Мотиви към Присъда № 260025/06.11.2020 год. постановена по НОХД № 111/2020 год. по описа на ЯРС:
ЯРП е
предявила обвинение против подсъдимия И.В.А. *** за престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1,
т.3 от НК и подсъдимия Ю.И.Ч. ***
за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
чл.28, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В съдебно заседание участващият
по делото прокурор поддържа предявените обвинения срещу подсъдимите, като изразява становище, че от събраните в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства, както и от направените самопризнания от подсъдимите се
установи фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт. По отношение на наказанията,
които следва да бъдат наложени на подсъдимите, представителят на държавното
обвинение пледира на подсъдимия Ю.Ч. да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер на шест месеца, което да изтърпи ефективно, при първоначален
общ режим и на подсъдимия И.А. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в
размер на шест месеца, което да бъде отложено за изтърпяване.
Подсъдимият И.В.А. участва лично
в съдебно заседание и с назначеният му от съда служебен защитник – адвокат от
АК – гр.Ямбол. Същият по реда на чл.371, т.2 от НПК заяви пред съда, че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му моли
съда при определяне на наказанието на подзащитния му да приложи разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.2, б.„б“ от
НК, като пледира да му бъде наложено наказание пробация.
Подсъдимият Ю.И.Ч. участва лично в съдебно заседание и с
назначеният му от съда служебен защитник – адвокат от АК – гр.Ямбол. Същият по
реда на чл.371, т.2 от НПК заяви пред съда, че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти. Защитникът му моли съда при определяне на
наказанието на подзащитния му да приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
Съдът, на основание чл.373, ал.2
от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелката М. И. И. от гр.Я.
е управител на фирма „Колерия“ ЕООД. Във връзка с осъществяваната от дружеството дейност същата
притежава хранителен магазин, находящ се в гр.***, в двора на къщата, в която
живеела. На 27.07.2019 г. около 22.30 ч. свид. И. напуснала обекта, като
оставила отключена входната вратата на магазина.
На 28.07.2019 г. около 02.00
часа подсъдимите И.В.А. и Ю.И.Ч.,*** се разхождали в района на турската махала
в гр.***, находящ се на ул***“ подсъдимите забелязали магазина, който се
намирал в двора на къщата и решили да влязат в него, за да вземат каквото
намерят. Прескочили оградата на имота, влезли в двора на същия и през
незаключената входна врата на магазина влезли в последния. Забелязали, че вътре
има метално чекмедже за касов апарат, заедно с монетник в него и решили да го вземат. Подсъдимият А.
издърпал металното чекмедже за касовия апарат, заедно с монетника и ведно с
намиращата се вътре сума в размер на 300 лв. ги взел и подал на подсъдимия Ч..
По обратния път с отнетите вещи, собственост на „Колерия“ ЕООД с управител М.И.
подсъдимите напуснали хранителния магазин и се отправили към ромската махала на
гр.Ямбол. По пътя подсъдимите си разделили паричните средства по равно - по 150
лв. за всеки, които по-късно похарчили за храна, като металното чекмедже за
касов апарат, заедно с монетника останали у подсъдимия.А..
Сутринта на 28.07.2019 г.,
след като свид. И. посетила магазина си установила, че от там е била извършена
кражба на горепосочените вещи и подала сигнал до РУ-Ямбол за установяване
извършителя на деянието.
Вследствие проведените ОИМ извършителите били
установени, а именно подсъдимите И.В.А. и Ю.И.Ч., като подсъдимият А. с
протокол за доброволно предаване от 26.08.2019 г. предал 1 бр. метално чекмедже
за касов апарат, с монетник на полицай при РУ-Ямбол. С разписка от 27.08.2019
г. вещта била върната на собственика й.
От изготвената оценителна експертиза се установява, че
общата стойност на вещите, собственост на ,,Колерия“ ЕООД с управител М. И. И.
от гр.Ямбол - метално чекмедже за касов апарат, заедно с монетник на стойност
28 лв. и парична сума в размер на 300 лв., възлиза на 328 лв.
Видно от приложените удостоверения за раждане подсъдимите
Ю.И.Ч. и И.В.А. са били непълнолетни към момента на извършване на деянието.
От приложената по делото справка за съдимост на И.В.А.
е видно, че е неосъждан.
От приложената по
делото справка за съдимост на подсъдимия Ю.И.Ч. е видно, че с присъда № *** по НОХД
№ *** на ЯРС, влязла в сила на 12.07.2019 г., на основание чл.195, ал.1, т.3,
т.4, т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 вр. вр. чл.28, ал.1 и чл.58а,
ал.1 от НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода, което на основание
чл.69, ал.1 вр. чл.66, ал.1 от НК е отложено от изтърпяване за изпитателен срок
от две години. С оглед на това осъждане, подсъдимият Ч. е действал в условията
на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като е осъществил деянието,
предмет на настоящото дело, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление.
При така установената фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият Ю.И.Ч. е осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъпление по престъпление по чл.195, ал.1, т.7
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
чл.28, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, а подсъдимият И.В.А. е е осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъпление по престъпление по
чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 28.07.2019
г. около 02.00 часа в гр.Я., от хранителен магазин, находящ се на ул***, в
съучастие помежду си, действайки като съизвършители, са отнели чужди движими
вещи – 1 бр. метално чекмедже за касов апарат, заедно с монетник на с-ст 28 лв. и парична сума в размер на 300 лв.,
всичко на обща с-ст 328 лв., от владението на собственика им „Колерия“ ЕООД с
управител М. И. И. от гр. Я., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвоят, като макар и непълнолетни са могли да разбират свойството и
значението на извършеното и да ръководят постъпките си, като за подсъдимия Ч.
деянието е извършено в условията на повторност и не представлява маловажен
случай.
Авторството на деянието, предмета
на кражбата и начина на извършването й са безспорно доказани от обясненията на
подсъдимите Ю.И.Ч. и И.В.А., дадени по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и от
показанията на разпитания по делото в хода на досъдебното производство свидетели
М. И. И. и А. И. Н., които се кредитират изцяло от съда като логични,
последователни и безпротиворечиви, както и от приложените по делото писмени
доказателства. При определяне стойността на вещите, съдът кредитира напълно
заключението на вещото лице, съставило оценителната експертиза, като обективно
и компетентно.
От обективна страна подсъдимте са
извършили деяние, което осъществява признаците от
състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като
вземайки вещите от мястото, на което са били оставени – магазина в гр.*** собственост на „Колерия“ ЕООД, стопанисван
от свид. М. И. и
отнасяйки ги със себе си, са извършили действия по прекратяване владението на свид. И. върху тях и
установяване на свое такова. Т.е., безспорно, в случая е налице прекратяване
владението на свид. И. върху
вещите, което е настъпило вследствие деянието на подсъдимите и при липсата на съгласие за това от страна на
обственика им.
От събраните доказателства се
установява, че подсъдимите са осъществили деянието в съучастие, като всеки един
от подсъдимите при осъществяване на своята проява е съзнавал, че участва в
изпълнението на престъплението, в постигане на общата цел за отнемане на вещите
от пострадалата, както и са съзнавали участието на другия в осъществяването на деянието. Поради което съдът намира, че в
процесния случай действително се касае за съизвършителство по смисъла на чл.20,
ал.2 от НК по отношение и на двамата подсъдими.
Не на последно място следва да се отбележи,
че деянието,
извършено от подсъдимите
не представлява маловажен случай, с оглед както на обществената опасност на
деянието, която е висока, предвид обстоятелството, че се засягат пряко
обществени отношения, свързани с правото на собственост, високата динамика на
този вид престъпления, така и с оглед стойността на предмета на посегателство, както
и обществената опасност на подсъдимия Ю.Ч., предвид данните, съдържащи се в справката за съдимост, а именно, че е осъждан за други престъпления против собствеността. В
резултат на изложеното по-горе, първоинстанционният съд приема, че в процесния
случай не е налице хипотезата на чл.93, т.9 от НК, т.е. че не е налице
„маловажен случай” на престъплението, чийто автори са подсъдимите. Всичко това
квалифицира извършеното инкриминирано деяние по отношение на подсъдимия Ю.Ч. и по т.7 на ал.1 на чл.195 НК.
От субективна страна подсъдимите
са действали с пряк умисъл при осъществяване на деянието, тъй като са
съзнавали, че лишават досегашния собственик на вещите от фактическата му власт
върху тях, предвиждали са преминаването им в тяхната власт и пряко са целели
установяването й. Предмети на деянието са чужди движими вещи с определен
паричен еквивалент към датата на отнемането им. Фактическата власт върху тях е
била упражнявана от собственика им – свид. М. И. и е била прекъсната с
отнемането от владението им, а подсъдимите са установили своя фактическа власт
при липса на съгласие на собственика на вещите за отнемането им.
Относно вида и размера на наложените наказания, съдът взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимите И.В.А.
и Ю.И.Ч. престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години.
При определяне на наказанията за извършеното престъпление от подсъдимите, съдът
отчете направените самопризнания от подсъдимите относно фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, както и изразеното разкаяние за
постъпката им, а от друга страна отчете високата степен на обществена опасност
на извършеното деяние, обуславяща се от високата динамика на този вид
престъпления към настоящия момент в страната, както и обстоятелството, че подсъдимият
Ч. е бил осъждан за други престъпления против собствеността. Предвид това и с
оглед императивния характер на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът
наложи на подсъдимите наказания при условията на чл.58а от НК. Съдът наложи на
подсъдимите Ю.Ч. и И.А. наказание при условията на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, като им определи наказание от девет месеца лишаване от свобода, което
намали с една трета и им наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.
Предвид това, че подсъдимият Ч. е осъждан на наказание лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, то съдът счита, че не са налице условията за
прилагане на института на условното осъждане и наложеното му наказание следва
да се изтърпи от него ефективно, като с оглед разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, съдът
постанови наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Съдът прецени,
че по отношение на подсъдимия И.А. са налице условията за прилагане на
института на условното осъждане, предвид това, че същият не е осъждан на
наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер и наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода, както и за поправянето на
последния не е наложително да изтърпи наказанието, поради което и на основание чл.69,
ал.1 вр. чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наложеното му
наказание за срок от две години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила. С така наложените наказания на подсъдимите, съдът счита, че биха се
постигнали целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Граждански иск по делото не бе
предявен.
Тъй като обвинението бе доказано,
съдът осъди подсъдимите И.В.А. и Ю.И.Ч. да заплатят направените по делото разноски, от които 100.80 лв. в
полза на републиканския бюджет по сметка на ОД МВР гр.Ямбол, като всеки един от
тях да заплати по 50.40 лв.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: