№ 2005
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100504336 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.02.2022 г. по гр.дело № 45388/18 г., СРС, I ГО, 167
състав е признал за установено на основание чл. 108 от ЗС по отношение на
Е. Н. П., ЕГН ********** и Х. П. П., ЕГН **********, двамата с адрес гр.София,
ж.к. „******* че С. С. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. ’’*******,
*******, е собственик по силата на земеделска реституция и наследствено правоприемство
на 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор 14831.6502.2760, находящ се в с.
Герман, община Столична, област София, район „Панчарево“, в.з. „Лозето“, с
площ от 803 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с
начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, с номер по
предходен план: 701,2760, квартал 3, парцел XIII - 86а, при съседи:
14831.6502.1580, 14831.6502.1581, 14831.6502.1005, 14831.6502.700,
14831.6502.744 и 14831.6502.696, като осъдил Е. Н. П., ЕГН ********** и Х. П.
П., ЕГН: **********, двамата с адрес - гр.София, ж.к. ’’******* да предадат на
С. С. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. ’’************** ет. 16,
владението върху описания по-горе имот. Отхвърлил е предявените от Е. Н. П., ЕГН
********** и Х. П. П., ЕГН **********, двамата с адрес гр.София, ж.к.
1
’’******* срещу И. С. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******“
******* С. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******“, бл.
*******, Е. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Герман, ул. „******* и С. С. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******“, *******, положителни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че Е. Н. П. и Х. П. П. са собственици при квоти: 1/2 ид.част
в СИО и 1/2 ид. част за Х. П., по силата на договор за дарение, покупко-
продажба, а при условията на евентуалност придобивна давност, изтекла в
периода 10.07.2008 г. - 10.07.2018 г., на следния недвижим имот: Поземлен
имот, находящ се в гр. София, район „Панчарево“, с. Герман, в.з. „Лозето“, с
идентификатор 14831.6502.2760 по КККР, одобрени със Заповед № РС-18-
37/04.07.2011 г. на изп. директор на АГКК, вид територия - урбанизирана,
НТП - незастроен имот за жилищни нужди, с площ от 803 кв.м., при съседи:
14831.6502.1005, 14831.6502.1580, 14831.6502.1581,
14831.6502.696,
14831.6502.700 и 14831.6502.744. Осъдил е Е. Н. П., ЕГН ********** и Х. П.
П., ЕГН **********, двамата с адрес - гр.София, ж.к. ’’******* да заплатят
на С. С. С., ЕГН **********, с адрес - гр.София, ж.к. ’’*******, *******, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, сумата от 1700 лв. - разноски по
делото.Осъдил е Е. Н. П., ЕГН ********** и Х. П. П., ЕГН **********,
двамата с адрес гр.София, ж.к. „******* да заплатят на И. С. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******“ ******* С. С. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******“, бл. ******* и Е. С. Д., ЕГН
**********, с адрес: с. Герман, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3,
сумата от 800 лв. - разноски по делото.
Решението е обжалвано изцяло с въззивна жалба вх. №
25014510/21.02.2022 г. от ищците по иска с правно основание чл.124 ГПК Е.
Н. П., ЕГН ********** и Х. П. П., ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес гр.София, ж.к. „******* чрез пълномощника по делото адвокат В. С. М.
от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******надпартер/ с мотиви,
изложени в жалбата.
Относно легитимацията на ответниците по иска по чл.124 от ГПК и на
ищцата по иска по чл.108 от ЗС С. С. С. се твърди, че тези страни не са
собственици на процесния имот по силата на възстановяване на
собствеността по реда на ЗСПЗЗ, приключила с решение № 3011/10.07.2008 г.
на ОСЗГ „Панчарево“, влязло в сила на 17.09.2008 г., в процедура по
възстановяване на земеделска земя в съществуващи стари реални граници.
Това е така, защото наследодателят на ищцата по чл. 108 от ЗС и ответниците
по чл. 124 от ГПК С.С.С., не е бил собственик на имота към момента на
образуване на ТКЗС. Удостоверението за записванията в емлячен регистър на
2
с. Герман, не доказва собствеността. Това доказателство има значение в
административното, а не в исковото производство. СРС е посочил съдебна
практика и се е позовал на Тълкувателно решение № 9/ 07.11.2012 г. по т.д.№
9/ 12 г. на ОСГК на ВКС, но според пълномощника, тълкувателното решение
не намира приложение, той като е постановено за друга хипотеза, а именно:
стълкновението на права между ползватели по § 4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
права на възстановени собственици, а настоящата хипотеза не е същата.
Цитираните решения на ВКС по чл. 290 от ГПК не представляват
задължителна съдебна практика по изричната повеля на разпоредбата на чл.
290, ал. 3 от ГПК. Освен това, тази съдебна практика е неправилна, доколкото
следствие на прилагането й се стига до случаи, в които се признават права на
несобственици и това води до несправедливост и погазване на правата на
действителните собственици. Сочи се още, че е направено възражение по чл.
17, ал.2, изр. второ от ГПК, касаещо предпоставките за възстановяване на
собственост по ЗСПЗЗ по отношение на решение № 3011/10.07.2008 г. на
ОСЗГ „Панчарево и Заповед № РД-09-254 от 09.06.2008 г. на Кмета на район
„Панчарево“ по чл.11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Ищците не са били страни в
административните производства по издаването им и могат да се защитят в
исковия процес, оспорвайки предпоставките за издаване на тези
индивидуални административни актове. Съдът е посочил, че извършва косвен
контрол по законосъобразност, но на практика не е обсъдил някои от
направените възражения, а именно: Не е установено по делото, че имотът,
фигуриращ в емлячния регистър по удостоверение № 104/ 18.04.2005 г,
издадено от кмета на с. Герман, а именно 4 дка в местността „Лозето“ е
идентичен с получения по замяна през 1957 г. от наследодателя на
жалбоподателите П. П. Л. - нива в местността „Лозето“ от 1500 кв.м. при
граници: Н.Н., Й.Д.А. и селска мера, описан в нотариален акт № 87, том
XXVII,дело № 5042/ 57 г. на I-ви нотариус при СНС, т.е. няма съвпадение на
притежавания преди образуване на ТКЗС имот с този придобит от
наследодателя на въззивниците, няма и идентичност на заявения за
възстановяване имот с възстановения. Не са налице и предпоставките за
възстановяване собствеността на недвижимия имот, обект на претенцията в
стари реални граници. В документа по чл. 12, ал.2 от ЗСПЗЗ - удостоверение
от емлячен регистър, не са посочени граници на имота, а той е описан като
нива в местността „Лозето“ от 4 дка. Неправилно е извършена
индивидуализация на имота по помощен план. Съгласно чл.13 а, ал.4 от
ППЗСПЗЗ границите на бившите имоти се установяват въз основа на съдебно
решение, неделима част от което е скица на имота или други допустими
доказателства по делото, кадастрален план, комасационен план, частичен
земеустройствен план или планове за оземляване преди образуването на
ТКЗС и ДЗС, аерофотоснимки, дешифровъчни фотосхеми или
ортофотопланове преди образуването на ТКЗС и ДЗС, както и анкети за
създаване на регистъра на бившите имоти. За възстановения имот не са
налице подобни документи, които да го индивидуализират. Притежавания от
3
наследодателя на ответниците и ищцата по чл. 108 от ЗС имот може да се
намира на друго място във в.з. Герман -Лозето. Ето защо няма идентичност
между имота притежаван от наследодателя С.С. преди образуване на ТКЗС и
имота, който му е възстановен. Имотът никога не е внасян в ТКЗС, не е
отнеман и не е обобществяван и включван в блок на ТКЗС. От заключението
на основната експертиза на инж. С.Б. се установява, че имотът е влязъл в
регулация през 1958 г. Видно и от нотариалните актове на въззивниците
имотът към 1969 г. е представлявал парцел в границите на регулационния
план на населеното място. След като имотът не е попадал в блок на ТКЗС или
друга селскостопанска организация, то той не подлежи на възстановяване.
Относно легитимацията на въззивниците Е. П. и Х. П. се извършва
проследяване придобиването на имота, а именно, че първоначално имотът е
бил придобит от праводателя на въззивниците П. Л. по замяна от ТПС-
комисия по правилника за земеустрояването на ТКЗС, за което е съставен на
13.10.1957 г. нотариален акт за собственост по замяна № 87, том XXVII, дело
№ 5042/ 1957 г. В този нотариален акт предмет на замяната е нива в
местността „Лозето“ от 1500 кв.м. с посочени съседи. От СТЕ се установява,
че по първоначалният регулационен на вилна зона Герман имотът, придобит
от П. Л. е представлявал парцел VII-86 от кв. 3 като в разписна книга от 1960
г. срещу него е посочен този собственик с цитирания по-горе нот. акт.
Процесният имот попада в източната част на този парцел. С последваща
заповед №11/28.09. 1963 г. този парцел се разделя на два -VII-86 (западен) и
XIII-86 (източен). За собственик на двата е идентифициран също П. Л..
Процесният ПИ съвпада с източния парцел XIII-86 от кв. 3. Впоследствие се
попълва кад.основа и се създават нови имоти като границите и площта на
парцелите не са променени (за п. VII са преотредени имот с пл. №№ 86 а и 86
б, а за п. XIII- имот. с пл. № 86а). В разписната книга за новообразувния имот
с пл. № 86 а е записан като собственик също П. Л., като процесния ПИ
съвпада с парцел ХШ-86а. В последващите сделки от 1969 г., с които П. Л.
дарява двете си деца с по ½ ид.част (на Х. П. и сестра му М.П.) е описан
погрешно не парцел ХШ-86 а, който съвпада с процесния ПИ, а съседния
парцел VII- 86 а, 86 б в кв. 3. В последвалата през 1994 г. покупко-продажба
от М.П. към Е. П. се оказва, че е описан парцел ХIII-86 а с невярно посочена
западна граница. Това също се установява от първата експертиза на СТЕ, но
въпреки това, съдът правилно приема, че предмет на сделката е процесния
имот - парцел ХШ-86 а, кв. 3 по плана на вилна зона Герман-Лозето. Предвид
факта, че предмет на сделките от 1969 г. е съседния парцел, а не този, който
е идентичен с процесния ПИ, а сделката от 1994 г. не е произвела вещно-
правен ефект и парцелът е посочен с грешна граница, се поддържа
евентуалния иск за придобиване на спорния имот по давност и
направеното правоизключващо възражение срещу иска по чл. 108 от ЗС.
Съдът е кредитирал доведените от въззивниците свидетели, но е приел, че от
тях не се установява по несъмнен начин обстоятелството, че въззивниците са
осъществявали фактическа власт върху процесния недвижим имот. Счита, че
4
изводът е необоснован, тъй като свидетелските показания не са обсъдени
съвместно с останалите доказателства, от които се установява, че
въззивниците са били със съзнанието, че са придобили и са станали
собственици на имота по силата на сделките от 1969 и 1994 г. и са
извършвали действия, присъщи на собственика. В тази връзка, владението е
установено още от П. Л., който е бил и негов собственик, а неговите
правоприемници са извършили редица действия по отношение на имота -
построили са едноетажна дървена кирпичена постройка, електрифицирали са
през 1974 г. имота, снабдявали са се със скица за имота през 1994 г.,
заплащали данъци от 2001 г. до предявяване на иска. Както се приема в
решение № 127 от 04.06.2010 г. по гр. д. № 637/2009 г., г. к., I г. о. на ВКС:
„Декларирането на имота и заплащането на данъците за целия имот
съставлява също обективиране на намерението да се свои имота за себе си.“.
От показанията на свидетелите М. и Д., се установява, че имотът е бил
ограден като не е имало достъп на трети лица в него, имало е овошки и за
процесния период само сем. П.и са ползвали и поддържали имота, почиствали
са го, събирали са плодовете от овощните дръвчета, обработвали са имота,
като никой друг не е влизал в него и не е предявявал претенции да е негов
собственик. И двамата свидетели са очевидци на описаното и то обхваща
както исковия период (10.07.2008г.- 10.07.2018 г.), така и по-ранен момент.
Въззивниците са били със съзнанието, че владеят именно спорния недвижим
имот като свой собствен, придобит по силата на прехвърлителните сделки от
1969г. и 1994 г. Съдът приема, че свидетелят Д. не е посочил правилно двама
от съседите на спорния имот, тъй като визираните от него имена не съвпадали
с имената на съседните имоти по кадастралния регистър. Изводът е
неправилен, защото кадастралния регистър не е безспорен източник на
имената на собствениците, а освен това свидетелят може да е цитирал имена
на лица, които са от семейството на собственика. Съдът приема, че
показанията на другата група свидетели И. и Ч. са също фрагментарни, но
успешно провеждащи насрещно доказване. Този извод също е неправилен,
защото свидетелите сочат за няколко отделни посещения в имота от
наследодателя на насрещните страни С. С. и на С. С.. Тези отделни посещения
не представляват владение, а „разходки“ до имота, които не установяват
постоянна фактическа власт и собственически действия. Постоянното
владение не следва да се възприема като непрекъснато владение, в смисъл на
осъществена във всеки момент фактическа власт, а е достатъчно владелецът
да е в състояние във всеки момент, когато пожелае, да може да реализира
владелческата си власт, без друго лице да е започнало да извършва тези
действия и да е лишил владелеца от владението му. Именно такова е
владението на Е. и Х. П.и. Владението трябва да е непрекъснато в смисъл да
не е било прекъсвано за период по-дълъг от 6 месеца по арг. от чл. 81 ЗС, да е
несъмнено, т.е. да няма съмнение не само относно факта, че владелецът
държи вещта, но и за това, че я държи за себе си. Намерението да се държи
вещта за себе си трябва да е изразено по ясен /несъмнен/ начин, който не
5
буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не
допуска чужди действия. Макар по дефиниция владението да трябва да е
постоянно, не е необходимо непрекъснато да се осъществява фактическо
въздействие в имота като облагородяване, обработване и др., фактическата
власт може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, ако те
сочат на намерение за своене на имота и не са прекъсвани от действията на
трети лица. В решение № 200 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 199/2012 г.,
II г. о е прието, че ако едно лице осъществява фактическа власт върху
недвижим имот чрез действия по неговото лично ползване, стопанисване,
облагородяване, застрояване за свои нужди и опазване, то тези действия
следва да бъдат квалифицирани като действия на владелец. От писмените и
гласни доказателства се установява именно такъв вид фактическа власт на
семейство П.и.
Твърди се още, че в съдебно заседание на 08.07.2021 г. пълномощникът
на въззивниците е поискал допускането на още един свидетел за установяване
на владението, като искането е било направено своевременно, защото се
базирало на събраните до момента гласни доказателствени средства и
преценката им. Съдът следвало да приложи хипотезата на чл. 159, ал.2 от
ГПК. Ето защо с настоящата въззивна жалба се прави доказателствено искане
да бъде допуснат до разпит един свидетел при довеждане за факта на
владението, на основание чл.266, ал.2 от ГПК. Ето защо, моли съда да приеме,
че въззивниците Е. и Х. П.и са осъществявали владение върху процесния
имот за срока по чл. 79, ал.1 от ЗС (10.07.2008 г.- 10.07.2018 г.), и са го
придобили по давност.
Предвид гореизложеното, моли въззивния съд да постанови решение, с
което да отмени изцяло процесното, като отхвърли предявения от С. С.
срещу Е. П. и Х. П. иск с правно основание чл. 108 от ЗС относно поземлен
имот, находящ се в гр. София, район „Панчарево“, с. Герман. в.з. „Лозето“, с
идентификатор 14831.6502.2760 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-37/
04.07.2011 г. на Изп. директор на АГКК, вид територия - урбанизирана, НТП -
Незастроен имот за жилищни нужди, площ 803 кв.м. Да признае за
установено по отношение на Е. Д., И. Р., С. Т. и С. С., че Е. П. и Х. П. са
собственици на поземлен имот, находящ се в гр. София, район „Панчарево“, с.
Герман. в.з. „Лозето“, с идентификатор 14831.6502.2760 по КККР, одобрени
със заповед №РД-18-37/ 04.07.2011 г. на Изп. директор на АГКК, вид
територия - урбанизирана, НТП - Незастроен имот за жилищни нужди, площ
803 кв.м. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата С. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„*******“******* ет. 16, ответница по иска по чл.124, ал.1 ГПК и ищца по
иска с правно основание чл.108 ЗС, чрез пълномощника си по делото адвокат
В. Н. Т., със съдебен адрес: гр.София, СО, бул.“**** оспорва въззивната
жалба. Претендира разноски.
Въззиваемата С. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
6
„*******“, бл. *******, ответница по иска с правно основание чл.124 ГПК,
чрез пълномощника си по делото адвокат Н. Ц. оспорва въззивната жалба.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Въззиваемите И. С. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„*******“ бл. **** и Е. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Герман, ул.
„*******, ответници по иска с правно основание чл.124 ГПК, чрез
пълномощниците по делото адвокат А. П. и адвокат Е. Ж., със съдебен адрес:
гр.София, ул.“****“ ** оспорват въззивната жалба. Претендират разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са следните искове:
Иск с правно основание чл.108 ЗС от С. С. С. срещу Е. Н. П. и Х. П. П.
за признаване за установено, че С. С. е собственик на 1/2 ид. част от поземлен
имот с идентификатор 14831.6502.2760, находящ се в с. Герман, община
Столична, област София, район „Панчарево“, в.з. „Лозето“, с площ от 803
кв.м., и за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху
описания имот.
Иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Е. Н. П. и Х. П. П.
срещу Е. С. Д., И. С. Р., С. С. Т. и С. С. С., за признаване за установено, че Е.
П. и Х. П. са собственици при квоти: 1/2 ид. част в съпружеска имуществена
общност и 1/2 ид. част за Х. П., по силата на договор за дарение, покупко-
продажба, а при условията на евентуалност придобивна давност, изтекла в
7
периода 10.07.2008 г.- 10.07.2018 г., на следния недвижим имот: Поземлен
имот, находящ се в гр. София, район „Панчарево“, с. Герман, в.з. „Лозето“, с
идентификатор 14831.6502.2760 по КККР, с площ от 803 кв.м., при съседи:
14831.6502.1005,14831.6502.1580,14831.6502.1581,14831.6502.696,14831.6502.700
и 14831.6502.744.
Ищцата по иска с правно основание чл. 108 ЗС С. С. С. твърди, че по
силата на наследствено правоприемство е собственик на ½ ид. част от
поземлен имот с идентификатор 14831.6502.2760, находящ се в с. Герман,
община Столична, област София, район „Панчарево“, в.з. „Лозето“, с площ от
803 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на
трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, с номер по предходен
план: 701,2760, квартал 3, парцел XIII - 86а. Твърди, че процесният недвижим
имот бил възстановен на наследниците на С.С.С. с Решение № 3011 от
10.07.2008 г. на ОСЗГ „Панчарево“, влязло в законна сила на 17.09.2008 г., с
описание по решението, както следва: Нива от 0.957 дка, десета категория,
находящ се в строителните граници на с. Герман, в местността „Лозето“ имот
№ 1170017, кад. л. № Г-10-5-Б и № Г-10-5-Г. С.С. починал на 19.07.1972 г.,
като един от наследниците му бил С.С. С., баща на ищцата С. С., който
починал на 23.03.2014 г. Твърди, че Решение № 3011 от 10.07.2008 г. на ОСЗГ
„Панчарево“, влязло в законна сила на 17.09.2008 г., било законосъобразно
издадено на основание заявление по чл. 12, ал. 1 ЗСПЗЗ, придружено с
документ по чл. 12, ал. 2 от същия закон. По силата на саморъчно завещание,
обявено с нотариално дело № 27 от 2016 г., завещателят С.С. С. завещал на С.
С. С. 1/2 ид. част от процесния недвижим имот. След решението за
възстановяване и до смъртта на завещателя С. С. през 2014 г., имотът бил
владян от него и останалите наследници на С.С.С., като ищцата по иска по чл.
108 ЗС С. С. и нейният праводател заплащали и данъчните задължения за
имота. Към момента на предявяване на иска по чл. 108 ЗС, ищцата била
лишена от владението на притежавания от нея в режим на съсобственост с
останалите наследници на С.С. недвижим имот, което обосновавало интереса
от предявяване на ревандикационния иск.
Моли съда да уважи предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС,
като признае за установено по отношение на Е. Н. П. и Х. П. П., че С. С. С. е
1/2
собственик на от поземлен имот с идентификатор 14831.6502.2760,
8
находящ се в с. Герман, община Столична, област София, район „Панчарево“,
в.з. „Лозето“, с площ от 803 кв.м., с трайно предназначение на територията
урбанизирана, с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни
нужди, с номер по предходен план: 701,2760, квартал 3, парцел XIII - 86а. и
осъди ответниците Е. Н. П. и Х. П. П. да предадат на ищцата владението
върху гореописания недвижим имот.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците по иска с правно основание чл. 108
ЗС Е. Н. П. и Х. П. П. са подали отговор, с който оспорват предявения иск.
Считат, че С. С. не е собственик на 1/2 ид. част от процесния имот, че
Решение № 3011 от 10.07.2008 г. на ОСЗГ „Панчарево“ е незаконосъобразен
индивидуален административен акт, а в условията на евентуалност, че е
нищожен. Молят съда на основание чл. 17 ГПК да извърши косвен съдебен
контрол по отношение на посоченото решение на ОСЗГ „Панчарево“.
Твърдят, че наследодателят на С. С. - С.С., не е бил собственик на процесния
имот към момента на образуване на ТКЗС, като удостоверението за
записванията в емлячен регистър на с. Герман не доказвало собствеността, а
имало значение в административното, но не и в исковото производство. Била
налице и правоизключващата предпоставка на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ за
възстановяване на собствеността по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ. Процесният имот
никога не бил внасян в ТКЗС, не бил отнеман и не бил обобществяван и
включван в блок на ТКЗС, поради което същият не подлежал на
възстановяване. Освен това, имотът не следвало да се възстановява в стари
реални граници, липсва и идентичност между имота, притежаван от
наследодателя С.С. преди образуване на ТКЗС и имота, който му бил
възстановен. Те са придобили процесния имот чрез правни сделки, които
породили вещно-правния си ефект, тъй като прехвърлителите им били
собственици на имота, а в условията на евентуалност релевират възражение за
придобиването му по давност. Ето защо молят съда да отхвърли предявения
иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Ищците по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК Е. Н. П. и Х. П.
П. твърдят, че по силата на договор за дарение и договор за покупко -
продажба са собственици при квоти: 1/2 ид. част за Х. П. и 1/2 ид. част в
съпружеска имуществена общност за двамата на следния недвижим имот:
Поземлен имот, находящ се в гр. София, район „Панчарево“, с. Герман, в.з.
9
„Лозето“, с идентификатор 14831.6502.2760 по КККР, одобрени със Заповед
№ РС-18-37/04.07.2011 г. на изп. директор на АГКК, вид територия -
урбанизирана, НТП - незастроен имот за жилищни нужди, с площ от 803 кв.м.
Собствениците редовно заплащали данъци за собствеността си, като имали
свободен достъп до имота си, посещавали го, бил ограден от тях, почиствали
го и нямало трети лица, които да са имали достъп до имота или да са
оспорили фактическата власт на Е. П. и Х. П.. По повод решение на ищците
да се разпоредят с имота си, същите подали искане до СГКК - София за
издаване на скица, вследствие на което им издали справка, от която било
видно, че за собственик на имота се водел С.С.С., като било отразено, че
документът му за собственост било Решение № 3011/10.07.2008 г. на ОСЗГ
„Панчарево“. Това обосновавало правния интерес от предявяване на иска с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В условията на евентуалност заявяват
придобивно основание по отношение на процесния имот-изтекла придобивна
давност с период след възстановяване на имота на наследодателя на
ответниците- 10.07.2008 г. до 10.07.2018 г . Ето защо молят съда да уважи
предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като признае за
установено по отношение на Е. С. Д., И. С. Р., С. С. Т. и С. С. С., че ищците Е.
Н. П. и Х. П. П. са собственици при квоти: 1/2 ид. част в СИО и 1/2 ид. част за
Х. П. на следния недвижим имот: Поземлен имот, находящ се в гр. София,
район „Панчарево“, с. Герман, в.з. „Лозето“, с идентификатор
14831.6502.2760 по КККР, одобрени със Заповед № РС-18-37/04.07.2011 г. на
изп. директор на АГКК, вид територия - урбанизирана, НТП - незастроен
имот за жилищни нужди, с площ от 803 кв.м., на основание договор за
дарение от 12.02.1969 г., инкорпориран в нотариален акт № 10, том IV, дело
524/1969 г. и договор за покупко-продажба от 14.09.1994 г., инкорпориран в
нотариален акт № 41, том LL, дело № 20020/1994 г., а при условията на
евентуалност, че на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС са
придобили гореописания недвижим имот по придобивна давност, текла за
периода 10.07.2008 г. до 10.07.2018 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата по иска с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК С. С. С., е подала отговор, с който оспорва предявения срещу нея
иск. Твърди, че е собственик на 1/2 ид. част от процесния имот, който бил
възстановен на наследниците на С.С.С. с Решение № 3011/10.07.2008 г. на
ОСЗГ „Панчарево“. В процесния имот никога не била изграждана масивна
постройка от тухли на бетонова основа с площ от около 20 кв.м. От
10
представения с исковата молба нотариален акт за собственост по замяна от
1957 г. трудно може да се установи, че посоченият в него имот е идентичен с
имота, възстановен на наследниците на С.С.С. и описан в Решение №
3011/10.07.2008 г. на ОСЗГ „Панчарево“.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците по исковете с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК И. С. Р., С. С. Т. и Е. С. Д., са подали отговор, с който оспорват
предявените искове. Оспорват твърдението на ищците Е. Н. П. и Х. П. П., че
била извършена замяна по реда на ЗТПС /отм./, като твърдят, че дори и да е
била инициирана такава процедура, тя не е била проведена в съответствие с
разпоредбите на закона. На тях им е било възстановено правото на
собственост, съгласно влязло в сила Решение № 3011/10.07.2008 г. на ОСЗГ
„Панчарево“. От представените по делото скици от СО - Район „Панчарево“ и
службата по ГКК - гр. София било видно, че процесният недвижим имот не е
бил застроен, поради което законно бил възстановен на наследниците на С.С..
Сочат, че от момента на възстановяването на собствеността, същите
упражнявали правото на собственост и демонстрирали владението си, като
декларирали имота в данъчната служба и редовно плащали дължимите за него
данъци и такси. Оспорват и твърдението, че процесният имот бил придобит
по давност от Е. Н. П. и Х. П. П.. Молят съда да отхвърли предявените
искове.
Съдът констатира следното:
От представения по делото нотариален акт № 87, том XXVII, дело
№5042/1957 от 13.10.1957 г. за собственост по замяна, се установява, че П.
П. Л. е признат за собственик на следния недвижим имот, находящ се в
землището на с. Герман-София, а именно: Нива в местност „Лозето“ от 1500
кв.метра при граници: Н.Н., Й.Д.А. и селска мера. Съгласно цитирания
нотариален акт описаната нива е била дадена на П. Л. в замяна срещу
включената му в блока на ТКЗС овощна градина, находяща се в землището на
с. Герман, местност „Г.гьол“ от един декар съгласно чл. 11/18/ от правилника
за земеустрояване на ТКЗС протокол от 30.09.1957 г. на комисията по ТПС
при пълномощие Герман. Представен и Позволителен билет № 200 от
23.08.1960 г., от който се установява, че на П. П. Л. е било позволено да
построи вила съгласно утвърдения архитектурен план в м. „Лозето“, с.
Герман, кв. № 3. Съгласно нотариален акт № 9, том IV, дело № 523 от
12.02.1969 г. за дарение на недвижим имот, П. П. Л. дарил на своята дъщеря
М.П. П. следния свой собствен недвижим имот: 1/2 ид. част от незастроено
дворно място, находящо се в землището на София - с. Герман, във вилна зона
„Герман-Лозето“, съставляващо парцел VII (седми), 86-а и 87-6 от квартал 3
(трети) по плана на гр. София - Герман, с пространство (на цялото место) от
760 кв.м. Съгласно нотариален акт № 10, том IV, дело №524 от 12.02.1969 г.
за дарение на недвижим имот, П. П. Л. дарил на своя син Х. П. П. следния
свой собствен недвижим имот: 1/2 ид. част от незастроено дворно място,
находящо се в землището на София - с. Герман, във вилна зона „Герман-
Лозето“, съставляващо парцел VII (седми), 86-а и 87-6 от квартал 3 (трети) по
11
плана на гр. София - Герман, с пространство (на цялото место) от 760 кв.м.
Представено е удостоверение за граждански брак, от което се установява, че
Х. П. П. и Е. Н. И. сключили на 29.08.1971 г. граждански брак, след който
съпругата се именува Е. Н. П.. Съгласно Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 41, том 44, дело 20020/94 от 14.09.1994 г.,
М.П.С. продала на Е. Н. П. следния свой собствен недвижим имот, а именно:
1/2 ид. част от дворно място, находящо се във вилна зона „Лозето“, с. Герман,
цялото с пространство от 760 кв.м., съставляващо парцел ХШ-86а от квартал
3 (трети) по плана на вилна зона „Лозето“, с. Герман - София, при съседи по
скица - от изток-улица; от юг-парцел XII, от запад-парцел VII и север- парцел
II, срещу заплащане на продажната цена в размер на 19 000 лева.
Със заявление вх. № 3011/29.11.1991 г., подадено от С.С. С., в качеството
му на наследник на С.С.С., били заявени за възстановяване земеделски земи с
обща площ от 64,4 дка, находящи се в землището на с. Герман. Видно от
Удостоверение за наследници № УГ01-184-ГР13-180/01.10.2018 г. (л.46 от
делото), С.С.С. е починал на 19.07.1972 г. и към този момент е оставил за
наследници по закон съпруга - Х.К. С. (починала на 29.01.1977 г.) и двама
сина - С.С. С. и С.С. С.. Видно е, че С.С. С. починал на 14.12.1996 г., като
оставил за свои наследници по закон две дъщери - Е. С. Д. и И. С. Р.. С.С. С. е
починал на 23.03.2014 г., като е оставил за свои наследници по закон две
дъщери - С. С. Т. и С. С. С.. Следователно към датата на подаване на исковите
молби С.С.С. е оставил за наследници по закон четирима внуци - Е. С. Д., И.
С. Р., С. С. Т. и С. С. С..
С Решение № 3011 от 10.07.2008 г. на Общинска служба по земеделие и
гори - Панчарево, е признато за възстановяване правото на собственост на
наследниците на С.С.С. в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на следните имоти: Нива от 0.957 дка, десета категория, находяща се
в строителните граници на с. Герман, местността „Лозето“, имот № 1170017,
кад. л. № Г-10-5-Б и № Г-10-5-Г, при граници (съседи): съгласно означение от
р-н Панчарево върху скица № 554/09.06.2008 г. на ГИС-София към
удостоверение по чл. 13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ: № 86А от кв. 3 - урегулиран за
УПИ ХШ=0.702 дка; част от № 57 от кв. 3-урегулиран за УПИ Х1У=0.255дка,
заявен с пореден № 13 от заявлението и установен с емлячен регистър стр.
258, парт. № 259. Представен е документ, озаглавен „Саморъчно завещание“
от 06.04.2011 г., написано от С.С. С., в което е посочено, че завещава на
дъщеря си С. С. С. собствеността на идеалната част от всичките си земеделски
земи и гори, които са били възстановени от поземлена комисия, община
Панчарево. По силата на Договор № С142 от 29.06.2018 г., Е. Н. П. възложила
на „С.С.“ ООД извършването на охрана на обект, намиращ се в с. Герман,
вилна зона „Лозето“, парцел ХМ-86а. По делото е била приета съдебно-
техническа експертиза/СТЕ/, съгласно която кадастралните и регулационни
изменения на територията, на която се намира процесният имот с
идентификатор 14831.6502.2760 с площ 803 кв. м., са както следва: а/
12
Регулационният план на вилна зона Герман, одобрен със Заповед №
7665/12.11.1958 г., представлява първа регулация на територията. Спрямо РП
процесният имот попада в кв. 3. В кадастралната основа на кв. 3 е нанесен
имот пл. № 86 с площ 3985 кв. м, за който по първоначално утвърдената
редакция на РП са отредени парцели III-86 с площ 1744 кв.м и VII-86 с площ
1730 кв. м. Останалата част от имот пл. № 86 до пълния му размер попада в
прилежащите улици и се придава към парцели в съседните квартали 2 и 4.
Спрямо оригиналната редакция на РП процесният имот попада в източната
част на парцел VII-86 от кв. 3. В разписна книга № 23-4-10 от 1960 г. са
записани следните данни за собственици и документи: за п-л III-86: полк. К.
2
Х.в В. н. а. № 85 т. 27 д. 5040/57 г. 1500м,за п-л VII-86: полк. П. П. Л. н. а.
2
№ 86 т. 27 д. 5041/57 г. 1500м. При действието на горната регулация по
преписка А 1-953/1959г. на името на П. П. Л. са издадени две писма (визи) за
строително петно в парцел VII от кв. 3. Съгласно виза от 27.05.1959 г. се
предвижда застрояване на 10 м от уличната регулационна линия на пътя,
минаващ на запад от парцела, на 4 м от границата с парцел X и около 40 кв. м
застроена площ. На скица на гърба са показани две алтернативни петна за
строеж в източната и в западната част на парцел VII. Съгласно виза от
06.07.1960 г. в парцел VII от кв. 3 се разрешава строеж до 68 кв.м., на 10 м от
улицата, по 5 м от страничните per. линии. На скицата на гърба петното за
строеж е ситуирано в източната част на парцел VII.
С молба от 12.07.1960 г. е внесен за одобряване проект за построяване на
вила в парцел VII-86, кв. 3, вилна зона Лозето - с. Герман (л. 29). Издаден е
Позволителен билет № 200/23.08.1960 г. за построяване на вила със застроена
площ 50 кв. м в парцел VII, кв. 3, м. Лозето, с. Герман (л. 26).
б/ Със Заповед № 11/28.09.1963 г. е одобрено ЧИРП за кв. 3, съгласно
което парцел VII-86 е разделен на два нови парцела VII-86 (западен) и
XIII-86 (източен). По данни от скица, издадена на 29.10.1963 г. от СГНС -
Ленински РИС, графично изчислените площи на новообразуваните парцели
са: п-л VII - 890 кв. м, п-л XIII - 816 кв. м. За собственик на двата парцела е
посочен П. П. Л. въз основа на нот. акт № 86, том XXVII, дело 5041 от 1957 г.
за 1500 кв. м.
От горната скица се вижда, че: в новообразувания парцел XIII-86 е
отразена постройка, застроена на около 20 кв. м. Същата е нанесена в имот
пл. № 86, кад. лист 787 от стария КП с условен знак ПЖ (едноетажна
паянтова жилищна), с тераса от западната страна; в новообразувания парцел
VII-86 е нанесено строително петно за нова сграда с максимално застроена
площ 60 кв.м. и означени отстояния до страничната per. линия и дъното на
парцела.
Спрямо описаното ЧИРП процесният имот с идентификатор
14831.6502.2760 съответства на източния новообразуван парцел XIII-86 от
кв. 3.
в/ Със Заповед № 469/23.12.1963 г. е одобрено ПКО с верните имотни
13
граници на имоти пл. №№ 86а и 866, преотреждане на парцел VII за имоти пл.
аб а
№№ 86 и 86 и преотреждане на парцел XIII за имот пл. № 86.
а
Имот пл. № 86 е образуван за североизточната част на имот пл. № 86,
като южната му граница съвпада с дворищно-регулационната линия между
парцели III и VII, XII и XIII, а площта му е съобразена с документално
доказаната площ от 1500 кв. м съгласно нот. акт № 86, том XXVII, дело 5041
от 1957 г. на П. П. Л.. За частта от имот пл. № 86, включена в парцел VII и в
прилежащата улица, но без доказателствен документ, е образуван имот пл. №
б
86. Съгласно техническия протокол за ПКО, съставен на 29.10.1963 г., имот
б
пл. № 86 е собственост на ДЗС, респективно СГНС.
Вследствие описаното изменение на кадастралната основа парцел VII е
аб
преотреден за имоти пл. №№ 86 и 86 (в съсобственост), а парцел XIII е
а
преотреден за имот пл. № 86 от кв. 3. Границите и площта на парцелите не
3б
са променени, т.е. парцел VII-86, 86 е идентичен с парцел VII-86, а парцел
а
ХШ-86 е идентичен с парцел XIII-86.
3
Съгласно скицата източният парцел XIII-86 е застроен с едноетажна
полумасивна стопанска постройка на около 20 кв.м. с тераса и навес, а
аб
западният парцел VI 1-86, 86 е незастроен.
В разписна книга № 23-4-09 за собственик на новообразувания имот пл.
а 2
№ 86 е записан П. П. Л. с н.а. №86 т. 27д. 5041/57 г. 1500 м.
Спрямо горното ЧИРП процесният имот с идентификатор
14831.6502.2760 съответства на парцел XIII-86а от кв. 3.
При действието на РП, утвърден със заповедите по букви „а", „б" и „в",
са съставени следните документи:
1.Нотариален акт № 9, том IV, дело № 523/12.02.1969 г. за дарение на
1
НИ, съгласно който П. П. Л. е дарил на дъщеря си М.П. П. /2 ид. част от
незастроено дворно място в землището на с. Герман, във вилна зона Герман -
a6
Лозето, съставляващо парцел Vll-86,86 от квартал 3, с площ на цялото
место от 760 кв. м (л. 12).
2.Нотариален акт № 10, том IV, дело № 524/12.02.1969 г. за дарение на
1
НИ, съгласно който П. П. Л. е дарил на сина си Х. П. П. /2 ид. част от
незастроено дворно място в землището на с. Герман, във вилна зона Герман -
a6
Лозето, съставляващо парцел Vll-86,86 от квартал 3, с площ на цялото
место от 760 кв. м (л. 10).
При съставяне на горните актове е представена Скица № 7803/07.09.1968
г. от Ленински РНС - технически отдел, която не е приложена по делото. И в
двата документа не е посочено имотите, за които в съсобственост е отреден
парцел VII, с какви площи участват и дарителят на кой от тях е собственик.
14
Липсва описание на границите и/или съседите на имота. Посочената площ на
a6
парцел Vll-86,86 от квартал 3 в размер на 760 кв.м. се различава
значително от площта на парцел VII-86 съгласно скицата към ЧИРП по
Заповед № 11/28.09.1963г. - 890 кв. м (виж ПРИЛОЖЕНИЕ 2.2 към
експертизата), като допустимата разлика при повторно определяне площта на
поземления имот в случая не следва да надвишава 24 кв.м.
3.Нотариален акт № 41, том LL, дело № 20020/14.09.1994 г. за покупко-
продажба на НИ, съгласно който М.П.С. е продала на Е. Н. П. 1/2 ид. част от
дворно място във вилна зона Лозето, с. Герман, цялото с площ от 760 кв.м.,
съставляващо парцел XIII-86а от кв. 3 по плана на вилната зона, при съседи
по скица: от изток - улица, от юг - парцел XII, от запад - парцел VII и от север
- парцел II (л. 11). Актът е съставен въз основа на Скица № 305/05.09.1994г.,
издадена от ТОА „Панчарево". На л. 14 от делото е приложено копие на
а
Скица № 306/05.09.1994 г. на парцел ХШ-86 в кв. 3, която съдържа следните
6
неточности: -по отношение на графичната част - парцел VII-86, показан като
а
съсед на парцел ХШ-86 от запад, не съществува в никоя от редакциите на РП
a6
на вилна зона Герман. Верният парцел е Vll-86,86, утвърден със Заповед №
469/1963 г., действащ и към настоящия момент; по отношение на текстовата
част - невярно са отразени номерът и датата на заповедта за одобряване на РП
(№ 566/12.07.1958 г. вместо № 7665/12.11.1958 г.); не са посочени Заповеди
№ 11/28.09.1963 г. и № 469/23.12.1963 г. за ЧИРП, които определяли
актуалния регулационен статус на парцели VII и XIII от кв. 3 към 1994 г.;
а
площта на парцел ХШ-86 от 760 кв.м. се различава с над допустимата грешка
от площта на същия в скицата към Заповед № 11/28.09.1963 г., с която е
а
одобрен - 816 кв.м.; парцел ХШ-86, предмет на скицата, не е идентичен с
парцела по нот. акт № 10 том IV дело 524/1969 г. (последният е съставен
a6
за парцел Vll-86,86 от кв. 3).
г/ В неодобрения КП за територията на пл. район с. Герман - в.з. Лозето,
създаден през 1980 г., в кад. листове Г-10-5-Б и Г-10-5-Г са нанесени: имот
пл. № 696 с площ 840 кв.м., съответстващ по местоположение на парцел Vll-
a6
86,86 по РП, застроен с масивна жилищна сграда на 42 кв.м., без данни за
собственик в разписната книга;
а
имот пл. № 701 с площ 820 кв.м., съответстващ на парцел ХШ-86,
незастроен, без данни за собственик в разписната книга. Имоти пл. №№ 696 и
701 са отразени на Скица № 554/09.06.2008 г. по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ на
л. 67.
Спрямо неодобрения КП от 1980 г. процесният имот с идентификатор
14831.6502.2760 съответства на имот пл. № 701.
д/ Във връзка с реституцията по ЗСПЗЗ за територията на в.з. Герман -
Лозето са изработени план на старите имоти, установени на база
аерозаснемане от 1954 г. и регистър на собствениците, установени чрез
15
анкетиране. Според този план имот № 1170017 с площ 4291 кв.м. е
идентифициран с нива от 4 дка в м. Лозето, заявена за възстановяване от
наследниците на С.С.С. и доказана с емлячен регистър.
Съгласно Скица № 554/09.06.2008 г. по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ
частта от имот № 1170017, попадаща в незастроени УПИ, е 957 кв. м, от
а
които в УПИ XIII- 86 - 702 кв.м. и в УПИ XIV-57 - 255 кв. м. Така
определените свободни части са възстановени на наследниците на С.С.С. с
Решение № 3011/10.07.2008 г. на ОСЗГ „Панчарево", влязло в сила на
17.09.2008 г. (л. 66).
е/ Със Заповед № РД-09-127/13.03.2009 г. са одобрени ПКО с нов имот
пл. № 2760, идентичен с частта от имот № 1170017, попадаща в УПИ XIII-
3
86 и изменение на плана за регулация, изразяващо се в преотреждане на
а
УПИ XIII в съсобственост за имоти 86 и 2760. Границите и площта на УПИ
аа
XIII не са изменени, т.е. УПИ ХIII-86,2760 е идентичен с УПИ ХIII-86.
Спрямо ИПР от 2009 г. процесният имот с идентификатор
а
14831.6502.2760 съответства на преотредения съсобствен УПИ ХШ-86,2760.
Относно местоположението на процесния имот по актуалните КК и КР
вещото лице изяснява, че в КК и КР за землището на с. Герман, одобрени със
Заповед № РД-18-37/04.07.2011 г., процесният имот с
идентификатор 14831.6502.2760 е нанесен с площ 803 кв.м. и се намира при
граници и съседи (виж скицата на л. 8): от север - имот с идентификатор
14831.6502.744, записан в КР на О.Н. И. с право на собственост въз основа на
Нот. акт № 123 том LLLLIX per. 70521 дело 51945/20.12.2005 г. от СВ гр.
София и на: Л.И.В., Л.А.Г. и М.Ж.Г. с право на ползване въз основа на
Протокол № 294 том 11 per. 31575 дело 6258/10.11.1994 г. от СРС; имот с
идентификатор 14831.6502.700, записан в КР на Б.Г.Д. с право на собственост
въз основа на нот. акт № 78 том LXXX per. 24521 дело 18235/13.08.2002 г. от
СВ гр. София; от изток - имот с идентификатор 14831.6502.1005 общинска
публична собственост - за второстепенна улица; от юг - имот с
идентификатор 14831.6502.1581, записан в КР на П.И., без документ за
собственост; имот с идентификатор 14831.6502.1580, записан в КР на
Запрянова, без документ за собственост; от запад - имот с идентификатор
14831.6502.696, записан в КР на Г.П.Н. и Е.П.Н. с право на собственост въз
основа на Протокол за съдебна делба № 79 том 11 per. 8406/07.07.1978 г. от
СРС.
По местоположение имот с идентификатор 14831.6502.2760 съответства
на:
а
УПИ ХШ-86,2760 с площ 818 кв. м по цифров модел на РП;
имот пл. № 701 с площ 158 кв. м и имот пл. № 2760 с площ 702 кв. м по
неодобрения КП, предхождащ КК.
По отношение на въпроса за идентичността между имота по
16
нотариалния акт № 87, том XXVII, дело № 5042/1957 г. и имота, възстановен
с Решение № 3011/10.07.2008 г. на ОСЗГ „Панчарево", вещото лице сочи,
че съгласно описания нотариален акт за собственост по замяна П. П. Л. е
признат за собственик на нива в м. Лозето от 1500 кв.м. при граници: Н.Н.,
Й.Д.А. и селска мера, като П. П. Л. е регистриран в разписния лист към РП от
1958 г. за парцел VII от кв. 3 въз основа на процесния нотариален акт. Парцел
VII по първоначалната редакция на РП съдържа 1730 кв.м. и е отреден за
северната част на имот пл. № 86, целия с площ 3985 кв. м. Следователно
имотът по замяната попада в северната част на имот пл. № 86. С
а
попълването на имот пл. № 86 по Заповед № 469/23.12.1963 г.
местоположението на нивата по легитимиращия документ е определено точно
и в съответствие с документалната площ. В разписната книга към КП в имот
а
пл. № 86 е регистриран П. П. Л. въз основа на нот. акт № 86, т. XXVII, д.
5041 от 1957 с площ по документ 1500 кв. м.
а
По-голямата част от имот пл. № 86 е включена като основа на парцел
а
XIII- 86 и по-малка-като основа на парцел VII, в съсобственост с имот пл. №
б
86.
По част I от Решение № 3011/10.07.2008 г. на ОСЗГ „Панчарево " е
признато правото на собственост на наследниците на С.С.С. върху нива от
4.091 дка в строителните граници на с. Герман, м. Лозето, имот № 1170017 в
кад. листове Г-10-5-Б и Г-10-5-Г, а по част II реално е възстановена нива от
0.957 дка. Последната включва две отделни части от имот № 1170017: 0.702
3
дка от УПИ XIII-86 и 0.255 дка от УПИ XIV-57 в кв. 3.
Възстановената част с площ 702 кв.м. представлява сечението
а
(застъпването) между имот пл. № 86, който съответства на имота, получен
от П. П. Л. по замяна на ТПС комисия и имот № 1170017, предмет на
Решение № 3011/10.07.2008 г. на ОСЗГ „Панчарево".
Следователно между имота, за който е съставен нотариален акт за
собственост по замяна № 87, том XXVII, дело № 5042/1957 г. и
възстановения с Решение № 3011/10.07.2008 г. на ОСЗГ „Панчарево"
имот от 0.957дка, находящ се в строителните граници на с. Герман, в м.
Лозето, имот № 1170017 в кад. л. № Г-10-5-Б и № Г-10-5-Г. е налице
частична идентичност (съвпадение), включваща 702 кв. м. от двата имота,
за която част в РП е попълнен имот пл. № 2760 съгласно Заповед № РД-09-
127/13.03.2009 г. (защрихован плътно със зелен цвят на Скица № 2 от
ПРИЛОЖЕНИЕ 5 към експертизата).
Вещото лице сочи още, че имот с идентификатор 14831.6502.2760 не е
идентичен с ДВОРНО МЯСТО, находяшо се в землището на с. Герман, вилна
a6
зона Герман - Лозето, съставляващо парцел/УПИ Vll-86,86 от кв. 3,
одобрен със Заповед № 469/23.12.1963 г. (което дворно място е предмет на
извършените през 1969 г. дарения); Имот с идентификатор 14831.6502.2760
17
съвпада частично с дворно място, находящо се в землището на с. Герман,
а
вилна зона Герман - Лозето, съставляващо парцел/УПИ ХШ-86 от кв. 3,
одобрен със Заповед № 469/23.12.1963 г. Зоната на застъпване между двата
имота е с площ 750 кв. м, ограничена по цифри 2-3-4-5-6-7-2 на Скица № 1 от
ПРИЛОЖЕНИЕ 5 към експертизата; Между имот с идентификатор
14831.6502.2760 с площ 803 кв.м. и имота с площ 1500 кв.м., описан в
нотариален акт за собственост по замяна № 87, том XXVII, дело №
5042/1957 г., е налице частична идентичност (застъпване) с площ 768 кв.м.,
показано на Скица № 1 от ПРИЛОЖЕНИЕ 5 по цифри 1-2-3-4-5- 6-7-8-1. Въз
основа на допуснатата и приета допълнителна СТЕ е установено, че в
североизточната част на имот пл. № 86 от кад. лист 787 по стария КП на в. з.
Герман - Лозето е нанесена сграда, състояща се от две части: източна,
означена с условен знак „ПЖ“ (едноетажна паянтова дървена, кирпичена
жилищна постройка), застроена на 28 кв.м. и западна, означена с условен
знак за тераса с площ 26 кв. м. Сградата е изчертана с кафяв туш, което
според приетите цветови означения при изработване на кадастрални планове
означава, че е отразена в плана на по-късен етап спрямо първоначалното
заснемане, данните от което се изчертават с черен туш. Основанието за
нанасяне на постройката в КП се съдържа в Правилник за планово
изграждане на населените места (обн. ДВ. бр. 51/02.03.1950 г.), при
действието на който е изработен старият КП. Съгласно разпоредбата на чл. 3
от правилника Кадастралният план установява характера и конфигурацията
на терена, както и положението, вида, предназначението, границите и пр. на
недвижимите имоти и на находящите се в тях сгради, постройки, съоръжения,
посаждения и други подобрения... Съставеният кадастрален план се поддържа
редовно с всички данни, във връзка с промените в неговото съдържание.
Горната разпоредба (с незначително изменение) се запазва в § 13 от
Правилник за приложение на закона за планово изграждане на населените
места (обн. Изв. бр. 76/20.11.1960 г.), с който е отменено действието на
предходния правилник.
Постройката на скицата в Приложение 3.2 е нанесена във връзка с
аб
попълването на нови имоти с пл. №№ 86, 86 и 86 в кадастралната основа на
РП по Заповед № 469/23.12.1963 г. Това изисква отразяване на актуалното
кадастрално съдържание в попълваните имоти, което е направено с
Технически протокол от 29.10.1963 г., съставен на място от съответното
длъжностно лице (Приложение 3.3). Според протокола и скицата
а
съществуващото застрояване в новопопълнения имот пл. № 86 се състои от
едноетажна полумасивна стопанска постройка (условен знак ,,пМС‘),
застроена на около 18 кв. м, с навес от южната й страна на около 12 кв. м и
тераса от запад на около 26 кв. м.
От огледа на място се установило, че описаната постройка всъщност е
представлявала ламаринен фургон (купе на автобус), поставен върху
тераса от камък и пристроен от едната страна с навес от тухли. По данни на
18
ищцата фургонът е бил облицован с дървена ламперия и покрит с керемиди,
които към настоящия момент са разрушени. Понастоящем в процесния имот
се намирали силно деформираното ламаринено купе, част от каменната тераса
(голяма част е завзета от растителност), разхвърляни тухли и дървени
отломки.
Описаната постройка не била трайно прикрепена към земята, тъй като
нямала основи, а била монтирана върху предварително изградената основа.
Същата била електрифицирана, видно от представените по делото Данъчно
удостоверение № 047719/27.12.1973 г. (л. 25) и предписание за ремонт на ел.
инсталацията от 1974 г. (л. 30). Имотът не бил водоснабден, но това се
отнасяло за повечето имоти във в.з. Герман. От справка с кадастъра на
подземните проводи се установило, че за територията на в. з. Герман нямало
нанесени подземни проводи и съоръжения. Съществуващата постройка не
можела да се категоризира като вилна сграда със съответните параметри, за
каквато е издаден Позволителен билет № 200/23.08.1960 г. (л.26). Същата
имала характер на второстепенна или временна постройка по смисъла на
действащите към 1960 г. нормативни правила - Закон и Правилник за планово
изграждане на населените места. Очевидно било, че строежът по
Позволителен билет № 200/23.08.1960 г. не е бил реализиран.
В следващите графични кадастрални документи за местността, а именно
КП, създаден през 1979 г. - 1980 г., в който на процесния имот съответствал
имот пл. № 701 от кад. листове Г-10-5-Б и Г-10-5-Г, както и в действащите КК
и КР от 2011 г., описаната по-горе постройка не била отразена, въпреки че
по това време е съществувала в имота. Фактът на съществуването й се
установявал от съдържанието на следните графични документи: Картен лист
К-9-34-(43) от ЕТК в М 1:5000, изработен по стереофотограметричен метод
на база снимки от въздушно заснемане през 1988 г. и отпечатан през 1990 г.
Кадастралните граници на имотите не били предмет на отразяване в ЕТК, но
съществуващото застрояване се отразявало.
В общодостъпното приложение Google earth били качени „исторически"
сателитни изображения на земната повърхност, като най-ранното такова
изображение за територията на в. з. Герман - Лозето било от м. март 2003 г.
На него ясно се разпознавали границите на процесния имот и намиращата се
в него постройка. Последната била видима (с променлива яснота) на
следващи изображения от 05.2005 г., 04.2007 г., 05.2008 г., 02.2009 г., 10.2009
г.,05.2010 г., след което очертанията й постепенно се изгубвали в
заобикалящата я растителност. От проследяването на цитираните графични
източници се установявало, че постройката в процесния имот се
саморазрушила с течение на времето. Липсвали преки доказателства, по които
да се установи кога точно е започнал този процес.
По делото са били събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите А.Р.И. и М. И. Ч. (на страната на С. С.) и В.К. Д. и Г.Б. М. (на
страната на Е. и Х. П.и).
19
Свидетелят А. твърди, че познава С. С. покрай дъщерите й, като знае за
имот, находящ се в с. Герман. Няколко пъти бил в този имот в периода от
2009 г. до 2014 г. лично със С. С.- бащата на С. С., т.н. дядо С.. В имота имало
постройка тогава, която била показана на свидетеля от дядо С.. Свидетелят си
спомня, че тогава, през 2011 г. - 2012 г. дядо С. си говорел със съседката от
ляво на имота - Петрунка, която била възрастна жена - поздравили се, питали
се какво се случва, като имало и някаква постройка, за която си говорели.
След смъртта на дядо С. свид. А. ходил още няколко пъти в този имот с Д. и
със С.. Свидетелят изяснява още, че вилата на въпросната госпожа била от
ляво. Свидетелят Д. сочи, че познава Е. и Х. П.и от около 20 години, като
през 2007 г. свидетелят си купил имот в местността „Лозето“, а през 2008 г.
разбрал, че Е. и Х. П.и също имали имот в тази местност, който бил през
улицата и се явявали съседи. Имотът на Е. и Х. П.и се намирал точно под
имота на свидетеля. Имотът на Е. и Х. П.и винаги бил ограден и никога не се
влизало свободно там, като преди няколко години направили врата. Когато
свидетелят отишъл там през 2007 г., направило му впечатление, че в имота на
Е. и Х. П.и имало фургон тип микробус, а около фургона имало иззидана
някаква площадка. Свидетелят знае, че посоченият по-горе фургон бил
направен от Е. и Х. П.и, като в процесния имот имало плодни дървета-орех,
череши, вишни. Впоследствие свидетелят виждал плодовете от посочените
плодни дървета да се събират от Е. и Х. П.и. От време на време в имота на Е.
и Х. П.и идвали хора, които го почиствали - хора с косачки, които свидетелят
не познава, но предполага, че били наети от тях. Освен Е. и Х. П.и, свидетелят
не е виждал никого да влиза в процесния имот, нито е чувал някой да е
оспорвал собствеността им върху този имот; от лявата страна на имота на Е. и
Х. П.и, ако се погледне от улицата, съсед е бил С., а от дясната страна Я..
Свидетелят Ч. твърди, че е от с. Герман и повече от 40 г. познава С. С., която
е от същото село. Знае за имот на С. С. в с. Герман, местността „Лозето“.
Когато децата им били малки се разхождали нагоре по вилната зона, като С. е
показвала мястото, където преди ходел и нейният баща. С. разказвала, че това
място било тяхно. Свидетелката сочи, че е влизала в процесното място, на
което имало някаква ограда и табелка, на която пишело „охрана“. Тази
табелка не била там през всичките години. Със С. С. ходели в този имот през
2015 г., а преди това били с децата. Последно в имота имало някакъв фургон,
който бил разрушен. Според свидетелката, бащата на С. поддържал имота.
Свидетелят М. твърди, че познава Е. П. от 1966 г., а Х. П. от около 3-4
години по-късно. С тях били в приятелски отношения и се движели почти
винаги заедно. Свидетелят знае, че Е. и Х. П.и имат имот в с. Герман,
местността „Лозето“. В имота имали хубави череши и особено по време на
черешова кампания ходели често там да берат череши и да почистват двора.
Това се случвало доста често, докато били млади, но като остарели, тези
посещения се разредили. Първоначално свидетелят нямал кола и ходели с
колата на Е. и Х. П.и, като до мястото се стигало от с.Герман нагоре по един
черен път с доста перипетии и трудности. Процесният имот бил около един
20
декар, като бащата на Х., чичо П. направил оградите (трите огради към
съседите), но към улицата нямало ограда. В процесния имот имало един бус,
който отстрани бил изграден от чичо П. с тухли и отгоре с навес, под който
често правели барбекюта. В момента имотът бил ограден и от към лицевата
част (от страната на улицата) - впоследствие Е. наела хора и го оградили. В
процесния имот освен черешите, имало малини или къпини. Е. и Х. П.и
обработвали този имот. В момента този имот бил обрасъл, но тогава всичко
било почистено. Свидетелят ходил в този имот през последните 10-15 години,
но рядко.
По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните обстоятелството, че към момента на подаване на исковите молби, с
които са предявени исковете по чл. 108 ЗС и чл. 124, ал. 1 ГПК, както и към
момента на изготвяне на определението на съда по чл. 140 ГПК от 23.02.2021
г., ищците Е. Н. П. и Х. П. П. упражняват фактическа власт върху процесния
имот, находящ се в гр. София, район „Панчарево“, с. Герман, в.з. „Лозето“, с
идентификатор 14831.6502.2760.
Това е фактическата обстановка описана от районния съд изключително
обстоятелствено, към която въззивната инстанция не препраща, а
възпроизвежда за по-голяма пригледност.
От правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Съгласно чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Основателността на иска по чл. 108 ЗС е обусловена от кумулативното
наличие на три предпоставки: 1. Ищецът да е собственик на имота; 2. Вещта
да се владее или държи от ответника; 3. Вещта да се владее или държи от
ответника без основание. В доказателствена тежест на ищеца по
ревандикационния иск е да установи първите две предпоставки. Чрез този
петиторен иск ищецът иска от съда със сила на присъдено нещо да установи
спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение
като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на
ищеца и въз основа на това установяване да се допусне ответникът, който я
владее или държи, без да притежава правно основание за това, да предаде
фактическата власт на собственика. Предвид гореизложеното и във връзка с
наведените твърдения във въззивната жалба, че С. С. С. не е собственик на
процесния имот по силата на възстановяване собствеността по реда на
ЗПСЗЗ и развитите доводи в тази насока, следва първо да бъде установено
дали ищцата С. С. С. е титуляр на правото на собственост върху спорния
недвижим имот. Правото на собственост върху обобществената земеделска
земя не се възстановява по право, поради което за установяване материалната
легитимация на ищцата, която се оспорва, следва да се докаже по несъмнен
начин обстоятелството, че в обективната действителност са се осъществили
всички материални предпоставки (юридически факти), обуславящи
21
възникването на правото да бъде реституиран процесният имот, а именно: 1.
имотът да е бил земеделски по своето предназначение към момента на
включването му в трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни
земеделски стопанства; 2. земята, дори и нейното предназначение
впоследствие да е било променено, да съществува в стари (реални или
възстановими) или в нови граници (с план за земеразделяне); 3. по отношение
на имота да не е проведено мероприятие по смисъла на чл. 10 б, ал. 1 ЗСПЗЗ,
да не е застроен със законна постройка до 01.03.1991г., респ. да не е било
учредено суперфициарно право и законно разрешеният строеж към 01.03.1991
г. да не е започнал - арг. чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, като са непротивопоставими
всички разпоредителни сделки, извършени от трудовокооперативни
земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други,
образувани въз основа на тях селскостопански организации - арг. чл. 10, ал.
13 ЗСПЗЗ.
С извършване на масовизирането на земеделската земя тя е загубила
своята индивидуализация, своите реални граници - арг. чл. 11, ал. 1 от
Примерния Устав на ТКСЗ от 1950 г., който предписва, че внесената от
членовете на кооперативното стопанство за общо ползване земя остава
собственост на лицата, които са я притежавали до включването й в
стопанството, но не в реалните й граници, а в границите на кооперативните
блокове. И тъй като с обобществяването земеделската земя вече не притежава
свои граници, с които да се обособява като отделен корпорален обект на
правото на собственост, а се намира в границите на кооперативните блокове,
за да възникне отново като годен предмет на правото на собственост, тя
трябва да бъде индивидуализирана чрез уреденото специално производство в
ЗСПЗЗ, което приключва с издаване на решение на органа на земеделската
реституция. С влизането в сила на този индивидуален административен акт,
респ. с издаването на скици за тези земеделски земи ще възникне правното
качество на обекта на собствеността-индивидуализация на процесиите
земеделски земи, поради което това решение притежава конститутивно
действие. В този смисъл са задължителните за правосъдните органи
тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 1 по гр.д. № 1/1997 г., ВС, ОСГК.
Решението на органа на земеделска реституция за възстановяване правото на
собственост, придружено със скица, има предвидения в чл.14, ал.1, т.1 от
ЗСПЗЗ правен ефект, а именно легитимира лицата, в чиято полза е
постановено като собственици на земеделската земя, посочена в решението.
Единствено когато ответникът по иска за собственост противопоставя свои
права върху земеделския имот към момента на кооперирането/конкретният
случай не е такъв/, то е налице спор за материално право по смисъла на чл.14,
ал.4 от ЗСПЗЗ и в този случай, за да постигне разрешаване на спора в своя
полза ищецът е необходимо да докаже, че той или неговият праводател, е бил
собственик на възстановената земеделска земя към момента на
обобществяването й, като за това доказване са допустими всички
доказателствени средства.
22
По уредения в ЗСПЗЗ административен ред се възстановява и правото на
собственост върху земи, които към момента на обобществяването им са били
със земеделски характер, но впоследствие са влезли в урбанизираните
територии на населените места, вкл. и когато са били отчуждени от държавата
за благоустройствени или други обществени нужди. В този смисъл е
разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, която предписва, че се възстановяват
правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди
образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни
земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или
в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и
включени в границите на урбанизираните територии (населени места),
определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон. В този
случай по силата на чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ техническата служба към
общината следва да издаде скицата, с която ще бъде индивидуализиран
имотът, както и удостоверение, в което да обективира дали върху имота има
изградени законни постройки, респ. дали върху него съществуват други
ограничени вещни права, за да се прецени дали той би могъл да бъде
възстановен в реални граници, респ. дали са налице основанията да бъде
отказано възстановяването на правото на собственост върху земята в стари
реални граници по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 106, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Според съдебната практика, формирана с решение № 331/27.03.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 298/2011г., „предвидената от законодателя възможност при
спорове между лица, претендиращи да са носители на правото на собственост
към минал момент - към момента на образуване на ТКЗС, същият да се
разреши по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, налага изводът, че лицата, които не
заявяват свои права върху конкретен имот към момента на обобществяването
не могат да противопоставят възражения, че ищецът, съответно неговият
наследодател не е бил собственик и не е правоимащ по чл. 10 ЗСПЗЗ. При
конкуренция на права между собственик на имот, чието право на собственост
е възстановено по реда на ЗСПЗЗ и лице, което твърди, че владее имота и е
придобило правото на собственост на основание давностно владение с
начален момент от влизане в сила на ЗСПЗЗ, ответникът не може да
оспорва материалната законосъобразност на решението по чл. 14 ЗСПЗЗ за
възстановяване на собствеността върху съответния имот на бившия
собственик или на наследниците.”. В същия смисъл са и решение №
360/14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1385/2010г., I г. о., ГК; решение №
27/26.01.2011 г. по гр. д. № 1687/2009 г. на ВКС, I г. о., решение №
709/10.12.2010 г. по гр. д. № 1831/2009 г. на ВКС, I г. о., Решение №
885/13.12.2010 г. по гр. д. № 1468/2009 г. на ВКС, I г. о., решение 206 от
03.01.2018 г. по гр.д. № 380/2017 г., I г.о. на ВКС, решение № 56 от 16.06.2021
г. по гр.д. № 2444/2020 г., II г.о. на ВКС, чрез които се уеднаквява съдебната
практика, която е последователна и непритовиречива при подобни казуси, а
неспазването на същата ще представлява основание за касационно обжалване
по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Когато ответниците не основават своите
23
вещни права върху процесния имот на обстоятелството, че са придобили
правото на собственост върху спорната недвижима вещ преди
обоществяването на земеделската земя, в материалноправен смисъл е
недопустимо да се изследва фактът дали наследодателя на ищцата е бил
титуляр на правото на собственост върху земеделската земя към момента на
нейното масовизиране.
Следователно, ответникът по иск за собственост, основан на земеделска
реституция, може да навежда възражения за материална незаконосъобразност
на решението на ПК, респ. на ОСЗ, от което черпи права ищецът, но само във
връзка със своите противопоставими права, възникнали в периода след
обобществяването на имота. Той не може обаче да възразява, че лицето, на
което е възстановена собствеността, респ. неговият наследодател, не е бил
собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че
възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията.
В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения, дадени в ТР №
9/7.11.2012 г. по т. д. № 9/12 г., ОСГК на ВКС, които намират приложение в
настоящия казус, независимо от обратните твърдения във въззивната жалба. В
него се приема, че „ответникът по иск за собственост, основан на земеделска
реституция, който противопоставя върху имота права по § 4а или § 46 ПЗР на
ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на
решението на общинската служба по земеделие (ОСЗ, ОСЗГ, ПК), от което
черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права-
че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на
изкупуване по § 4а или § 46 ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните
срокове. Той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено
правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на
имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е
идентичен с притежавания преди колективизацията.”.
Действително, ответниците не са участвали в административното
производство, в което е издадено процесното решение за възстановяване
правото на собственост върху спорния имот, поради което СРС е извършил
т.н. косвен съдебен контрол по отношение законосъобразността на този
индивидуален административен акт, на основание чл.17, ал.2 ГПК, като се е
произнесъл по всички възражения.
В настоящия казус, ищцата С. С. С. основава претенциите си за право на
собственост върху 1/2 ид. част от поземления имот с идентификатор
14831.6502.2760, находящ се в с. Герман, община Столична, област София,
район „Панчарево“, в.з. „Лозето“, с площ от 803 кв.м., на Решение №
3011/10.07.2008 г. на ОСЗГ „Панчарево“, т.е. земеделска реституция по реда
на ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство- завещание от С.С. С., който бил
един от наследниците на С.С.С.. На така заявеното придобивно основание,
ответниците Е. П. и Х. П. противопоставят правоизключващи права,
придобити по силата на договор за дарение и договор за покупко-
продажба, а в условията на евентуалност и на придобивна давност.
24
Следователно спорът следва да бъде разрешен при съпоставяне на
конкурентните придобивни основания.
По делото се установява, че през 1957 г. П. П. Л. е бил признат за
собственик на нива, находяща се в землището на с. Герман-София, в местност
„Лозето“ от 1500 кв.метра, дадена му в замяна от ТПС комисия срещу
включената му в блока на ТКЗС овощна градина. През 1969 г. с нотариални
актове за дарение П. П. Л. е дарил на всяко от двете си деца - М.П. П. и Х. П.
П. по 1/2 ид.ч. от незастроено дворно място, находящо се в землището на
София - с. Герман, във вилна зона „Герман-Лозето“, съставляващо парцел
VII, 86-а и 87-б от квартал 3 (трети) по плана на гр. София - Герман, цялото
с площ от 760 кв.м. През 1994 г. с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот М.П.С. продала на Е. Н. П. (по време на брака й с Х. П.)
„своята“ 1/2 ид. част от дворно място, находящо се във вилна зона „Лозето“,
с. Герман, цялото с пространство от 760 кв.м., съставляващо парцел ХШ-86а
от квартал 3 (трети) по плана на вилна зона „Лозето“, с. Герман - София, при
съседи по скица - от изток-улица; от юг-парцел XII, от запад-парцел VII и
север-парцел II.
От друга страна, ищцата С. С. С. е наследник на С.С.С., като с Решение
№ 3011 от 10.07.2008 г. на Общинска служба по земеделие и гори -
Панчарево, е признато за възстановяване правото на собственост на
наследниците на С.С.С. в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на следния имот: Нива от 0.957 дка, десета категория, находяща се в
строителните граници на с. Герман, местността „Лозето“, имот № 1170017, от
а
които в УПИ ХШ-86-702 кв.м. и в УПИ XIV-57-255 кв.м. При косвен
съдебен контрол на процесното решение на ОСЗГ-Панчарево се установява,
че то не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, поради което е
породило правните последици, към което е било насочено, а именно
възстановено е правото на собственост върху процесната земеделска земя на
наследниците на С.С.С.. По делото е представено удостоверение за
наследници, от което се установява, че С.С.С. е починал на 19.07.1972 г. и е
оставил за наследници по закон двама сина- С.С. С. и С.С. С., че С.С. С. е
починал на 14.12.1996 г., като оставил за свои наследници по закон две
дъщери- Е. С. Д. и И. С. Р., че С.С. С. е починал на 23.03.2014 г., като е
оставил за свои наследници по закон две дъщери - С. С. Т. и С. С. С., т.е. към
датата на подаване на исковите молби С.С.С. е оставил за наследници по
закон четири внуци - Е. С. Д., И. С. Р., С. С. Т. и С. С. С.. По делото е
представен документ озаглавен „Саморъчно завещание“ от 06.04.2011 г.,
неоспорен от страните, от който се установява, че С.С. С. е завещал на
дъщеря си С. С. С. собствеността на идеалната част от всичките си земеделски
земи и гори, които са били възстановени от поземлена комисия, община
Панчарево. Следователно ищцата по иска с правно основание чл. 108 ЗС С.
С. С. е станала собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот с идентификатор
14831.6502.2760 по силата на сочения придобивен способ. От приетата по
делото СТЕ се установява, че спрямо оригиналната редакция на РП спорният
25
имот попада в източната част на парцел VII-86 от кв. 3, за собственик на
който в разписната книга е записан полк. П. П. Л.. Заповед № 11/28.09.1963 г.
е одобрено ЧИРП за кв. 3, съгласно което парцел VII-86 е разделен на два
нови парцела VII-86 (западен)-890 кв.м. и XIII-86 (източен)-816 кв.м., като
процесният имот с идентификатор 14831.6502.2760 съответства на източния
новообразуван парцел XIII-86 от кв. 3. Впоследствие парцел VII е
преотреден за имоти пл. №№ 86а и 86 6 (в съсобственост), а парцел XIII е
преотреден за имот пл. № 86 а от кв. 3, като спорният имот с идентификатор
14831.6502.2760 съответства на парцел ХШ-86а от кв. 3. От нотариалните
актове от 1969г. и от заключението на приетата СТЕ се установява, че
спорният имот с идентификатор 14831.6502.2760 не е идентичен с имота,
предмет на извършените от П. Л. през 1969 г. дарения в полза на неговите
деца М.П. и Х. П., а именно: дворно място, находящо се в землището на с.
а
Герман, вилна зона Герман - Лозето, съставляващо парцел/УПИ VII-86,86 от
кв. 3, одобрен със Заповед № 469/23.12.1963 г. По делото е установено, че
възстановената на наследниците на С.С.С. нива от 0.957 дка включва две
а
отделни части от имот № 1170017: 0.702 дка от УПИ ХШ-86 и 0.255 дка от
УПИ XIV-57 в кв. 3, като възстановената част с площ 702 кв.м. представлява
а
сечението (застъпването) между имот пл. № 86 (източния), който
съответства на имота, получен от П. П. по замяна на ТПС комисия и имот №
1170017, предмет на Решение № 3011/10.07.2008 г. на ОСЗГ „Панчарево".
Предвид обстоятелството, че извършените от П. Л. разпоредителни сделки
a
(дарения) от 1969 г. се отнасят до имот Vll-86,86 б от кв. 3 (западният), а
спорният в настоящото производство недвижим имот съвпада частично с
а
дворно място, съставляващо имот ХШ-86 (източният) от кв. 3, то
твърденията на Х. П., че по силата на договор за дарение е станал собственик
на 1/2 ид. част от процесния недвижим имот, се явяват неоснователни, както и
твърденията на Е. и Х. П.и, че са станали собственици на останалата 1/2 ид.
част от спорния имот, тъй като с нотариалния акт за покупко- продажба от
1994 г. М.П. П. е „продала“ на Е. Н. П. (по време на брака й с Х. П.) 1/2 ид.
част от дворно място, находящо се във вилна зона „Лозето“, с. Герман,
съставляващо парцел ХШ-86а от квартал 3 (трети), което дворно място обаче
не е било предмет на договора за дарение от 1969 г., с който е дарена 1/2 ид.
част от имот Vll-86a,866, а не от имот ХШ-86а. Извършената през 1994 г.
покупко-продажба не е породила вещно-прехвърлителното действие съгласно
общия принцип на частното право, че никой не може да прехвърли повече
права, отколкото сам има.
Ответниците по иска с правно основание чл. 108 ЗС възразяват, че е
налице правоизключваща предпоставка по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, съгласно
която, когато е извършена замяна по реда на отменения Закон за трудовата
поземлена собственост, правото на собственост се възстановява върху имота,
притежаван преди замяната. При застрояване или извършване на
разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в
26
сила. В този случай при възстановяване на правото на собственост се счита,
че е осъществена замяна на земи между двама собственици. Текстът на чл.
18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ изключва реституцията само при разпоредителни сделки
и застрояване. Това са две хипотези, при които се създава ново правно, или
фактическо положение, в първия случай собствеността се придобива от нов
субект, а във втория се променя фактически имота - увеличава се неговата
стойност. В случая такива разпоредителни сделки по смисъла на чл. 18з, ал. 3,
изр. 2 ППЗСПЗЗ представляват извършените от П. П. Л. в полза на неговите
деца дарения през 1969 г. на получения земеделски имот, предмет на замяна
от ТПС комисия, но тези сделки са извършени по отношение на парцел VII
(седми), 86-а и 87-б от квартал 3, който не е идентичен със спорния имот с
идентификатор 14831.6502.2760, съставляващ парцел/УПИ ХШ-86а от
кв. 3. Освен това, съгласно практиката на ВКС, разпореждането с част от
имота, придобит по замяна е пречка за реституция на тази част, по аргумент
от чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. След като другата част от имота е останала в
патримониума на лицето, получило я по замяна или наследниците му при
влизане в сила на ЗСПЗЗ, и по отношение на него не са налице визираните в
нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ ограничения- с имота да е извършено
разпореждане или той да е застроен, той подлежи на реституция (в този
смисъл са Решение № 113 от 09.03.2012 г. по гр.д. № 568/2011 г. по описа на
ВКС, I г.о., Решение № 140 от 04.01.2019 г. по гр.д. № 192/2018 г. по описа на
ВКС, II г.о.).
Не се установява да е налице и другата правоизключваща предпоставка
по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, а именно процесният имот да е бил застроен. От
приетата допълнителна СТЕ се установява, че описаната постройка всъщност
е представлявала ламаринен фургон (купе на автобус), поставен върху
тераса от камък и пристроен от едната страна с навес от тухли. Понастоящем
в процесния имот се намирали силно деформираното ламаринено купе, част
от каменната тераса (голяма част е завзета от растителност), разхвърляни
тухли и дървени отломки. От експертизата се установява, че така описаната
постройка не е била трайно прикрепена към земята, тъй като не е имала
основи, а е била монтирана върху предварително изградената основа, че
съществуващата постройка не може да се категоризира като вилна сграда със
съответните параметри, за каквато е издаден Позволителен билет №
200/23.08.1960 г. и същата има характер на второстепенна или временна
постройка по смисъла на действащите към 1960 г. нормативни правила -
Закон и Правилник за планово изграждане на населените места. Според
посоченото от вещото лице, строежът по Позволителен билет №
200/23.08.1960 г. не е бил реализиран.
По делото е безспорно установена идентичноста/частична/ на
възстановения на С. С. С. и останалите наследници имот с този описан в
нотариалния акт от 1957 г. на името на П. П., включително от приетата по
делото СТЕ, противно на твърдението във въззивната жалба. Относно
твърдението, че по делото не е установено, че имотът, фигуриращ в емлячния
27
регистър по удостоверение № 104/18.04.2005 г., издадено от кмета на село
Герман, а именно 4 дка в м.“Лозето“ е идентичен с получения по замяна през
1957г. от наследодателя на жалбоподателите П. П.-нива в м.“Лозето“ от 1500
кв.м., че не са налице предпоставките за възстановяване собствеността на
недвижимия имот в стари реални граници, като в документа по чл.12, ал.2 от
ЗСПЗЗ-удостоверение от емлячен регистър, не са посочени граници на имота,
а той е описан като нива в м.“Лозето“ от 4 дка, въззивната инстанция намира
тези твърдения за неоснователни. Емлячният регистър представлява писмено
доказателство, годно да удостовери факта на притежаване на право на
собственост по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В закона изрично е
предвидено, че отбелязването в емлячния регистър е достатъчно за
установяване на релевантния факт на принадлежност на правото на
собственост в производството по възстановяване на собствеността, поради
което представлява доказателство от категорията на тези, посочени в чл. 12,
ал. 2 от ЗСПЗЗ, с които да се установи правото на собственост. Налице са
предпоставките за възстановяване на собствеността върху недвижимия имот,
като са спазени правилата на чл. 11 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 13, ал. 5 и 6 от
ЗСПЗЗ
Изводът е, че процесният имот подлежи на земеделска реституция,
поради което следва да се разгледа противопоставеното от
въззивниците/ответници Е. и Х. П.и оригинерно придобивно основание-
давностно владение за периода от 10.07.2008г. до 10.07.2018 г.
Придобивната давност е един от регламентираните в чл.77 от ЗС способи
за придобиване право на собственост върху вещи. Съгласно чл.79 от ЗС,
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Според
легалната дефиниция на чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на
фактическа власт /corpus/ върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго като своя /animus/. Законът –чл.69 от ЗС, установява оборима
презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не бъде доказано,
че я държи за другиго. Презумпцията относно субективния елемент на
владението, т.е. намерението за своене на вещта /animus/, е въведена в полза
на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта
за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение. В
този смисъл са и разясненията в ППВС № 6/74 г.
Следва да бъде доказано осъществявано владение по смисъла на чл. 68,
ал. 1 ЗС, което да е породило правните последици на придобиване на
собствеността, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС, според която правото на собственост
върху недвижимия имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години/ в процесиня случай/. За осъществяване на този
придобивен способ е необходимо наличието на елементите на владението-
28
упражняването на фактическата власт върху вещта, това владение да е като
свое, че е изминал законово необходимия минимален срок, който да превърне
владелеца в неин собственик, владението да е през цялото време постоянно,
непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, като държането фактическата
власт върху вещта е с намерението да я придобие за себе си и намерението за
нейното своене да е станало достояние на собственика, спрямо който
владелецът упражнява фактическата власт.
За установяване на давностното владение твърдяно от ответниците Е. П.
и Х. П., по делото са били разпитани четирима свидетели, на ответниците
П.и-В.К. Д. и Г.Б. М. и на ищцата С. С.- свидетелите А.Р.И. и М. И. Ч., като
показанията и на двете групи свидетели са лаконични. Настоящата инстанция
също приема, че от показанията на свидетелите В.К. Д. и Г.Б. М. не се
установява по несъмнен начин обстоятелството, че в именно периода
10.07.2008г.- 10.07.2018г. ответниците са упражнявали фактическа власт
върху процесния недвижим имот с идентификатор 14831.6502.2760, с
намерение да го държат като свой, както и това намерение да е било
демонстрирано пред ищцата. Свидетелят Д. сочи единствено, че през 2008 г.
разбрал, че Е. и Х. П.и имали имот в местността „Лозето“, който се намирал
под неговия; в имота на ответниците имало фургон, който бил направен от Е.
и Х. П.и; в процесния имот имало дървета, плодовете от които се събирали от
ответниците; от време на време в процесния имот идвали хора да го
почистват, които свидетелят Д. не познавал, но предполагал, че били наети от
Е. и Х. П.и. По отношение на другите съседи на процесния имот свидетелят
твърди, че от лявата страна на имота, погледнато от улицата, бил С., от
дясната страна Я., а от долната страна не можело да каже. Същевременно от
приетата СТЕ се установява, че процесният имот се намира при граници и
съседи, както следва: от север - имот с идентификатор 14831.6502.744,
записан на О.Н. И. и на Л.И.В., Л.А.Г. и М.Ж.Г.; имот с идентификатор
14831.6502.700, записан в на Б.Г.Д.; от изток - имот с идентификатор
14831.6502.1005 общинска публична собственост - за второстепенна улица;
от юг - имот с идентификатор 14831.6502.1581, записан на П.И.; имот с
идентификатор 14831.6502.1580, записан в КР на Запрянова; от запад - имот с
идентификатор 14831.6502.696, записан на Г.П.Н. и Е.П.Н.. Показанията на
свидетеля М. в преобладаващата си част се отнасят за период преди 2008 г., а
за процесния период свидетелят заявява единствено, че е ходил в този имот
през последните 10-15 години, но рядко, тъй като при Е. и Х. се понатрупали
болести, които не позволявали да ходят до това място. Относно свидетелите
на ищцата А.Р.И. и М. И. Ч., въззивната инстация приема, че с показанията
на тези свидетели е проведено насрещно доказване, което е насочено към
оборване на главното доказване на Е. и Х. П.и, които носят тежестта да
докажат горепосочените елементи от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС.
Свидетелката Ч. заявява,че е от с. Герман, където е омъжена от 1973 г. и знае
29
за имот на С. С. в местността „Лозето“, че със С. ходили в този имот през
2015 г., като последно в него имало фургон, който бил разрушен.
Изводът е, че ответниците Е. и Х. П.и не установяват в условията на
пълно и главно доказване твърдението си за непрекъснато, явно и
необезпокоявано владение върху процесния имот с идентификатор
14831.6502.2760, съставляващ парцел/УПИ ХШ-86а от кв. 3 (източния) в
продължение на повече от 10 години, т.е. не може да се приеме, че
ответниците са упражнявали фактическа власт с намерение за своене, което
да е било изразено по ясен (несъмнен) начин. Също така следва да се
отбележи, че представеният от Е. П. Договор № С142 от 29.06.2018 г. е
индиция за упражнявано владение, но не върху процесния имот, а върху
западния - предмет на представения договор е обект, намиращ се в с. Герман,
вилна зона „Лозето“, парцел ХII-86а, който не е идентичен с претендирания
имот.
Изводът е, че Е. П. и Х. П. не се легитимират като титуляри на права
върху спорния недвижим имот на соченото от тях придобивно основание -
давностно владение. От своя страна, ищцата С. С. е доказала, в условията на
пълно и главно доказване, наличието на твърдяното от нея правно основание,
годно да я направи собственик на 1/2 ид.част от процесния недвижим имот,
като по делото е отделено като безспорно обстоятелството, че Е. и Х. П.и
упражняват фактическата власт върху процесния имот, т.е. искът с правно
основание чл.108 ЗС е основателен.
Относно искът с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищците Е. и Х. П.и е да докажат правото им на собственост
върху процесния имот, а именно чрез договор за дарение и договор за
покупко-продажба, евентуално 10 годишна придобивна давност. Първото
сочено от ищеца Х. П. П. деривативно придобивно основание, което твърди
че има за последица придобиване на 1/2 ид. част от правото на собственост
върху процесния имот е договор за дарение от праводател, придобил имота по
замяна от ТПС комисия през 1957 г., а второто сочено от ищците Х. П. и Е. П.
деривативно придобивно основание, което твърдят че има за последица
придобиване на останалата 1/2 ид. част от правото на собственост върху
процесния имот е договор за покупко-продажба от праводател, придобил
имота на основание договор за дарение. Както бе изложено в мотивната част
на решението, извършените от П. Л. разпоредителни сделки (дарения) от 1969
г. се отнасят до друг имот, а именно имот Vll-86 a,86 6 от кв. 3 (западния), а
спорният в настоящото производство недвижим имот съвпада частично с
дворно място, съставляващо имот ХШ-86а (източния) от кв. 3, поради което
твърденията на Х. П., че по силата на договор за дарение е станал собственик
на 1/2 ид. част от процесния недвижим имот, са неоснователни. Установено е
още, че извършената през 1994 г. покупко-продажба не е породила вещно-
транслативно действие, поради което неоснователни са и твърденията, че Е. и
Х. П.и са придобили останалата ½ ид.част в режим на СИО. Най-накрая, от
30
събраните писмени и гласни доказателства по делото не може да се направи
извод за упражнявано от Е. и Х. П.и непрекъснато, явно и необезпокоявано
владение върху процесния имот в продължение на повече от 10 години.
Искът се явява неоснователен.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и предявената претенция, въззивниците Е. Н.
П. и Х. П. П. следва да заплатят на въззиваемите И. С. Р. и Е. С. Д., двете със
съдебен адрес: гр.София, ул.“****“ **, ет.1 направените от тях разноски за
адвокатско възнаграждение в размер общо на 1000 лв., а на въззиваемата С. С.
С., ЕГН **********, направените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение също в размер на 1000 лв.
За останалите въззиваеми няма данни за направени от тях разноски за
въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.02.2022 г. по гр.дело № 45388/18г. на
СРС, I ГО, 167 състав,
ОСЪЖДА Е. Н. П., ЕГН ********** и Х. П. П., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес гр.София, ж.к. „******* чрез пълномощника по делото
адвокат В. С. М. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******надпартер
да заплатят на С. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„*******“******* ет. 16, чрез пълномощника си по делото адвокат В. Н. Т.,
със съдебен адрес: гр.София, СО, бул.“**** направените от нея разноски за
настоящето производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА Е. Н. П., ЕГН ********** и Х. П. П., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес гр.София, ж.к. „******* чрез пълномощника по делото
адвокат В. С. М. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******надпартер
да заплатят на И. С. Р., ЕГН ********** и Е. С. Д., ЕГН **********, двете
със съдебен адрес: гр.София, ул.“****“ **, ет.1 направените от тях разноски
за адвокатско възнаграждение в размер общо на 1000 лв.,
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчване преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
31
2._______________________
32