Р Е Ш
Е Н И Е № 260024
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр.Добрич 26.02.2021г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на четвърти февруари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.Стоева
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА........................................... и в присъствието на прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева...........т.д.№10
от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище
и адрес на управление-гр.***,партер,представлявано от В.В.С.-управител
срещу „***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление-гр.Д.,представлявано от управителя Л.К.Г.с цена на иска
сумата от 289 614,47 лв. и правно основание чл.55 от ЗЗД.В съдебно
заседание от 28.05.2019г. е допуснато увеличение на иска до сумата от 294 480,73 лв.
В исковата молба се излага
следното:
На 21.09.2017г. между ищцовото и ответното дружество е сключен договор за
строителство,съгласно който ответникът като изпълнител се задължава да извърши
СМР и ремонтни работи на обект“Фабрика за почистване на семена в землището на
общ.Добрич“-изработка,доставка и монтаж на метална конструкция.Съгласно
количествено-стойностна сметка общо дължими
за изработката са 110 427,10 лв.без ДДС.С включен ДДС общата
стойност на изработката възлиза на сумата от 132 512,52лв.Срокът на
договора е до месец октомври на 2017г.
Ищецът е изправна страна по
договора,като е изпълнил всички свои задължения за заплащане на цената-авансово
50 % при сключването му и окончателно плащане ,съгласно чл.5 ал.2 и ал.3 от
Договора за СМР.
След приключване на плащането ищецът
установил,че служителката му Д.В.
осчетоводява и заплаща на ответното дружество на големи суми по
неподписани от ищеца протоколи и издадени едностранно от ответника
фактури,неподписани двустранно.За тези плащания ищецът не е знаел,не е бил
съгласен и не е упълномощавал за това служителката си.Това наложило да подаде
три поредни жалби –от 05.11.2018г.,07.11.2018г. и 19.11.2018г.във връзка с
неправомерно извършените преводи на парични суми.Във фирмата на ищеца е
възложен и извършен одит,касателно извършените СМР и
разходваните за тях средства.
С Нотариална покана от 12.12.2018г. ответника е уведомен ,че бившата служителка на
ищеца неправилно е осчетоводила и превела по негова сметка недължими суми по
описаните в исковата молба фактури на обща стойност 289 614,47 лв.
Страните не са договаряли
допълнителни СМР,такива не са извършвани,а протоколите и фактурите не носят
подпис на ищеца или упълномощено от него лице.
Исковата сума се счита за
недължимо платена и по тези съображения се настоява съдът да осъди ответното
дружество да върне неоснователно
получените от него суми.
В допълнителната искова молба ищецът е навел твърдения за нищожност на
сключения между страните договор ,поради липса на съгласие,нееквивалентност на престациите и противоречие на сключения договор с добрите
нрави.
В постъпил в срок писмен отговор
ответникът оспорва основателността на предявения иск.
За извършването на СМР на
обекта,предмет на договора не е предоставена на ответника одобрена
проектно-строителна документация,както и строително разрешение.Възложената
работа се е осъществявала само по работни чертежи и схеми и по дадени от ищеца
указания.
За изграждането на обекта ищцовото дружество е ползвало целеви кредит от „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“,като при това всички плащания се следят стриктно от банковите
служители.Едва след като има разрешение за одобрение за плащане от страна на
банката по издадените от ответника фактури,възложителят предоставя същите за
осчетоводяване на счетоводната си фирма-счетоводна къща РАЛИЦА.Поради това
твърденията за неправилно осчетоводени фактури и превеждане на недължимо
платени суми не отговарят на истината.
Анализът на представените фактури
и приемателно-предавателни протоколи сочи,че те касаят други СМР,извън обхвата
на договора за изработка,доставка и монтаж на метална конструкция от
21.09.2017г.Това е наложено от факта,че ищецът в процеса на изработката
многократно променял инвестиционните си намерения,което довело до извършване на
други СМР ,извън посочените в договора.С извършването на плащанията ищецът е
признал доброто качество ,както и коректното количество на всички извършени от
ответното дружество работи,независимо от факта,че е пропускал умишлено
подписването на протоколите.
За периода 11.10.2017г.до
19.10.2018г.съгласно устни договорки между страните за допълнително извършени
СМР са издадени девет броя фактури,ведно с приемателно предавателни протоколи,а
не както е посочено в исковата молба –седем броя фактури.Като писмени
доказателства по делото липсват ф-ра
№242/11.10.2017г. и №285/29.06.2018г.
Подробно описаните в
приемателно-предавателните протоколи СМР са реално извършени,приети от
възложителя ,без претенции за качеството или количеството на свършената работа.
Осъществените до момента сделки по извършване на допълнителни СМР в
продължителен период от врече -11.10.2017г.до 19.10.2018г. са отразени в девет
броя фактури,ведно със съответните приемателно-предавателни протоколи,като
осчетоводяването на първичните документи и включването им в съответните
дневници регистри по ДДС от двете страни ,доказват по недвусмислен начин
съществуването на валидни договорни отношения между страните и след
изпълнението на договора от 21.09.2017г.Тези действия имат значение на признание
на задължението.
Липсата на подпис на ищеца върху
фактурите не означава,че посочените в тях суми са недължимо платени.Цитираните фактури
съдържат всички задължителни реквизити в съответствие с императивната норма на
чл.114 от ЗДДС.
Оспорва се получаването на
нотариална покана от 12.12.2018г.
Непредоставянето на одобрена
проектно-строителна документация от страна на ищеца по делото провокирало
ответника да пусне сигнали до различни
компетентни институции за нарушения ,които е установил в процеса на
строителството на процесния обект.В следствие на
извършените проверки и направените констатации се установило,че са налице
редица отклонения от одобрения инвестиционен проект.Това отклонение на
инвестиционните намерения на възложителя от одобрения инвестиционен проект
довело до ситуацията ,вместо да се сключват анекси към договора ,да се строи по
устни уговорки между двете дружества.
С тези мотиви се настоява
предявеният иск като неоснователен и недоказан да бъде отхвърлен.
С допълнителна искова молба ищецът
излага следното:
Прави се изменение на петитума на исковата молба ,както следва:
Ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от общо 294 480,73лв./увеличение на размера на иска от 289 614,47
лв.на 294 480,73 лв
Уточнява се ,че претенцията по
чл.55 ал.1 от ЗЗД произтича от недължимо платени суми по следните фактури:
1.Ф-ра №260 от 22.12.2017г.за сумата от
47 552,06 лв.по ППП от 20.12.2017г.
2.Ф-ра №265 от 14.02.2018г.за сумата от
39 736,92лв.по ППП от 13.02.2018г.
3.Ф-ра №278 от 30.04.2018г. за сумата от 45 667,54
лв.по ППП от 29.04.2018г.
4.Ф-ра №279 от 17.05.2018г.за сумата от
48 569,93лв.,с вписано основание-доставка на стенен панел със скрит монтаж
с гладка профилация
с цвят 9007/9002 графит за фабриката за почистване на семена
5.Ф-ра №292 от 25.07.2018г. за сумата от
51 629,48лв. по ППП от 24.07.2018г.
6.Ф-ра №298 от 25.09.2018г. за сумата от 49 219,69лв. по
ППП от 25.09.2018г.
7.Ф-ра №302 от 19.10.2018г. за сумата от
12 105,14лв. по ППП от 18.10.2018г.
Счита се ,че в случай че
удостоверяват сключването на търговски сделки ,описаните в исковата молба
фактури представляват нищожни търговски сделки,поради противоречие на добрите
нрави,липса на съгласие ,изразяващо се в липса на две насрещни покриващи се
волеизявления на страните,както и нееквивалентност на престациите.
Фактурите,описани от ищеца са
приети от лицето Д.В.,заемаща длъжност фактурист в
„АГРИВ- В“ЕООД,върху тях няма подпис ,а подписите положени срещу името В.С. в
ППТ от 20.12.2017г.;13.02.2018г.;24.07.2018г.25.09.2018г. и 18.10.2018г. не са
положени от управителя на дружеството,а печатите не са поставени от него.Д.В. е
предавала фактурите и протоколите към тях в счетоводното дружество,предоставящо
счетоводни услуги на ищеца,без знание и съгласие на управителя и без той да е
запознат с тези действия.Така фактурите са били осчетоводени.Всичко това е
направено от горепосочения служител при злоупотреба с права ,с цел да се
обогати неоснователно управителя на „***“,с когото В. е започнала любовна връзка.Тези действия
са без представителна власт и при злоупотреба с доверието на ищеца по делото.В.
без знанието и съгласието на управителя на ищцовото
дружество е съставила и предала в Отдел“Кредитна администрация“ на „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ пет броя нареждания за първоначално отпускане на средства по
инвестиционния кредит-посочени са сумите и датите на нарежданията.Всички тези
нареждания не са подписани от управителя и печатът не е положен от
него.Подписът му е имитиран от В.,а отпуснатите по тези нареждания средства са
ползвани за заплащане на сумите по фактурите,описани в исковата молба.Ползвайки
електронно банкиране,чрез техническо средство,находящо
се в офиса и служителката е превела сумите на ответника по делото.
При извършената проверка в края на
2018г. констатирайки неправомерните действия на В. управителят я е отстранил от
работа,а в последствие изпратил нотариална покана на ответника да върне
недължимо платените суми.През периода от 22.12.2017г.до 31.12.2018г. по
сметката на В. ***“са внесени над 100 000 лв.,което ищецът счита,че е част
от недължимо преведените на ответника от нейна страна суми,следствие от
злоупотребата със служебно положение.
С допълнителен писмен отговор
ответникът по първоначалния иск оспорва твърденията в допълнителната искова
молба.
Оспорва се твърдението,че
сключените сделки между страните са нищожни,тъй като противоречат на добрите
нрави,липсва съгласие и е налице
нееквивалентност на престациите.Счита се,че
сключените сделки са действителни,не противоречат на добрите нрави и е налице
еквивалентност на престациите по тях.
Обектът на ищеца е охраняем.Работниците на фирмата,извършваща СМР са допускани
до обекта само и единствено със съгласието на възложителя,което налага
извода,че няма как да бъде извършено нещо без негово знание,съгласие и
одобрение.СМР са извършвани със знанието на възложителя,според неговите
изисквания и предоставената от него работна документация.Не следва да се пропуска
и факта,че възложителят ежедневно осъществява контрол и наблюдава протичащия
строителен процес.Същият е бил наясно какво се извършва и какво се дължи.Налице
е умишлено избирателно представяне на доказателствата-не са представени фактури
№242/11.10.2017г. и №285/29.06.2018г.,като по отношение на тях няма
оспорвания.Това категорично доказва тезата за съществуващи договорни отношения
между двете дружества и за неоснователност на претенцията по първоначално
предявения иск.
Видно от Заповед №216 от 05.03.2019г.на
Кмета на Община Добричка,в ПИ с идентификатор ***в землището на с.Плачи дол е
започнато строителство на строеж „Фабрика за производство на мливо“.Изпълнена е
сграда ,представляваща Фабрика
за производство на мливо с административна част.Производствената част е
завършена.Монтирано е технологично оборудване.Административната част е на етап
довършителни работи.В заповедта е изписано,че строежът е собственост на
„АГРИВ-В“ЕООД и за него е издадено разрешение за строеж №83 от 08.02.2015г.За
строител е вписан ответникът по делото.От приложения договор е видно,че
страните се договарят за строеж на „Фабрика за почистване на семена“Още в
самото начало ищецът е знаел,че с изграждането на фабриката за почистване на
семена значително се отклонява от инвестиционния проект-това обяснява и защо не
е предоставена проектно-сметна документация от страна на ишцовото
дружество и защо след изпълнението на договора от 21.09.2017г.не са сключени
допълнителни анекси към него,а се е осъществявало строителство по устни
уговорки между двете дружества.
Липсва твърдение,че представените
фактури са подписани от В.С..Навежда се твърдение,че издадените фактури
отговарят на всички изисквания на чл.114 от ЗДДС.Осчетоводяването на фактурите
е равнозначно на признание
Налице са валидни договорни
отношения между страните и то за продължителен период от време.
Оспорва се твърдението,че
служителката Д.В. е представила без знание и съгласие на управителя на
дружеството необходимата документация пред обслужващата го банка.Независимо от
физическия вносител на документните служителите на банката са абсолютно
задължени да го информират и получат неговото съгласие и одобрение.Освен това
част от банковите услуги към ищеца включват уведомяването му с СМС за движението
по тях,за извършени плащания и постъпващи суми,което красноречиво доказва,че
твърденията в исковата молба не съответстват на действителната фактическа
обстановка.
Оспорват се и твърденията в
исковата молба,че е налице злоупотреба с доверие между назначената служителка в дружеството и
управителя му.Трудовите правоотношения не касаят облигационните отношения между
двете дружества.
Като основание за прекратяване на
трудовия договор със служителката В. е посочена разпоредбата на чл.328 ал.1,т.3 от КТ-намаляване на обема на
работа.Ако всички твърдения на ищеца по делото бяха верни,то адекватната мярка
би било дисциплинарно уволнение.
По делото е предявен насрещен иск от
ответника в производството с цена на иска сумата от 140 646,46лв.,с правно
основание чл.258 и сл.от ЗЗД и петитум за осъждане на ищеца по делото и ответник по
насрещния иск да заплати исковата сума,представляваща цена на изработката по ф-ра №309/25.11.2018г. и ф-ра
№320/01.02.2019г.
В насрещния иск се излагат
следните обстоятелства:
По договор за строителство от
21.09.2018г. ищецът по насрещния иск в качеството му на изпълнител по договора
е извършил СМР,представляващи изработка,доставка и монтаж на метална
конструкция върху разкрита строителна площадка в УПИ№013023,с начин на трайно
ползване-производствена база в землището на с.Плачи дол,общ.Добричка.Договорът
е коректно изпълнен от двете страни ,издадени са ф-ри №239/21.09.2017г. и
№252/28.11.2018г.,които са надлежно осчетоводени от двете страни-включени са в
дневниците за покупки и продажби на двете дружества,описаните в тях стойности
са отразени в справките декларации по ЗДДС ,ползван е данъчен кредит.
В процеса на строителството
възложителят многократно е променял инвестиционното си намерение,което е довело
до извършване на други СМР извън обхвата на договора.Възложителят определял
обема и спецификата на извършваната работа,предоставял работна документация
и/или давал указания какво точно иска и
как да бъде изпълнено.След изпълнение на СМР,последвано от седем дни период на
проверка на качеството и количеството на извършваните дейности и при липса на
протест следва плащането им.С извършеното плащане ответникът по насрещния иск е
признал доброто качество,както и коректното количество на всички ,извършени от
„***“ЕООД СМР,но умишлено е пропускал подписването на протоколите с цел заверка
на разходно оправдателната документация.
За периода от 11.10.2017г. до
19.10.2018г. ,съгласно устни уговорки между страните са издадени девет броя
фактури,ведно с приемателни протоколи.
Издаването на
фактурите,приемателно-предавателните протоколи,осчетоводяването им ,плащането им и липсата на протест,доказват
по недвусмислен начин съществуването на валидни договорни отношения между
страните и след изпълнението на договора от 21.09.2017г.
Видно от протокол
№25112018г.от 25.11.2018г.ищцовото дружество е извършило доставка и монтаж на
материали за изграждане на конструкция и затваряне на стени с гипсокартон,доставки на бетон и арматура за ограда от
бетонни блокчета,площадки,рампи,подливане,стени и бордове,доставка на материали
за ограда от бетонни блокчета и оградни пана,доставка и изграждане на кофраж за фундаменти
и зидария на ограда,доставка и изграждане на кофраж за други СМР,монтаж на мрежа
-оградно пано поцинковано.
За гореописаните дейности е
издадена данъчна фактура №309/25.11.2018г.,ведно с приемателно –предавателен
протокол от същата дата,на обща стойност 59 950,76 лв.с ДДС.Същата е
изпратена в оригинал на ответника с
нотариална покана на нотариус ***и е получена на 03.12.2018г. лично от В.С.
управител на ответника по насрещния иск.Плащането е с падеж
30.11.2018г.Документите не са върнати от възложителя с отказ за плащане,което
налага извода,че същият е приел и задължението си за плащане по предявените
разходно оправдателни документи,но към момента на предявяване на насрещния иск
плащане не е извършено.
Освен изграждането на фабриката за
почистване на семена,за която се оказало,че има строително разрешение за
фабрика за производство на мливо,по нареждане на възложителя е започнато
изграждане на склад и кантар,за което е представено строително разрешение
№4/19.01.2016г.Съгласно приемателно-предавателен протокол №01022019 от
01.02.2019г.ищцовото дружество е извършило доставка
на метални профили за изработването на метална конструкция,заготовки на метални
планки-плазмено нарязани,изработка на метална конструкция,кофражни дейности.
За гореописаните дейности е издадена данъчна фактура
№320/01.02.2019г.,ведно с приемателно –предавателен протокол от същата дата,на
обща стойност 80 695,70 лв.с ДДС.
Ищецът по насрещния иск прави
изявление искът да се приеме като връчване на така посочената фактура.
С оглед изложеното се настоява за
осъждане на ответника по насрещния иск да заплати стойността на описаните в
исковата молба СМР,допълнително фактурирани с описаните две фактури.
В срок по делото е постъпил отговор на
насрещна искова молба,в който се оспорват твърденията в исковата молба,както
следва:
Оспорва се твърдението ,че
ответникът многократно е променял инвестиционните си намерения,което е
наложило извършване на СМР ,извън
обхвата на договора от 21.09.2017г.
Оспорва се ,че между страните е
сключен устен договор за визирания от ищеца по насрещния иск период,който е
станал основание за издаването на деветте фактури-предмет на насрещния иск.Строителните
работи не са били нито възлагани,нито приемани от ответника възложител.
На 13.12.2018г. чрез нотариална
покана на нотариус ***П. е оспорено ,че
„АГРИВ-В“ЕООД дължи на ищеца сумата 289 614,47 лв.Д.В. никога не е била
упълномощавана да приеме и осчетоводи процесните
фактури.На място не е извършена работа за исковата сума,която да и одобрена по
количество и качество и по която ответникът да дължи плащане.Представените приемо-предавателни протоколи се оспорват от
ответника,както и твърдението,че
Протокол №25112018 от 25.11.2018г.доказва наличието на облигационни
отношения между страните.Ф-ра №309 от 25.11.
2018г.,със съпътстващия я приемно предавателен протокол е върната на „***“ЕООД
с нотариална покана на нотариус ***на 04.12.2018г.Никога не е признавано
задължение за плащане по тази фактура.
Оспорва се твърдението,че на ищеца
по насрещния иск са възлагани работи ,описани в насрещната искова молба,описани
в приемателно-предавателен протокол от 01.02.2019г.,на основание на който е
издадена ф-ра №320/01.02.2019г.След получаването на
насрещната искова молба и съпътстващата я фактура,на 15.02.2019г. чрез нотариус
***е оспорено вземането по тези два документа.На място няма открита строителна
площадка за изграждането на склад и кантар,както и че няма строителство на
такива обекти.
Описаните в насрещната искова
молба протоколи и фактури не удостоверяват сключена търговска сделка,а ако се приеме,че е налице такава,тя е нищожна,тъй
като противоречи на добрите нрави,липсва съгласие и е налице нееквивалентност
на престациите.
Приемането и осчетоводяването на
представените с насрещната искова молба документи е резултат от неправомерното
поведение на служителката Д. Влайкова,която е била на длъжност „фактурист“,като поради интимна връзка е злоупотребила с
доверието на управителя на дружеството,като е приела и предала за осчетоводяване
процесните фактури и съставила и предала в отдел
„Кредитна администрация на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД пет броя нареждания за
отпускане на средства по инвестиционен кредит. Подписът на ответника е имитиран от В.,а
отпуснатите по тези нареждания средства са ползвани за заплащане на сумите по
фактурите,описани в исковата молба.Ползвайки електронно банкиране,чрез
техническо средство,находящо се в офиса и
служителката е превела сумите на ответника по делото.
С допълнителна искова молба ищецът
по насрещния иск прави следните уточнения по делото:
Видно от Заповед №215 от
05.03.2019г.на Кмета на Община Добричка в ПИ с идентификатор №***в землището на
с.Плачи дол е започнало строителство на склад и кантар.В същата заповед като
възложител е посочен „АГРИВ-В“ ЕООД,а за изпълнител „***“ЕООД..Извършените
проверки и констатираните нарушения доказват,че има разкрита строителна
площадка за „Склад и кантар“,както и че е започнало строителството на тези
обекти.Това опровергава твърденията на ответника по насрещния иска,че на място
такива не съществуват.Описаните в ППП №01022019 СМР са извършени и сумата в
размер на 80 695,60 лв.се дължи.
Видно от Заповед №217 от
05.03.2019г.на Кмета на Община Добричка в ПИ с идентификатор №***в землището на
с.Плачи дол е започнало строителство на ограда,с посочени със същата заповед
възложител –ответника по насрещния иск и изпълнител „***“ЕООД.Описаните в
данъчна фактура №309/25.11.2018г. СМР са извършени и сумите се дължат.
С отговор на допълнителната
насрещна искова молба ответникът по нея уточнява следното:
Представените три заповеди на
кмета на Община Добричка са оспорени пред Административен съд гр.Добрич.Заповед
№215 от 05.03.2019г. е нищожен административен
акт.Категорично в имота няма строеж на склад и кантар.В оспорваната заповед
незаконосъобразно е посочено,че строител на склад и кантар е „***“ЕООД.
Поддържа се твърдението,че на
място не са извършени дейности по изграждане на склад и кантар,както и че
издадената фактура и ППП са оспорени с нотариална покана-акт№61 от
15.02.2019г.,връчена на 19.03.2019г.
Невярно е твърдението,че „***“ЕООД
е започнало строителството на „ограда“ със строител „***“ЕООД.
Заповед №217 от 05.03.2019г. е
нищожен административен акт.Тази заповед не може да удостоверява възлагане на
извършване на строителство,още по-малко да се твърди извършване на място на
СМР.
Ф-ра
№309 от 25.11.2018г. е върната с нотариална покана на изпълнителя на 04.12.2018г.,по нея никога не
е признавано плащане.
Не е вярно твърдението,че
инвеститорът е променял многократно инвестиционните си намерения.В такъв случай
би следвало да се сключи анекс към договора.Такъв не е сключван.
В съдебно заседание страните
поддържат позициите си в разменените между тях книжа.
Третото лице помагач не взе
становище по предявения иск.
Окръжният съд,като се запозна с
представените по делото писмени доказателства,свидетелските показания и
заключенията на допуснатите и изслушани първоначална и повторна строително
технически експертизи,приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните е сключен Договор
за строителство от 21.09.2017г.,по силата на който ищецът в качеството на
възложителя възлага на ответното дружество
извършването на СМР на обект Фабрика за почистване на семена в землището
на община Добрич/изработка,доставка и монтаж на метална конструкция/,като
обекта следва да бъде предаден в срок до месец октомври на 2017г.Не се спори
между страните ,че изградените в изпълнение на договора СМР са извършени от
изпълнителя и изцяло заплатени от възложителя на обекта.Съгласно чл.3 ал.3 от
договора при промяна в количествата на строително –монтажните работи между
страните следва да бъде сключен анекс към договора.Приложена е количествено
стойностна сметка за обект Фабрика за почистване на семена в землището на
община Добрич,удостоверяваща ,че договорената стойност на работите възлиза на
сумата от 132 502,52 лв.с ДДС.
След изтичане на срока на
сключения договор строителството е продължило.От изпълнителя са издадени ф-ра №260/22.12.2017г. за СМР по протокол от 20.12.2017г.,като
е представени и протокола за изпълнени СМР на стойност 47 552,06 лв.-с
ДДС,ф-ра №265/14.02.2018г.,съгласно протокол от
13.02.2018г. ,приложен по делото,удостоверява извършване на СМР на стойност
39 736,92 лв.с ДДС,ф-ра №278/30.04.2018г.
,издадена въз основа на Протокол от 29.04.2018г.,удостоверяващ извършени СМР на
стойност 45 667,54 лв.с ДДС,ф-ра №279/17.05.2018г.,ф-ра №292 от 25.07.2018г.,съгласно протокол от 24.07.2018г.
,с приложено протокол за извършени СМР на стойност 51 692,48 лв.,ф-ра №298/25.09.2018г.,съгласно протокол за извършени СМР
от 25.09.2018г.,приложен към фактурата,ф-ра №302/19.10.2018г.,съгласно
протокол за извършени СМР от 18.10.2018г.,приложен към фактурата,като всички
посочени приемателно предавателни протоколи не са подписани от възложителя
–ищец по делото,както и приложените фактури.Не се спори,че сумите по издадените
фактури са заплатени на ответното дружество,но се твърди,че това е станало без
знанието и съгласието на представителя на ищцовото
дружество,вследствие на злоупотреба с доверието му от страна на привлечената
като трето лице-помагач негова служителка-Д.В..Извършените плащания са действия
без представителна власт,което дава основание на ищеца да поиска връщането на
заплатените суми,като неоснователно получени.
На 05.11.2018г.с жалба от В.С. ***,сектор
Икономическа полиция за неправомерно извършените преводи и отправените му
заплахи от страна на представителя на ответника Л.***.В същия смисъл е и
подадената жалба от 07.11.2018г.
На 03.12.2018г. със Заповед е
прекратено трудовото правоотношение на Д.В.,считано от 06.12.2018.г.,поради
намаляване на обема на работа.
В изпълнение на задължението си за
представяне на поискани от съда документи и информация Банка Пиреос България е изпратила отговор от 11.06.2019г.,от
който е видно,че между „АГРИВ В“ЕООД и
банката е сключен договор за инвестиционен кредит№333/2017г. за целево финансиране на изграждането на
селскостопански сгради в с.Плачидол ,общ.Добричка за 1 000 000 лв.,по
силата на който паричните средства се предоставят в срок до 30.09.2018г.
Банката не е известявала ищеца по делото чрез SMS за извършваните разплащания.
Средствата са получавани след
отправяне от страна на ищеца на искане за плащане ,чрез нареждане за отпускане
на средства по кредита.Представени са пет нареждания за отпускане на
средства,придружени с разходнооправдателни документи,съответно
за сумата от 39 626,72 лв.-от 10.01.2018г.,за сумата от
54 606,64лв.-от 02.07.2018г.,за сумата от 38 056,28 лв.-от
30.04.2018г.,за сумата от 40 474,94лв. –от 18.05.2018г. и за сумата от
43 024,57 лв.-от 04.09.2018г.
Според заключението на
неоспорената съдебно графическа експертиза в представените пет броя нареждания
за отпускане на средства по инвестиционен кредит от посочените по-горе дати
ръкописният текст е изпълнен от Д.В.,а
подписите върху тях не са изпълнени от В.С.,а от Д.В. в опит да се възпроизведе
строежа на подписа на В.С..
Приета е съдебно икономическа
експертиза,според заключението на която в счетоводството на двете дружества са
осчетоводени процесните седем броя фактури,на обща
стойност 294 480,76 лв.Те са включени в дневниците за покупки в месеците,в
които са издадени,декларирани са пред ТД на НАП и по тях е ползван данъчен
кредит от ищеца по делото.Стойността им присъства в счетоводните баланси и
отчети за приходи и разходи за
финансовата 2017 и 2018г.
Да установяване на фактическата
обстановка по делото са изслушани свидетелски показания,както следва:
За обстоятелството как се е
водило счетоводството на ищцовото дружество е
разпитана св.*** Д.,счетоводител в счетоводна къща „Ралица“,с която ищцовото дружество е имало договор за счетоводно обслужване
през процесния период.Тя има информация за това,че в
имота на ищеца се строи база,за която строител е ответното дружество.Фактурите
във връзка със счетоводните разчети са били носени в счетоводната къща от
служителите на дружеството-фактурист и технически
секретар.Тя не е контактувала с В.С. по повод процесното
строителство,научила,че има проблем, когато я извикали в следствието.В
счетоводната къща се представяли всички фактури,с цел осчетоводяването им,те
съставяли и годишните финансови отчети.Справките декларации ,дневниците за
покупки и тези за продажби се разписвали от управителя С. ежемесечно.Разбрала е
,че се оспорват някакви фактури във връзка със строителството едва когато
започнали споровете-в края на 2018г.
От разпита на св.*** Д. ,която е
работила в дружеството на ищеца като
счетоводител,се установява следното:
Д. имала достъп до електронно
банкиране,предоставен й от г-н С.,по принцип тя осъществявала плащанията.Когато
имало неразплатени фактури и ако С. не можел да дойде в офиса,Д. му звъняла по
телефона и по негово нареждане разплащала фактурите.
По инвестиционния кредит на
дружеството се изисквало да се прикрепи към искането фактурата,въз основа на
която се иска разплащането,плащането става от заемната сметка ,а ДДС се
превежда от обикновената разплащателна сметка към заемната сметка.Без негово
разрешение няма как да стане разплащането.В конкретния случай след донасянето
на фактурите в офиса на дружеството от управителя му ,минавало известно време и
тогава се плащало.По същия начин се заплащало и на други фирми по повод на строителството-предмет на
спора.Свидетелката видяла строежа през лятото на 2018г.,когато я е завел самият
управител.Свидетелката също е разплащала по инвестиционния кредит по устно
нареждане на С..Става въпрос за последната разплатена фактура на ответното
дружество,преди свидетелката да напусне работа.
За обстоятелствата как е протичал
строителния процес в периода от края на 2017г.до ноември на 2018г. са разпитани
следните свидетели:
Св.*** показва,че между третото
лице помагач Д.В. и управителя на ответното дружество е имало интимна
близост,за което той споделил със С..Знае,че сега *** и В. живеят заедно.С.
му споделил за заплахите,отправени му от
*** и за това,че са договорили една сума,а сега излиза по-голяма.Свидетелят не
е бил пряко запознат с взаимоотношенията между страните,а само с това,което му
е споделено от С..
Св.В. *** показва,че той е бил на
обекта,тъй като там съвпадали като изпълнители.С. първоначално имал идея за
участие по европейска програма,но тъй като
европейските програми не позволяват такъв тип инвестиция ,той променил
инвестиционните си намерения и от планираната фабрика за производство на мливо
преминал към строеж на фабрика за почистване на семена.Началния етап на
строителството бил изпълнен от друга фирма,но поради допуснати грешки в
строителния обект,той декларирал
желанието си те заедно с ответното дружество да довършат обекта.Сменил
конструкцията от тип“ригел“ в тип „ферма“.Правилата
на строителството и начина на работа на обекта се определяли от ищеца по
делото.Основното договаряне било устно.Договаряли се единични цени,после следва
изпълнението,след което ищецът дава срок за проверка и при условие,че не е констатирал
нарушения или отклонения в строителните
норми,пристъпвал към плащане.През 2018г.започнало забавяне на плащанията.Работата
на строителната фирма на свидетеля била пряко свързана с тази на ответника по
делото.Основни проблеми при строителството били честата,почти ежедневна смяна
на инвестиционните намерения на възложителя.Той непрекъснато си променял идеите
относно конструкцията,външния вид на сградите и тяхното местоположение.Това
водело до големи затруднения в строителния процес.Единственият човек ,който
посещавал обекта бил г-н С..Рядко посещавали обекта конструкторите,нямало
редовна строителна документация.Няма как строителя да реши кое да
изгражда,всички промени по конструкцията на сградата са вследствие на решение
на възложителя.Кантарът не е изпълнен.Акт обр.16 не е
получен.Складът за зърно е започнат като строителство,изграден е бетонен
трафопост.За оградата нямало строителна документация,а за останалите построени
от свидетеля части от обекта е имало.Свидетелят бил консултант на обекта на
управителя на ищцовото дружество,той ежедневно искал
мнението му за това,което се случва на обекта.Съдът намира,че следва да
кредитира показанията на този свидетел,тъй като той е отлично запознат с
работата на обекта,която е била пряко свързана с неговата.
Св.И.,строител при ответника,
твърди,че на обекта нямало охрана,а след известно време имало СОТ.С. идвал
всеки ден на обекта,не е възразявал срещу строителството ,нито по качеството
му.Дори почерпил ,защото бил доволен.Потвърждава свидетелските показания на
св.В.*** относно това,че зърноприемната шахта е
изградена по настояване на ищеца вън от склада.Направили му и малък склад ,но
не го довършили.Първоначално отишли да строят административната сграда,големият
склад също бил готов,продължили с оградата.Свидетелят дава достоверни
показания,които са и незаинтерсовани,тъй като към
момента той е на работа в друга фирма.За ответника е изпълнявал длъжността
„Кофражист „ от 2016 г.до 2019г.
Разпитан е и св.***,който е
работил като фирма подизпълнител на същия обект.Според свидетеля представителя
на ищцовото дружество е идвал на обекта.За „Агрив В“ била изработена метална конструкция,но поради
липса на средства не била монтирана на място..Според свидетеля оградата е
довършена на място,те са монтирали части от нея.
Като доказателства по предявения
насрещен иск са представени следните доказателства:Ф-ра
№309/25.11.2018г. на стойност
59 950,76 лв.,Приемателно предавателен протокол от 25.11.2018г., и ф-ра №320/01.02.2019г. на стойност 80 695,70 лв.,Приемателно
предавателен протокол от 01.02.2019г.,които не са подписани от възложителя.
С Нотариална покана ,връчена на
03.12.2018г.ответникът по насрещния иск е поканен да заплати стойността на
издадената ф-ра №309/25..11.2018г. ,с падеж на
задължение до 30.11.2018г.
С нотариална покана до ищеца по
насрещния иск е оспорено възникването на
валидно облигационни отношения за изпълнение на СМР,описани по
видове,количества и единична цена,изброени в представения КП от
25.11.2018г.Поканата не е била връчена на дружеството ищец по насрещния иск,тъй
като не е намерен на адреса..Залепено е съобщение на входната врата на сградата,но
никой не се е явил в нотариалната кантора да получи поканата.Съгласно
удостоверяването адресът на дружеството е променен ,считано от 17.12.2018г. в
гр.Добрич.След служебна справка в сайта на ТР съдът установи ,че до вписването
на нов адрес на „***“ от 17.12.2018г. седалището и адресът на управление на
дружеството е било в гр.София,,бул.“Симеоновско
шосе“№№85,където е направен опит да бъде връчена нотариалната покана.Залепеното съобщение на входа на сградата е съгласно
правилото на 47 ал.2 от ГПК,което намира приложение и в нотариалните
производства.
С нотариална покана,също връчена
при условията на чл.47 от ГПК ищецът по насрещния иск е уведомен,че ответникът
по иска отправя възражение по смисъла на чл.301 от ТЗ срещу издадените фактури,предмет
на настоящия спор и кани дружеството да възстанови по сметка на ищеца
сумите,неоснователно получени от него въз основа на извършените без
представителна власт действия на третото лице помагач Д.В..Към момента на
удостоверяване на връчването е вписан нов адрес на управление на изпълнителя ,съгласно
вписване в ТР от 17.12.2018г.,поради което не може да се счете ,че така
адресираната покана,с дата на връчване от 22.01.2019г. е могла да достигне до
знанието на ищеца по насрещния иск.
С Нотариална покана от
15.02.2019г.,адресирана до действително вписаното седалище и адрес на
управление на дружеството изпълнител в гр.Добрич,ищецът по насрещния иск е
уведомен ,че не са съществували валидни облигационни отношения по отношение на
СМР ,предмет на приемателно предавателен
протокол от 01.02.2019г.,а и работите ,предмет на фактурата не са
извършени,поради което се отказва плащане на сумата и фактурата се връща.За тази покана няма данни
да е връчена на изпълнителя по договора.
Исковата молба е заведена в съда
на 15.01.2019г.,връчена е на ответника и ищец по насрещния иск на
22.01.2019г./очевидно в датата на връчване погрешно е посочена датата
22.01.2018г.,когато делото още не е било заведено/ и по този начин до знанието
на управителя на ищеца по насрещния иск е сведено противопоставянето от страна
на ответника по него,което е в смисъл,че същият не дължи сумите,предмет на
издадените фактури и настоява за връщането им като недължимо платени.
При тези доказателства съдът
намира,че валидно противопоставяне по отношение на сумите ,предмет на
фактуриране с първоначалния иск ищецът по насрещния иск е получил най-късно на 22.01.2019г.,с връчване на
исковата молба по делото.
Назначени
са две строително технически експертизи,първоначална и повторна.Според
първоначалната експертиза по приемателно-предавателните протокол са фактурирани
в повече работи от установените по фактурите с 2 482 лв.Не се констатира
несъответствие на вписаните видове работи в протоколите и тези извършени на
място.Единичните цени по Приемателно –предавателен протокол от 25.11.2018г. са
със завишение около 1,5-2% спрямо пазарните,но всичко е въпрос на договорка.Работите
по Приемателно –предавателен протокол от 01.02.2019г. са извършени,но се явява
разлика в повече от фактурите в размер на 27 423,41лв.Вещото лице не е
приело стойността на изработена метална конструкция за 18 403 лв.,но от
свидетелските показания по делото се установи,че конструкцията е изработена
,без да е монтирана на обекта.
Съгласно заключението на
повторната строително-техническа експертиза по делото разликите в цените по
акта от 25 .11.2018г.и измерените на място СМР е в размер на 4 348,90 лв.,без ДДС.Що се отнася до
протокола от 01.02.2019г.,основание за
издаване на ф-ра №320/01.02.2019г.констатациите на
това вещо лице са идентични с тези на вещото лице по първоначално изготвеното
заключение.На терена няма изградени склад и кантар .Няма проектна документация
за оградата,но тя е изградена на място.
Третата изслушана
строително-техническа експертиза не е възлагана на вещото лице във вида ,в
който е изготвена,а са поставени само допълнителните въпроси-да се уточни броя
на поставените в обекта колони,броя на платната и има ли пълнеж на
колоните,дали има окончателно обръщане на всички врати и прозорци и колко точно
е поставения гипсокартон.По тези съображения съдът не
коментира заключението й.
При така установените факти съдът намира от
правна страна следното:
По първоначалния иск:
Искът черпи основанието си от
разпоредбата на чл.55 от ЗЗД –получено без основание.Твърди се,че след
изчерпване на предмета на договора за СМР от 21.09.2017г.,не е възлагано
строителство на работите,фактурирани от изпълнителя с посочените седем фактури
и принадлежащите към тях приемателно предавателни протоколи,че извършените
плащания по фактурите са направени от лице без представителна власт,че веднага
при узнаване на извършеното плащане ищецът по първоначалния иск се е
противопоставил ,поради което не дължи плащане,а платеното без основание
подлежи на връщане като неоснователно получено.
Навеждат се твърдения за
нищожност на сключения договор,поради липса на съгласие ,нарушение на добрите нрави и нееквивалентност на престациите.
От всички свидетелски показания по
делото,както и от заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза
се установи,че плащанията са извършвани
от служителката и трето лице помагач по делото Д.В. ,въз основа на устни
разпореждания от страна на ищеца по делото-така показанията на св.*** Д.,която
твърди,че когато той бил зает давал инструкции на служителите си кои задължения
да платят,които те изпълнявали.Това,че служителката е имитирала подписа му не
рефлектира върху фактическите отношения между страните,а от свидетелските
показания на посочената свидетелка е установено,че така се е процедирало и в
други случаи.
Фактурите са осчетоводявани от
счетоводна къща „Ралица“ ,въз основа на сключен договор за счетоводно
обслужване,като всички фактури са се носели от служители на ищеца,а управителят
ежемесечно е подписвал справки-декларации по ДДС,дневници за покупки и продажби
и финансовите отчети на дружеството.Фактурите са осчетоводени и в двете
дружества,за тях ответникът е начислил ДДС,а ищецът е теглил ДДС.
Съгласно Решение №42/19.04.2010г.по
т.д.№593/2009г.на ІІ-ро ТО и Решение №30
/08.04.2011г.на ВКС по т.д.№416/2010г.на І-во ТО само
по себе си отразяването на фактурите в счетоводството на
дружеството,включването им в дневника за покупко-продажбите и ползването на
данъчен кредит по тях съставлява недвусмислено признаване на
задължението.Знанието за фактурите се установява по безсъмнен начин от
вписването им в дневниците за покупките и от това,че по тях е теглен данъчен
кредит в пълен размер.
Това осчетоводяване е продължило в
период от една година,без при това търговецът да оспори фактурите,издадени от
ответника по делото.Оспорването им е станало едва в края на 2018г.,когато била
освободена Д.В. и била пусната жалба в Икономическа полиция от управителя С.,където
за първи път се повдига въпроса за липсата на представителна власт на В. да
предаде фактурите за осчетоводяване и да заплати сумите по тях-така жалба от
19.11.2019г.
До този момент противопоставяне на
действията на третото лице помагач ,извършени без представителна власт не е
имало.Съдът приема,че такова противопоставяне е достигнало до знанието на
ответника по делото едва с получаване на нотариалната покана,връчена от
Нотариус В.*** на 07.03.2019г.Нотариалната
покана от 13.12.2018г. е адресирана в
гр.София ,на променения на 17.12.2018г.адрес на ответника по първвоначалния иск,следователно тя не е редовно връчена.За
противопоставянето ответникът е узнал и с връчването на исковата молба от
22.01.2019г.,което е най-ранния момент на узнаване.
Че ищецът не се е противопоставил
на извършването на работите може да се съди и от поведението му по време на
строителството.Св.***,И. и *** показват еднозначно,че управителят на ищеца е
бил на обекта,давал е задачи за изпълнение на строителите,многократно е
променял намеренията си ,с което те е следвало да се съобразяват и така до
ноември на 2018г.Винаги след като е преглеждал строителните работи и се е
консултирал относно правилното им извършване, ищецът е нареждал плащането
им.Дори е организирал „почерпка“ в знак на удовлетвореност от работата на
обекта.
Търговците следва да водят
работите си с грижата на „добрия търговец“,което предполага професионализъм,осторожност и познаване на своите работи.Тази грижа е
по-висока по интензитет от грижата на добрия стопанин ,съгласно правилата,уреждащи
гражданско правните отношения.Не представлява полагане на дължимата грижа на
добрия търговец незапознаване с действията на служител на дружеството,продължили
почти година ,на когото е предоставен електронен подпис ,с цел извършване на
разплащания по сделки, нито липсата на надзор върху счетоводната документация
на дружеството,свързана с плащането на средства по отпуснатия инвестиционен
кредит.Тези действия,дори и извършени без представителна власт са породили
правни последици,които обвързват ищеца.тъй като не е налице противопоставяне по
смисъла на чл.301 от ТЗ веднага след узнаване на сделките,които са сключени от
лицето без представителна власт.
Договорът не е нищожен поради
липса на съгласие,нито поради нарушение на добрите нрави или нееквивалентност
на престациите.Съгласието с извършените строително
монтажни работи следва да се изведе от поведението на ищеца по делото.Никоя от
страните по договора не е нарушила добрите нрави,нито в него се установяват
клаузи ,съставляващи нарушение на добрите нрави.Не се доказа и съществена нееквивалентност
на престациите-налице са несъществени разминавания
между вписаните в протокола стойности на извършените СМР и действително
измерените на място,при уговорката,че за обекта няма строителна
документация,заповедна книга и доказателства за количеството и вида на
извършените скрити работи.Договорът за изработка е неформален,няма пречка той
да бъде сключен и в устна форма.Право на поръчващия е да следи за изпълнението
на работата и при забележки по отношение на количеството и качеството на
извършеното да подаде възражения до изпълнителя,които следва да бъдат писмени и
да са достигнали до знанието му.Така съгласно разпоредбата на чл.264 от ЗЗД
поръчващият е длъжен да приеме извършената работа,като при приемането й да я прегледа и да направи всички възражения
за неправилно изпълнение.Ако не направи такива възражения работата се счита
приета.
По изложените съображения съдът намира,че
между страните има сключен макар и в устна форма договор за изработка за
периода от м.ноември на 2017 г.до октомври на 2018г.Платените суми не са
получени без основание от ответника по първоначалния иск и не подлежат на
връщане.Искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По насрещния иск:
По представените две фактури са
налице възражения на възложителя ,че не дължи стойността на СМР по приложените
протоколи.Още към момента на подаване на жалба до Икономическа полиция става ясно ,че ответникът по насрещния иск не
признава,че между страните са налице валидни облигационни отношения по
изброените в жалбата фактури.Независимо от това през месец ноември на 2018г. е
издаден протокол за приемане на допълнителни строително монтажни работи,за които
е издадена фактура №309/15.11.2018г.По така издадената фактура ответникът по
насрещния иск незабавно възразява с покана ,изпратена на ищеца по насрещния иск
на 04.12.2018г.Не следва да се възприема твърдението на ищеца по насрещния иск
,че не е получил поканата.Тя е била изпратена по адреса му на управление към
датата на подаването й,офисът на дружеството е бил посетен на 11.12.2018г. и е
залепено съобщение.Поканата се приема от съда като редовно връчена ,на
основание чл.47 от ГПК.
По фактура №320/01.02.2019г. също
е получено възражение от ответника по насрещния иск.На 19.03. 2019г. адв.К.Д.,упълномощена от ответника по делото е получила
нотариалната покана,с която ответникът по насрещния иск е възразил срещу
извършването на СМР по тази фактура.
Според експертното заключение на
място няма изградени склад и кантар-така констативна част на заключението на
повторната СТЕ.
При така установените факти
съдът намира,че за двете фактури,предмет на претенцията по насрещния иск не се
установява работите да са приети по надлежния ред от страна на ответника.Сумите
по нея се претендират на договорно основание,а предвид представените по делото
доказателства е видно,че договор за тези СМР между страните няма,те не са
приемани от възложителя и не подлежат на заплащане.
С тези мотиви следва да бъде
отхвърлен и предявения насрещен иск.
Предвид изхода на спора на
страните не се присъждат разноски,а те остават така ,както са направени от
страните по делото.
Водим от гореизложеното Окръжният
съд,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ЕООД,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление-гр.***,партер,представлявано от В.В.С.-управител иск срещу „***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление-гр.Д.,представлявано от управителя Л.К.Г.с цена на иска
сумата от 294 480,73 лв. и правно основание чл.55 от ЗЗД,като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ЕООД,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление-гр.Д.,представлявано от управителя Л.К.Г.срещу
„***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.***,партер,представлявано
от В.В.С.-управител насрещен иск с цена на иска
сумата от 140 646,46лв.,с правно основание чл.258 и сл.от ЗЗД за заплащане на извършени
строително монтажни работи по ф-ри №309/25.11.2018г. и 320/01.02.2018г.,като
неоснователен.
Решението е постановено при
участието на третото лице помагач Д.К.В. ЕГН **********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните .
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: