Р Е Ш Е Н И Е
№ 1946
гр. Пловдив, 29.10.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, ХXVIIІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като
разгледа адм. д. № 1778 по описа на
съда за 2020 г., докладвано от съдия
Вълчев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.145 от АПК във вр. чл.186 ал.4 от ЗДДС.
Образувано по жалба на „КАН 55“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Речна“ № 2, представлявано
от управителя Н.И.М., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-355-0032541/24.06.2020 г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, на първо
място, че обжалваната заповед е нищожна, тъй като не е издадена от компетентен
орган. Излага съображения, че обжалваната ПАМ е неправилна и незаконосъобразна,
поради несъответствие с целта на закона, липсата на убедителни мотиви, които да
обосноват основателността на ПАМ, на тежестта на извършеното нарушение и
продължителността на срока й, което препятства възможността на съдебен контрол.
Иска се прогласяване за нищожност, алтернативно, отмяна на ЗНПАМ като
неправилна и незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител, като с писмено становище
поддържа жалбата и излага доводи по съществото на спора. Не претендира
разноски.
Ответната страна - Началник отдел “Оперативни
дейности” гр. Пловдив в ЦУ на НАП, представлявано от юриск. А., който оспорва
жалбата, по доводи изложени в представеното по делото становище. Моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК
и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените
становища прие за установено следното:
На жалбоподателя е издадена ЗНПАМ № ФК-355-0032541/24.06.2020
г. на началник отдел „ОД“ в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, за това, че на 21.06.2020 г.
в 11:15 ч, при извършена проверка в търговски обект по смисъла на параграф 1 т.41
от ДР на ЗДДС – кафе-аперитив, находящ се в гр. Асеновград, ул. „Речна“ № 2, стопанисван
от „КАН 55“ ЕООД, с ЕИК *********, е установено, че при извършана контролна
покупка на 1 брой минерална вода, 1 бр. клуб сандвич луканка, 1 бр. клуб
сандвич пилешко и 1 бр. чай, на обща стойност 10.80 лв., платен в брой от Т.В.Й.
- проверяващ, преди легитимация, като парите са приети в брой от В.К. –
сервитьор, не е издаден фискален касов бон, нито касова бележка от кочан с
ръчни касови бележки. За така извършената покупка е издаден нефискален бон –
бележка от нефискален принтер. От тези констатации при проверката те достигнали
до извода, че дружеството, в качеството си на задължено лице по чл.3 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, не е спазило реда за
издаване на съответни документи за продажба, издадени по установения за
продажби ред. Органите по приходите приели, че то се доказва и от установеното
наличие на положителна касова разлика в размер на 165.70 лв. между наличните
пари в касата и тези, маркирани във ФУ. Констатациите от проверката са
обективирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0032541/21.06.2020г..
Предвид констатациите, административният орган приел, че дружеството е нарушило
разпоредбите на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с
чл.118 ал.1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл.186 ал.1 т.1 б.
"а" от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за прилагане
на принудителна административна мярка: -
запечатване на търговски обект –– кафе-аперитив,
находящ се в гр. Асеновград, ул. „Речна“ № 2, стопанисван от „КАН 55“ ЕООД, с
ЕИК *********, и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни. Заповедта е
връчена на 30.06.2020 г. лично на представляващия дружеството – М., като в
законоустановения 14 – дневен срок е упражнено и правото на жалба пред Административен
съд – Пловдив.
По административната преписка, освен посочените
по-горе документи са приложени: - Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г.; опис на
паричните средства в касата към момента на извършване на проверката към ПИП №
0032541/21.06.2020 г.; фискални бонове и дневен отчет; различни декларация.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл.149 ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство
е Заповед за налагане на ПАМ № ФК-355-0032541/24.06.2020 г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект. Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган – в кръга на неговите
правомощия, съобразно разпоредбата на чл.186 ал.3 във връзка с ал.1 т.1 от ЗДДС
и на основание заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на
НАП, в съответната писмена форма и необходимите реквизити, което го прави
валиден. При издаването на заповедта от административния орган не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена
форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на
органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на
ПАМ, срок и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган. В същата са посочени фактическите и правни основания за
издаването й, като в случая принудителната административна мярка е наложена на
основание чл.186 ал.1 т.1 б."а" от ЗДДС. В този смисъл съдът приема,
че оспорената заповед отговаря изцяло на изискванията на чл.59 ал.2 т.4 от АПК.
В този смисъл е неоснователно възражението на жалбоподателя за нищожност на
оспорения акт, поради липса на компетентност у издателя й.
Оспорената заповед е издадена в нарушение на
материалния закон и целта на закона, при което са налице отменителните
основания по смисъла на чл.146 т.4 и т.5 от АПК. Основанието за налагане на
принудителната административна мярка и нейната продължителност са мотивирани от
решаващия орган с това, че с констатираното нарушение се засяга утвърденият ред
на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от
лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за
проследяване на реализираните обороти. Посочено е, че издаването на фискални
бележки, задължителните реквизити, които същите следва да съдържат, правилното
отчитане на ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на
изискуемите по закон документи в търговския обект, издавани от или във връзка с
ФУ, както и предаването на данни по чл.118 от ЗДДС, са все нормативно
установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговските
обекти, които следва да се изпълняват при съответните предпоставки.
Административният орган е приел в мотивите си, че така извършеното деяние
демонстрира поведение на лицето, насочено срещу установената фискална
дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел
спазването на данъчното законодателство. Изложено е, че ПАМ ще гарантира, че
всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи,
както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички
реализирани обороти. Мотивирано е, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува
възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят
значителни и трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на
държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до
неправилно определяне на дължимите налози. Нормата на чл.186 ал.3 от ЗДДС
предвижда, че принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Следователно, заповедта, като индивидуален административен акт, следва да
отговаря на изискванията по чл.59 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.186 ал.1
т.1 б."а" от ЗДДС във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. " В нормата на чл.118 ал.1 ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен
бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът
за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ
за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства. По силата на чл.3 ал.1 от Наредбата всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.187 ал.1 от ЗДДС
при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 ЗДДС се
забранява и достъпът до обекта. В конкретния случай, съдът намира, че е
безспорно установено в проверявания обект да е извършена продажба на стока, за
която да не е издадена фискална касова бележка. Безспорно по делото е
установено, че Й. и неговият колега П.И. се извършили проверка на обект – кафе-аперитив,
находящ се в гр. Асеновград, ул. „Речна“ № 2, стопанисван от „КАН 55“ ЕООД, с
ЕИК *********, както и, че са предали 10.80 лв. на сервитьора В.К., а тя не им
е издала фискален бон. Горното се потвърждава и от представения по делото опис
на паричните средства в касата към момента на проверката, в който е отбелязано
от К., че „… не е пуснат касов бон“. Преценката
за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с
характера й, във всяка една от хипотезите на чл.186 ал.1 от ЗДДС. Мярката
запечатване на търговски обект в случаите по чл.186 ал.1 т.1 б."а" от ЗДДС има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя. Изводът, че съществува такава
възможност нарушителят да извърши друго административно нарушение, следва да е
мотивиран и обоснован. В конкретният административен акт, изложените мотиви в
тази насока са общи и не са съобразени с конкретните факти, а именно:
неиздаване на касова бележка за извършена продажба на стоки – 1 брой минерална
вода, 1 бр. клуб сандвич луканка, 1 бр. клуб сандвич пилешко и 1 бр. чай, на
обща стойност 10.80 лв., както и с обстоятелството, че констатираното нарушение
е първо за лицето. Поне по преписката
липсват данни за извършено друго такова нарушение. В този смисъл изложените
мотиви в заповедта, за настъпване на значителни и трудно поправими вреди за
фиска – съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния
субект, не съответстват на обективно установените факти и на необходимостта за
налагане на процесната ПАМ. Принудителната административна мярка трябва за
всеки конкретен случай да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Целите
на закона се постигат чрез спазване на основните принципи, общите и специални
правни норми за поведение, поради което е необходимо пълно и всестранно
обсъждане на фактите за всеки конкретен случай, тъй като само по този начин
може да се установи дали издаденият административен акт преследва законна цел,
дали намесата в правата и свободите на засегнатите лица е пропорционална на
преследваната цел и дали е спазен справедлив баланс между обществения интерес и
интереса на индивида.
На следващо място, административният орган се е
позовал и на местоположението на обекта, а именно: - на комуникативно място в
гр. Асеновград, в близост до училище, градската градина и др., даващо
възможност за реализиране на високи обороти, вида на обекта – кафе-аперитив с
капацитет от 30 места за консумация на открито и 3- - на закрито, предлаганият
богат асортимент – безалкохолни (топли и студени), и алкохолни, както на
различни видове предястие, салати,у сандвичи, десерти, с широк диапазон на
цените, с работно време – без почивен ден. Този извод, освен че е неясен, е
и недоказан - в случая не са ангажирани доказателства нито за размера на
реализираните приходи, нито за множеството клиенти, нито по какъв начин
големината на обекта и разнообразието на предлаганите стоките са обвързани с
реализирането на значителни обороти.
И най-сетне, предвид факта, че това нарушение е първо,
следва да се посочи, че липсват представени каквито и да било доказателства, в
т. ч. и цитираните АУАН, че дружеството е извършвало и други такива нарушения,
което е предпоставка съдът да формира извод, съдът намира, че изцяло
несъответстващ на данните по преписката, е изводът на административния орган,
че "срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на
търговеца".
Останалите изложени в заповедта мотиви във връзка със
срока за запечатване на обекта представляват бланкетна, обща фразеология,
поради което по никакъв начин не са в състояние да обосноват каква трябва да
бъде продължителността на запечатването. Всичко това налага извод, че избирайки
необосновано висока продължителност на срока на действие на принудителната административна
мярка, административният орган е нарушил изискването на чл.6 ал.5 от АПК да се
въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими
с преследваната цел. А вредите за търговеца безсъмнено ще бъдат свързани, както
с пропуснати имуществени ползи от продажбите в 14-дневния период на запечатване
на обекта, в който са налични хранителни стоки, така и с необходимостта от
принудителното излизане в отпуск на работещите в него служители. При тази
необоснованост на продължителност на срока се засяга съществено правната сфера
на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защита на обществения
интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Предвид
гореизложеното, съдът счита, че така наложената принудителна административна
мярка по чл.186 ал.1 т.1 б."а" от ЗДДС за нарушение на чл.3 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 година на Министъра на финансите си поставя цели,
противоречащи на законоустановените цели на административната принуда, поради
което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
При този изход на спора и предвид претенциите на ответника
за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК
Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на ПАМ № ФК-355-0032541/24.06.2020
г. на началник отдел „ОД“ в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, с която се разпорежда
запечатване на търговски обект – кафе-аперитив, находящ се в гр. Асеновград,
ул. „Речна“ № 2, стопанисван от „КАН 55“ ЕООД, с ЕИК *********, и забрана за
достъп до него за 14 дни.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: