№ 497
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Д.а
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Д.а Въззивно гражданско дело №
20231000502336 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на М. Т. П. срещу
решение № 80/ 17.07.2023г. на СОС, постановено по т.д. № 149/22г. в частта,
в която са уважени искове с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК.
Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част решението е
неправилно. Постановено е в противоречие с фактите и доказателствата по
делото. Неправилно и необосновано е прието, че между страните няма спор,
че ищецът й е предоставил 47 100лв., усвоени на 17.03.2020г. Поддържа, че
кредитът не е усвоен и не е получен от нея по посочената в договора сметка.
В заключението на счетоводната експертиза е посочена друга сметка, вместо
тази, указана в договора за кредит. Съдът не е обсъдил направените от
въззивника възражения. Необосновано е прието, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем без да съобрази, че уведомлението от 12.10.2020г.
изхожда от ищеца , а от трето лице, а именно „Банка ДСК“ АД, ул. „Петко Д.
Петков“ № 23, гр. Пловдив., което е различно от „Банка ДСК“, клон Елин
Пелин. Това уведомление е връчено на М. П. на адрес в с. ***, а не в с. ***.
Счита, че неоснователно е присъдена в полза на банката сумата от 12, 89 лв.
1
като обезщетение за забава, което се претендира след настъпване на
предсрочната изискуемост.
Затова моли въззивния съд да отмени постановеното решение в
обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове.
„Банка ДСК“ АД в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Сочи, че обжалваното
решение е правилно, а посоченото в жалбата е неоснователно.
Съдът след като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства в първоинстанционното и въззивно производство на основание
чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.422 във вр. с чл.415, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.9 от ЗПК. В исковата молба ищецът твърди, че с
ответника са сключили договор за текущо потребление на 17.03.2020г. за
предоставяне на сумата от 47 100лв. Кредитът е усвоен на същата дата.
Неразделна част от договора са Общи условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление на физически лица. На основание чл.18.1 от тях при
забава в плащанията на месечна вноска лихвеният процент се увеличава с
надбавка за забава от 10 процентни пункта, а при допусната забава над 90
дни, остатъкът от кредита става предсрочно изискуем. Кредитът е бил
обезпечен със залог на вземане по разплащателна сметка на
кредитополучателя. С уведомление от 12.10.2020г., адресирано до ответника,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Като такъв той е осчетоводен на
21.04.2021г. Забавени са били 11 месечни вноски за периода от 02.06.2020г.
до 02.04.2021г. Със заявление банката е поискала издаване на заповед за
изпълнение на основание чл.417 от ГПК, което е било уважено. Издаден е бил
изпълнителен лист и е образувано изп. д. № 334/21г. Ответникът не е платил
задължението си затова моли съда да признае за установено по отношение на
него, че му дължи сумата от 46 398, 04лв. главница в едно със законната
лихва, считано от 23.04.2021г. до окончателното й плащане, 2 418, 71 лв.
договорна лихва за периода 02.05.2020г. до 20.04.2021г., 154, 99 лв.-
обезщетение за забава за периода 02.05.2020г. до 20.04.2021г., и 12,89 лв.
обезщетение за забава след настъпване на предсрочната изискуемост за
периода 21.04.2021г.- 21.04.2021г. Претендира разноски в заповедното и
2
съдебно производство.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срок чрез особения си
представител оспорва исковете. Поддържа, че кредитът не е обявен за
предсрочно изискуем, тъй като уведомлението от 12.10.2020г. не е връчено на
правилния адрес. Възразява кредитът да е усвоен и договорът да е влязъл в
сила. Посочен е размер на ГПР от 6% в договора за кредит и такъв от 5, 86% в
погасителния план. Неоснователно се претендира договорна лихва и
обезщетение за забава след обявяване на кредита за предсрочна изискуемост.
По делото няма данни ответникът да е имал трудово правоотношение към
датата на сключване на договора за кредит и не е отговаряла на
задължителното условие, съгласно т.3 и т.4 от договора и Условията по
кредитна програма „ДСК Престиж плюс“. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
На 17.03.2020г. между страните по делото е сключен договор за кредит
за текущо потребление. Неразделна част от него са Общи условия,
Приложения № 2 и 3, погасителен план. Като обезпечение за вземането на
банката е сключен договор за залог на вземане по сметка в „Банка ДСК“ АД.
С уведомление изх. № 0040-20-04957/12.10.2020г. кредитът е обявен за
предсрочно изискуем. То е връчено лично на ответника на 28.10.2020г.
В хода на съдебното дирене е прието заключение на счетоводна
експертиза. Вещото лице, след преглед на счетоводните документи на ищеца
е установило, че на 17.03.2020г. по сметка на М. П. е преведена сумата от
47 100 лв. Вещото лице е посочило каква сума е погасена от ответника по
кредита, какво остава дължимо като главница и лихви. В съдебно заседание
вещото лице е допълнило заключението си.
Съдът възприема заключението като компетентно и безпристрастно.
СГС е уважил исковете за главница, частично този за договорна лихва,
за санкционираща лихва и изцяло този за обезщетение за забава след
обявяване на предсрочната изискуемост. В отхвърлителната част решението е
влязло в сила.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове
3
по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ вр. с чл.9
от ЗПК.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а
по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269
от ГПК, с изключение на случаите на допуснато нарушение на императивна
материално правна норма.
Обжалваното решение е валидно.
По допустимостта му.
Искът по чл.422 от ГПК е специален положителен установителен
иск. С него разполага кредиторът, чието вземане в заповедното производство
е оспорено от длъжника. Чрез него се търси защита на предявеното вземане
като със сила на пресъдено нещо се признае за установено, че то съществува.
Така се постига стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи
като изпълнителен титул за принудителното събиране на вземането на
кредитора. Абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуването и упражняването на правото на иск е правният интерес. / Р
№ 246/11.01.2013г. по т.д. № 1278/11г., ІІ то. на ВКС, Р № 89/02.06.2011г. по
т.д. № 649/10г., ІІ т.о. на ВКС, Р № 171/24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г. на ІV
г.о. на ВКС/.
Допустимостта на иска е поставена в зависимост от това дали
длъжникът ще оспори вземането на кредитора, предявено в заповедното
производство. Оспорването става чрез подаване на възражение по чл.414,
ал.2 от ГПК. Ако такова не е подадено или е оттеглено заповедта за
незабавно изпълнение влиза в сила. Това препятства упражняването на
правото на иск по чл.422 от ГПК. Той е недопустим поради липса на правен
интерес.
Неговата недопустимост е налице и в хипотезата, когато заповедта за
изпълнение не е влязла в сила, но и при неизтичане на срока по чл.414, ал.2 от
ГПК, в който длъжникът може да подаде възражение срещу нея.
В случая видно от приложеното заповедно производство е, че заповедта
за незабавно изпълнение от 09.06.2021г. е била връчена валидно на М. П. по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление на адреса в с. ***,
4
ул. „***“ № ***. На адреса са били направени три посещения, две от които
са в неприсъствен ден-13.02.2022г. и 16.01.2022г., а едно в работен ден-
07.12.2021г. Уведомлението е залепено на 13.02.2022г. Двуседмичният срок
по чл.47, ал.2 от ГПК е изтекъл на 27.02.2022г., неделя, неработен ден и
съгласно чл.60, ал. 6 от ГПК, той е изтекъл на 28.02.2022г. Връчването на
адреса в с. *** също е редовно като извършено по реда на чл.44, ал.1 от ГПК
при отказ на лице от адреса. От направената справка от ЧСИ М. се
установява, че М. П. има постоянен адрес в с. *** и настоящ адрес в с. ***.
Т.е. връчването на поканата за доброволно изпълнение и заедно с нея на
заповедта за незабавно изпълнение, извършено по реда на чл.418, ал.5 от
ГПК е редовно и на двата адреса. По делото няма данни М. П. да е подала
възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, но съгласно чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК съдът указва на заявителя , че може да предяви иск за вземането си ,
когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК Поради това предявеният иск е допустим като предявен
при наличието на абсолютна процесуална предпоставка за съществуването и
упражняването на правото на иск, а именно правен интерес.
От доказателства по делото се установява, че страните са сключили
договор за банков кредит за текущо потребление на 17.03.2020г. Той има
своята легална дефиниция в чл.9, ал.1 от ЗПК. Този закон е специален по
отношение на ТЗ, където в чл.430, ал.1 е дадено общо определение за
договора за банков кредит. Според тях банката отпуска на заемателя парична
сума, която той е длъжен да върне след изтичане на срока. Банковият кредит
се отпуска при конкретно посочени условия и срок. За отпусната сума
кредитополучателят дължи лихва. Договорът за банков кредит се сключва в
писмена форма, която е изискване за валидността му. Той се смята за
сключен от момента на постигане на съгласието. От това легално
определение като характеристики на договора за банков кредит могат да се
посочат, че той е двустранен, консенсуален, възмезден и срочен. Процесният
договор за кредит е действителен като сключен в изискуемата от закона
форма, като страните по него са постигнали съгласие по съществените му
елементи- размер на кредита, падеж и размер на месечните погасителни
вноски, срок на издължаването му. Той съответства на чл.10, ал.1 и чл.11 от
ЗПК.
5
Пред въззивният съд е поставен за разглеждане въпросът за това дали
кредитът е усвоен от жалбоподателя на 17.03.2020г.
Усвояването на кредита е свързано с изпълнението на основно
задължение на кредитора да предостави определени парични средства на
кредитополучателя. От счетоводната експертиза се установява, че кредитът в
отпуснатия размер от 47 100лв. е усвоен от кредитополучателя М. П.. Това,
че в писменото заключение е допусната техническа грешка при посочване на
сметката по която е усвоен кредитът, не променя факта на получаването на
паричните средства от кредитополучателя. В писменото заключение вещото
лице е извършило поправка в номера на сметката, подписало се е и в съдебно
заседание е заявило, че вярната сметка е с последни цифри 66008. От
договора за кредит се установява, че именно по нея е преведен кредитът.
Усвояването на сумата става със заверяване на сметката на
кредитополучателят – чл.305 от ТЗ. От този момент следва да се счита
изпълнено задължението на банката да предостави договорения паричен
ресурс и за доказването на този факт не е необходимо издаването на документ
– разписка. / Р№ 125/12.07.2013г. по т.д. № 910/12г., ВКС, II т.о./ Както е
посочено в погасителния план датата на усвояване, т.е. на заверяване на
сметката на заемополучателя, е 17.03.2020г. Поради това за М. П. е
възникнало задължението да го върне според договореното чрез 120 месечни
анюитетни вноски в определен размер, на падеж, посочен в договора за
кредит и при условията, посочени в него и съобразно погасителен план,
неразделна част от договора за кредит. От счетоводната експертиза се
установява, че М. П. е извършвала погешения по кредита в размер на 1018, 32
лв., което също е аргумент в полза на извода, че кредитът е бил усвоен от нея.
Активно легитимиран да предяви иск за установяване на вземането е
кредиторът, когато е нарушено правото му, произтичащо от договора за
кредит да получи връщане на дадения паричен ресурс.
Пасивно легитимиран да отговоря по иска на банката е
кредитополучателят, чието задължение произтича от същия правопораждащ
юридически факт, както правото на кредитора, когато не го изпълнява в срок
и съобразно уговореното.
Правото на кредитора и задължението на длъжника произтичат от общ
юридически факт, договора за кредит.
6
Другият поставен за разглеждане пред въззивния съд въпрос е за това
дали е обявена предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно т.18 от ТР №
4/2013/18.06.2013г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на
едната страна при наличието на две предпоставки: обективен факт на
неплащането и упражнено от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост се отнася само до
вноските, които са с ненастъпил падеж. Такава не може да бъде обявена по
отношение на вече падежиралите вноски към момента на обявяването й. С
превръщане на кредита в предсрочно изискуем длъжникът се лишава от
преимуществото на срока. Няма изискване в закона или в практиката с какъв
документ и съдържание кредиторът да обяви на длъжника предсрочната
изискуемост. Необходимо е да има и ясно и недвусмислено негово
изявление в тази насока. Преценката, че е такова се прави от съда във всеки
конкретен случай. Няма пречка длъжникът да бъде уведомен за настъпването
й с нотариална покана или писмо, както е в настоящият случай. В
доказателствата, приложени към исковата молба е видно, че „Банка ДСК“
АД е изпратила до въззивника писмо от 12.10.2020г., което му е връчено
лично чрез обратна разписка на 28.10.2020г. Ответникът е възразил, че
уведомлението изхожда от „Банка ДСК“ АД, гр. Пловдив, което е различно
от третото лице „Банка ДСК“АД, клон Елин Пелин. Видно от договора за
кредит от 17.03.2020г. е, че той е сключен чрез клон Елин Пелин. Съгласно
чл.73, ал.1, т.1 от ЗКИ Управителния орган на банката приема управленската
й и организационна структура. Във връзка с последната банката като
акционерно дружество по смисъла на ТЗ може да открие клон извън
населеното място, където се намира седалището й- чл.17 от ТЗ. Клонът е
организационна структура на банката като търговец и той извършва своята
дейност от нейно име. Той не е самостоятелен търговец или юридическо
лице, различно от нея. Затова уведомлението от 12.10.2020г. следва да се
счита като такова, изходящо от банката и от управомощено лице. Този
писмен документ съдържа ясно и недвусмислено изявление на кредитора, че
обявява кредита за предсрочно изискуем. Без значение е на какъв адрес
уведомлението е било получено от кредитополучателя. Това обстоятелство би
имало значение, ако то не беше получено от М. П.. В този случай не може да
се приложи чл.16 от договора за кредит от 17.03.2020г. Не е оспорено
7
личното получаване на писмото от въззивника и подписът. Затова следва да
се приеме, че то, а с това и изявлението на кредитора, че прави кредита
предсрочно изискуем, е достигнало до адресата му на 28.10.2020г. От този
момент следва да се счита, че кредитът е станал предсрочно изискуем. Така
длъжникът се е лишил от преимуществото на срока, който е бил уговорен в
негова полза.
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.9, ал.1 от ЗПК
във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ.
Кредитополучателят дължи връщане на кредита чрез месечни
погасителни вноски, включващи главница и договорна лихва. Основното
задължение на кредитополучателя е да върне предоставените му парични
средства. Не е спорно, че М. П. не го е изпълнило. Според заключението на
счетоводната експертиза непогасената главница е 46 398 45лв. Искът е
основателен изцяло.
По иска с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.9, ал.1 от ЗПК
във вр. с чл.8 от договора за кредит за възнаградителна лихва.
Кредитополучателят дължи на кредитора договорна лихва, която
представлява цената на кредита, тъй като той е възмезден. Според
заключението на счетоводната експертиза тя е 2 418, 71 лв. за периода от
02.06.2020г. до 20.04.2021г. Съгласно т.1.2 от ТР № 8/2017/02.04.2019г. на
ОСГТК на ВКС след настъпване на предсрочната изискуемост не се дължи
възнаградителна лихва. Т.е. такава може да се присъди само за периода от
02.06.2020г. до 28.10.2020г. Искът е основателен като по отношение на
размера му следва да се приложи чл.162 от ГПК и той се определи на 1228,
54лв. Искът е основателен за тази сума.
По иска с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл. 18.1 от ОУ.
При забава в плащането на месечна вноска кредиторът начислява
санкционираща лихва за забавата на длъжника. За периода от 02.07.2020г. до
28.10.2020г. тя е 36, 25лв. Искът е основателен за тази сума. Размерът му е
определен по чл.162 от ГПК.
По отношение иска с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.18.3 от ОУ за обезщетение за забава след настъпване
8
на предсрочна изискуемост от 12,89лв.
С обявяването на кредита за предсрочно изискуем се променя
изискуемостта на вземането по договора за кредит, които не са подлежали на
изпълнение преди датата на настъпването й. Кредиторът може да иска
изпълнение от длъжника на това основание на останалата неиздължена
главница до края на срока на договора, възнаградителна лихва за период до
настъпване на предсрочната изискуемост. Обявяването на предсрочната
изискуемост е санкция за длъжника за собствената му забава при погасяване
на месечните вноски по кредита. Забавата може да съществува както преди,
така и след обявяването на кредита за предсрочно изискуем, което следва от
разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Обезщетението се дължи за цялото време
на неизпълнението. / Р № 101/15.08.2017г. по гр.д. № 53684/15г., ВКС, IV
г.о./ Такова обезщетение е уговорено в чл.18.3 от Общите условия, които са
неразделна част от договора. Искът е основателен в претендирания размер.
Съдът е длъжен да направи проверка на клаузите на договора за
потребителски кредит относно тяхното съответствие на ЗЗП и Директива
93/13/ЕО. Съгласно чл.9, ал.3 ЗПК потребител е всяко физическо лице, което
при сключването на договора за потребителски кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност. Съгласно чл.11,
ал.1 от ЗПК клаузите на такъв вид договор трябва да са изготвени на ясен и
разбираем език. Това включва и разпоредбата, отнасяща се до годишния
процент на разходите /ГПР/. При преценка на договора за потребителски
кредит и общите условия, които са неразделна част от него, не може да се
направи извод за съществуващи неравноправни клаузи.
Поради изложеното първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
По разноските.
На жалбоподателят не се дължат такива.
На ответника се дължат разноски в размер на 5805, 77лв., от които 150
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 80/ 17.07.2023г. на СОС, постановено по
т.д. № 149/22г. в частта, в която предявените искове са уважени.
В останалата част решението на СГС е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. Т. П., ЕГН **********, с. ***, община *** да заплати на
„Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Московска“ № 19 и със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Витоша“ № 15, ет.2 сумата от 5805, 77лв./ пет
хиляди осемстотин и пет лева и седемдесети седем стотинки/ разноски по
делото пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10