Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С., 03.06.2020 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в публичното заседание
на двадесети май две хиляди и двадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: И.Г.
ВАНЯ ИВАНОВА
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д.
№ 186 по описа за
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 59 от 23.12.2019 г. по
гр. д. № 00378/2019 г. Етрополският районен съд е осъдил Б.Г.Л. да заплаща на пълнолетното
си учащо във висше учебно заведение дете И.Б.Г. месечна издръжка в размер на
160 лева, считано от подаване на исковата молба на 27.09.2019 г. до настъпване
на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлил иска за
разликата до пълния му предявен размер от 250 лв. месечно.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство с доводи за неговата неправилност. Жалбоподателят излага
възражение, че изводът на районния съд за възможност да заплаща издръжка без
особени затруднения в определения размер е направен при неправилна оценка на доказателствения материал. В тази връзка се сочи, че съдът
не е съобразил, че ответникът сам се грижи за себе си и за болната си майка, и
че освен личните си доходи, не може да разчита на ничия друга помощ.
Жалбоподателят сочи, че за разлика от него, майката на ищеца няма никакви
разходи по заплащането на кредити, и би могла при възникнала нужда да изтегли
кредит, с който да му помогне. Сочи, че
ищецът може да разчита и на помощта на своите баба и дядо, с които живее
в едно домакинство. Настоява обжалваното решение да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което исковата претенция се отхвърли. Алтернативно е
отправено искане за намаляване на размера на присъдената издръжка до възможния
му минимум.
В срока за отговор ответницата по въззивната
жалба е подала възражение, с което оспорва жалбата и настоява обжалваното
решение да бъде потвърдено. Сочи, че изводът на районния съд, че бащата може да
заплаща на сина си издръжка в размер на 160 лв. изцяло се подкрепя от
доказателствата по делото. Оспорват се всички направени във въззивната
жалба доводи.
Решението в отхвърлителната му
част не е обжалвано от ищеца.
За да се произнесе, въззивният
съд взе предвид следното:
Пълнолетният И.Б.Г. е предявил срещу Б.Г.Л. иск за заплащане на издръжка в
размер на 250 лева месечно от предявяване на иска до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
Ищецът твърди в
исковата молба, че е студент в МГУ „Св. И. Р.”, гр. С., редовна форма на
обучение. Твърди, че с оглед редовната форма на обучение, не може да работи и
да има собствени доходи, с които да се издържа, не разполага с имущество, от
което да си осигурява финансови средства, за да се издържа самостоятелно. Сочи,
че в момента необходимите му средства за обучение се предоставят единствено от
майка му Р. И. Н., с която живее в едно домакинство в гр. Е., и че материалните
възможности на ответника са достатъчни и няма да го затруднят да му заплаща
месечна издръжка в претендирания размер.
В писмения си отговор ответникът
оспорва иска с довод, че получаваните от него доходи от трудово правоотношение
не му позволяват да заплаща издръжка в поискания размер. Твърди, че
получаваното от него трудово възнаграждение с много малко надвишава това на
майката на ищеца. Твърди, че ежемесечно извършва разходи за гориво за пътуване
от с. Б. до работното му място в Е. в размер на 200 лв., както и разходи за
полагане на грижи за възрастната си и болна майка в размер на 200 лв. Сочи, че
освен наследствената си къща в с. Б., в която живее заедно с майка си, няма
други недвижими имот. Изплаща и парични заеми към банки с общ размер на
месечните вноски от 520 лв., заплаща местни данъци и такси за недвижимия имот и
МПС, както и разходи за консумативи и поддръжка на МПС. Ответникът твърди, че
разполагаемият му доход е в размер на една минимална работна заплата, поради
което заплащането на издръжка на пълнолетното му дете съставлява за него
особено затруднение.
Въззивният съд намира, че фактическата страна по делото, основана на
събраните пред първата инстанция доказателства, е детайлно и коректно
установена в мотивите на обжалваното решение, поради което не е необходимо да
се възпроизвежда повторно и препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.
Във въззивното производство е прието като писмено
доказателство договор за потребителски кредит от 21.01.2020 г. и погасителен
план към него, сключен между ответника и „У.К. Ф.” ЕАД с размер на отпуснатия
кредит 1500 лв. и при месечна погасителна вноска 31,33 лв.
При установеното от фактическа
страна, въззивният съд намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 144 от СК. Съгласно тази разпоредба, на пълнолетно дете
се дължи издръжка от неговите родители при кумулативното наличие на следните
условия: детето да учи редовно в средно или висше учебно заведение, да не е навършило двадесетгодишна възраст при обучение в средно, съответно двадесет и пет годишна възраст при обучение във
висше учебно заведение, да не
може
да се издържа
от доходите си или от
използване на имуществото си и родителите могат да я дават без
особени затруднения.
Даването на издръжка на навършили пълнолетие
деца при хипотезите на чл. 144 от СК е предвидено
от закона изключение, т.е. тя се дължи
ако не съставлява
особено затруднение за родителя. Няма легална законово определение на понятието "без особени затруднения", но предвид същността на издръжката като задължение за доставяне на
средства, е необходимо във всеки конкретен
случай да се преценяват възможностите
на родителя за задоволяване на неговите основни жизнени конкретни
нужди с оглед на неговите доходи,
както и да се отчетат и задължения
на същия към трети лица. Възможността за даване на
издръжка е винаги обективна и конкретна, определя се от имуществото
и от доходите на задълженото лице, с оглед социално-икономическите показатели в
страната. Родителят може да дава
издръжка без особени затруднения тогава, когато притежава средства над собствената си необходима издръжка,
които да му позволяват без
особено затруднение да отделя средства
и за собственото си пълнолетно дете.
Родителят на пълнолетното дете родител, по силата
на чл. 144 от СК, може да
бъде задължен да му дава
издръжка само при условие, че
това не би
го затруднило „особено”, т.е. предпоставя по-широка материална възможност, при която доставянето на издръжката няма
да се чувства
особено осезателно от този родител.
От представените по
делото доказателства e безспорно установено, че ищецът е син на ответника, че
същият е навършил пълнолетие и е студент редовна форма на
обучение във висше учебно заведение. Към момента на предявяване на иска ищецът е навършил 19 години. Безспорно във връзка
с обучението си той има нужда
от издръжка, изразяваща се в средства за заплащане на таксата за обучението, общежитие, учебници, учебни пособия и помагала, транспорт, храна и пр. Не е спорно между страните, че ищецът няма имущество и доходи, от които да може да се издържа
сам. Следователно, налице са първите две предпоставки на иска по чл. 144 от ГПК.
От събраните по делото
доказателства съдът намира за установено наличието и на третата предпоставка, а
именно възможност на ответника да дава издръжка без това да представлява
особено затруднение за него. Установено е, че ответникът получава доходи от
трудово възнаграждение в чист размер на около 1444 лв. месечно. Същият живее в
собствена къща в с. Б., следователно няма разходи за наем на жилище. Споделя
едно домакинство с възрастната си майка, получаваща пенсия в минимален размер,
която следва да се приеме за достатъчна за собствената й издръжка, предвид
липсата на доказателства за необходимост от извършване на разходи в размер над получаваната от нея пенсия.
Ответникът няма законови задължения за издръжка към други лица. Не са налице твърдения и не са установени по
делото обстоятелства, които да водят до извод за наличие на особени специални
нужди на ответника /напр. заболяване/, които да изискват разходи извън
обичайните за осигуряване на нормален живот. При тези обстоятелства размерът на
получавания от ответника доход е достатъчен, за да
може той да отделя и средства за издръжка на пълнолетното си дете. Следва да се
посочи в тази връзка, че задължението за издръжка не
е предпоставено от изследване разходите, които правно задълженото
лице извършва ежемесечно или инцидентно за себе
си или за
своето домакинство, поради
което и фактът, че ответникът заплаща суми за погасяване на получени потребителски
кредити, както и за заплащането на текущи разходи /като посочените от него
разходи за гориво за пътуване до работа, местни данъци и такси и др. подобни/,
нямат отношение към преценката на възможността за даване на издръжка като
предпоставка за възникване на задължението по чл. 144 от СК. Относно наличието
на задължения на ответника по изтеглени от него кредити, на което същият
основава възражението си за невъзможност да дава издръжка на пълнолетното си
дете, доколкото няма никакви данни усвоените от ответника суми по изтеглените
потребителски кредити да са използвани за нуждите на детето, то вноските по
погасяването им нямат отношение към преценката на получавания от ответника
доход, респ. към възможността да отделя от него средства за издръжка на
пълнолетното си дете. Кредитните средства са усвоени от ответника за негови
лични нужди, поради което задължението за връщането им чрез заплащане на
месечни погасителни вноски не се отразява на преценката за обусловената от
размера на доходите на ответника възможност да заплаща издръжка, поради което и
не може аритметично да се приспада от този размер.
С оглед на горното следва да се
приеме, че материалното състояние на ответника му позволява да заплаща издръжка
на пълнолетното си дете в уважения от районния съд размер от 160 лв., без това
да представлява за него значително затрудение, което
би го поставило в невъзможност да осигури собствената си издръжка. Този размер на присъдената издръжка ще
задоволи само част от нуждите на ищеца, тъй като безспорно е недостатъчен за
покриване на всички негови разходи, свързани с обучението му във висше учебно
заведение. Останалата част от необходимата му издръжка следва да се поеме от
другия родите. Тук е мястото да се отбележи в отговор на възражението на жалбопозателя, че майката има възможност да осигурява
цялата издръжка на пълнолетното дете на страните, като би могла да изтегли
кредит, както и разчита на помощта на своите родители, че възможността на
единия родител не освобождава другия от задължението му за издръжка, вкл. и в
хипотезата на чл. 144 от СК, като конкретните възможности на всеки от
родителите стои в основата на преценката на конкретния дял на всеки от тях в
издръжката на детето. В случая е установено, че майката получава доходи в
по-малък размер от тези на ответника, като и за двамата не са налице
обстоятелства от значение за преценката за възможността за даване на издръжка
без особени затруднения /като дължимост на издръжка
за други лица, необичайни разходи и т.н./. Възможността за финансова подкрепа
от трети лица е без значение за тази преценка, тъй като задължението за
осигуряване на средства за издръжка на децата е на техните родители, поради
което хипотетичната съпътстваща помощ на други близки лица не може да се
преценява при определяне на размера на дължимата издръжка.
С оглед на горното решението на първоинстанионния
съд в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от
ответника по жалба искане за разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да
му заплати разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв.
По изложените съображения
Софийски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 59 от 23.12.2019 г., постановено по гр.д. № 00378/2019 г. на Етрополски
районен съд, в обжалваната му част, с която Б.Г.Л. е осъден на основание чл.
144 от СК да заплаща на И.Б.Г. ежемесечна издръжка в размер на 160 лв., считано
от предявяване на иска до настъпване на основания за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху сумата за всяка просрочена
вноска.
В останалата му отхвърлителна част решението е влязло в сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА Б.Г.Л. да заплати на И.Б.Г.
сумата от 300 лв. за разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1 . 2.