№ 1675
гр. Варна , 17.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501035 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба, подадена от С. Й. И. чрез адвокат Б.Д.
против определение № 260056 от 01.03.2021 г., постановено по гражданско дело № 1484 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Провадия, трети състав, с което е оставена без уважение
молбата по член 248 от ГПК, подадена от частната жалбоподателка за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство за разликата над 300
лева до претендирания размер от 1000 лева, както и за присъждане на разноски за
снабдяване с писмени доказателства в размер на 82 лева.
В частната жалба се излага, че съдът не е отчел факта, че по отношение на
претендираните земи към момента тече процедура по включването им в чертите на града и
пазарната им стойност е в пъти по-висока, респективно материалният интерес е по-голям.
Също така не е взел предвид, че делото е със значителна фактическа и правна сложност и
адвокатското възнаграждение не следва да се редуцира в зависимост от това, че
процесуалните действия на ответника са се ограничили само до подаване на отговор на
исковата молба. Поради това се иска атакуваното определение в отхвърлителната му част да
бъде отменено и молбата за присъждане на разноски да се уважи изцяло.
След като прецени данните по делото, съдът приема за установено следното:
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от С. К.
Т. и Д. Н. И. против С. Й. И..
В срока по член 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез
адвокат Б.Д.. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие от 18.06.2020
г., според който е уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лева.
С разпореждане № 2235 от 03.07.2020 г. съдът е указал на ищците да отстранят
нередовностите по исковата молба, като им е указал, че това следва да бъде сторено в
определения от закона срок.
1
С определение № 260082 от 13.10.2020 г. исковата молба е върната, а производството
по делото е прекратено на основание член 129, алинея 3 от ГПК поради неотстраняване в
срок на нередовностите на исковата молба.
Съгласно член 78, алинея 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Ответницата и пълномощникът са договорили заплащането на
възнаграждение за адвокатска защита по делото в размер на 1 000 лева и е отбелязано, че
сумата е изплатена в брой при подписване на договора. Също така се представени
доказателства за платени от ответницата 82 лева за снабдяването й с документи от
Агенцията по вписване и СГКК.
Направеното от ищците възражение за прекомерност на основание член 78, алинея 5 от
ГПК се явява основателно. Извършените от пълномощника на ответницата процесуални
действия са сведени до подаване на отговор на исковата молба, тъй като определението за
прекратяване на производството е постановено преди провеждането на открито съдебно
заседание. Отделно от това следва да бъде отбелязано, че значение за преценка за
прекомерност на адвокатското възнаграждение имат действително извършените от адвоката
действия по конкретното производство. Поради това възнаграждението на адвоката на
частната жалбоподателка следва да бъде определено по реда на член 9, алинея 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 3/4
от възнаграждението по член 7 алинея 2, точка 1 от наредбата, приложима съобразно
материалния интерес в размер на 71,90 лева, но не по-малко от 300 лева.
Въззивният съд намира, че следва да отбележи, че направеното в частната жалба
възражение, че първоинстанционният съд не е отчел факта, че по отношение на
претендираните земи към момента тече процедура по включването им в чертите на града и
пазарната им стойност е в пъти по-висока, респективно материалният интерес е по-голям, е
ирелевантно и правно неиздържано. Доколкото няма легално определение на понятието
„материален интерес“, практиката на съдилищата е константна, че под материален интерес
следва да се разбира цената на иска, определен към момента на неговото предявяване. Това е
размерът, върху който се дължат държавни такси, това е и размерът, по който се определя
минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение в случаите, в които се прави
възражение за прекомерност на същото.
Претенцията за заплащане на сумата от 82 лева за сторени разноски въззивният съд
също намира за неоснователна. В полза на страната се присъждат по реда на член 78 от ГПК
само сторени съдебно-деловодни разноски, тоест такива, които са направени в хода на
съдебното производство за държавни такси, разноски за свидетели и вещи лица, адвокатско
възнаграждение и които директно обслужват развитието на последното. Претендираните от
ответницата разноски в размер на 82 лева за снабдяване с писмени доказателства нямат
характер на съдебно-деловодни разноски и не следва да бъдат репарирани.
Поради това частната жалбата се явява неоснователна, следователно
определението в атакуваната му част следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на
Окръжен съд – Варна
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260056 от 01.03.2021 г., постановено по гражданско
дело № 1484 по описа за 2019 г. на Районен съд – Провадия, трети състав, с което е оставена
без уважение молбата на С. Й. И. по член 248 от ГПК за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение за настоящото производство за разликата над 300 лева до
претендирания размер от 1000 лева, както и за присъждане на разноски за снабдяване с
писмени доказателства в размер на 82 лева.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3