Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.10.2019г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски
районен съд
граждански
състав
на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива Гогова
секретар: Антония Тенева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Гогова гражданско
дело № 538 по описа на РС-Харманли
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание по чл.439
от ГПК.
Подадена е искова
молба oт ОП „Чистота”, ЕИК:0009039391419, със седалище и адрес на управление: гр.
Харманли, ул. „Никола Петков" №.., представлявано от
Директора Н.Ж.К., против Н.А.К., ЕГН:**********,
адрес: ***, в която се твърди, че на 20.05.2019г. ищецът
получил покана за доброволно изпълнение с изх.№1896/13.05.2019г. от държавен
съдебен изпълнител при СИС, PC - Харманли на основание изпълнителен лист №137
от 28.02.2019г., издаден по ГД №247/2015г. от PC - Харманли, като към настоящия
момент задължението по изпълнително дело №20195... било погасено.
На 17.03.2016г. в гр. Харманли между Н.А.К. (взискател) и ОП
„Чистота" - гр. Харманли (длъжник) било сключено споразумение за
опрощаване на задължения, с което взискателят опрощавал задължението на
длъжника за заплащане на дължими суми по ГД №247/2015г. по описа на PC
-Харманли. Споразумението, съставляващо частен документ, ползващ се с формална
доказателствена сила, било надлежно датирано и подписано от двете страни, като
от датата на подписването му задължението се считало за опростено в целия си
размер. Опрощаването съставлявало
съглашение между кредитора и длъжника, с което кредиторът доброволно се отказвал
от вземането си и което имало правопогасителен ефект. То прекратявало вземането
на кредитора заедно с всички произтичащи от него акцесорни права. Правото на
принудително изпълнение, състоящо се в правомощието да се изиска от съдебния
изпълнител предприемане на съответните действия по принудителното изпълнение,
предпоставяло наличие на притезание - т.нар. изпълняемо право, което в случая
не съществувало, тъй като било погасено чрез опрощаване и респ. било налице
недължимост на сумите по изпълнителния лист. Удовлетворяването на взискателя в
производството по принудителното изпълнение би било незаконосъобразно заради
липсата на изпълняемо право и би довело до неоснователно обогатяване на
взискателя.
С допълнителна уточнителна молба заявява, че цената на иска е в размер
на недължимото задължение по изпълнително дело №20195630400099, посочено в
поканата за доброволно изпълнение, а именно: 400лв. неолихвяема сума и
произтичащите от него: 20 лв. разноски по и.д., таксата по чл. 53 от Тарифа за
ДТ по ГПК в полза на РС-Харманли в размер на 64.00лв., както и други суми,
възлизащи в размер на 240 лв. (в т.ч. ДТ, адв. възнаграждение, възнаграждение
за в.л., за пазач и пр.). твърди също, че към настоящия момент общият размер на
погасеното чрез опрощаване задължение по изпълнителното дело към 13.05.2019г. е
в размер на 724 лв. С оглед на това, че разноските по и.д., таксата по чл. 53
от Тарифа за ДТ по ГПК, както и другите суми, възлизащи на обща стойност 324
лв., произтичали и били обусловени от задължението, по повод на което било
образувано изпълнителното дело, а именно сумата от 400 лв., отрича дължимостта
както на обуславящото, така и на обусловеното вземане. В настоящия случай
отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК се основавал на
споразумението, сключено на 17.03.2016г. - ден след влизането в сила на Решение
№23/18.02.2016г. по гражданско дело №247/2015г. по описа на PC -Харманли,
явяващо се изпълнително основание за издаването на изпълнителния лист. На
16.03.2016г. горепосоченото решение влизало в сила. Т.е. фактът, на който се
основавал искът, настъпил след приключване на съдебното дирене в
производството, по което било издадено изпълнителното основание (т.е.
гражданско дело №247/2015г. по описа на PC - Харманли). Изпълнителното основание,
въз основа на което бил издаден изпълнителен лист №137 от 28.02.2019г., било
Решение №23/18.02.2016г. на PC - Харманли, влязло в законна сила на
16.03.2016г.
С оглед гореизложеното
моли да се постанови решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ОП „Чистота”, че не дължи процесните
суми в общ размер 724 лв., от които: 400лв. неолихвяема сума и произтичащите от
него 20 лв. разноски по и.д., таксата по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза
на РС-Харманли в размер на 64.00лв., както и други суми, възлизащи в размер на
240 лв. (в т.ч. ДТ, адв. възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и
пр.), поради наличието на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно сключено
между страните споразумение за опрощаване на задължения, съставляващо способ за
тяхното погасяване. Претендира разноските по делото.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК е постъпил отговор от
ответника Н.К., в който заявява, че искът е неоснователен. Оспорва фактическата
обстановка описана в молбата. Сочи, че съгласно влязло в закона сила решение по
гр.д. № 247/ 2015г. по описа на PC Харманли, ищцовото дружество следвало да му
заплати разноски в размер на 400.00лв. След като се върнал на работа бил
извикан от управителя на дружеството, който го принудил да подпише
представеното като доказателство по делото споразумение против волята му.
Следвало да избира или работата или парите, поради което избрал работата. Когато тази година трудовото му
правоотношение било прекратено, образувал в PC Харманли изпълнително дело, за
да си получи процесните суми. Твърди, че споразумението било подписано против
волята му и не пораждало правните последици, които следвало да има, поради
което го оспорва.
Предвид гореизложеното
моли съда да постави решение, с което да остави без уважение подадената искова
молба, като неоснователна и да му се присъдят направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не е спорно, че ищецът
ОП „Чистота”-гр.Харманли е осъден да заплати на ответника Н.К. с влязло в сила
на 16.03.2016г. Решение №23 от 18.02.2016г. по гр.д. № 247/ 2015г. по описа на PC Харманли сумата от 400 лв. – разноски по делото, за
която сума е издаден изпълнителен лист №137 от 28.02.2019г. Въз основа на
така издадения изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело № *********....
по описа на ДСИ при РС-Харманли.
На
17.03.2016г. между страните е подписано споразумение, по силата на което
ответникът Н.К., в качеството му на взискател, е опростил задължението на ищеца
ОП „Чистота”-гр.Харманли, в качеството му на длъжник, за заплащане на дължими
суми – разноски по гр.д. № 247/
2015г. по описа на PC Харманли, като е посочено, че задължението се счита
опростено от датата на подписване на споразумението в целия си размер от 400
лв.
Горните обстоятелства се установяват от
приетите като доказателства заверени копия на Решение №23 от
18.02.2016г. по гр.д. № 247/ 2015г. по описа
на PC Харманли, изпълнителен лист №137 от 28.02.2019г., покана за
доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20195630400099 по описа на ДСИ при
РС-Харманли, споразумение от 17.03.2016г.
По делото бяха събрани и гласни доказателства чрез разпит като свидетел
на Генчо Желев Илиев, който заяви, че ответникът К. бил притиснат да се откаже
от получаването на процесната сума от 400 лв., за да не се накърнява името на
ОП „Чистота” – Харманли.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск по чл.439 от ГПК, с който се
оспорва изпълнението, е допустим, тъй като наличието на висящ изпълнителен
процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за
пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на този иск. В случая
това условие е налице – срещу ищеца е образувано и е висящо изп.д. № 20195630400099
по описа на ДСИ при РС-Харманли, видно от приложената покана за доброволно
изпълнение по изпълнително дело № 20195630400099 по описа на ДСИ при
РС-Харманли, като този факт не се и оспорва между страните.
Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът може да
оспори изпълнението чрез иск, който може да се основава само на факти настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Ищецът е предявил иск по чл.439 от ГПК, като моли да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесната
сума от 400 лв. поради наличие на новонастъпили обстоятелства /след приключване
на съдебното дирене в производството по гр.д. № 247/ 2015г. по описа на PC Харманли – т.е. след 08.02.2016г./, а
именно погасяването на задължението поради опрощаване на същото от страна на
кредитора.
В случая действително се установи по делото
настъпването на факт след приключване на съдебното дирене в производството (след
08.02.2016г.), по което е издадено изпълнителното основание – решението по
гр.д. № 247/ 2015г. по описа на PC
Харманли,
а именно между страните по делото е подписано споразумение от 17.03.2016г. за
цялостно опрощаване на задължението в размер на 400 лв. – разноски по
горепосоченото гр.д., дължими
от ищеца на ответника.
От своя страна ответникът Н.К. с
отговора си по чл.131 от ГПК прави възражение за нищожност на споразумението по
чл.26 ал.2 от ЗЗД, поради липса на воля от негова страна, т.е. поради липса на
съгласие. За установяване на тези факти от страна на ответника бяха ангажирани
гласни доказателства чрез разпит на св.Г.Илиев, които съдът счита за допустими
и непопадащи под ограничението на чл.164 ал.1, т.6 от ГПК. Това е така, тъй
като извън оспорването на
верността на частния документ, а оттам и извън ограниченията на свидетелските
показания попадат случаите, когато страна твърди, че волеизявлението й е
недействително. Установяването на порок в изявлението, който би довел до
нищожност или унищожаемост стои извън плоскостта на верността на документа.
Дори и да се приеме, че чрез гласните доказателства страната се опитва да
опровергае съдържанието на изходящ от нея частен документ, то в случая е налице
съгласие на насрещната страна за допускането на свидетеля, т.е. налице е
хипотезата на чл.164 ал.2 от ГПК, правеща допустимо събирането на гласни
доказателства за тези факти.
От показанията на св.Г.Илиев
обаче не се установи по несъмнен и категоричен начин соченото основание за нищожност
на договора за опрощаване – липса на съгласие на една от страните по него
(кредитора). Св.Илиев в показанията си не възпроизведе свои непосредстевени
впечатления, а факти, съобщени му от самия отвтеник К., при това изгодни за
последния, а именно че бил притиснат да се откаже от получаването на
присъдените му 400 лв., за да не се петни името на ищеца ОП „Чистота”-Харманли.
От гласните доказателства не се установи по категоричен начин да е била
опорочена волята на която и да е било от двете страни при сключването на
споразумението за опрощаване. Още по-малко се доказа по делото да е била
упражнявана каквито й да било принуда спрямо ответника К. във връзка с отказа
му да получи процесната сума. Такива данни не се съдържат в показанията на
разпитания св.Илиев, тъй като от същите не се установи отв.К. да е бил заплашван
по някакъв начин с цел да се откаже от получаването на сумата и именно това да
е довело до липсата на валидно съгласие за сключване на споразумението за
опрощаване на дълга. Св.Илиев твърди единствено, че не следвало да се накърнява
името на ищцовото предприятие, но не заяви договорът за опрощаване да е бил
сключен от ответника, за да не загуби работата си, каквито твърдения бяха
изложени в отговора, но останаха недоказани. С оглед на изложеното дотук възражението на ответника К.
за нищожност на споразумението по чл.26 ал.2 от ЗЗД, поради липса на съгласие,
се явява недоказано и неоснователно.
По съществото си споразумението
от 17.03.2016г. за опрощаване на задължението
представлява договор между длъжника и кредитора, с който последният се отказва
от вземането си съгл. чл.108 от ЗЗД. Опрощаването погасява дълга безусловно и
напълно, тъй като представлява един от възможните способи за погасяване на
задължения, наред с изпълнението. Предвид наличието на валиден договор за
опрощаване на процесния дълг от 400 лв., подписан от кредитора – отвтеника Н.К.
и длъжника – ищеца ОП „Чистота”-Харманли на 17.03.2016г., следва да се приеме
за напълно погасено задължението на ищеца спрямо ответника от датата на
подписването му. Това погасяване безспорно е настъпило с подписването на
споразумението за опрощаване на 17.03.2016г., т.е. след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание (Решение №23 от
18.02.2016г. по гр.д.
№ 247/ 2015г. по описа на PC Харманли) –
т.е. след 08.02.2016г. Следователно несъмнено доказани са всички предпоставки
за частично уважаване на така предявения иск по чл.439 от ГПК и признаване за
установено по отношение на ответника Н.К.,*** не му дължи сумата от 400 лв. –
разноски по гр.д.
№ 247/ 2015г. по описа на PC Харманли, поради опрощаване на задължението.
Недопустим се
явява искът по чл.439 ГПК в частта за установяване недължимост на сумите от 20 лв. – разноски по изпл.дело, 64 лв. – такса по чл.53 от ТДТССГПК
и 240 лв. – други разноски по изпълнителното дело, доколкото
по дължимостта на същите следва да се произнесе съдебният изпълнител по реда на
чл. 79 от ГПК. Предвид това в тази му част искът следва да се остави без
разглеждане като недопустим, като частично се прекрати и производството по
делото.
По разноските:
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и съобразно
уважената част на исковата претенция, в
полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
27.60 лв. за държавна такса. На основание чл.78 ал.4 от ГПК, доколкото частично
е прекратено производството по делото, в полза на ответника също следва да се
присъдят и съответните разноски по делото в размер на 179 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, на
основание чл.439 от ГПК, по отношение на ответника Н.А.К., ЕГН:**********,
адрес: ***, че ищецът ОП „Чистота”, ЕИК:...... със седалище и
адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Никола Петков” №.., представлявано от
Директора Н.Ж.К., не дължи на ответника Н.А.К. сумата от 400.00 лв. (четиристотин лева) – разноски
по гр.д. № 247/
2015г. по описа на PC Харманли, поради погасяване на
задължението чрез опрощаване, за което вземане е издаден изпълнителен лист от
№137 от 28.02.2019г. по гр.д. № 247/ 2015г. по описа на
PC Харманли и е образувано изпълнително
дело № 20195630400099 по описа на ДСИ при
РС-Харманли.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗЛЕЖДАНЕ като недопустим предявения от ищеца ОП „Чистота”, ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр. Харманли,
ул. „Никола Петков” №.., представлявано от
Директора Н.Ж.К., против
ответника Н.А.К., ЕГН:**********, адрес: ***, иска с правно основание по чл.439 от ГПК в частта му за признаване за установено
по оношение на ответника Н.А.К., че ищецът ОП „Чистота” не дължи
на ответника Н.А.К. сумите от
20.00 лв. – разноски по
изпълнително дело № 20195630400099 по описа на ДСИ при
РС-Харманли, 64.00 лв. – такса по чл.53 от ТДТССГПК
и 240.00 лв. – други разноски по изпълнително дело № 20195630400099 по описа на ДСИ при
РС-Харманли, като
прекратява производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА ответника Н.А.К., ЕГН:**********,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца ОП „Чистота”, ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр. Харманли,
ул. „Никола Петков” №1, представлявано от Директора Н.Ж.К.,
направените по делото разноски в размер на 27.60 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА ищеца ОП „Чистота”, ЕИК:0......, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли,
ул. „Никола Петков” №., представлявано от
Директора Н.Ж.К., на основание чл.78 ал.4 от ГПК, да заплати на ответника
Н.А.К.,
ЕГН:**********, адрес: ***, направените по делото разноски
в размер на 179.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
|
|