Решение по дело №3766/2019 на Районен съд - Ямбол

                                             Р Е Ш Е Н И Е

№260222/15.12.2020 г.                                      15.12.2020 година                        град Ямбол

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                     ХV - ти граждански състав

На 08.12                                                                                              2020 година 

В публично заседание в следния състав:                                               

   

Председател: Марина Христова

при секретаря Й.П.

като разгледа докладваното от съдия Христова

гражданско дело № 3766 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството по делото е образувано по  искова молба на „Кредитреформ България“ЕООД, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника П.С.Т., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2019 г. на ***РС.

В исковата молба се посочва, че на 09.02.2015 год. между праводателя на ищеца и ответника бил сключен договор за кредит  по смисъла на чл. 6 и сл. от ЗПФУР, който бил оформен съгласно разпоредбите на чл.  3 от ЗЕДЕУУ. Съгласно заявката и ОУ кредитът бил отпуснат  чрез банков превод по посочена сметка. Срокът за връщане на сумата бил 30 дни. Кредитополучателят не изпълнил задълженията си до настъпване на падежа. На 01.02.2018 год. бил сключен договор за прехвърляне на вземанията , по силата на който ищецът придобил вземанията към ответника по процесния кредит.Длъжникът бил уведомен на извършената цесия на 13.03.2018 год.   Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.

В депозирания отговор особения представител на ответника оспорва основателността на иска. Оспорва твърденията да е налице сключен договор за кредит. Липсвали доказателства за съставяне на електронни документи , за което излага съображения. Липсвали доказателства за действителното предаване на сумата. Не бил представен и в цялост договорът за цесия, поради което и не била доказана легитимацията на ищеца, включително упълномощаването му за връчване на съобщения по чл. 99 от ЗЗД. Иска се отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

Ответникът се представлява от назначен особен представител, чрез когото оспорва иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2019 год. на ***РС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът Т.  да заплати на заявителя исковите суми. В едномесечния срок от уведомяването си по реда на чл. 415 ГПК,  заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

По делото е представено копие от Договор за кредит от 09.02.2015 год., сключен между „4 финанс“ЕООД и П.С.Т. за сумата от 300 лв., при уговорен ГПР и фиксиран лихвен процент, със срок за погасяване 11.03.2015 год., или 30 дни. Посочено е, че общата сума, която следва да бъде върната по кредита е 357 лв. Приети са и ОУ към договора.

Представено е и платежно нареждане от 10.02.2015 год., с наредител „4 финанс“ЕООД  и получател ответникът за сумата от 300 лв. С писмо от 07.07.2020 год. „Банка ДСК“АД е посочила, че действително сумата е постъпила по разплащателна сметка с титуляр ответника, както и че същата е изтеглена от АТМ на 10.02.2015 год. с банкова карта на името на Т..

Ищецът е представил договор за продажба на вземанията/в заверено копие и оригинал за сверка в с.з./ сключен между него, в качеството на цесионер  и „4 финанс“ЕООД, в качеството на цедент, от 01.02.2018 год., по силата на който цедентът е прехвърлил и продал заедно с всичките им принадлежности вземанията срещу длъжници посочени в Приложение 1. Представено е и Приложение 1 към договора, в което  фигурира  и задължението на ответника по процесния договор. С пълномощно от същата дата цедентът е упълномощил цесионера с правата по чл. 99 от ЗЗД, включително и с правото да преупълномощава трети лица.

С уведомление от 05.02.2018 год. ответникът е уведомен за извършената цесия, като същото е получено лично от ответника на 13.03.2018 год..

По делото е назначена и изслушано заключението на СТЕ, вещото лице по която е посочило, че  на интернет страницата на „4 финанс“ЕООД е извършена регистрация на П.С.Т. и е създаден профил на същото лице. От същия профил е направена заявка за сключване на договор за кредит № ***. На П.Т. е предоставена преддоговорна информация по ЗПФУР. Бутонът „подпиши“ е натиснат при сключване на договора от профила на Т..  Преди сключване на договора ответникът е предоставил информация удостоверяваща самоличността му.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявения  иск е чл. 422 ГПК.

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а на ответника да доказва плащане, респ. основания за недължимост на сумата.

В процесния случай между страните са спорни всички обстоятелства.Вземането  на ищеца произтича от договор за кредит, разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, чието сключване е допустимо по силата чл.6 от ЗПФУР. Съгласно последния, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние-едно или повече. Съгласно §1 т.1 от ДР на ЗПФУР, "финансова услуга" е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги. Чл.18  ал.1 от закона изисква доставчикът на финансови услуги от разстояние да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя;  спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Според ал.2 за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления-Законът за електронния документ и електронния подпис. Ал.3 урежда,  че преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Горепосочените обстоятелства според съда се доказаха безспорно от приетата и неоспорена СТЕ, изготвена от лице разполагащо със съответните знания и компетентност. Ето защо възражението за липса на сключен договор за кредит по реда на ЗПФУР се преценява като неоснователно. Безспорно се установи и предаване на сумата по договора , посредством посочена от ответника банкова сметка- ***не и получената от „Банка ДСК“АД информация. Достатъчен за доказване изправността на кредитодателя е факта на предаване на сумата, като ирелевантно е дали кредитополучателят е усвоил същата, кога и за какво.

На следващо място съдът приема, че между стария кредитор на ответника и ищеца е бил сключен валиден договор за цесия, който е надлежно съобщен на длъжника, посредством уведомление по реда на чл. 99 от ЗЗД, изходящо от цесионера, в качеството му на пълномощник на цедента и достигнало до длъжника на 13.03.2018 год.,като последния факт не е и оспорен.

С оглед на всичко изложено до тук и предвид липсата на твърдения и ангажирани доказателства за заплащане на сумата от 300 лв. – главница по договора, съдът приема, че искът е основателен и следва да бъде уважен в пълния си предявен размер.

Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. В този смисъл в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в пълен размер от 75 лв.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК ищецът  има право на разноски за настоящата инстанция в размер на 624, 84 лв. – заплатена държавна такса, депозит за особен представител и вещо лице/199, 84 лв./ и юрисконсултско възнаграждение , изчислено в размер на 100 лв., минимума, предвиден в чл. 25 от НЗПП.

 

         Водим от гореизложеното, Я Р С

                                                    Р  Е  Ш  И  :

 

    ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.С.Т., ЕГН **********  дължи на „Кредитреформ България“ЕООД, ЕИК ***  сумата от 300  лв. – главница по договор за кредит от 09.02.2015 год., ведно със  законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.07.2019  г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА П.С.Т., ЕГН **********  да заплати на „Кредитреформ България“ЕООД, ЕИК *** , сумата от 75  лв. - разноски  в заповедното производство, както и разноски за настоящата инстанция в размер на 624, 84   лв.

                                                                                                                                         

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: