Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 03.11.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА Х.
при секретаря Антоанета Александрова
и в присъствието на прокурора .........................., като разгледа докладваното
от съдия Х. адм.д. № 156/2022г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК във връзка с § 8 от ПЗР на АПК и чл.8, ал.2 от Наредба №
РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра
на населението.
Административното дело е
образувано по жалба на Й.Х.К. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена против отказ
на Кмета на Кметство Слатина да издаде удостоверение за наследници на лицето Д.Ц.
Т., обективиран в писмо изх. № 2016-1338-1/25.03.2022г.
В жалбата се твърди, че изричният
отказ е незаконосъобразен поради необоснованост, допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, при непълно
изследване на фактите и обстоятелствата по случая. В подкрепа на горното се сочи,
че съпругът на жалбоподателката А.П.К.е бил осиновен от лицата П.К.Т.„и Д. П.К.,
издадено му е било удастоверение за раждане с вписани именно тези две лица като
негови баща и майка, но това не е било обсъдено от органа. Излага се, че
съобразно представените документи Д. К. е осиновила А. заедно със съпруга си и
е майка на лицето, но органът не е изследвал пълно фактическата обстановка
относно осиновяването на А. П.К., включително с изискване на пълната
документация за това. Сочи се, че молителката е преживяла съпруга на А.П.К.и
негов наследник, поради което има право да поиска издаването на удостоверение
за наследници на майката на починалия си съпруг. В заключение, жалбоподателят моли
се да се отмени оспорения акт и преписката да се върне на административния
орган със задължителни указания за издаване на исканото удостоверение, както и да
му бъдат присъдени направените разноски.
В съдебно заседание оспорващата не
се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата на заявените
в нея основания и развива допълнителни доводи по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът лично
и чрез упълномощен адвокат оспорва жалбата, като счита, че издаденият отказ е
законосъобразен.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е
започнало по искане вх. № 2016-1338/22.03.2022г. (л.18), подадено от Й.Х.К., с
което същата е поискала издаване на удостоверение за наследници на Д.Ц.Т.(майка
на починалия й съпруг А. П.К., който е оставил за наследници молителката и
дъщеря й Д.А.П.). Към молбата е било приложено копие на Удостоверение за раждане
на А.П.К.от 23.09.1975г. на Слатински общински народен съвет(л.20), издадено
въз основа на акт за раждане № 34 от 13.10.1952г. В удостоверението за раждане
като майка на А. е записана Д. П.К., а като баща – П.К. Т..
В отговор Кметът на кметство село
Слатина при община Ловеч е постановил оспорения в настоящото производство акт,
с който по искането на Й.К. е отказал извършване на поисканата административна
услуга. За да постанови горния резултат, административният орган е посочил, че
след извършена служебна проверка в Личния регистрационен картон (ЛРК) находящ
се в село Слатина и НБД „Население”, в кръга на наследниците на Д.Ц.Т.не
фигурират лицата А. П.К., Й.Х.К. и Д.А.П., поради което исканото удостоверение
не може да бъде издадено.
Към административната преписка е
представен Акт за раждане № 28 от 18.10.1952г. на А. Т. А., в който като баща е
записан Т.А.Х. и като майка – И.Т.А. по баща К. Т.. В страничното поле на акта
на 04.03.1955г. е направено отбелязване, че е осиновен от П.К. И. от с.
Слатина, с Определение № 12/1955г. от 26.01.1955г. на Ловешки народен съд и ще
се именува А. П.К.. Представено е още и цитираното определение на Ловешки
народен съд от 26.01.1955г. (л.24).
В хода на съдебното производство
към доказателствения материал по делото са приобщени личните регистрационни
картони на П.К.Т.„(с вписани съпруга Д.Ц.Т.и син А. П.К.) – л.36, на Д.Ц.Т.(с
вписани съпруг П.К.Т.„и син А. П.К., като последният е заличен на 31.08.2012г.
на базата на Определение № 12/1955 на Ловешки районен съд с мотив, че е
осиновен само от П.К. Т.) – л.38, на А.П.К.(с вписани съпруга Й.Х.К., баща П.К.Т.„и
майка Д.Ц. Т.; последната е заличена на 31.08.2012г. на базата на Определение №
12/1955 на Ловешки районен съд с мотив, че е осиновен само от П.К.Т.„и като
майка е вписана И.К.Х. по Акт за раждане № 28/16.10.1952г.) – л.40.
От оспорващата е представено
Удостоверение за наследници № 48 от 28.04.2009г. на Д.Ц. Т., в което за неин
наследник е вписан сина й А.П.К.(л.43).
По искане на оспорващата от АО са
представени личните регистрационни картони на биологичните родители на А. К. –
баща Т.А.Х. и майка И.Т.А. по баща К. Т. (л.59-60).
Представено и прието по делото е
Гражданско дело № 47/1955г. на Ловешки народен съд (л.61), образувано по молба
на П.К. И. и Д. П.К. като осиновители и Т.А.Х. и И.Т.А. като биологични
родители за осиновяване на детето на вторите А. Т. А. По това дело е бил
съставен Акт за осиновяване от 27.12.1954г. (л.63), подписан от осиновителите,
биологичните родители, двама свидетели и народния съдия. След събиране на
изискуемите удостоверения производството е приключило с Определение № 12/55г.
от 26.01.1955г. (л.67), с което по молба на П.К. И. и Д.П.К. съдът е допуснал
осиновяването на А. Т. А., роден на ***г., от П.К. И. от с. Слатина, като за в
бъдеще осиновеният ще носи името на осиновителя си А.П.К.И..
От териториално звено ГРАО към
Областна администрация са представени данните от Електронния личен
регистрационен картон (л.80) на лицето А.П.К.с ЕГН **********, в който като
съпруга е вписана Й.Х.К., за баща П.К.Т.„и за майка И.К.Х..
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящият състав приема, че жалбата
е подадена в законоустановения срок – от АО не са представени доказателства
кога е връчил писмото с оспорения отказ на К., в становище вх.№
2187/10.06.2022г. също посочва, че не може да представи документ, установяващ
датата на получаване на писмото от оспорващата. Освен това в оспорения отказ не
е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, което автоматично
удължава срока за оспорване на 2 месеца (чл.140, ал.1 от АПК). Оспореният индивидуален
административен акт по чл.21, ал.3 от АПК съдържа волеизявление на издателя му,
с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на
този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред компетентния
административен съд по постоянен адрес на лицето, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество в
съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните,
Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за
основателна по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168,
ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби
по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Оспореният отказ е издаден от материално
и териториално компетентен орган – кмета на Кметство Слатина. Компетентността
на ответника произтича от разпоредбата на чл.2, ал.1 и ал.5 от Наредба №
РД-02-20-6/24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението, според които удостоверения въз основа на регистъра на населението
се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от определени
от тях длъжностни лица от общинската администрация, по последен постоянен адрес
на починалото лице. В случая починалото лице е бивш жител *** и отказът е
издаден именно от кмета на това кметство.
Отказът е издаден в предвидената
писмена форма, но не съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.59 от АПК.
Не са посочени никакви правни основания, а фактическите са изключително
лаконични – че след извършена проверка в ЛРК на починалото лице и НБД
„Население” в кръга на наследниците му не фигурират посочените от молителката
лица. Не са посочени допълнително предприети действия, фактически установявания
по тях, извършени проверки на други релевантни документи, нито са изискани
уточнения или представяне на диопълнителни доказателства от молителката, обосноваващи
правния й интерес от извършване на административната услуга.
Цитираните нарушения във формата
на акта са резултат и от допуснатите от органа съществени нарушения на
административно производствените правила по чл.35 и чл.36 от АПК.
Административният орган не е
изпълнил задължението си по чл.35 от АПК и чл.11, ал.2 от Наредба № РД-02-20-6
от 24.04.2012г. да извърши пълно и всестранно изясняване на релевантните факти
и обстоятелства, преди да постанови своя акт. Съществено нарушение на
административнопроизводствените правила е това нарушение, което създава
вероятност за неистинност на установените факти, от значение за разпоредените с
акта правни последици. В случая изобщо не са изследвани от органа кои са
наследниците на Д.Ц. Т., явява ли се неин наследник А.П.К.с оглед извършеното
осиновяване, както и фактологията около осиновяването с изискването на всички
налични документи от компетентните органи (които са приети по делото, но след
изрично изискване на съда по искане на страните). С оглед представените лични
регистрационни картони на осиновителите, на починалото лице и неговите
биологични родители, както и на актовете и удостоверенията за раждане и
съдебното определение на ЛНС, не е установена идентичността на имената на
посочените в тях лица, за да може да се приеме основателност или
неоснователност на искането за издаване на удостоверение за наследници. Осиновителят
на А. К. фигурира в различните документи като П.К.Т.„и П.К. И.; съпругата на
последния фигурира като Д. П.К. и Д.Ц. Т.; биологичната майка на А. К. фигурира
като И.Т.А., И.К. Т. и И.К.Х.. Органът не е изследвал идентични ли са
посочените лица, с което фактическата обстановка по казуса изобщо не е била
изяснена, а кметът на Кметство Слатина се е позовал единствено на вписванията в
ЛРК на лицето Д.Ц. Т., докато молбата за осиновяване е подадена от Д. П.К.. По
същество липсват констатации относно самото осиновяване и действащия към този
момент правен ред. Не е обсъдено удостоверението за раждане на лицето, в което
като негова майка е вписана Д. П.К., не са изложени мотиви защо същото се приема
за неотносимо и т.н.
Нарушен е бил и чл.36 от АПК,
въвеждащ задължение за административния орган да събере служебно доказателства
по искането и да ги провери и прецени преди издаване на акта. Такива
доказателства безспорно съществуват и са приети по делото, поради което АО е следвало
да прояви активност и да изпълни задълженията си по АПК и наредбата, а не да
постановява лаконичен отказ след проверка само в ЛРК на лицето и НБД
„Население”, където няма как да има различни данни от картона.
Допуснатите от АО съществени
нарушения на административно производствените правила са самостоятелно
основание за отмяната на акта.
Оспореният отказ е издаден и в
противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.
Кръгът на лицата, които могат да
искат издаване на удостоверения по реда на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г.,
е изчерпателно очертан в чл.5, ал.1 и ал.2 от същата наредба. От лаконичните
мотиви на административния орган може да се презюмира, че отказът е основан на липса
на правен интерес от извършване на исканата административна услуга, тъй като
молителката не попада в кръга на лицата по чл.5 от наредбата. Именно в това е
концентриран и правния спор по делото – нейният починал съпруг, а оттам и тя
наследници ли са на Д.Ц. Т..
В чл.8, ал.1 от Наредбата е
регламентирано императивно, че когато в регистъра на населението, с който
разполага общинската администрация, не се съдържат всички необходими данни за
издаване на исканото удостоверение, длъжностното лице служебно изисква тези
данни от общинската администрация, отговорна за тяхното поддържане. Съгласно
чл.11 от Наредбата, за определяне на наследниците по закон длъжностното лице
прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в
регистрите на актовете за гражданско състояние, като може да изисква данни
служебно от други общински администрации, отбелязва наличието на непълно
осиновяване и следва да впише всички живи и починали наследници, определени
съгласно Закона за наследството. При определяне на наследниците в случай на
осиновяване, е необходимо да се съобразят и анализират както всички документи,
свързани с осиновяването, така и приложимия правен ред по време и след
осиновяването.
Наследниците по закон на починало
лице са физически лица, намиращи се в семейноправна връзка с наследодателя,
изразяваща се в родство или брак с него. Родството е връзка, основана на
произхода, като роднини по права линия са лицата, произхождащи едно от друго.
Осиновяването е правен акт, чрез който между две лица се създава връзка родител-дете.
Това е юридическият път, по който тези две лица се свързват както по произход.
Тази първична връзка се разклонява в система от родствени връзки, чийто обем
зависи от вида осиновяване – пълно или непълно. Осиновяването е специфичен
правен способ за създаване на отношения, равни по последиците си на кръвните
отношения.
По законодателен ред
осиновяването е уредено у нас най-първо със Закона за припознаване на
незаконородените деца, за узаконяването му и за осиновяването от 12.01.1890г.,
след това със Закона за извънбрачните деца и осиновяването от 26.11.1940г. и към
датата на процесното осиновяване – със Закона за лицата и семейството от 09.08.1949г.
И по трите закона процедурата за правното оформяне на осиновяването предвижда две
фази – съставяне на акт за съгласие и съдебен акт, с който се допуска
осиновяването. И по трите закона съществува разпореждане, по силата на което
допуснатото осиновяване има действие от акта на съгласие.
В процесния случай осиновяването
на А.П.К.е извършено през декември 1954г. – януари 1955г. при действието на
Закона за лицата и семейството (ЗЛС), обн., ДВ, бр.182/09.08.1949г., в
редакцията му след изменението с ДВ бр.89/1953г. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЛС, околийският
съдия съставя акт за даденото съгласие; След като провери дали са изпълнени
изискванията на закона и дали осиновяването е в интерес на осиновявания, той в
разпоредително заседание се произнася по допускането или не на осиновяването
без да излага мотиви. По силата на чл.80 от ЗЛС, допуснатото осиновяване има
действие от датата на акта на съгласието.
Съобразно цитираната правна
уредба, осиновяването е строго формален правен акт и се основава на съгласието
на осиновителя, на осиновения и другите лица, чието съгласие се изисква.
Съгласието е съществен и основен елемент на осиновяването и се изразява в
писмен акт, съставен от народния съдия, като това е и първата фаза на
осиновяването. Втората фаза е проверка от страна на съда дали са изпълнени
изискванията на закона и дали осиновяването е в интерес на осиновявания.
Видно от Гражданско дело №
47/1955г. на Ловешки народен съд, образувано по молба на П.К. И. и Д. П.К. като
осиновители и Т.А.Х. и И.Т.А. като биологични родители за осиновяване на детето
на вторите А. Т. А., по делото е бил съставен Акт за осиновяване от
27.12.1954г., подписан от двамата осиновители, двамата биологични родители,
двама свидетели и народния съдия. Налице е ясно изразена воля на всички
посочени лица, детето да бъде осиновено съвместно от П.К. И. и Д. П.К.. Именно
поради горното в акта за осиновяване, съставен от народния съдия, последният
изрично е посочил, че П.К. И. и Д. П.К.
желаят да осиновят А. Т. А.;
биологичните родители Т.А.Х. и И.Т.А. са съгласни съпрузите П.К. И. и Д. П.К. да осиновят сина им. Налице е и
вписване от съдията, че детето ще носи името на осиновителите.
Осиновяването е важен акт, който
засяга гражданското състояние на физическите лица и има сериозни правни последици,
поради което правата на гражданите трябва да бъдат абсолютно гарантирани и да
не съществува възможност за злоупотреба. Идеята на закона е съгласието за
осиновяването да бъде скрепено с достоверен подпис. Без такъв няма валидно
съгласие. В случая имаме валидно изразено чрез саморъчен подпис съгласие на
двамата биологични родители и на двамата осиновители, скрепено с подписа на
самия съдия и двама свидетели. Меродавен момент за осиновяването е датата на
съставяне акта за съгласие между осиновителите и биологичните родители,
съставен от народния съдия (арг. от чл.80 от ЗЛС в приложимата редакция), тъй
като в тази фаза от процедурата по осиновяването се образува то между страните,
ако са изпълнени изискванията на закона и ако е в интерес на осиновявания.
Във връзка с изложеното се
установява, че и двамата съпрузи П.К. И. и Д. П.К. са осиновили А. П.К..
Очевидният пропуск на съдията в определението си да впише и двамата съпрузи
като осиновители, вместо само съпруга, не може да игнорира волята на всички
явили се пред него лица А. да бъде осиновен и от П.К. И., и от Д. П.К.. В
случая осиновяването е извършено при спазване установената форма от компетентен
съд и при участие на лицата, които са могли валидно да дадат съгласие за него.
Аргумент в подкрепа на този извод
на съда е и обстоятелството, че в Определение № 12/55г. от 26.01.1955г. на Ловешки
народен съд няма отхвърлителен диспозитив спрямо Д. П.К.. Съгласно
императивната разпоредба на чл.79, ал.1 от ЗЛС в приложимата редакция, съдията
в разпоредителнозаседание се произнася по допускането или не на осиновяването, т.е. ако осиновяване не се допуска спрямо
някой от молителите, това следва изрично да фигурира в диспозитива на
определението. В случая такъв отхвърлителен диспозитив спрямо съпругата няма,
което по аргумент на противното означава, че осиновяване е допуснато и спрямо
нея, но непрецизно не е отразено в съдебния акт. Още повече, че в същото
определение изрично е посочено, че осиновяването се допуска по молба на П.К. И.
и Д. П.К..
В допълнение и в съответствие с
духа на закона следва да се посочи, че пропускът на народния съдия при
постановяване на определението не следва да рефлектира негативно в правната
сфера на осиновения и неговите наследници. Очевидно е, че през целия си живот А.П.К.(както
и съпругата му – настояща жалбоподателка) е живял със съзнанието, че негови
родители са именно Петър и Д. и той е осиновен и от двамата.
Изложеното по-горе обосновава
извод за основателност на жалбата, с която е сезиран съда. Тя ще следва да бъде
уважена и оспореният отказ да бъде отменен като незаконосъобразен поради
нарушения на изискванията за форма, на административнопроизводствените правила
и материалния закон.
Преписката следва да се изпрати
на Кмета на кметство Слатина, който да се произнесе по искане с вх. № 2016-1338/22.03.2022г.
на Й.Х.К., с издаването на писмен акт при спазване на законовите изисквания за
форма и на приложимите административно производствени правила по АПК и Наредба
№ РД-02-20-6 от 24.04.2012г., след като изследва идентичността на имената на осиновителите
и на биологичната майка в съответствие с мотивите на решението, и в зависимост
от това дали е налице или не идентичност, да обсъди събраните доказателства,
при необходимост изиска допълнителни такива и постанови акта си с излагане на
конкретни и относими фактически и правни основания в съответствие с наличието
или липсата на материалноправните предпоставки по Наредба № РД-02-20-6 от
24.04.2012г.
При този изход на спора и с оглед
представения списък на разноските (л.82) и своевременно направеното от ПП на
жалбоподателката искане в о.с.з. от 04.10.2022г., на жалбоподателката следва да
се присъдят направените по делото разноски, представляващи внесена държавна
такса в размер от 10 лева (л.13), такси за издаване на съдебни удостоверения в
размер на 10 лв. (л.56 и л.77), и адвкатски хонорар в размер на 500 лв., платен
изцяло и в брой (ДПЗС на л.14). Поради което и на основание чл.143, ал.1 от АПК, същите следва да й бъдат заплатени от Община Ловеч като юридическо лице, в
чиято структура е издателят на отменения индивидуален административен акт.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, предл. второ и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд
Ловеч, втори административен състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изричен отказ на Кмета на Кметство
Слатина да издаде удостоверение за наследници на лицето Д.Ц. Т., обективиран в
писмо с изх. № 2016-1338-1/25.03.2022г.
ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Кметство
Слатина за ново произнасяне по искане с вх. № 2016-1338/22.03.2022г. на Й.Х.К.,
при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Ловеч да заплати на
Й.Х.К. с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 520,00 (петстотин и двадесет)
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано
чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: