договора, респ. на чл. 11 от ОУ
към договора за кредит от договора, кредитополучателя дължи неустойка на кредитора в
размер на 1 613,761 лева, която той следвало да престира разсрочено заедно с погасителната
вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка в размер на 67,24 лева
Уговореното възнаграждение за осигуряване на поръчител е разход по кредита, който е
следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР- индикатор за общо оскъпяване на
кредита.
Видно от зключението на вещото лице С.К., беше установено че процентът, с който се
оскъпява кредита с постигнатата договорка за поръчителство е 529,01 %, или 5,2 пъти,
което противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК, както и на добрите нрави.
8
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП.
По този начин, кредиторът е въвел в заблуждение кредитополучателят/потребител/ относно
размера на ГПР прилаган в отношенията по договора.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече иищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на ГПР, да бъде заместена по право от повелителни норми на
закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него е включена
клауза, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на
клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК.
Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на
посочената по-горе клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия
договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че
когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и
тези по чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР.
Предвид на това и след като калузите в процесния договор, като нищожни не пораждат
правно действие, то договора на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 във вр.
с чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД следва да се прогласи за недействителен.
С оглед на горното, съдът намира, че договорът следва да се прогласи за нищожен на на осн
чл.26 ал.1 ЗЗД и във вр. с чл.22 във вр. с чл.11,т.9 и 10 ЗПК.
С оглед на горното, съдът намира, че следва да уважи исковата претенция като осъди
ответника „КРЕДИТ ТАЙМ" ЕООД, ЕИК ..... да заплати на ищеца Р.Р., сумата от 50,00 лева
представляваща неустойка получена без основание по недействителен Договор за заем №
....... за периода 09.08.2016 г. до 24.06.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване исковата молба в съда – 24.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
направени по делото разноски в общ размер на 842,00 лева , от които 150,00 лева за
възнаграждение на вещо лице, 50,00 лева държавна такса и 642,00 за адвокатски хонорар по
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА/342,00 лева за установителния иск и 300,00 лева за осъдителния иск/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за заем № ..........., сключен между Р. Т. Р. ЕГН
**********, с адрес: гр. П.... ул. „С... г.... Е.... И... със съдебен адрес: гр. П.... ул. „Х.... К..... и
„КРЕДИТ ТАЙМ" ЕООД, ЕИК ............със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост - 1", ул. „Димитър Моллов" №16, представлявано от М...... Т.... И.... поради
противоречие с добрите нрави на осн чл.26, ал.1 ЗЗД и във вр. с чл.22 във вр. с чл.11, т.9 и
т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, „КРЕДИТ ТАЙМ" ЕООД, ЕИК............
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост - 1", ул. „Димитър Моллов"
№16, представлявано от М..... Т.... И....., да заплати на Р. Т. Р. ЕГН **********, с адрес: гр.
П..., ул. „С.... г...., чрез .... Е.... И....., със съдебен адрес: гр. П....., ул. „Х... К.... сумата от 50,00
(петдесет) лева, получена без основание по недействителен Договор за заем № .......... ведно
със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 24.08.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ТАЙМ" ЕООД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост - 1", ул. „Димитър Моллов" №16, представлявано от М.......
Т.....И......да заплати на Р. Т. Р. ЕГН **********, с адрес: гр. П......, ул. „С.... г......
Е....И............със съдебен адрес: гр. П...., ул. „Х....К...направени по делото разноски в размер
на 200,00(двеста) лева.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ТАЙМ" ЕООД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост - 1", ул. „Димитър Моллов" №16, представлявано от М.....Т....И..... да
заплати на ...... Е.... И...... с адрес: гр. П..... ул. „Х... К.............. сумата от 642,00(шестстотин
четиридесет и два)лева, представляваща адвокатски хонорар по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщение до страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/П/_______________
10